Джон Гришам
Признанието (33)

33

Срещата бе организирана от съдия Елайас Хенри. Въпреки че нямаше правомощията да свиква колегите си в петък вечер, той бързо ги убеди, че разговорът е наложителен. Пол Кофи и Дрю Кърбър влязоха в кабинета му точно в осем, последвани от Джо Радфорд. Тримата заеха места от едната страна на работната маса. Роби бе дошъл преди половин час в компанията на Карлос. Атмосферата беше напрегната. Нямаше размяна на поздрави и любезности. Миг по-късно пристигна и кметът Руни, който се усамоти на известно разстояние от останалите.

Облечен с тъмен костюм, бяла риза и оранжева вратовръзка, съдия Хенри заяви мрачно:

— Е, вече всички са тук. Мистър Флак има новини.

Роби седеше точно срещу Кърбър, Кофи и Радфорд. Тримата не помръдваха, сякаш очакваха смъртно наказание. Адвокатът започна с думите:

— В пет сутринта тръгнахме от Слоун и се отправихме към Нютън, Мисури. Травис Бойет дойде с нас. Пътувахме около пет часа. Следвайки напътствията на Бойет, стигнахме до един далечен край на окръга. След като минахме по странични шосета и черни пътища, се озовахме в Планината на Руп — уединена местност, покрита с буйна растителност. На моменти Бойет не си спомняше точния маршрут, но накрая ни заведе до мястото, където твърдеше, че е заровил Никол Ярбър.

Роби кимна на Карлос, който натисна един клавиш на лаптопа си. На бялата дъска в ъгъла на кабинета се появи снимка на обрасла просека в гората. Адвокатът продължи:

— Открихме го и започнахме да копаем. — Друга снимка показваше Арън Рей и Фред Прайър с лопати в ръце. — Когато е бил в Слоун през есента на деветдесет и осма, Бойет е работил за компанията „Макгуайър и синове“ от Форт Смит. В пикапа си е държал голям сандък за хидравлични инструменти. В него е сложил тялото. — Следваща снимка: капакът на оранжевия сандък. — Почвата не беше твърда и след петнайсет минути намерихме следното. — Снимка: горната половина на сандъка с надпис „Макгуайър и синове“. — Както виждате, сандъкът се отваря отгоре. Встрани имаше ключалка с механичен код, която Бойет е купил в една железария в Спрингдейл, Арканзас. Той си спомни комбинацията и отключи сандъка. — Снимка: Бойет, коленичи до гроба, приведен над ключалката. Кофи пребледня, а на челото на Кърбър избиха капчици пот. — Когато отворихме капака, открихме следното. — Снимка на скелета. — Преди това Бойет ни каза, че до черепа е оставил купчина дрехи. — Снимка: облеклото на Никол до главата й. — Заяви още, че сред тях ще намерим шофьорската книжка и кредитната й карта. Беше прав. — Увеличено изображение на кредитната карта, доста зацапано, но името се четеше. — Бойет твърдеше, че е удушил жертвата с черен кожен колан със сребриста тока. — Снимка на отчасти увредения колан с лъскава тока. — Подготвил съм ви папки с тези снимки, които можете да разгледате вкъщи, момчета. Обадихме се на шерифа в окръг Нютън и му предадохме случая. — Снимка на шерифа и трима негови помощници, втренчени в скелета. — Скоро навсякъде имаше полиция и следователи. Те решиха да не вадят останките от сандъка и да ги изпратят в криминологичната лаборатория в Джоплин. В момента се намират там. Предоставих на властите копие от рентгеновата снимка на челюстта на Никол. Същото копие, което вие ми дадохте погрешка, докато се преструвахте, че търсите трупа. Говорих със служителите от лабораторията и те ме увериха, че ще се заемат незабавно със случая. Тази вечер ще приключат с предварителната идентификация. Очакваме да се обадят съвсем скоро. Ще изследват всичко в сандъка и вероятно ще открият материал за ДНК анализ. Може и да не успеят, но не е фатално. Вече не съществуват съмнения относно самоличността на жертвата. Известен е и убиецът. Бойет има злокачествен мозъчен тумор — една от причините да каже истината. Той често страда от тежки припадъци. Изгуби съзнание на местопрестъплението и трябваше да го закараме в болница в Джоплин. По някакъв начин е избягал от стаята и засега никой не знае къде е отишъл. Заподозрян е в убийство, но не беше арестуван, преди да изчезне.

Докато говореше, Роби не сваляше очи от Кофи и Кърбър. Двамата не смееха да го погледнат. Кофи се почесваше по носа, а Кърбър чоплеше кожичките на ноктите си. В средата на масата имаше три черни папки. Роби внимателно ги плъзна към Кофи, Кърбър и Радфорд, след което продължи:

— Вътре, както казах, ще намерите пълен комплект снимки и други интересни неща. Сред тях е и документът от ареста на Бойет в Слоун, който доказва, че той е бил в града по време на убийството. Всъщност вие сте го задържали по същото време, по което и Донте Дръм. Приложих копие на дългото му криминално досие, както и архиви от различните затвори, в които е лежал. Клетвената му декларация също е в папката, но едва ли е необходимо да я четете. Тя съдържа подробно описание на отвличането, изнасилванията, убийството и заравянето на трупа. Предполагам, че сте чули историята десетки пъти по телевизията. В папката ще откриете и декларация, подписана вчера от Джоуи Гембъл. В нея Джоуи твърди, че е лъжесвидетелствал по време на процеса. Въпроси?

Мълчание.

Роби продължи:

— Реших да постъпя така от уважение към семейството на Никол. Едва ли някой от вас ще събере смелостта да се срещне с Рива и да й каже истината. Все пак ви предоставям подобна възможност. Би било срамно да чуе новината от друго място. Някой трябва да говори с нея още тази вечер. Мнения? Коментари?

Мълчание.

Кметът се изкашля и тихо попита:

— Кога ще разпространите новината?

— Помолих властите в Мисури да изчакат до утре. Ще свикам пресконференция в девет сутринта.

— Господи, Роби, наистина ли е необходимо? — възкликна кметът.

— Да, необходимо е, господин кмете. Истината трябва да бъде казана. В продължение на девет години полицията и прокурорът криеха фактите. Сега лъжите им най-после ще излязат на бял свят. След толкова време и екзекуцията на един невинен човек светът ще разбере, че признанието на Донте е било фалшиво. И смятам да опиша бруталните методи, с които инспектор Кърбър го е изтръгнал от него. Ще разкрия до най-малките подробности лъжите, изречени в съда — показанията на Джоуи Гембъл и затворника, подкупен от Кърбър и Кофи. Няма да премълча и мръсните трикове, използвани от обвинението по време на процеса. Сигурно ще получа шанса да припомня на всички, че мистър Кофи и съдия Грейл бяха любовници, докато делото още се разглеждаше. Пресконференцията ще продължи доста дълго. А вие, момчета, сте поканени. Въпроси? Забележки?

Пол Кофи отвори леко уста, но не продума. Роби далеч не бе приключил.

— Нека ви подготвя и за следващите няколко дни. В понеделник сутринта ще подам поне два иска. Първият ще бъде заведен тук, в Тексас. В него ще фигурирате като подсъдими заедно с десетки служители от градската, окръжната и щатската управа. Вторият ще бъде изпратен до федералния съд. Смятам да ви обвиня в потъпкване на гражданските права и куп други престъпления. Мога да подам и още няколко, ако намеря подходящо правно основание. Ще се свържа с Министерството на правосъдието и ще ги помоля да започнат разследване по случая. Мистър Кофи, подготвих жалба до Щатската асоциация на юристите за нарушаване на етичния кодекс. Едва ли ще ми обърнат много внимание, но поне ще получите заслуженото порицание. Мисля, че е време да помислите за оттегляне. За вас, Кърбър, ранното пенсиониране е доста реален вариант. Би трябвало да ви уволнят, но се съмнявам, че кметът и общинският съвет ще съберат необходимия кураж. Мистър Радфорд, вие вече бяхте шеф на полицията, когато разследването излезе от релси. Името ви също ще фигурира в списъка на обвиняемите. Не го приемайте лично. Ще съдя всички.

Радфорд стана и се отправи към вратата.

— Тръгвате ли си, мистър Радфорд? — попита сърдито съдията.

— Не съм длъжен да търпя надути копелета като Роби Флак — отговори шефът на полицията.

— Срещата не е приключила — заяви строго съдия Хенри.

— Ако бях на твое място, щях да остана — намеси се кметът и Радфорд го послуша.

Роби се обърна към Кърбър и Кофи.

— Разбрах, че вчера сте присъствали на малко празненство по случай победата. Е, веселбата свърши.

— Още от самото начало подозирахме, че Дръм е имал съучастник — промърмори Кофи.

Думите му прозвучаха повече от абсурдно. Кърбър кимна припряно, готов да подкрепи всяка нова теория, която би ги спасила.

— За бога, Пол! — възкликна съдия Хенри.

Роби се разсмя, а ченето на кмета увисна.

— Страхотно! — извика Роби. — Направо гениално! Изведнъж се появява съвсем нова версия, лишена от всякаква логика. Защо да не продължим с лъжите? Мистър Кофи, отсега нататък моят асистент Карлос ще качва на уебстраницата ни всички лъжи, изречени от вас двамата, губернатора, съдиите и скъпата Вивиан Грейл, ако успеем да я намерим. Вие укривахте истината цели девет години, за да убиете невинен човек, и сега отново се държите по абсолютно същия начин. Повдига ми се от хора като вас.

— Господин съдия, може ли да тръгваме? — попита прокурорът.

— Секунда.

Мобилният телефон на Карлос иззвъня.

— Обаждат се от лабораторията, Роби — каза той.

Роби се пресегна и взе телефона. Разговорът беше кратък, без изненади. Когато свърши, той заяви:

— Идентифицирали са трупа. Наистина е Никол.

В стаята настана тишина. Всички мислеха за момичето. Съдия Хенри наруши мълчанието.

— Господа, притеснявам се за семейството на Никол. Как ще им съобщим новината?

Дрю Кърбър се потеше обилно и сякаш бе на път да припадне. Инспекторът не се тревожеше за семейството на Никол. Той самият имаше съпруга и деца, множество заеми и репутация, за която трябваше да се погрижи. Пол Кофи не можеше дори да си представи как ще обясни на Рива внезапния развой на събитията. Не, нямаше да го направи. Предпочиташе да избяга като последния страхливец, отколкото да се срещне с тази жена. В момента му се струваше абсурдно да признае, че щатът е осъдил и екзекутирал невинен човек.

Очевидно липсваха доброволци.

— Господин съдия, явно не съм аз човекът, който ще го направи — заяви Роби. — Имам си друга важна работа — да отида при семейство Дръм, за да им съобщя новините.

— Мистър Кърбър? — попита съдията.

Инспекторът поклати глава.

— Кофи?

Същата реакция.

— Добре. В такъв случай аз ще се обадя на майката.

— Не може ли да изчакате, господин съдия? — попита кметът. — Ако новината се разпространи тази вечер, Бог да ни е на помощ.

— Кой знае до момента, Роби? — попита съдията.

— Моят екип, присъстващите тук и властите в Мисури. С нас дойде и телевизионен екип, но няма да излъчат нищо, докато не им разреша. Засега малко хора са посветени.

— Ще изчакам два часа — заяви съдия Хенри. — Срещата приключи.

Робърта Дръм се намираше вкъщи с Андреа и няколко приятели. Масата и плотът в кухнята бяха отрупани с ястия, пържено пиле, кексове и пайове. Имаше достатъчно храна за стотина души. Роби бе забравил да вечеря и похапна, докато чакаше другите да си тръгнат. Робърта се чувстваше ужасно изтощена. След като цял ден бе посрещала гости в погребалното бюро, тя беше на края на силите си.

Роби влоши още повече ситуацията, като и съобщи новините. Не му оставаше друг избор. Започна с пътуването до Мисури и приключи със срещата в кабинета на съдия Хенри. Двамата с Марта помогнаха на Андреа да сложи Робърта на леглото. Тя едва не припадна. Мисълта, че Донте ще бъде оневинен преди погребението, беше разтърсваща.

Сирените бяха утихнали, но три обаждания на 911 отново ги задействаха в 23:10 ч. Първото сигнализираше за пожар в мол северно от града. Някой бе хвърлил коктейл „Молотов“ през витрината на магазин за облекло, а един шофьор бе забелязал пламъците от улицата. Второто, този път анонимно, съобщаваше за горящ автобус, паркиран зад прогимназията. Третото и най-зловещо обаждане донесе новината за активирането на противопожарна система в местен супермаркет. Собственикът му беше Уолис Пайк, съпругът на Рива. Полицаите и гвардейците, които чакаха в готовност, отново заеха постовете си. За трета поредна нощ из Слоун се разнесе пушек и вой на сирени.

Дълго след като момчетата бяха заспали, Кийт и Дейна седяха в тъмната всекидневна и пиеха вино от чаши за кафе. Докато разказваше историята, Кийт си спомни неща, които досега не му бяха направили впечатление. Подробностите го изненадаха — стоновете на Бойет в тревата до магистралата, летаргията на пътния полицай, който го глоби за превишена скорост, купищата документи на дългата заседателна маса в кантората на Роби, уплашените погледи на служителите му, стерилната миризма на килията, шумът в ушите на Кийт по време на екзекуцията, тресящият се самолет, с който летяха над Тексас. Дейна му задаваше най-различни въпроси. Тя бе също толкова развълнувана от преживяванията му, колкото той, и на моменти не вярваше на думите му.

Когато бутилката свърши, Кийт легна на канапето и потъна в дълбок сън.