Патрик Лий
Проломът (25)

Травис веднага вижда, че късметът му се е усмихнал. Колата му, спряла в кътчето за забава в отсрещния край на дневната, е приковала дивана и човека в него към огромния телевизор на стената. Мани Райт, метър и деветдесет и пет и поне сто и осемдесет кила. Бодигардът на собствениците и може би единственият, който живее в къщата с тях. Гръбнакът му е счупен. Прави опити да достигне пистолета в кобура на кръста си. Но не може.

Травис си задава въпроса дали Мани не е човекът, извършил убийството на Емили по заповед на шефовете си. После престава да се пита — отговорът е очевиден. Вдига пистолета си към лицето на бодигарда.

Мани не може да си поеме достатъчно дъх да каже „моля“ или „недей“, но очите му казват и двете. Настойчиво. И напразно.

Травис опира дулото до дясното му слепоочие и стреля. Куршумът с кух връх пръска двете очи и носа му, оставя вместо тях разкъсан кървав кратер и за огромно удоволствие на Травис Мани в крайна сметка успява да поеме достатъчно дъх, за да издаде някакъв звук. Писъкът му е измъчен, изпълнен със самосъжаление, със същите интонации, с които би пищял: „Защо?“ отново и отново. На Травис му се иска да остане и да го слуша поне час.

Но вместо това се навежда, взема пистолета му и го оставя да умре така, сляп и пищящ.

Мани не е причината за нощното му посещение. Основните цели са собствениците на къщата, хората, взели решението за смъртта на Емили.

Тръгва към широкия, облицован с камък коридор към спалнята, където го чакат собствените му майка и баща.