Джон Гришам
Признанието (43)

43

Семейство Шрьодер отпразнува Деня на благодарността при майката на Дейна в Лорънс. Рано на следващата сутрин Кийт и Дейна оставиха момчетата при баба им, след което взеха самолета от Канзас Сити до Далас. Там наеха кола и за три часа стигнаха до Слоун. Обиколиха града, за да видят някои интересни места — баптистката църква, футболното игрище, където се строеше нова журналистическа ложа, обгорелите останки на няколко празни сгради, съда и кантората на Роби в старата железопътна гара. Улиците на Слоун изглеждаха спокойни, а служители от общината слагаха коледна украса из центъра.

От първото си посещение в Слоун преди две седмици пасторът не помнеше добре самия град. Той бе разказал на Дейна за пушека във въздуха и постоянния вой на сирените, но като се върнеше назад, всичко му се струваше неясно заради преживения ужас. Тогава Кийт не си бе представял дори за секунда, че отново ще посети Слоун. Беше се грижил единствено за Бойет. Екзекуцията на Донте предстоеше, тялото все още липсваше, а репортерите душеха навсякъде. Целият хаос беше притъпил сетивата му. Сега, докато караше по сенчестите улици в центъра, не можеше да повярва, че градът доскоро е бил окупиран от Националната гвардия.

Тържеството започна около пет часа. Тъй като температурата наближаваше двайсет градуса, гостите се събраха около басейна, където бяха наредени маси и столове за случая. Присъстваха всички служители от кантората заедно с половинките си. Съдия Хенри и съпругата му пристигнаха рано. Близките на Донте, двайсетина на брой, дойдоха с децата си.

Кийт седна до Робърта. Не я познаваше лично, въпреки че бе стоял до нея по време на екзекуцията. Какво трябваше да каже? Отначало разговорът вървеше трудно, но скоро премина към внуците на Робърта. Тя често се усмихваше, въпреки че съзнанието й бе заето с други мисли. Две седмици след смъртта на Донте роднините му все още скърбяха, но се опитваха да се радват на момента. Роби вдигна тост в името на приятелството и Донте. Изрази благодарност към Кийт и Дейна, които идваха чак от Канзас. Последното предизвика аплодисментите на някои гости.

Отчаяният опит на Кийт да спре екзекуцията се бе превърнал в истинска легенда за семейството на Донте. Когато Роби най-после седна, съдия Хенри се изправи и взе думата. Той похвали Робърта и децата й за смелостта, като приключи с надеждата, че всяка трагедия води до нещо по-добро. Когато речите свършиха, сервитьорите поднесоха на гостите говеждо филе с гъбен сос и богата гарнитура. Тържеството продължи до късно вечерта. Робърта пиеше само чай, но останалите опитаха от хубавото вино, поръчано специално за случая.

Кийт и Дейна пренощуваха в стаята за гости и тръгнаха рано на следващата сутрин, за да закусят с вкусни орехови гофрети на Мейн Стрийт. После продължиха по пътя си. Роби им бе обяснил как да стигнат до Грийнууд Парк, който се намираше зад малка църква в покрайнините на града.

— Лесно ще откриете гроба — каза Роби. — Просто следвайте пътеката, и ще видите свежата пръст.

Тревата беше отъпкана от посетителите. Около гроба стояха десетина души и се молеха. Кийт и Дейна се престориха, че търсят друга плоча, и ги изчакаха да се разотидат.

Гробът на Донте представляваше купчина червеникава пръст, оградена с много цветя. На голямата надгробна плоча пишеше: „Донте Ламар Дръм, роден на 2 септември 1980 г. Екзекутиран несправедливо от щата Тексас на 8 ноември 2007 г. Тук почива НЕВИНЕН ЧОВЕК.“ В средата бе поставен цветен портрет на Донте, облечен в син футболен екип. Кийт коленичи до плочата, затвори очи и отправи дълга молитва. Дейна го наблюдаваше. Чувстваше се тъжна, но същевременно изпитваше съчувствие към съпруга си. Още не можеше да повярва какво се е случило.

Преди да си тръгнат, Кийт направи снимка на гроба. Искаше да съхрани някакъв спомен от този ден.

Заседателната зала в кантората на Роби изглеждаше по същия начин. Роби и Карлос работеха усилено в съботната утрин, заобиколени от купища документи, пластмасови чаши и празни опаковки от храна. Роби разведе Дейна из бившата гара и я запозна подробно с историята на мястото. Кийт бе успял да избегне този разказ при предишното си посещение.

Кийт и Роби се сбогуваха за пръв път в Планината на Руп. Тогава изобщо не бяха сигурни дали ще се срещнат отново. Сега, две седмици по-късно, те се прегърнаха с обещанието да не губят връзка. Адвокатът благодари на Кийт за смелата постъпка. Пасторът изтъкна, че Роби е истинският герой. Двамата се съгласиха, че не са направили достатъчно, за да предотвратят екзекуцията. Дълбоко в себе си обаче знаеха истината.

Пътуването до Остин продължи седем часа.

В неделя Кийт се изправи пред огромната тълпа в Обединената лутеранска църква. Разказа невероятната история на своето пътуване до Слоун и Хънтсвил. После говори за смъртното наказание и го атакува по всички фронтове.

Тъй като го бяха поканили да изнесе службата, църквата покри всичките му разходи. По-късно той и Дейна обядваха с членовете на Комисията за назначаване на пастори. Присъства и преподобният д-р Маркъс Колинс, пенсионираният главен свещеник на църквата и високоуважаван неин лидер. По време на обяда стана ясно, че комисията е очарована от семейство Шрьодер. Докато се сбогуваха, д-р Колинс прошепна на Кийт:

— Тук ви очаква чудесен нов дом.