Сали Стюърт
Тайният любовник (3)

Глава 3

Алисън стоеше до входната врата и смаяно наблюдаваше как Бил без никакво усилие се справя с мъжа, който обикновено успяваше да вземе надмощие над нея. Този човек напълно контролираше положението. Той излъчваше такава сила и увереност!

След като набързо успя да се отърве от Дъглас, Бил със спокойна крачка се върна в къщата. Въпреки че косата и брадата закриваха почти цялото му лице, тя успя да види усмивката му.

Приличаше на Джон Уейн след победна схватка с апахите.

Или пък на Мел Гибсън, надвил лошите момчета.

Може би Мегън бе отгатнала истината. Алисън не смяташе, че Бил е рокзвезда, но може би е актьор, който се подготвя за новата си роля. Със завидна лекота от бездомен скитник той се превъплъти в ексцентричен водопроводчик, за да се превърне накрая в рицар, надянал блестящи доспехи.

Последното определение я върна в реалния свят. Не можеше да отрече, че искрено се бе наслаждавала на поражението на Дъглас, напуснал сцената с подвита опашка. Но щом Бил толкова лесно успя да се справи с него, какво оставаше за нея?

Но той просто поправя водопроводната й инсталация. Едва ли някога ще бъде част от нейния живот, така че няма да има възможност да я контролира.

— Влез — покани го Алисън с твърд тон. Държеше се като истинска глупачка. Та този мъж току-що й бе направил огромна услуга. Трябваше да прояви поне малко гостоприемство, след като толкова успешно се бе справил с врага.

За миг той я изгледа мълчаливо. Лешниковите му очи изпитателно я преценяваха, макар Алисън да нямаше представа какво се опитва да узнае. От него струеше толкова силно излъчване! Сега напълно бе забравил за ролята си на бездомник. Пред нея не бе отритнат от обществото скитник, а силен и решителен мъж, свикнал да побеждава.

Алисън потръпна! Вълнение? Страх? Може би и двете…

Той й намигна, отмести поглед, сви нехайно рамене и отново се пъхна в ролята на скитника.

— Няма да откажа. Аз не се шегувах, като казах, че са нужни някои части, за да се оправи цялата тази бъркотия с мивката ти. Всъщност трябва да се смени цялата инсталация. Тази е в ужасно състояние.

— Мамо, къде е татко?

Мегън стоеше в подножието на стълбата със сак в едната ръка и няколко дрехи, преметнати през другата.

— Внезапно изникна нещо и той трябваше да си тръгне — отвърна Алисън.

— Без мен? — намръщи се момичето.

— Нещо много важно, скъпа. — Алисън пристъпи до нея и я прегърна. — Нали този уикенд ще прекараш с него, а сега не е зле да ми помогнеш да изчистим дневната.

— Татко и Бони си имат прислужница да им чисти — недоволно измърмори момичето.

— Знам.

— Преди и ние имахме.

— Но сега нямаме. Така че най-добре е да се качиш горе и да прибереш дрехите си, преди да са се намокрили.

Извърна се и видя, че Бил я наблюдава, застанал от другата страна на масата. Той мигновено наведе глава, но младата жена успя да види неодобрението.

— Моят бивш съпруг е лекар — обясни тя. — Преуспяващ. Начинът ни на живот доста се отличаваше от сегашния. Страхувам се, че Мегън още не може да свикне с промяната. А Дъглас постоянно се опитва да я омае с щедри подаръци и това още повече утежнява нещата — сухо добави Алисън.

Лицето му не изразяваше никакво съчувствие.

— Аз по-добре да си вървя!

— Почакай! — Спусна се към него и го хвана за ръката. Дори и в обърканото състояние, в което се намираше, добрият репортер в нея забеляза, че тя е здрава и мускулеста. Това не бе ръка на човек, който системно си недояжда.

Мъжът се извърна, без да се опитва да се освободи от ръката й. Изражението на лицето му показваше, че изобщо не е разтревожен от опита й да го спре и ще си тръгне, когато той пожелае. Отново напълно владееше положението.

— Да почакам за какво?

Алисън внезапно осъзна, че все още стиска ръката му, и бързо го пусна.

— Нали каза, че си бил водопроводчик. Е, аз имам нужда от водопроводчик, а ти — от пари. Какво ще кажеш да ти платя, за да поправиш мивката? — С един куршум — два заека. Хем мивката ще работи, хем тя ще има достатъчно време, за да го опознае и разбере истинската му история.

Той скръсти ръце и се загледа в празното пространство над главата й.

— Ти имаш нужда от добър водопроводчик. Тъкмо заради това отидох на нефтената сонда. Аз не съм добър водопроводчик.

Младата жена също скръсти ръце и се втренчи в него. Нямаше да му позволи да й се изплъзне.

— Но аз не мога да си позволя добър водопроводчик. Противно на всеобщото мнение, телевизионните репортери не получават големи заплати, а както сам може би си разбрал от разговора ми с Дъглас преди няколко минути, издръжката, която той ми отпуска, далеч не е от най-щедрите. Всъщност… мислех да ти платя с домашно приготвена храна.

— Хей, Брил, ще останеш ли за вечеря? — Мегън изтрополи надолу по стълбите, мръщейки се на мокрия килим. — Какво ще кажеш да пусна музика? Коя е любимата ти група? Правил ли си клипове?

— Тя мисли, че си рокзвезда — обясни Алисън, като внимателно го наблюдаваше.

Той се засмя и част от напрежението му се стопи.

— Бих искал да съм. В днешно време тези момчета печелят толкова пари, че слагат доктор Дъглас в малкото си джобче. — Обърна се към Мегън и рече провлачено: — Имаш ли „Гарт Брукс“? Или „Кентъки Хедхънтърс“?

— ?!

— Това са кънтри групи — поясни Алисън.

— Правилно — съгласи се Брад и я възнагради с усмивка. — Добре! Ще опитам да позакърпя нещата, а утре ти ще си повикаш някой добър водопроводчик.

Докато той работеше под мивката, като не спираше да мърмори по адрес на онзи, който бе поставял тръбите, Алисън наряза шунка, запържи я с лук и гъби, чукна отгоре няколко яйца и приготви чудесен омлет. Надяваше се апетитната миризма да го накара да остане.

За миг, докато се въртеше около печката, тя се запита защо толкова й се иска да задържи този странен мъж у дома си.

Отговорът беше съвсем прост — от една страна, тя просто му е задължена, че се заел с мивката, а от друга — той сигурно ще се почувства по-спокоен, ще се отпусне и ще се разговори след вкусната вечеря.

Тя наистина смяташе храната да бъде част от заплащането за услугата. Нямаше намерение да остава длъжна някому, пък бил той и скитник…

 

 

Трябваше да извика на помощ цялата си воля, за да напусне къщата на Алисън, когато тя се опита да го съблазни с огромно димящо парче от невероятно ухаещия омлет. Не бе ял от сутринта и стомахът му шумно протестираше, докато той с огромно усилие излизаше навън, старателно прикривайки издутината в джоба на сакото си.

Устата му все още се пълнеше със слюнка, докато караше пикапа си към най-близкото заведение за бързо хранене.

Не можеше да си обясни защо наричаха тези места „заведения за бързо хранене“, докато нетърпеливо чакаше поръчката си! Когато накрая двата двойни чийзбургера с бекон, голямата порция пържени картофи и шоколадовият шейк пристигнаха, Брад се настани в най-отдалечения ъгъл и се нахвърли като вълк. Но след като стомахът му се напълни и гладът му бе заситен, той все още усещаше уханието на омлета с гъби и си припомняше разочарованието върху лицето на Алисън, когато най-сетне тя се предаде и се отказа от намерението си да го убеждава да остане за вечеря. Навярно бе разочарована само защото нямаше да може да измъкне нищо от него.

Тя наистина не бе толкова лоша, колкото бе решил в началото. Имаше си достатъчно проблеми с бившия съпруг и с тази сладка, но разглезена дъщеричка. И се опитваше сама да се справи с всички трудности. Сега, когато бе започнал да разбира положението й, той почти й прощаваше настойчивостта, с която се опитваше да измъкне нещо от него, и дори бе склонен да й се възхищава.

Лапна и последното картофче, хвърли мазната хартия в кошчето, огледа се внимателно, за да се увери, че никой не го наблюдава, и измъкна от джоба си фотоапарата на Алисън Прескът. Щеше да извади филма, а после трябваше да се върне в къщата (под претекст, че иска да използва банята), за да подхвърли фотоапарата някъде в кухнята. Тя щеше да си помисли, че е Мегън.

Обаче вътре… нямаше филм!

Седна обратно в пикапа, проклинайки всички измамни и любопитни репортери. Завъртя стартера и подкара към къщата на Алисън. Паркира до тротоара, две пресечки по-надолу, и решително се запъти към тях.

Когато го видя, лицето й се озари от толкова искрено удоволствие, че той отново трябваше да си напомни, че и двамата само играеха игрички.

— Налага ми се да ползвам тоалетната ти — промърмори младият мъж. — Утре ще дойда и ще се опитам да оправя проклетите водопроводни тръби, ако купиш необходимите части. Ще ти напиша списък. — Така си подсигуряваше възможност да влезе в къщата и да вземе онзи филм. Тя му се усмихна, разкривайки два реда идеални бели зъби, които вероятно бяха осигурили новия басейн на някой моден зъболекар.

— Искам да ти благодаря за всичко — тихо рече тя и го изгледа с огромните си очи на кошута. — Банята е на горния етаж, първата врата отляво.

 

 

На следващата сутрин Брад се промъкна през задния вход на местния полицейски участък. С наведена глава и отпуснати рамене той мина през коридора също като обикновен скитник. Трябваше да се крие от всички, особено от онези, които го познаваха като детектив.

— Здрасти. Радвам се, че изглеждаш така добре — поздрави го Стийв Рейни и затвори вратата зад колегата си.

— Според теб — отвърна Брад, отпусна се на един дървен стол и взе чашата с кафе, която партньорът му подаде. — Можеш да говориш каквото си искаш за външния ми вид, но вчера едно дете реши, че съм рокзвезда.

— Мога да го разбера. Наистина си като някой от онези музиканти, затънали до гуша в наркотици.

„Добре съм се докарал и след тази безсънна нощ!“ — каза си Брад.

— Човече, стар съм за тази работа! Имам нужда от хубаво подстригване, от чист костюм и от досегашните задължения.

Стийв се облегна назад и вдигна крака върху малката маса.

— Продължавай да се оплакваш и ще уредя да изпълняваш задачата по двадесет и четири часа на денонощие. Как ще ти се хареса наистина да спиш по улиците?

— Много забавно. След като едва ли има някаква вероятност някой от тези бездомници да е замесен в пласирането на наркотици, смятам, че осем часа на ден са напълно достатъчни за новата ми роля. Повярвай ми! — От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. — Кажи ми, че някой с голям железен прът е дошъл тази сутрин и е направил пълни самопризнания. Тутакси запявам от щастие.

— Е, дойде старата дама… и онзи мъж, който е готов да си признае всичко — от кражба до самоубийство. А, да не забравя и подозрителното куче, което си няма алиби. То е единственият ни сериозно заподозрян.

Ръката на Брад, която поднасяше чашата кафе към устните му, застина във въздуха.

— Ти не си в ред, Рейни.

— С какъвто се събереш, такъв ставаш.

— Нима искаш да ми кажеш, че не разполагаме с абсолютно нищо?

Стийв се намръщи и кимна.

— Нищо. Донесоха всички доклади от лабораторните изследвания. Нищо ново. Случаят е идентичен с предишните… Трупът е открит на четири пресечки от мястото, където бяха открити останалите, но само един Бог знае къде е бил убит, защото тялото е местено. Ръцете са скръстени на гърдите, сякаш лежи в ковчег. На главата има същата рана от тъп предмет и следи от ръжда. Или си имаме работа с убиец, който е най-малко метър и деветдесет, или жертвите са били седнали, с вдигнати към него лица.

— Или към нея — вметна Брад. — Жените също могат да бъдат злобни и жестоки.

— Или нея, но тогава си имаме работа с необикновено силна жена. Във всеки случай това навярно е някой, на когото са вярвали. Под ноктите на последната жертва имаше много мръсотия, но никакви частици от кожа. Никакви следи от борба. Те просто са си седели тихо и кротко, докато някой е премазвал главите им.

Брад отпи от кафето си.

— Все още не съм се натъкнал на никаква улика. Вече се разприказваха, но изглежда, че не знаят нищо. Те са уплашени и гледат да се движат на групи. Но след като няма нищо общо между жертвите…

Той поклати глава, извади малък бележник и го подхвърли към Стийв.

— Изглежда всички са харесвали Ханк, последната жертва. Не е имал врагове, не е бил наркоман, въпреки че здравата е пиел, когато е можел да си купи алкохол. Та с какво разполагаме досега? — Погледна в папката пред себе си. — Имаме следното: едната жертва е наркоманка, другата не е била с всичкия си, третият е бил всеобщ любимец, следва още един наркоман, който обаче не близвал алкохол, и един мъж, когото всички са мразели. Трима мъже и две жени. — Удари по масата. — По дяволите, в това няма никакъв смисъл! Какво е общото между всички тях?

Стийв прелистваше малкия бележник на Брад.

— Трябва да има нещо общо. Винаги има. Просто трябва да го открием.

Брад кимна и през следващия час двамата разчитаха малките откъси от различните разговори, които той бе записвал, както и подхвърлените от скитниците забележки, които можеха да означават и всичко, и нищо.

Вече си тръгваше, когато се спря до вратата.

— О, има и още нещо. Една проклета телевизионна репортерка обикаля наоколо и търси материал за репортаж. Тя ме снима. Смятам тази вечер да отида у тях и да се опитам да взема филма.

Високото чело на Стийв се намръщи.

— Подхвърляш ми тази информация, сякаш е нещо незначително, но това означава, че си готов да рискуваш прикритието си и да пратиш целия случай по дяволите! И за какво мислиш са й тези снимки?

Брад сви рамене.

— Не знам. Като че ли подозира, че не съм такъв, за какъвто се представям. Може би мисли, че съм ченге, а може би дори смята, че съм убиецът. Работата е там, че тя е разведена и не й достигат парите, а има и дете, за което трябва да се грижи. Затова отчаяно търси някаква сензационна история, която да я направи репортерка на годината.

— Ако питаш мен, стой по-далеч от нея. Забрави за тези снимки. С тази коса и брада дори родната ти майка няма да те познае.

Брад кимна, припомняйки си как преди седмица бе влязъл в кухнята и горката жена едва не го погна с големия тиган.

— Предполагам, че си прав. Но, разбираш ли, на тази дама й тече една тръба в кухнята, а тя не може да си позволи да извика водопроводчик. А пък аз си помислих, че мога да й предложа да й помогна и така да се опитам да взема снимките.

Не му беше нужно да види недоверчивото изражение на партньора си, за да разбере, че думите му не звучат никак убедително.

— Хей, човече, да не си хлътнал по тази дама?

— По графиня Дракула? Шегуваш ли се?

Алисън паркира до едната стена на гаража, като остави достатъчно място и за колата на Рик, тъй като той упорито твърдеше, че ако Бил види колата му пред къщата, няма да влезе.

— Това е най-чистият гараж, който съм виждал — удиви се Рик.

— Нали ти казах, че Дъглас отнесе и праха заедно с прахосмукачката.

Алисън забеляза отворената задна врата на къщата.

— Мегън е тук. Можем да започнем изсушаването.

Рик спря на прага, наведе се и опипа мокрия килим.

— Така няма да стане. Трябва да го изнесеш навън и да го простреш.

— И да платя на някой да го постави обратно? Не, ще се опитам да го изсуша някак си, без да го изнасям. Може би, ако включа сешоара и го оставя така през цялата нощ.

Рик замислено изучаваше пръстите си. Сетне извади носната си кърпа и я притисна към килима.

— Мисля, че за едно нещо си права — няма смисъл да си даваш парите за този килим. Или е изключително мръсен, или боята пуска. — Показа й тъмното петно върху бялата памучна кърпа.

Алисън изпъшка.

— Това бе най-евтиният килим, който Дъглас успя да намери. Смятахме да даваме под наем тази къща и той заяви, че наемателите така или иначе ще го съсипят.

— Чичо Рик! — Мегън прекоси на бегом двора и се втурна в прегръдките на Рик. — Наистина се радвам, че си тук. Онзи готин тип ще дойде да види мама. Казва се Брил…

— Бил.

— Мамо, това е напълно естествено. Може някога и да се е казвал Бил, но после е станал Брил. Както и да е, сигурна съм, че е известен. Само дето още не можем да разберем кой е той.

Рик се втренчи изпитателно в Алисън над ръба на очилата си.

Младата жена сви рамене.

— Чичо Рик знае всичко за тайнствения мъж. Точно за това реши тази вечер да се самопокани, Алисън вдигна вежди. Тя се бе опитала да го разубеди, като му обясни, че вероятно Бил ще се отпусне и разприказва, ако са само двамата. Приятелят й обаче бе възразил, че този Бил може и да е убиец, а тя толкова лекомислено излага на опасност и своя живот, и този на Мегън. Последното натежа на везните, но въпреки това Алисън си остана против присъствието на Рик.

— Значи ти смяташ, че този тип е известен, така ли? — попита Рик, когато двамата с Мегън ръка за ръка се запътиха към къщата.

— Да. Имам инстинкт за тези неща.

— Някъде между единадесетата и дванадесетата си година моята дъщеря стана експерт по всички въпроси — уточни Алисън и захвърли дамската си чанта на масата до платнената торба.

Отиде да провери под мивката и видя, че кофата, която Бил бе оставил, за да събира водата, бе пълна.

— Мегън, мислех, че ще изпразниш кофата.

— Забравих — извика дъщеря й от дневната. — Имам една страхотна нова видеоигра, чичо Рик. Дай да ти покажа как се играе.

Алисън стисна зъби и си напомни, че Мегън все още е само едно дете, което не е свикнало да проявява отговорност. Измъкна кофата, изхвърли водата и отново я постави под мивката.

Извади от фризера замразените свински пържоли и ги сложи в микровълновата печка.

Когато пържолите бяха готови, сладките картофи — опечени, а салатата — забъркана, Алисън се отпусна на един от столовете до масата и извади от чантата си снимките, които Рик бе промил. Започна да ги изучава внимателно, търсейки нещичко, за което да се закачи, но не откри нищо.

 

 

Алисън придърпа платнената торба и надзърна в нея за малкия касетофон, в който бяха разговорите й с бездомниците от приюта „Нова надежда“ и разговорът й с Бил. Въпреки че той бе възразил да се записва, тя тайно бе оставила лентата да си се върти вътре в торбата. Напипа го, напипа и бележниците си, моливите и всевъзможните други дреболии, но фотоапаратът липсваше.

— Рик, да не би вчера да съм оставила фотоапарата си в студиото?

— Не мисля. По дяволите! Това беше последният ми живот! Убиха ме!

— По дяволите?! — повтори Алисън и пъхна снимките в страничния джоб на чантата си. — Мислех, че не употребяваш подобни думи. — Разроши един червен кичур от косата на Рик и погали русата глава на Мегън, докато минаваше покрай тях, като се стараеше да не им закрива екрана на телевизора.

— Мамо, оставила си фотоапарата в тоалетното ми шкафче — информира я Мегън. — Ето! Спечелих премия!

— Оставила съм го в твоето тоалетно шкафче? И навярно не бива да се изненадвам, ако намеря вътре ролка със снимки на приятелите ти?

Ала Мегън бе насочила цялото си внимание върху екрана и упорито стреляше по малките движещи се фигурки.

Разбира се, фотоапаратът се гушеше в ъгъла на шкафчето на дъщеря й. И колкото и да е странно, вътре нямаше филм. Алисън го пусна в платнената торба и сви рамене. Може би Мегън е видяла, че няма лента и я е домързяло да си купува нова.

Прекоси коридора, влезе в спалнята си, захвърли платнената торба и дамската чанта върху леглото и слезе на долния етаж. Седна на дивана и взе едно списание, но бе твърде неспокойна, за да чете. И като че ли не точно неспокойна, а развълнувана.

Не разбираше защо. Тя винаги бе обичала загадките, а от живота на Бил не само можеше да се получи интересна история, но и самият той представляваше истинска загадка. Отново си припомни лекотата, с която бе отпратил Дъглас, както и отказа му да приеме храна или пари… както и необяснимия факт, че въпреки раздърпания му външен вид тя не бе отвратена от него, а тъкмо обратното — той я привличаше по някакъв особен начин.

Един час по-късно пържолите вече бяха съвсем изстинали, Рик беше придобил нужните умения да бие Мегън няколко пъти на видеоиграта, а водата под мивката бликаше още по-силно и кофата отново бе пълна. Но от Бил все още нямаше и следа.

— Струва ми се, че са ти вързали тенекия — констатира Рик, влизайки в кухнята, докато Алисън за пореден път изпразваше кофата. — Не е ли по-добре да вечеряме?

Младата жена разтри схванатия си врат и потисна глупавото желание да му се озъби.

— Май си прав. Случайно да знаеш за какво служат всички тези части, които Бил ме накара да купя от железарския магазин?

— Ще намеря някое помагало и ще се опитаме да оправим тази бъркотия. — Рик се загледа в Алисън, която нагласяваше кофата под мивката. — Едва ли ще стане по-лошо.

— Чух, че някой споменава вечеря — разнесе се гласът на Мегън. — Гладна съм, мамо. Хайде да ядем. Сигурно са задържали Бил за някоя по-дълга репетиция или пък е възникнало нещо друго, а той не знае телефонния ни номер, за да се обади.

Алисън си помисли как Бил без всякакво усилие бе научил адреса й, но не каза нищо и остави дъщеря си да вярва във фантазиите си.

Входният звънец иззвъня.

Алисън внезапно усети как й просветва.

— Той е! — възбудено извика Мегън и хукна към вратата.

Когато вратата се отвори и Брад видя странния мъж с Алисън и Мегън, тутакси съжали за решението си да дойде въпреки съвета на партньора си и собствените си инстинкти. През целия ден бе водил борба със себе си. Накрая се предаде и се озова тук.

Зарадваното и зачервено от възбуда лице на Алисън, както и страхотният аромат, който се носеше от кухнята, го разтревожиха още повече, защото го караха да се почувства добре в този дом.

— Не можеш да си представиш колко се радваме да те видим — обади се червенокосият мъж и протегна покритата си с лунички ръка. — Аз съм Рик Холмс. Оператор в Канал 7.

Това навярно е интимният приятел. Мисълта го накара да изпита необяснимо разочарование, но Брад реши да не анализира чувствата си и дружески разтърси ръката на Рик.

— Аз съм Бил. Бивш водопроводчик и настоящ бездомник.

— Влизай — покани го Мегън и го хвана за ръката, без да обръща внимание на опърпаните му дрехи. — Ако веднага не седнем на масата, ще припадна. Защо закъсня?

— Шоуто продължи малко повече — отвърна й Брад, намигна й и се остави да го поведе.

Лицето на момичето засия.

— Пристигна точно навреме. Мама и чичо Рик се канеха окончателно да съсипят водопроводната инсталация.

Чичо Рик? Дали бе брат на Алисън? Не си приличаха, но почувства вълна на облекчение. Не че имаше защо. Едва ли щеше да бъде по-лесно да се справи с брата, отколкото с приятеля — можеше дори да се окаже по-трудно.

Настани се на стола, който Мегън му посочи.

— Дъщеря ми иска да каже, че двамата с Рик бяхме решили да купим някакво помагало и да се опитаме да се справим сами — обясни Алисън и постави на масата голяма чиния с димящи пържоли.

Брад си припомни как Алисън го бе помолила да се отплати за работата му с домашно приготвена храна и затова реши да не казва, че само преди половин час бе изял една пица. Пък и ухаеше толкова приятно. Защо да не хапне и втори път тази вечер.

Мегън се пльосна на стола до него.

— Обичаш ли свински пържоли?

— Обожавам ги.

— Мисля, че те си заслужават да ме заведеш зад кулисите по време на следващото ти шоу?

— Мегън! — възкликна Алисън. — Не мога да повярвам, че си толкова невъзпитана!

Мегън сви рамене, без изобщо да се трогне от забележката на майка си.

— Баща ми казва, че винаги трябва да преследваш това, което искаш. Нима и ти самата не го правиш като журналистка?

— В определени граници — процеди през зъби майка й.

Бил се усмихна, но думите на детето още веднъж му напомниха, че трябва да бъде много внимателен. Алисън преследваше… неговата история. Отряза си парченце от пържолата и задъвка. Вкусно! Как ли ще реагира Рейни, ако му заяви, че се е продал само за няколко мръвки?

— И така, Бил — заговори Рик, — откога си безработен?

— От месеци. Доста дълго. Напоследък не се търсят нефтени работници за сондите.

— Но Алисън ми каза, че си и водопроводчик, а те винаги се търсят.

— Рик, и ти не си по-добър от Мегън — въздъхна Алисън. — И двамата не се държите прилично.

Думите й се сториха много забавни на Брад, след като предишния ден самата Алисън му задаваше доста лични въпроси.

Малко по-късно, когато в чинията му не бе останало нищо, освен кокали, а стомахът му заплашваше да се пръсне, Брад не съжаляваше вече за изкушението си. Може би ще убеди Алисън да му заплати изцяло с приготвяне на храна. Не че възнамеряваше да идва отново…

— Е — каза той и се надигна от стола си, — пържолите бяха великолепни. Да се заеме с работа! Или първо искаш да разчистим масата?

— После ще прибираме — отвърна Алисън. — Сега тече още по-силно.

— Знаех си — промърмори Брад и осъзна колко е доволен, че е тук. Тя отчаяно се нуждаеше от помощ.

— Аз ще донеса частите и инструментите от колата на Алисън — предложи Рик и се запъти към вратата.

— Свястно момче — рече Брад и с изненада установи, че изпитва завист към червенокосия. Макар и необяснимо за самия него, той като че ли малко ревнуваше от… близостта между Рик и Алисън.

— Рик наистина е страхотен приятел. Не знам какво щях да правя без него. Помагал ми е безброй пъти.

— Но — изтъкна Мегън, внезапно изникнала зад него, — чичо Рик не може да поправи тръбите. А ти можеш! Ти си върхът! Какво още умееш да правиш?

Брад се извърна към момичето. Не смееше да погледне Алисън. Тя го фиксираше с рентгенов поглед, сякаш искаше да прочете всичките му мисли и очакваше отговора му.

— Каквото се наложи, хлапе.

— Никога не съм знаела, че рокзвездите могат да правят толкова много неща. Мислиш ли, че Стинг може да поправя течащи тръби?

— Ъъ… — Погледна безпомощно към Алисън, но тя само повдигна извитите си вежди, развеселено очаквайки как ще се измъкне този път.

Входната врата се отвори.

— Мисля, че това е всичко. — Рик влезе с няколко найлонови торби.

Брад си отдъхна с облекчение и едва не изтича към Рик, за да ги вземе.

Няколко часа по-късно, той се измъкна изпод мивката, уморен, но изключително доволен от себе си, защото успя да се справи. Усмивката върху лицето на Алисън бе още по-въодушевена.

Тя стоеше само на няколко сантиметра от него в малката кухня, облечена в копринени кремави панталони и подходяща блуза, чийто мек плат сякаш галеше изящните й извивки. През цялото време, докато работеше, не се бе отделяла от него — подаваше му необходимите инструменти и му светеше с фенерчето, а върху красивите й дрехи нямаше и следа от петънце.

Алисън протегна ръка, за да му помогне да се изправи. Каква прекрасна ръка — тясна, с дълги фини пръсти и съвършен маникюр! Брад автоматично протегна своята, за да я докосне. Ала в същия миг погледът му попадна върху грубата му и мръсна длан. Сепна се и отстъпи крачка назад.

Младата жена се смути и лицето й пламна.

— Тоалетната е на горния етаж — прошепна тя, прочисти гърлото си и заговори по-високо: — В случай че искаш да се измиеш.

Той кимна.

— Помня. Благодаря.

— Ще направя кафе.

— Добре.

Щеше да остане още малко в къщата на Алисън, за да се наслаждава на меката коприна, която я обгръща и да вдъхва аромата на тялото й. Страхотно! Искаше да бъде циничен, но не му се удаваше много добре. Наистина я харесваше.

Рик и Мегън се бяха настанили пред телевизора, играеха нова игра и вдигаха доста силен шум.

— Оценявам помощта ти — подхвърли Рик, докато Брад минаваше покрай него.

— Не си отивай още. Ей сега ще бия чичо Рик — обади се и Мегън, без да откъсва поглед от екрана.

Колко мило и приятно дете! И това искрено възхищение от собствената му персона! Бе изключително ласкателно…

Когато приближи банята, видя, че отсрещната врата е отворена и зърна дамската чанта и платнената торба на Алисън върху леглото. По дяволите! Почти бе забравил истинската цел на посещението си!

Неохотно влезе на пръсти в стаята, ослушвайки се внимателно за нечии стъпки. Почти му се искаше да чуе, че някой приближава, за да не му се налага да върши всичко това. Не се чувстваше особено добре, че бе принуден да нахлуе по този начин в спалнята на жена, след като току-що бе станал от трапезата й.

Но, напомни си младият мъж, снимките бяха нахлуване пък в неговия личен живот. Претърси набързо торбата. Не откри нито снимки, нито филм. Протегна ръка към чантата, ала бързо отстъпи назад, тъй като му се стори, че стълбата изскърца.

Сърцето му биеше лудо, когато излизаше от спалнята. Продължи към банята. Не видя никого, но реши да изчака с взимането на снимките. Както и Стийв му бе казал, не си заслужаваше да рискува. Какво би могла да разбере от някакви си снимки, върху които се виждаха само брада и коса?

Но след като знаеше това, тогава какво изобщо правеше тук? Вероятният отговор на този въпрос го изплаши много по-силно, отколкото възможността да го хванат да тършува из къщата. Слезе по стълбите и взе сакото си от закачалката.

— Предполагам, че мивката ще издържи, докато направиш големия си пробив и се преместиш в Ню Йорк.

Алисън се появи от кухнята и го погледна с огромните си топли очи. Брад изпита неочаквано задоволство, че не бе отворил чантата й.

— Не искаш ли чаша горещо кафе, преди да си тръгнеш? Навън е студено, а те чака дълъг път. — Очите й се присвиха. — Нали?

— Да. Затова е по-добре да вървя. До сутринта няма да стане по-топло.

— Спечелих! Бил ли си в Ню Йорк? — попита Мегън, заряза телевизора и дойде при него.

Той се засмя на неочаквания въпрос и изпита облекчение, че появата й стопи напрежението.

— Да. А ти?

— Не, но татко и Бони ще ме заведат това лято през ваканцията. Тя иска да напазарува в Ню Йорк.

Той погледна към Алисън, за да види реакцията й. Лицето й бе спокойно и тя сложи закрилнически ръка върху рамото на дъщеря си.

— Бони е нейната… втората съпруга на баща й.

— Татко казва, че тя ми е втора майка и аз трябва да й казвам „мамо“, но това не ми харесва.

— Разбирам те — съгласи се Брад. — Та ти си имаш майка. Е — кимна той и протегна ръка към Рик, който приятелски я пое, — радвам се, че се запознахме. Приятно ми беше да те видя отново, Мегън.

Стисна малката детска ръка и за миг изпита желание да закриля това дете.

— Лека нощ, Алис. — Умалителното име се изплъзна неволно от устните му и Брад внезапно осъзна, че през цялата вечер бе мислил за нея по този начин. Не като за изтънчената и изискана Алисън, а като за Алис с огромните нежни очи. Когато пое малката й ръка в своята, много по-нежно, отколкото тогава в приюта, Брад забеляза, че тя не бе толкова гладка, колкото изглеждаше. Върху дланта й имаше няколко мазола, явно отскоро…

— Колко ти дължа? — попита тя и рязко издърпа ръката си.

— Да ми дължиш? Какво ще кажеш пак да ми сготвиш някой път?

— Съгласен ли си да ти приготвя нещо вкусно и да ти дам малко пари в брой? — Извади сгъната банкнота от джоба на панталоните си и я пъхна в джоба на сакото му.

Докосването й бе топло и по тялото му преминаха сладостни тръпки. Извади банкнотата и се втренчи в нея. Устата му внезапно пресъхна и той за миг се изкуши да я пъхне обратно в джоба на панталоните й.

Не, идеята бе прекалено вълнуваща, за да е разумна. Не бе сигурен, че ръката му ще спре, след като остави парите. Пръстите му сякаш вече усещаха извивката на бедрото й, гладкия й стегнат корем…

Младият мъж пристъпи една крачка към нея, протегна ръка, сложи парите в дланта й и сгъна пръстите й върху тях.

— Какво ще кажеш да дойда утре и да ти помогна да изсушиш килима в дневната? Сетне ще поговорим за някаква компенсация. — Не бе възможно наистина да е казал това! Не би могъл да възнамерява да се върне отново в тази къща!

Отвори уста, за да си вземе думите обратно, да се извини, че всъщност е размислил и няма да може да дойде. Но не издаде нито звук. Сякаш от главата му бяха излетели всички разумни мисли. Виждаше единствено полуотворените сочни устни на Алисън, зад които проблясваха белите й зъби. Уханието на летни цветя обсеби изцяло съзнанието му и подобно на забавен кадър от филм погледът му се фокусира върху устните й. Единствено върху устните й… Усети тяхната мекота…