Филипа Грегъри
Повелителка на реките (5)

Крепостта в Кале, Франция

Юни 1433

Отново сме настанени в голямата гарнизонна крепост в Кале, Удвил е посрещнат като неин комендант, но милорд казва, че все още не може да го освободи, за да се премести окончателно там. Стоя край бойниците най-горе на замъка и гледам тревожно нагоре към знамето на кулата над главата ми, което плющи и се дипли на усилващия се вятър.

— Бурно ли ще бъде морето? — питам съпруга си.

Той ми хвърля поглед:

— Нима се страхуваш? Нали водата е твоят елемент.

Прехапвам устна, за да възпра резкия си отговор. Лично аз не смятам, че ако имаш за прародителка водна богиня, си застрахован срещу морска болест, нито пък, така погледнато, срещу корабокрушение.

— Малко се страхувам. Вълните изглеждат много високи: винаги ли са толкова големи? Винаги ли се разбиват толкова високо в пристанищната стена? Не си спомням да са били такива преди.

Той хвърля поглед към морето, сякаш за пръв път решава да ги прецени.

— Може би е малко бурно. Но ще потеглим при следващия прилив. Това пътуване е прекалено важно за нас, за да го отлагаме. Трябва да стигна до Англия. Ще отправя обръщение към членовете на парламента: те трябва да осъзнаят, че трябва да се отпуснат средства, за да платим на войската за този сезон на кампанията във Франция. И трябва да намеря някакъв начин да накарам брат си Хъмфри да работи в сговор с чичо ни, кардинал Боуфорт. Младият крал… — Той млъква рязко: — Е, добре, във всеки случай ние трябва да заминем и не мисля, че пътуването ще ти причини особено неудобство; не би трябвало да има опасност. Не можеш ли да успокоиш водите? Навечерието на Еньовден е; нима нямаш сили да направиш една малка магия тъкмо тази вечер?

Опитвам се да се усмихна на несполучливата шега.

— Не, но ми се иска да можех.

Той се обръща и влиза в покоите си. Чувам го да вика на висок глас писарите си и да казва на капитана, че трябва да завърши товаренето, защото ще потеглим при следващия прилив, независимо от времето. Удвил се появява с топла наметка и загръща с нея раменете ми.

— Негова светлост е разтревожен от събитията в Англия. Брат му Хъмфри, херцог Глостър, не е добър съветник, племенникът му, кралят, е млад и неопитен, а чичо му, кардинал Боуфорт, има свои планове за кралството. Всеки от двамата — херцог Глостър и кардинала — се опитва да внуши на младия крал собствения си начин на мислене и той се разкъсва между тях.

— Безопасно ли е да отплаваме?

— О, да. Може да е малко бурно, но ще се погрижа да се чувствате удобно в каютата си, милейди. А Мери също ще е в безопасност в трюма. Ще плаваме през нощта, а на сутринта ще се събудите в новата си родина. И негова светлост ще ви заведе да видите новия му дом.

— Спенхърст? — питам, превъртайки странното име в устата си.

— Пенсхърст — поправя ме той. — Ще ви хареса, обещавам ви: това е изключително красиво имение в една от най-прекрасните части на Англия, в Кент, който е прочут с ябълковите и овощните си градини. Близо е до Лондон, но достатъчно далече, за да не ви безпокоят твърде много хора. Къща — скъпоценност за една херцогиня, която ще сияе в нея като истински брилянт.

— И там ли ще живеем през цялото време?

Позволявам на Удвил да ме отведе от покрива на кулата на топло вътре в замъка. В центъра на кръглата стая гори огън и той слага за мен един стол пред него.

— Не мисля, че негова светлост ще може да си отдъхва в провинцията — казва той. — Ще трябва да се срещне с краля и да го убеди да му даде войници и оръжия, за да продължи кампаниите във Франция. Ще трябва да разясни целите си пред членовете на парламента, за да си осигури подкрепата им. Ще му се наложи да се справи с брат си, херцог Хъмфри, и с чичо си, кардинал Боуфорт. Чака го много работа.

— А кралят, Хенри? Ще го видя ли? Какъв е той?

Той се усмихва:

— Все още много млад, почти дете: само на дванайсет години е. Ще ви устроят кралско посрещане в Лондон. Херцогът е много високопоставен в Англия, както и във Франция, и младият крал ще ви приветства. — Усмихва се отново. — Мисля, че ще го харесате, той е обаятелно момче, а той… — засмива се леко, сякаш смутен. — Смятам, че той ще бъде запленен от вас. Не може да е виждал друга жена като вас. Вие ще бъдете както най-високопоставената, така и най-красивата жена в Англия.