Лино Алдани
Заповедите не подлежат на обсъждане

Собственикът на фантастичното списание в Сан Франциско, Хървърд Друмънд повдига очи от книгата и ги насочва към влязлата.

— Какво има, мис Мервин? — пита той.

— Бих искала да поговоря с вас — казва мис Мервин и като поглежда личната секретарка на Друмънд, Бети Шеридан, добавя — Насаме.

— Не зная какво ще кажете, — продължава минута по-късно тя, когато Бети излиза — може би ще ме помислите за луда. Във всеки случай, преди да се обърна към полицията, аз реших да поговоря с вас…

— Да се обърнете към полицията?

— Да, мистър Друмънд, ние сме в опасност.

Редакторът прави нетърпелив жест.

— Накратко, какво е станало?

— Рой и Лари…

— Какво Рой и Лари?

— … те са марсианци.

Друмънд подскача. Присвивайки устни, той неприятно, почти злобно поглежда Мервин.

— Твърде глупава шега, мис Мервин! Не сте дори оригинална. От сутрин до вечер се къпем в морето на фантастиката, а за разнообразие ме баламосвате с някакви марсианци. Кого смятате да разсмеете?

— Мистър Друмънд — невъзмутимо продължава мис Мервин, — аз имам доказателства.

Редакторът отново подскача на стола.

— Ето — казва Мервин, поставяйки очилата си, — първите ми подозрения възникнаха, когато зачетох разказите на Рой.

Тя разтваря стар брой на списанието.

— Прочетете това превъзходно описание на пустиня от Марс. — После показва друг брой. — А тук? Вижте! Тук той говори за блатата на Венера. Не ви ли се струва, че прекалено подробно са описани тези гори, блата и възвишения? А сега погледнете илюстрациите на Лари!

— Но какво по дяволите! — възкликва Друмънд. — На Рой и Лари за това аз плащам купища пари. Ако нямаха талант, отдавна да съм ги уволнил.

— А какво ще кажете за това? — спокойно казва Мервин, разгръщайки нов брой. — В този разказ Рой описва обратната страна на Луната. А ето и рисунката на Лари — тя като две капки вода си прилича със снимките, които поместиха вестниците.

— Но защо се удивлявате?

— Погледнете датата, мистър Друмънд, списанието е излязло през април. Струва ми се излишно да ви напомням, че първата фотография бе заснета едва в края на октомври същата година.

Друмънд озадачено замлъква.

— Мистър Друмънд — каза мис Мервин. — Аз реших да бъда откровена с вас до край. По-рано този мъж ми харесваше…

— Кой, Рой или Лари?

— Рой. Струваше ми се, че той не ми обръща внимание, защото съм стара за него, или защото в Сан Диего си има друга. Вие знаете, Рой често разказваше, че преди да дойде в Сан Франциско е живял в Сан Диего, на 59-та улица. Казано с две думи — не ме упреквайте, аз всичко разучих — в Сан Диего никога не е имало Рой Донаван. Нещо повече, там няма въобще 59-та улица!

— Добре, добре — опитва се да изглежда спокоен Друмънд, — но какво общо има той с Марс?

— Това ми стана ясно, когато го видях как разходва водата. Той е много икономичен. Така може да постъпва само онзи, който е живял в свят, където водата не стига. А след това… не сте ли забелязали? Той винаги носи тъмни очила. Тук слънцето свети по-силно, отколкото на Марс.

Друмънд се усмихва.

— Едва ли ще се усмихвате, ако чуете и това — не се стърпява мис Мервин. — Днес сутринта аз печатах новия разказ на Рой, който ще влезе в следващия брой. Рой седеше на масата и гледаше през прозореца, а Лари беше на своето място в дъното на стаята. Изведнъж Лари пита: „Имаш ли цигари, Рой“? „Имам“ — отвърна Рой и продължи да гледа през стъклото на масата. Помислих, че Лари ще стане да си вземе или ще поиска да му хвърлят пакета. Нищо подобно. Цигарата сама отиде при него. С очите си видях как пакетът се отвори, цигарата излезе, прелетя през стаята и застана между пръстите на Лари. Уверявам ви, мистър Друмънд, това не е холюцинация, това умеят само марсианците. Те, те са шпиони.

Друмънд не знае как да постъпи.

— Това, разбира се, е било само шега — разстроено казва той. — Двамата шегобийци са решили да се пошегуват с вас. Сега ще ги вкарам в пътя, мис Мервин, успокойте се. — После, обръщайки се към вратата, извиква — мис Саливан, помолете мистър Донаван и мистър Робсон да дойдат при мен.

Усмихвайки се, той дружески тупа мис Мервин по рамото и я изпраща до вратата.

— Здрасти, шефе — казва Донаван, влизайки в кабинета.

— А къде е Лари?

— Отиде си.

— Кретен! — избухва мистър Друмънд. — С този идиот ще се забавлявате с телекинеза, а?

Донаван мръщи лице, опитвайки се да отгатне накъде бие шефът.

— Колко пъти ще трябва да ви предупреждавам, че е необходимо да сте внимателни. Тези проклети земляни не са така глупави, както ви се струва. Обратната страна на Луната, иди-дойди. Но да говориш на родния си език, в присъствието на земляк, да управляваш предмети от разстояние! Това е непростимо! Вие сте запознати с инструкцията и знаете прекрасно, какво наказание се предвижда за тези, които я нарушават.

— Зная, шефе, — казва Рой — но случва се… силата на навика.

— А, силата на навика, — с ирония повтаря Друмънд. — А, че нашата мисия може да отиде по дяволите?… Ти ще се ожениш за нея, Рой, ще се ожениш за секретарката си, друг изход няма. Завоюваш ли я, ще притежаваш нейното доверие, мълчанието й — също.

Донаван побледнява.

— Шефе — устните му едва се мърдат, — аз не желая тази жена, вие не можете да ма заставите…

— Достатъчно! — прекъсва го Друмънд. — Това е заповед!

Рой Донаван е принуден да събере всичките си сили, за да се пребори със себе си: първият абзац от дисциплинарния устав гласи „Заповедите не подлежат на обсъждане“.

* * *

Когато мис Мервин пресича улицата, отсреща наскача Бета Шеридан.

— Е, как беше? — пита тя.

— Ох, Бети, трябваше да видиш Друмънд. Като актьор този марсианец пукната пара не струва.

— Но защо рискува?

— А какво ми оставаше да направя, като този нахалник Рой ме завари да претърсвам папките на неговия приятел. За да не събудя подозрение, трябваше да изиграя ролята на простодушна женица, което един ден открива, че живее сред пришълци от Марс. Не се вълнувай, всичко мина гладко. Само дето…

— Само какво? — повтаря Бети.

— Само дето Друмънд иска да ожени Рой за мен. Откъде мога да допусна такова нещо от този стар глупак.

— Сигурна ли си? — пита Бета и в очите й блясват огънчета.

— Проклети марсианци. Дойдоха на земята, смесиха се с хората, завзеха всички ключови постове.

— Сигурна ли си? — още веднъж пита Бети.

— Подслушах ги — отвръща Мервин. — Представяш ли си? Да търпя гнусливите милувки на този марсианец! Това е прекалено!

— Не, скъпа Мервин — с леден глас произнася Бети Шеридан. — Ти ще приемеш предложението. Живеейки с Рой, ти ще можеш да събираш лесно интересуващата ни информация.

— Какво приказваш, Бети! — възкликва Мервин. — От този Рой просто ми се повдига.

— Глупости! Ще постъпиш така, както казах! Това е заповед!

В порив на ярост Мервин се хвърля към Бети, но в паметта й изплува пасаж от дисциплинарния устав на жителите на Венера: „Заповедите не подлежат на обсъждане“. Мервин пристяга плаща си, пъха ръце в джобовете и покорно кима с глава. Мъждиви фенери осветяват пустата улица.