Филипа Грегъри
Повелителка на реките (59)

Бележка на автора

Попаднах на образа на Жакета, когато работех по историята на нейната дъщеря, Елизабет Удвил, която сключва необикновения си таен брак с Едуард IV под надзора на майка си. Жакета е една от назованите свидетели на венчавката, заедно със свещеника, може би още двама души, и едно момче, което е пяло псалмите. След това пак тя урежда тайно младата двойка да прекарва заедно нощите от медения си месец.

Всъщност, възможно е да е направила и нещо повече. По-късно тя е обвинена, че е омагьосала младия крал, за да се ожени за дъщеря й; а на процеса срещу нея, когато е обвинена в магьосничество, са представени оловни фигурки, свързани със златна тел, за които се твърди, че представлявали Едуард и Елизабет.

Това беше достатъчно да ме заинтригува! През целия си живот като историк съм изучавала жените, мястото им в обществото и борбата им за влияние. Колкото повече четях за Жакета, толкова повече тя ми заприличваше на една от онези личности, които особено обичам: личност, пренебрегвана или отхвърляна от традиционните исторически изследвания, която обаче може да бъде разкрита чрез сглобяване на съществуващите сведения.

Тя е водила необикновен живот, и то живот, който не е цялостно документиран никъде. Поради липсата на каквато и да е биография на Жакета, написах собствено есе и го публикувах с още двама историци — Дейвид Болдуин, който пише за Елизабет Удвил, и Майк Джоунс, който пише за Маргарет Боуфорт в „The Women of the Cousins’ War: The Duchess, the Queen, and the King’s Mother“ (Simon & Schuster, 2011). Читателите, които искат да проследят историята зад моите романи, може би ще проявят интерес към този сборник.

Жакета се омъжва за херцога на Бедфорд и живее като първа дама на управляваната от англичаните Франция. Вторият й брак е по любов: тя се омъжва за сър Ричард Удвил, среща неодобрение и е принудена да плати глоба за това, че е нарушила правилата за женитба за кралските сродници. Тя служи на Маргарет Анжуйска като една от нейните най-облагодетелствани придворни дами, и е до нея през по-голямата част от смутните години на Войните на розите — известни тогава като Войната на братовчедите. След поражението, претърпяно от силите на Ланкастър в ужасната битка при Тоутън, синът й Антъни и съпругът й Ричард се предават на победителя Едуард IV. Семейството вероятно би живяло спокойно и в мир под новото управление на Йорк, ако не е била красотата на овдовялата им дъщеря, страстната природа на младия крал, а кой знае — може би и магията на Жакета.

Семейството се сродява с краля и Жакета се възползва напълно от издигането си, като отново става първа дама на кралския двор. Тя живее достатъчно дълго, за да понесе удара от убийството на обичния си съпруг и на сина си, да подкрепи дъщеря си през поражението и укриването в свято убежище, и да стане свидетелка на триумфалното завръщане на зет си на трона. През по-голямата част от живота си Жакета е в самия център на важните събития. Често е участничка в тях.

За мен е загадка защо тя не е проучвана. Но тя принадлежи към онази голяма група жени, чийто живот често е бил пренебрегван от историците в полза на живота на изтъкнати мъже. Освен това този период е относително пренебрегван в сравнение с — да кажем — по-неотдавнашните времена или дори периода на Тюдорите. Очаквам, че повече историци ще работят по петнайсети век, и се надявам, че ще има още проучвания за жените в него, включително за Жакета.

Предполагам, че тя е била вдъхновена от семейната легенда за Мелузина, водната богиня, чиято история е красиво описана в Люксембургския музей като част от историята на графството. И до днес градските гидове посочват скалите, в които потънала банята на Мелузина, когато съпругът й нарушил обещанието си и я проследил. Със сигурност легендата за Мелузина е използвана в изкуството и алхимията от този период, а Жакета е притежавала книга, която е разказвала историята на нейната прародителка богиня. Смятам за много важно ние, съвременните читатели, да разберем, че религията, спиритизмът и магията са играли централна роля в наситения с фантазия живот на хората от Средновековието.

През историческите сведения преминава нишка, която свързва Жакета и дори Елизабет с магьосничеството, и аз съм я използвала като основа за някои исторически сцени. Използването на карти за игра за предсказване на бъдещето е било средновековна практика; ние бихме нарекли тези карти „таро“. Алхимията е била почитана като духовно и научно занятие, и Маргарет Анжуйска прибягва до помощта на алхимици, когато търси лек за болестта на съпруга си, която някои наистина приписват на магьосничество. Практикуването на билкарство и засаждането на билки според фазите на луната е било добре познато в повечето домакинства, а тревогата и страхът от магьосничеството се зараждат из цяла Европа от 1450 г. нататък. Историята на процеса и наказанието, понесено от Елинор Кобам, се основават на исторически сведения, тя е една от жертвите на лова на вещици.

Следва библиография, изброяваща книгите, които прочетох заради този роман, а читателите може би ще искат също и да посетят моя уебсайт www.PhilippaGregory.com за нови есета, исторически дебати, и отговори на въпроси за този и други романи в поредицата. Следващият роман ще бъде за дъщерите на Ричард Невил, граф Уорик, и аз вече се наслаждавам на проучването и се вълнувам при мисълта за писането на тази история.