Джим Стовъл
Последният подарък (6)

Пет
Дар „Приятели“

Истински богат е този, който пресмята богатствата си не в злато, а в приятели.

На следващата сутрин госпожица Хейстингс ме уведоми, че Джейсън Стивънс е пристигнал и ще чака в конферентната зала. След успешните му пътешествия в страната на труда и парите се надявах, че враждебното му отношение се е изпарило. Когато обаче влезе в залата, бързо разбрах, че не е така. Преди още да съм седнал, той ме подхвана:

— Вижте, защо трябва да правя всичко това? Направо е смешно. Имате копие от завещанието — трябва да знаете какво е наследството ми. Защо не прескочим всички тези глупости и не се съсредоточим върху главното?

Аз му се усмихнах и казах:

— Добро утро, Джейсън. И аз се радвам да те видя. Надявах се, че след урока на чичо ти за парите ще си разбрал каква е целта на цялата процедура.

Изправих се бавно (което не е странно, когато си на осемдесет). Погледнах го по начин, който успешно бях използвал през годините си като съдия.

— Младежо — казах аз, — имаш две, само две възможности. Можеш да следваш указанията на Ред Стивънс или да се оттеглиш на момента. Мога да ти кажа обаче, че отношението ти дава сериозна заявка, че ще изгубиш големия подарък, който чичо ти е планирал да ти остави.

Джейсън се отпусна на стола и въздъхна.

— Добре тогава, да продължаваме — каза той. — Какво следва?

Госпожица Хейстингс донесе кашона на Ред Стивънс и го сложи до мен на масата. Извадих следващата видеокасета, а госпожица Хейстингс я сложи във видеото. Ред Стивънс се появи за пореден път и започна да говори.

— Джейсън, при първата ти среща с господин Хамилтън ти ме чу да казвам, че той е моят най-добър приятел. Думата приятел се използва твърде често от хора, които не знаят какво означава тя. Днес хората наричат всеки свой приятел. Млади човече, ако доживееш моите години и можеш да преброиш истинските си приятели на пръстите на двете си ръце, значи си късметлия.

Сега, Джейсън, ще споделя с теб една случка, която обещах да не разказвам до края на живота си. Тъй като, когато гледаш този запис, вече ще съм мъртъв, и тъй като си заедно с човека, на когото обещах, смятам да я споделя. Както знаеш, аз отпразнувах седемдесет и петия си рожден ден и се радвах на сравнително дълъг живот без особени болести. Невинаги обаче е било така.

Помня как на тридесет и осем години влязох в болницата с висока температура. Лекарите не бяха сигурни какво ми има и повикаха всевъзможни специалисти от цялата страна. В крайна сметка диагнозата ми се оказа рядко срещано заболяване на бъбреците, при това нелечимо. Единствената надежда за мен беше новата за тогава процедура — трансплантация на бъбрек.

Имай предвид, че тогава никой не беше чувал за нея и нямаше толкова много донори, както днес. Обадих се на господин Хамилтън, който винаги е бил мой адвокат, и му казах, че трябва да започнем национално издирване на донор. Бях много уплашен, защото специалистът ми беше казал, че без трансплантация може да умра за няколко седмици. Представи си колко бях облекчен, когато господин Хамилтън ми се обади след два дена и ми каза, че е намерил донор „някъде на Източния бряг“.

Както се досещаш, операцията беше успешна и ми донесе още много години живот. Това, за което съм сигурен, че не се досещаш, и което никой друг до днес не знаеше, е, че бъбрекът, който господин Хамилтън откри, беше неговият собствен.

Ред спря, за да пийне вода, а младият Джейсън Стивънс ме изгледа въпросително. Ред продължи от големия екран:

— Има само едно нещо на света, което може да обясни това. Нарича се приятелство. Знам, Джейсън, че си мислиш, че имаш много приятели. Истината е, че имаш много хора, които искат парите ти или нещата, които те могат да купят. Като изключим времето при Гас Колдуел, ти не си работил и един ден през живота си, не си свършил нищо, което бих могъл да нарека продуктивно. Но винаги си бил център на вниманието и лесна плячки за хищниците, които наричаш приятели.

— През следващите тридесет дена искам да прекараш много време в мислене и наблюдаване. Искам да откриеш кои според теб са принципите на истинското приятелство и да направиш така, че да можеш да докладваш на господин Хамилтън за пример на истинско приятелство, което може да демонстрира твоите принципи. Джейсън, в живота си не можеш да направиш нищо, което да подобри качеството на твоето съществуване повече, отколкото да се научиш да разбираш и да пазиш приятелството.

Записът свърши, а Джейсън изпадна в дълбок размисъл. Най-накрая измънка:

— Не разбирам. Тоест…

Аз го прекъснах:

— Зная, че не разбираш. Точно това е въпросът. Само се надявам да запомниш думите на чичо си и за твое добро до края на месеца поне да започнеш да разбираш. Ще очаквам с нетърпение да докладваш.

Излязох от конферентната зала, оставяйки младия Джейсън Стивънс с новата му задача.

В последния ден от месеца госпожица Хейстингс се обади в кабинета, за да ме уведоми, че Джейсън Стивънс е уговорил среща и ще дойде до час. Облегнах се на стола и се замислих за дългогодишния си приятел Ред Стивънс. Не можех да си представя как е възможно да научиш някого колко дълбоко може да стане едно приятелство, особено ако човекът никога не го е преживявал. Признавам, че хранех големи съмнения и имах лошо предчувствие, мислейки си за шансовете на Джейсън да успее да изпълни задачата, която Ред Стивънс му бе поставил.

Двамата с госпожица Хейстингс седяхме мълчаливо край конферентната маса. И двамата внимателно наблюдавахме изражението и излъчването на Джейсън. Изглеждаше обременен. Поздрави ни набързо и смотолеви:

— Надявам се, че… тоест… не съм сигурен…

Госпожица Хейстингс го прекъсна:

— Ако добре помня, днес трябва да докладваш на господин Хамилтън доколко си разбрал приятелството.

Джейсън ме погледна, изпълнен със съмнение, а аз кимнах и го насърчих с усмивка. Той започна:

— Този месец мислих много за приятелството и се опитах да го опиша с няколко принципа. Стигнах до извода, че приятелството включва лоялност, посвещение и споделяне на живота. Усещам, че има и нещо по-дълбоко, но ми е трудно да го опиша с думи.

Най-добрият пример за приятелство, с който мога да опиша тези принципи, е историята, която ми разказа Гас Колдуел, докато работех за него в Тексас. Той ми разказа как, когато двамата с чичо Ред започнали да се занимават с животновъдство, техните ферми били разделени на километри, но двамата, заедно с още няколко фермери използвали едни и същи пасбища. Всяка година фермерите се събирали, за да подберат и да жигосат всички свои телета, родени през последната година.

Господин Колдуел ми обясни, че малките телета ходят по петите на майките си, така че не е трудно всяко теле да бъде жигосано със същия знак, който има и неговата майка.

Изглежда, в ранните години господин Колдуел се притеснявал, че от чичо Ред няма да излезе добър фермер. Затова веднъж, когато били на годишното събиране, Гас жигосал няколко от своите телета със знака на чичо Ред. Каза ми, че по този начин прехвърлил около тридесет свои телета на чичо Ред.

В края на сбирката обаче, когато Гас преброил животните със своя знак, той открил, че вместо да има с тридесет телета по-малко, той имал с около петдесет повече.

Дълги години бил озадачен от случилото се, докато веднъж, когато двамата с чичо Ред били на риболов, чичо Ред не казал на Гас, че в ранните години на съвместната им работа се притеснявал, че Гас няма да успее в бизнеса. Тъй като не искал да изгуби най-добрия си приятел и съсед, той жигосал част от своите телета със знака на Гас Колдуел.

Джейсън спря да говори и потърси с поглед нашето одобрение. После продължи:

— Тази история на господин Колдуел описва най-добре как аз разбирам елементите на приятелството. Зная, че за да изградиш подобно приятелство, трябват много години, но вярвам, че си струва.

Както знаете, миналия месец се запознах с Браян, когато колата му се беше счупила на пътя. Помогнах му да си купи нов двигател и оттогава насам вършим заедно разни неща. Надявам се някой ден с него да бъдем приятели като Гас Колдуел и чичо ми Ред.

Джейсън ме погледна право в очите и каза:

— Също се надявам да бъда толкова добър приятел, колкото сте бил вие за Ред Стивънс.

Усмихнах му се и казах:

— По моя скромна преценка си на път да го осъществиш. Единственото, което мога да добавя, е, че всяко усилие, което вложиш за приятелството, винаги се връща многократно.

Благодарих на Джейсън, че сподели историята за Ред Стивънс и Гас Колдуел. Вече петдесет години знаех, че двамата са големи мъже и големи приятели. Разказът на Джейсън просто потвърди това още веднъж.

Госпожица Хейстингс изпрати Джейсън от конферентната зала, оставяйки ме насаме със спомените ми.

Облегнах се на стола и си спомних своя приятел Ред Стивънс. Замислих се как нашето приятелство бе започнало съвсем непретенциозно, без някой от нас двамата да си дава сметка докъде ще стигнат отношенията ни. Джейсън бе започнал да осъзнава какво означава да бъдеш приятел и аз се надявах новото му приятелство да остане за цял живот и да му донесе същото удовлетворение, което бяхме изпитали с Ред Стивънс от нашето.