Филипа Грегъри
Повелителка на реките (42)

Замъкът Хартфорд

Пролетта на 1456

Ричард не се прибира у дома, макар че му пиша от притихналия и изпълнен със страхове двор, за да му съобщя, че отново е баща, а вече и дядо. Напомням му, че Антъни трябва да бъде изпратен да служи на някой велик лорд, но как да преценя кой да бъде — в този нов свят, който отново се управлява от Йорк? Дори не знам дали получава писмото; аз със сигурност не получавам отговор.

Гарнизонът и градът Кале са в междуособна война, там не посрещат новоназначения градоначалник, победоносния млад граф Уорик, по-радушно, отколкото предишния — неговия съюзник, херцогът на Йорк. Предполагам — и това предположение ме изпълва с боязън — че Ричард възпира съюзниците на Йорк да влязат в крепостта, и удържа града за Ланкастър. Отчаяна надежда, самотен пост. Предполагам, че той не губи вяра в Ланкастър и смята, че най-добрият начин да служи на безмълвния крал е да удържи Кале. По време на коледните празненства и зимните месеци не получавам никакви новини за него, разбирам само, че е жив, и че от гарнизона са съобщили, че никога няма да допуснат граф Уорик в крепостта, която е вярна на човека, когото той уби: мъртвият лорд Съмърсет.

Чак през пролетта положението започва да се подобрява.

— Кралят е по-добре — съобщава ми Маргарет.

Поглеждам я със съмнение:

— Говори по-добре от преди — съгласявам се. — Но още не е на себе си.

Тя стисва зъби.

— Жакета, той може би никога няма да е същият като преди. Раната му зарасна, той може да говори ясно, може да ходи, без да се препъва. Може да мине за крал. Отдалече може да изглежда внушително. Това трябва да е достатъчно за мен.

— За да направите какво?

— За да го отведа обратно в Лондон, да го покажа на съвета, и отново да завзема властта от Йоркския херцог.

— Той е крал само привидно — предупреждавам я. — Крал като кукла на конци.

— Тогава аз ще съм тази, която ще дърпа конците — зарича се тя. — А не Йоркският херцог. Докато сме тук и допускаме да живеем в условия на протекторат, Йоркският херцог заема всички постове, всички васални имоти, всички данъци и всички облаги. Той ще оголи страната, и в крайна сметка ние ще останем без нищо. Трябва да поставя краля обратно на трона, а Йорк — обратно на мястото му. Трябва да спася наследството на сина си за времето, когато той ще навърши пълнолетие и ще може да води сам битките си.

Поколебавам се, мислейки си за нервно тресящата се глава на краля, за това, как подскача при внезапен шум. Той ще бъде нещастен в Лондон, ще бъде измъчван от страхове в Уестминстър. Лордовете ще се обръщат към него да отсъжда, и ще настояват да управлява. Той не може да го прави.

— В съвета ще има постоянни кавги и викове. Той ще рухне, Маргарет.

— Ще наредя да върнат съпруга ти у дома — изкушава ме тя. — Ще кажа на краля да прости на гарнизона и да пусне стражата у дома. Ричард може да се прибере у дома и да види внука си, да се запознае със сина си. Дори още не е виждал последното ви бебе.

— Подкуп — отбелязвам.

— Съвършен подкуп — отвръща тя. — Защото е невъзможно да му устоиш, нали? Е, съгласна ли си? Ще накараме ли краля отново да поиска трона си?

— Ще спрете ли, ако не се съглася с вас?

Тя поклаща глава.

— Твърдо съм го решила. Независимо дали ме подкрепяш, или не, Жакета, ще поема властта чрез съпруга си, ще спася Англия за сина си.

— Тогава върнете Ричард у дома и ще ви подкрепим. Искам го отново в живота си, пред очите си, и в леглото си.