Джон Гришам
Признанието (44)

Епилог

На 22 декември, събота, голямото жури на окръг Честър се събра извънредно. Заседателите обвиниха Травис Бойет за отвличането, изнасилването и убийството на Никол Ярбър. Временно изпълняващият длъжността окръжен прокурор Майк Гримшоу бе изпълнил стриктно заповедта на съдия Елайас Хенри за повдигане на обвинение.

Съдия Хенри избра нарочно този ден, тъй като съвпадаше с деветгодишнината от арестуването на Донте Дръм. В един часа на обяд в неговата зала се проведе необичайно изслушване. Роби бе подал молба за официалното оправдаване на Донте. Щатът, представляван от Гримшоу, не оспорваше желанието му. Съдия Хенри държеше събитието да бъде отразено от медиите, но не разреши присъствието на оператори в залата. До нея бяха допуснати няколко репортери без камери.

Започна поредното представление на Роби Флак. В продължение на час адвокатът изтъкна познатите факти, като наблегна на всички грешки и измами. Той знаеше какъв ще бъде резултатът от изслушването и не се впусна в много подробности. Когато приключи, Майк Гримшоу се изправи и обяви:

— Ваша чест, щатът Тексас не оспорва казаното от мистър Флак.

Съдия Хенри прочете кратко становище, което бе подготвил предварително. Последният параграф гласеше:

„С настоящия документ съдът, воден от ясни и неоспорими доказателства, оправдава подсъдимия Донте Л. Дръм по всички обвинения. Присъдата се отменя и съдебното му досие ще бъде изчистено. От името на съда и щата Тексас поднасям искреното си, макар и напълно неуместно извинение на семейство Дръм.“

Елайас Хенри подписа документа с доза драматизъм и го връчи на Роби. Адвокатът го подаде на Робърта Дръм, която седеше на първия ред в залата.

Тексаският апелативен съд продължаваше да се крие в бункера си. Някой от служителите бе проговорил и скоро новината за „дежурния съдия“ зае първите страници на вестниците. Въпреки че наистина затваряха в пет часа дори в ден на екзекуция, Милтън Прудлоу оставяше един от деветимата съдии на дежурство в сградата. Той трябваше да приема молбите, подадени от защитата в последната минута. На теория всеки нетърпелив адвокат можеше да се обади на дежурния съдия и да поиска становище по даден въпрос. Идеята беше разумна, тъй като тези инстанции решаваха кой да живее и кой да умре. Когато обаче стана ясно, че адвокатите на Донте в Тексас не са знаели за подобна практика, избухна огромен скандал. Информацията се пазеше в тайна от самия съд. Сисили Ейвис бе пристигнала пред заключената врата в 17:07 ч., без да подозира за присъствието на дежурен служител в сградата.

Апелативният съд обяви, че въвежда електронното депозиране на всички документи, но отрече промяната да се дължи на случая „Дръм“.

Щатската комисия за съдебни практики повдигна оплакване срещу Прудлоу. След две години излезе решение, че съдията не е допуснал сериозна грешка и трябва да запази работата си.

Молбата, която адвокатите на Донте така и не успяха да подадат, включваше клетвената декларация на Джоуи Гембъл — единствения „очевидец“ в процеса. Правните експерти дълго обсъждаха важността на признанието му и евентуалните последствия от него.

Джоуи напусна Слоун и Тексас. Чувстваше се виновен за смъртта на Донте и намираше утеха само в бутилката.

На 28 декември, в последния петък от 2007 г., Кийт и Дейна влязоха в празната съдебна зала в Топика. Посрещна ги Елмо Леърд. Матю Бърнс присъстваше за морална подкрепа, въпреки че Кийт не се нуждаеше от нея. В залата се появи съдията и един заместник-прокурор. За по-малко от десет минути Кийт се призна за виновен за възпрепятстване на правосъдието. Получи глоба от хиляда долара, една година пробация и една година без надзор. Елмо Леърд вярваше, че досието му ще бъде изчистено до три години.

Когато съдията го попита дали иска да каже нещо, Кийт отвърна:

— Да, ваша чест. Бих постъпил по същия начин, ако имах тази възможност.

— Бог да ви благослови — заяви съдията.

Както се очакваше, Монаха уведоми Кийт, че църквата го освобождава временно от длъжността. Без да се колебае, Кийт подаде оставка. В неделя той обяви пред енориашите в „Сейнт Марк“, че ще бъде новият главен свещеник на Обединената лутеранска църква в Остин, Тексас.

Травис Бойет получи доживотен затвор в Канзас и смъртна присъда в Мисури и Тексас. В продължение на година трите щата се караха относно съдбата му. Когато заяви пред един съдия в Канзас, че е удушил Никол, Травис веднага бе преместен в окръг Нютън. Тъй като неведнъж призна за престъплението, той нямаше намерение да пледира „невинен“. Шестнайсет месеца след пътуването до Слоун Бойет бе осъден на смърт чрез инжекция в щатския затвор в Джеферсън Сити, Мисури.

Пол Кофи бе лишен от прокурорските си права заради нарушаване на етичния кодекс. Той напусна Слоун и започна да се занимава с изплащане на гаранции в Уейко. Дрю Кърбър обяви фалит и се премести със семейството си в Тексас Сити, където започна работа на нефтена платформа.

Марта Хандлър публикува първата си книга за Донте Дръм, която се превърна в истински бестселър. Отношенията й с Роби и семейство Дръм се влошиха, когато дойде време за разпределяне на приходите от нея.

Осъждането на Травис Бойет и оправдаването на Донте Дръм оказаха още по-голям натиск върху Гил Нютън. Губернаторът бе принуден да свика в Остин законодателния орган на щата, за да се обсъдят последствията от екзекуцията. Нютън и съветниците му се надяваха, че скандалът ще бъде забравен след време, но това така и не се случи. Противниците на смъртното наказание обединяваха сили и усъвършенстваха тактиките си, подкрепяни от националната преса. Фракцията на чернокожите конгресмени, предвождана от сенатор Роджър Ебс от Хюстън, ставаше все по-активна. Обещанието им да бойкотират работата на законодателния орган, докато не се насрочеше извънредна сесия, придобиваше все по-реални очертания. Обществените настроения също не помагаха на губернатора. Повечето жители на Тексас настояваха за преразглеждане на смъртното наказание. Много от тях одобряваха екзекуциите, но търсеха гаранции, че щатът ще наказва само онези, които наистина са виновни. Идеята за мораториум печелеше все повече поддръжници.

Притиснат от нарастващото недоволство, губернатор Нютън свика Тексаския сенат и Камарата на представителите. Дневният ред съдържаше следните точки: 1) резолюция относно случая „Дръм“, 2) мораториум върху екзекуциите, 3) създаване на специална комисия за невинност, която трябваше да проучи належащите проблеми. След три дни политиците излязоха с резолюция за оправдаването на Донте Дръм. Семейството му щеше да получи обезщетение от един милион долара. Предложението предвиждаше двайсет милиона, като всички чернокожи конгресмени се обявиха за спонсори. Законодателният орган обаче реши да отпусне само милион. Губернаторът, известен със своята стиснатост преди всяка кампания, изрази обичайната си загриженост за „прекомерните държавни разходи“. „Хюстън Кроникъл“ публикува огромна статия по случая, като изтъкна, че губернаторът и екипът му са похарчили четиристотин хиляди долара за последното си пътуване до Фалуджа.

Законопроектът за мораториум предизвика същинска политическа война. Първоначалният му вариант предлагаше да се отложи изпълнението на екзекуциите с две години. Междувременно системата на смъртното наказание трябваше да бъде проучена от всички ъгли. Изслушванията в комисиите се излъчваха по телевизията. Свидетелите включваха пенсионирани съдии, радикални активисти, известни експерти и дори трима мъже, прекарали години в отделението на осъдените на смърт, преди да бъдат оправдани. Пред Капитолия се организираха шумни протести. На няколко пъти се стигна до размирици между защитници и врагове на смъртното наказание. Хаосът, от който губернаторът се страхуваше, бе обхванал града.

Тъй като идеята за мораториум се разглеждаше от Сената, Камарата на представителите се залови със създаването на комисия за невинност „Донте Дръм“. Тя трябваше да се състои от деветима членове, които да разследват причините за несправедливите екзекуции и да предложат подобрения. До този момент в Тексас имаше трийсет и три оправдателни присъди, постигнати предимно с помощта на ДНК анализ. Обезпокоителен брой произхождаха от окръг Далас.

След като се установиха в Остин в края на януари, Кийт и Дейна отидоха в Капитолия, за да присъстват на изслушванията. Участваха в протести и наблюдаваха мъчителните опити на законодателния орган да се справи с проблема. Подобно на другите жители на Тексас, те скоро разбраха, че нищо няма да се промени.

Докато течеше извънредната сесия, в новините започна да се появява името на Адам Флорс. След двайсет и седем години в затвора Флорс трябваше да бъде екзекутиран на първи юли. В един друг живот той бе убил някакъв наркодилър след тежка свада. Обжалванията му бяха приключили отдавна. Флорс нямаше адвокат.

Законодателният орган прекрати заседанията в края на март и възобнови работата си през първата седмица на май. След дълга и уморителна битка всички приеха очевидното. Беше дошло време да забравят конфликтите и да се разотидат. Законопроектът за мораториум се провали в Сената с дванайсет гласа „за“ и деветнайсет „против“. Два часа по-късно Камарата на представителите отхвърли с убедително мнозинство предложението за създаване на комисия за невинност.

На първи юли Адам Флорс бе ескортиран до Хънтсвил, където бе посрещнат от директора Бен Джийтър. Затворникът влезе във временната килия и разговаря със свещеника. След това изяде последния си обяд — пържена риба — и изрече предсмъртната си молитва. Точно в шест вечерта той измина краткото разстояние до стаята за екзекуции. Двайсет минути по-късно директорът обяви часа на смъртта му. На екзекуцията не присъстваха свидетели. Тъй като никой не потърси тялото му, Адам Флорс беше погребан в Хънтсвил, до десетки други самотни затворници.