Сали Стюърт
Тайният любовник (13)

Глава 13

Облечен в избелелите си сини джинси и джинсово яке, на следващата вечер Брад пристигна пред къщата на Алисън на велосипед.

— Нека доктор Дъглас си поблъска главата малко над новия проблем — рече Брад, когато тя му отвори.

Влезе вътре с голяма бяла кесия. Аромат на подправки и печено изпълни стаята. Младият мъж разтвори пакета, огледа съдържанието му и каза:

— Печени ребърца!

— С велосипед ли дойде? — попита Алисън и затвори вратата зад него. Освен аромата на печените ребърца долови и друга миризма. Нима си бе сложил одеколон?

Тя бе облечена в копринен костюм с цвят на слонова кост, а той си бе сложил одеколон! Очертаваше се доста интересна вечер…

— Признавам, че е само за заблуда — отвърна Брад. — Спрях пикапа на около километър и половина оттук.

Мегън се спусна към него, прегърна го и пое кесията.

— Мирише страхотно! Ще донеса чинии!

Алисън смаяно се втренчи в дъщеря си.

— Тя изяви желание да направи нещо! Това се случва за първи път в живота й.

— Накрая те винаги порастват, или поне така съм чувал.

— Имаш ли деца? — попита младата жена, хвана го за ръката и го поведе към трапезарията.

— Не. Бях женен само за шест месеца. Моята съпруга така и не можа да свикне с работата ми, а и със сигурност не искаше деца. Но няма значение. Моят брат, който живее в Тексас, има пет деца, така че той се е погрижил да не пресъхне родът Малоун.

— Не знаех, че си бил женен. — Нито пък че имаше брат и пет племенника и племенници. Всъщност не знаеше много за Брад Малоун, което може би бе малко странно след интимността, която бяха споделили.

Той сви рамене.

— Няма нищо чудно в това. Не съм виждал бившата си съпруга от години.

— Може би един ден и аз ще мога да кажа същото — рече Алисън и мигновено съжали, че неволно е споменала Дъглас. Само като си помислеше за него, и настроението й се разваляше. — Но засега — оживено продължи тя — забравяме за Дъглас и се концентрираме върху разнищването на престъплението.

— Какво престъпление? — попита Мегън, която вече подреждаше чиниите с ребърца и пържени картофки.

Брад хвърли кръвнишки поглед към Алисън.

— И нея ли накара да се закълне? — промърмори той в ухото й.

— Говорех за престъплението, което баща ти е извършил, тършувайки из къщата ми, при това с твое участие.

— О, мамо, я стига с това!

Малко по-късно, когато всички ребърца бяха изядени и в чиниите останаха само по няколко изстинали картофчета, Алисън се облегна назад с доволна въздишка.

— Това бяха най-вкусните ребърца, които някога съм яла. Откъде ги взе?

— От един приятел. Пече ги в задния двор на къщата си в тази част на града, където със сигурност ще се страхуваш да отидеш.

— Още една интересна човешка история…

Брад поклати глава.

— Ще го направиш известен и повече няма да мога да си позволя да отида там.

Тя отмести стола си назад.

— Хайде, ела да видим последното ми постижение. Мегън, моля те, почисти масата. — Подготви се да посрещне възражението на дъщеря си.

— Добре, но не започвайте, преди да съм свършила.

— Предполагам, че това е под твое влияние — прошепна Алисън на Брад, докато вървяха към дневната. — Или пък е замислила нещо, след като тази вечер е толкова послушна.

Брад се засмя едновременно поласкан, но и малко засрамен.

— Тя просто изживява един доста труден момент от живота си.

— Да — съгласи се младата жена. — Доста дълъг момент…

Алисън пъхна видеокасетата в гнездото.

Брад подръпна брадата си.

— Май е по-добре да се измия, преди да седна да гледам филма ти. Тази проклета брада изглежда е попила целия сос от ребърцата.

Алисън го хвана за ръката.

— Да се качим горе. Ще ти дам чиста кърпа.

— Не мога да дочакам мига, в който ще мога да се отърва от това проклето нещо — измърмори той, докато се качваха по стълбите. — Не се учудвам, че хипитата взимат наркотици. Това май е единственият начин да се примирят с брадите си.

— Аз дори не знам как изглеждаш без нея. — Подаде му кърпа от шкафа с чистото бельо.

— Разплаквам децата, а възрастните побягват в панически ужас. Тъкмо затова съм станал полицай.

Когато тя понечи да излезе от банята, Брад я хвана за ръката и нежно я придърпа към себе си. Очите му изпитателно се взряха в лицето й. Видя ответното желание, макар че тя се опитваше да го скрие, усмихна се и наведе устните си към нейните.

Сега бе моментът да го отблъсне, да го накаже, задето се бе държал толкова отвратително с нея.

Може би друг път. В крайна сметка сексът не означаваше обвързване за цял живот. Не и в края на деветдесетте години на двадесетия век.

Ръцете й се обвиха около шията му и тя се притисна към него. Целувката им бе много по-нежна и не толкова отчаяна, както онази в събота вечерта, но не по-малко завладяваща.

— Смяташ ли, че Мегън ще забележи, ако останем два часа в банята? — прошепна той.

— Като истински тийнейджър, ще започне да тропа по вратата точно в сюблимния момент, за да отидем да видим колко точки е набрала във видеоиграта.

— Кога си ляга?

— Веднага след новините.

Ръцете му се плъзнаха по гърба й и обхванаха стройните й бедра.

— Може би ще успея да го дочакам.

Вече бе до вратата, когато гласът му я спря.

— Съжалявам, че не ти повярвах — меко рече той.

— Аз също — отвърна тя и добави: — Съжалявам, че трябваше да кажа на Рик. Наистина нямах избор.

Той кимна и пусна крана на чешмата.

Когато и тримата се настаниха на дивана в дневната, Алисън включи видеото. Мегън се опитваше да се държи невъзмутимо, но Брад виждаше какво удоволствие изпитва, като гледа майка си на телевизионния екран.

Той следеше напрегнато интервютата, надявайки се, че някой ще каже нещо, което да го насочи към определена следа. След третото интервю, чу тихичко подсмръкване, обърна се и видя блесналите сълзи в очите на Мегън. Алисън притежаваше таланта да се докосва до душите на хората, да показва истинските им характери, да внушава, че те не са само едни обикновени нещастници, отхвърлени от обществото.

Когато филмът свърши и Алисън изключи видеото, той не се бе приближил и крачка до решаването на случая, но уважението му към работата й бе спечелено. Тя не беше само жаден за сензации репортер, който се опитва да блесне в новините с интересен репортаж. Алисън наистина притежаваше талант.

— Е? — попита тя, защото той не каза нищо.

— Тези хора са бездомни, нали? — тихо се обади Мегън. — И си нямат нови дрехи.

— Нито пък гардероби, където да ги държат — отвърна майка й. — Така че според мен не е зле да престанеш да се оплакваш.

— Бих могла да им дам нещо по-старо.

— Хубава идея — одобри Алисън и стрелна с поглед Брад, за да го предупреди да не възразява.

Той трудно можеше да си представи някои от бездомниците, облечени в миниполички и тениски с Мадона, но прикри усмивката си.

— Много добре направен репортаж — похвали я Брад. След като бе успяла да развълнува едно дванадесетгодишно поразглезено момиче, свикнало да разполага с привилегиите на богатите, значи бе свършила страхотна работа.

— Откри ли нещо интересно?

Той поклати глава.

— Но запази копието. Бих искал още веднъж да… — Срещна въпросителния поглед на Мегън и промени края на изречението — … го видя.

Мегън го възнагради с ослепителна усмивка.

— Мама е много добра, нали?

— Да — съгласи се Брад, — наистина е много добра.

Алисън извади касетата и му я подаде.

— Това копие е за теб. Ние монтирахме филма и го сведохме до две минутен репортаж за новините тази вечер. — Тя се намръщи. — По-точната дума е унищожаване, а не монтиране.

Входният звънец иззвъня, Алисън се извини и се запъти към вратата.

— Искам да видя твоя мръсен приятел. Знам, че е тук!

Познал мазния глас на Дъглас, Брад тихо се приближи и застана зад Алисън.

— Махай се от вратата ми, заедно с твоя мръсен приятел — остро отвърна Алисън. — Качвай се в джипа му и се омитайте и двамата от улицата ми!

Понечи да затръшне вратата, но Брад пристъпи напред и я задържа с ръка.

— Доктор Дъг, стари приятелю! Как си? — весело рече той и протегна ръка.

Дъглас машинално пое протегнатата ръка, сетне бързо я отдръпна и избърса дланта си в панталоните.

— Ти не си Етън Джеймисън — избъбри гневно той.

— Благодаря за информацията, но това не е нищо ново за мен.

Дъглас се извърна към спътника си — невзрачен мъж с рядка и мазна коса.

— Това той ли е? — посочи към Брад.

Мъжът кимна.

— Етън Джеймисън е седемдесетгодишен — заяви Дъглас.

— Всъщност миналия юни навърши шестдесет и осем, но изглежда с няколко години по-стар. Ето че добрият живот невинаги се отразява благоприятно върху външността.

— Как се казваш?

Мегън се пъхна между Брад и майка си.

— Татко, това е Брил. Разказах ти за него.

— Брил? Що за име! Как е фамилията ти?

— Татко — повтори отегчено Мегън. — Мадона няма фамилия, нито Шер, нито Принс…

— Може би Джеймисън — засмя се Брад.

Дъглас го изгледа свирепо и насочи вниманието си към бившата си съпруга.

— Не знам каква игра играеш, но няма да спечелиш. С информацията, която разполагам, ще възбудя дело за сблъсък на интереси и ще го предам за гледане в друг щат. Пипнах те и няма да се откажа толкова лесно.

— Пипнал ли си ме? А искаш ли да се обадя на Бони и да й кажа, че не си бил тук, след като си довел Мегън? Искаш ли да й дам списък с всичките ти извинения, с които оправдаваш закъсненията си?

— Не ме заплашвай, кучко!

— Е, доктор Дъглас — намеси се Брад и стисна юмруци, за да не се изкуши да ги забие в мазната му мутра, — нямам нищо против да си стоим тук цяла вечер и да си бъбрим, но искаме да видим репортажа на Алисън в новините. — Кимна към другия мъж. — Приятно ми беше да се запознаем, сър. — След което тръшна вратата пред носовете им.

— Мамо, защо двамата с татко винаги се карате? — попита Мегън, видимо разстроена.

— Защото баща ти е… Понякога той не е много добър. Поне към мен. Затова и се разведохме. Но към теб е добър и те обича.

Прегърна дъщеря си и Брад се възхити от сдържаността й. Той не би нарекъл доктор Дъглас „не много добър човек“. По-скоро — отвратителен, негоден и безполезен тип, жалко недоразумение, петно за човешкия род.

— Вече е почти десет — заяви Алисън, обърна дъщеря си и й посочи стълбите. — Време е да си лягаш. Утре си на училище.

— Мамо, искам да те гледам по телевизията!

— Ти вече гледа целия филм.

— Всеки може да си направи филм. Да те покажат по телевизията обаче е съвсем друго.

Лицето на Алисън се озари от усмивка.

— Как бих могла да кажа „не“ при това положение? Но първо се качи горе и си облечи пижамата.

Когато Мегън излезе от стаята, Алисън се обърна към Брад:

— Ще ми кажеш ли какво става? Защо Дъглас беше толкова разстроен, че си взел назаем колата на някакъв възрастен мъж?

Брад се настани на дивана и младата жена се отпусна до него. Той я прегърна през раменете. Беше толкова близо, а не можеше да я докосва.

— Името Етън Джеймисън не ти ли говори нещо?

— Не. А трябва ли?

— Къде са онези документи, които Дъглас ти изпрати чрез съда?

— В чантата ми. Защо?

— Прочети ги по-внимателно. Етън Джеймисън е баща на един мой приятел от прокуратурата, а освен това е и съдията, който ще гледа делото ти.

— Моят съдия? — Алисън притисна ръце до устните си и избухна в смях. — Ти си взел назаем колата на съдията и Дъглас го е разбрал? О, това е страхотно!

— Не знам дали е страхотно, но ще ти даде малко време. Ще имаш възможност да се подготвиш. А и така ще докажеш, че не се срещаш със съмнителни типове. — Въпреки предпазливите си думи, Брад беше щастлив, че я бе накарал да се засмее и че й бе дал надежда.

— Не, това наистина е страхотно. Дори и да не ми помогне, споменът за изражението на лицето му ще осветява дните ми дълго време. — Наведе се към него и го целуна по бузата.

— Това ли е цялата благодарност, която ще получа? — подразни я той и погали ръката й.

— Попитай ме пак след половин час — прошепна тя и очите й потъмняха от желание.

— Не ме гледай по този начин, защото няма да мога да чакам половин час.

Мегън го върна на земята, когато изтопурка надолу по стълбите, облечена вече с пижама, и се настани от другата му страна. Той я прегърна през раменете и тя се сгуши до него.

Когато новините започнаха, Брад бе потънал в блаженство. Това би могло да бъде една от вечерите, които помнеше от детството си само ако наоколо имаше още едно дете и телевизорът бе черно-бял.

Но трябваше постоянно да си напомня, че онова семейство не приличаше на това. Жената и детето до него никога нямаше да се задоволят да живеят в тази къща, нито пък да прекарват вечерите си в гледане на телевизия. Това бе временно, малък светъл проблясък в живота му, но той бе щастлив, дори и да знаеше, че няма да продължи дълго.

Когато новините свършиха и вратата на стаята на Мегън се затръшна, младият мъж протегна ръце към Алисън и тя с нетърпение се озова в прегръдките му. Усещането на устните й върху неговите накара кръвта му да кипне във вените, ала този път целувката им не беше жадна и настървена, а бавна и продължителна, сякаш разполагаха с цялото време на света.

Алисън усети как кожата й пламва, когато Брад плъзна ръце по копринения плат на костюма й.

— Меко — промърмори той, докато устните му леко хапеха шията й. — Меко — повтори и смъкна ципа.

Тя простена и се изви, когато езикът му леко облиза зърната на гърдите й.

Брад бавно вдигна глава, целуна устните й, изправи се и й предложи ръка. Алисън мълчаливо я пое и двамата тръгнаха към стълбите.

Когато влязоха в спалнята й, Брад дръпна завесите на прозорците и лунната светлина заля стаята.

— Искам да те гледам — промълви той, застанал на прозореца.

Тя бавно отметна пухените завивки. Усещаше изгарящия му поглед, спрял се върху разголените й гърди. Макар че ги разделяха няколко метра и той не я докосваше, Алисън почувства как желанието набъбва в нея. Устните й неволно се разтвориха. Удивена от собствената си предизвикателност, Алисън прокара език по тях и дръпна ципа докрай.

— Искаш да ме видиш, нали? — прошепна тя, измъкна се от гладката коприна и застана пред него само по сутиен и гащички.

— Тази вечер не носиш чорапогащник — промълви Брад и погледът му обходи тялото й. Обляха я топли вълни и Алисън се изчерви, припомняйки си колко внимателно бе избрала бельото си.

— Толкова си красива! Никога досега не съм осъзнавал колко си красива! Имаш ли представа какво ми причиняваш дори само като те гледам?

— Покажи ми — предизвикателно прошепна Алисън.

Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха през гъстата брада. За миг съблече дрехите си и остана само по слипове, издути от набъбналата му мъжественост.

Алисън простена. Спомняше си всеки сантиметър от силното му мускулесто тяло. Видът му събуди глада й — искаше отново да го почувства върху себе си, да се притиска до него, да се слее с него.

Той прекоси спалнята, прегърна я и я събори върху леглото.

Ала когато тя се опита да го придърпа върху себе си, Брад се отдалечи леко, погледна я и плъзна ръце по нежните извивки на тялото й, галейки тънката талия и стройните гладки бедра. Под нежното му докосване и жадния му поглед, тя се почувства красива и желана.

— Кожата ти сияе — рече Брад.

Алисън си помисли, че може би е прав. Огънят, който я изгаряше отвътре, бе толкова силен, че сигурно се процеждаше през порите.

— Това е лунната светлина — промърмори младата жена и плъзна ръка по мускулестите му рамене. Сетне пръстите й се заровиха в къдравите косъмчета на гърдите му.

Наведен над нея, Брад докосна с език гладкия й корем.

— Имаш вкус на лунна светлина — дрезгаво прошепна той и тя се изви от неочаквано удоволствие.

Устните му обсипаха с целувки гърдите й, после шията и накрая се сляха с нейните. Едната му ръка се плъзна по гърба й и пръстите му затърсиха закопчалките на сутиена.

Тя отметна глава назад и задъхано се засмя.

— Този път закопчалката е отпред. — Изпита задоволство, че той явно не бе много опитен със сутиените. Искаше й се да вярва, че тя е специална, че може да го накара да се смути и обърка.

Брад се усмихна, разкопча сутиена и взе гърдите й в ръцете си. Засмука едното зърно и облиза с език нежната алвеола, а сетне се премести на другото.

Изпълнена със сладката болка на екстаза, Алисън замята глава, сякаш не можеше да понесе огнената лава, която обливаше всяка клетка на тялото й. Струваше й се, че не може да издържи нито миг повече, но не искаше да го накара да спре. Ръката й бавно се плъзна надолу, обхвана пулсиращия му член и пръстите й се сключиха около него. Искаше да го накара да копнее за нея, така както тя жадуваше за него.

Бедрата му се задвижиха в ритъма на любовта, ръката му се стрелна надолу и смъкна дантелените й гащички, а пръстите му леко погалиха влажната и изгаряща женственост между краката й. Тя се изви към него, тръпнейки в предвкусване на удоволствието.

Когато мислеше, че повече не би могла да издържи и миг това сладостно мъчение, той се намести между бедрата й. Тя се надигна, за да го посрещне, но Брад леко я отблъсна и замасажира бедрата й.

— Искам да опозная всеки сантиметър от тялото ти. Дали не съм пропуснал нещо? — промълви той, обсипвайки с леки целувки лицето й.

Ходилата ми, помисли си тя, но сега не бе моментът да му го казва. Вместо това се притисна към него и този път той се плъзна в нея.

Тялото й бе готово, възбудата й бе толкова силна, че само след няколко негови тласъка, тя усети как напрежението набъбва, но той я спря.

— Не още — прошепна младият мъж, застина за миг и сетне започна да се движи с бавни, подлудяващи движения.

Алисън се остави той да владее тялото й, вкусвайки сладкото мъчение. Но после, въпреки неговите усилия, тя усети как спиралата на екстаза я понесе нагоре към върховете на крайното освобождение.

Вероятно той също го бе усетил, тъй като изражението на лицето му се промени и тя разбра, че бе загубил контрол и се присъединяваше към нейния див, стихиен екстаз. От гърдите й се изтръгна вик на задоволство, а тялото й се разтърси в невероятните тръпки на оргазма.

По-късно, когато мислите й се проясниха и отново можеше да разсъждава, Алисън лежеше сгушена до топлото тяло на Брад. Искаше й се да остане така поне година или две. Чувстваше се толкова затоплена и защитена. Всичките й проблеми и тревоги бяха някъде надалеч…

Брад я притисна по-плътно към себе си, космите на гърдите му гъделичкаха гърба й, а брадата му — врата й.

— Надявам се, че няма да си обръснеш и гърдите — подразни го тя и се изви назад.

— Само ако решиш, че харесваш гладки гърди. — Топлият му дъх парна ухото й.

Двамата останаха да лежат мълчаливи, отпуснати и задоволени.

— Знаеш, че не мога да остана — промърмори той.

— Знам — прошепна Алисън.

Той, разбира се, намекваше за детектива, нает от Дъглас, ала в един миг младата жена се запита дали думите му не криеха по-дълбок смисъл, дали не искаше да й каже, че това, което бе между тях, не може да продължи дълго. Може би полицаите не бяха толкова зле платени, както твърдеше Дъглас, ала Брад наистина щеше да бъде луд, ако се захване сериозно с бедна жена с дванадесетгодишна дъщеря и бивш съпруг, който продължава да й създава проблеми.

Не че в този момент самата тя можеше да си позволи сериозна връзка с него или с който и да било друг. Може би, след като стабилизира живота си, след като започне да печели достатъчно, за да може да издържа себе си и Мегън и да се бори с Дъглас… Колко наивна е била през всичките тези години, когато Дъглас настояваше, че тя не бива да работи, защото той ще се грижи за нея. Наистина добре се бе погрижил!

Но сега не искаше да мисли за това. Раздвижи крака, за да се притисне по-плътно до Брад. Искаше да запази задълго в спомените си великолепното усещане за тялото му, да му се наслади, колкото се може по-дълго, преди отново да се върне в реалния свят. Наведе глава и целуна рамото му.

Усети как той се раздвижва и членът му, притиснат до задничето й, отново се втвърдява. Алисън се извърна към него и прокара език по едното зърно на гърдите му.

Доста по-късно Брад се измъкна от леглото.

— Не мисля, че съм в състояние да карам велосипеда си — изохка той. — Виновна си ти. Дали да не открадна някоя кола?

— Предполагам, че ще трябва да вземеш такси — лениво се усмихна тя, наслаждавайки се на чувството на пълна сигурност.

— Безсърдечна жена! — Той я плесна по голото дупе и започна да нахлузва джинсите си.

Когато бе напълно облечен, приседна на ръба на леглото.

— Утре ще дойдеш ли отново в покрайнините?

Алисън простена и се зави презглава.

— Единствените ми свободни дни са понеделник и вторник, а аз вече прекарах единия от тях в работа. Както и да е… — Тя седна в леглото. — Не можем да спрем точно сега. Какво си наумил?

— Нищо особено. Колкото и да не ми се иска да го призная, ти изглежда имаш повече успех от мен. Вече си постигнала някаква степен на разбирателство с тези хора.

— Може ли да получа писмено потвърждение? — пошегува се Алисън.

Той не обърна внимание на думите й и продължи:

— Бих искал да им зададеш още няколко въпроса. Този път с определена цел. Ела сама, без камера, само да поговориш с тях. Приближи се откъм задната врата, вмъкни Дийли в разговора и виж какво ще излезе. Ти го познаваше. Имаш извинение, че искаш да разбереш нещо повече за него.

Наведе се и я целуна по бузата.

— Аз ще бъда там, ако се нуждаеш от нещо — увери я младият мъж, — но ти ще си звездата. Аз само ще слушам. Може да им се стори съмнително, ако и двамата задаваме прекалено много въпроси.

Алисън последва Брад на долния етаж, изпрати го, а след това се качи в спалнята си и се сгуши под завивките. Усети лекия аромат на одеколона му и по тялото й мигновено полазиха приятни тръпки. Колкото и да се чувстваше добре, щеше да бъде още по-прекрасно да се събуди в прегръдките му.

Удари с юмрук възглавницата и зарови глава в нея, опитвайки се да прогони неразумните мисли и желания.

 

 

Малко след един на обяд на следващия ден Алисън пристигна в приюта „Нова надежда“. Помещението бе полупразно. Бездомниците бяха получили дажбата си. Наоколо нямаше репортери и телевизионни камери. Нормално ежедневие.

Изпънал дългите си крака, Брад бе седнал в ъгъла с неколцина други мъже и от време на време кимаше на някои забележки. Хвърли й бегъл поглед. Въпреки че й се искаше да я посрещне по-топло, държанието му й припомни, че я очаква работа. Днес бе неин ред и той се бе оттеглил от сцената.

Преподобният Полък говореше с висок мъж в тъмен костюм. Двамата си стиснаха ръцете, Полък го потупа по гърба и мъжът излезе, като се усмихна на Алисън, докато минаваше покрай нея.

— Здравей, приятелко! — Полък я посрещна с протегнати ръце и широка усмивка.

— Добър ден, преподобни.

Сграбчи ръката й и здраво я стисна.

— Твоят репортаж доведе при нас чудесни хора точно както ни обеща.

— Получихте ли помощи?

— О, да. — Той я поведе към една от пейките на предната редица и седна до нея. — Получихме доста дарения — храна, дрехи, одеяла, пари. Мъжът, който току-що си тръгна, ни даде петдесет долара и обеща всеки месец да изпраща.

— Това е прекрасно! И вие мислите, че е само заради моя репортаж?

— С твоя помощ много щедри хора узнаха за нас. Наистина го дължим на теб.

Алисън се почувства едновременно засрамена и въодушевена.

— Аз… искам да кажа, че репортажът беше от полза и за мен.

— За всяка добрина си има и отплата — увери я преподобният и я потупа по ръката. — Имаш вечната благодарност на всички тук, както и на тези, който ще дойдат.

— Благодаря ви — прошепна младата жена. Зърна с периферното си зрение Брад и си припомни целта на идването си. — Жалко, че Дийли не е тук, за да сподели с нас всичко това.

Наблюдаваше внимателно Полък, за да види реакцията му. Той сигурно знаеше нещо, но явно бе решен да защитава паството си и да се справя с проблемите, както намери за добре.

Изражението на лицето на преподобния не й подсказа нищо. Усмивката му си остана все така блажена.

— Дийли вече не се нуждае от одеяла и храна. Духът му е завинаги освободен и пречистен.

— Да, но той толкова усилено се стараеше да се поправи. Чух, че се отказал от алкохола…

Усмивката на Полък стана още по-широка и щастлива.

— Той дойде при мен. Поговорихме. Хората искат да са праведни, но плътта е слаба.

— Дийли вече няма защо да се тревожи за слабостта на плътта си.

Полък кимна и засия насреща й.

— Толкова е рядко да откриеш сродна душа. Сестро, ти си истинска светица.

Алисън не бе сигурна в това, тъй като и в момента се опитваше да го подведе, за да може да измъкне нещо от него.

— Видяхте ли се с Дийли през нощта, в която умря? — попита тя. Реши да говори направо. Заобиколните й въпроси явно нямаше да я доведат до никъде.

— О, да. Той беше тук.

— Сам ли си тръгна?

— Той се възвиси на крилата на любовта.

О, Господи! Преподобният отново се бе отнесъл!

Но уклончивият му отговор потвърди подозренията на Алисън, че свещеникът знае повече, отколкото казва.

— Сигурно е много мъчително за вас да виждате мъртви хора, които толкова добре сте познавали. Убедена съм, че от всички най-много вие бихте искали да видите убиеца заловен и наказан.

Очите му придобиха замечтан израз.

— Ние сме на този свят, за да помагаме на другите, да бъдем защитници и водачи на нашите братя. — Погледът му се избистри и той отново взе ръката на Алисън. — Оценяваме безкрайно твоята помощ, дъще. — Изправи се и се отдалечи. Седна на една пейка до някакъв бездомник.

Алисън погледна крадешком към Брад, но не бе сигурна дали той я наблюдаваше. Гъстата брада и рошавата коса действително бяха отлична дегизировка и скриваха по-голямата част от лицето му.

Искаше й се да обсъди с него разговора си със свещеника, но отлично знаеше, че в момента е невъзможно. Беше повече от сигурна, че преподобният Полък знае нещо, но смяташе, че постъпва правилно, като го крие, за да защити приятелите си.

Младата жена си напомни, че я чака още доста работа и тръгна сред хората, опитвайки се да ги заговори. Не постигна особен успех. Повечето я познаваха и я бяха приели, но изглежда никой не знаеше нищо за смъртта на Дийли.

След четири часа се чувстваше напълно изцедена и много потисната. Всичките й представи за интересния и възбуждащ живот на ченгетата се бяха изпарили. Брад си го казваше: „Уморителна и понякога доста скучна и рутинна работа“.

Тогава се появи Хенри.

Предишния ден бе взела интервю от високия, мършав мъж и няколко секунди от историята му бяха вмъкнати в репортажа й, излъчен в новините в десет. Алисън имаше чувството, че Хенри е временно тук. Отскоро бе без постоянна работа, но всеки ден ходеше в бюрото за безработни и си намираше по нещо.

На устните му играеше срамежлива усмивка. Видя Алисън и се насочи право към нея.

— Може би скоро ще си намеря постоянна работа — каза й той. — Един тип ме видял вчера по телевизията и се обадил в агенцията.

— Чудесно! — зарадва се младата жена и за втори път през този следобед внезапно почувства, че умората я напуска. — Седни и ми разкажи по-подробно.

Беше толкова завладяна от вълнението на Хенри, че съвсем забрави за работата си, докато не зърна с крайчеца на окото си Брад, който се движеше из стаята.

— Сигурна съм, че ще успееш — окуражи тя Хенри. — Само че трябва да бъдеш много внимателен. Разбрах, че малко преди да го убият, Дийли също се е опитвал да сложи живота си в ред.

Хенри я изгледа с подозрение.

— Дийли имаше много проблеми.

— Може би той никога нямаше да успее да се завърне в обществото — съгласи се Алисън, — но поне бе спрял да пие. А това е голяма крачка.

— Никога не е задълго.

— Може би този път е щял да успее. Полък му е помагал. Жалко, че не е имал възможност да продължи.

— Мисис Прескът, не ми се иска да говоря лошо за мъртвите, но Дийли беше пиян в нощта, когато го убиха.

При тези думи Алисън едва не подскочи.

— Сигурен ли си? Говори ли с него? Каза ли на полицията за това?

— Не. Това няма нищо общо с убиеца и не виждам смисъл да казвам нещо, което не би могло да им помогне. — Втренчи се в загрубелите си от работа ръце, сетне вдигна глава към нея. Очите му я гледаха умоляващо. — Няма да го споменете в новините или да го кажете на някого, нали?

Алисън внимателно обмисли отговора си.

— Няма да направя нищо, което да опетни паметта на Дийли — увери го тя. — Сигурен ли си, че е бил пиян? Понякога Дийли не говореше много свързано дори когато бе трезвен.

— Да, госпожо, сигурен съм, че беше пиян. Свещеникът му помагаше да се крепи на краката си.

Трябваха й няколко секунди, за да осмисли важността на последните думи на Хенри. Може би те не бяха следа към убиеца, но със сигурност доказваха, че Полък се опитваше да прикрива хората си. Той не бе споменал този факт.

— Кога го видя?

— Късно през нощта в събота. Аз работих през целия ден, помагах на едни хора да се преместят. Те ми платиха допълнително за подреждането на мебелите, а след това ме почерпиха с пица. Беше доста далеч оттук и когато пристигнах, вече бе станало късно. Наистина бях много уморен и ми се искаше по-скоро да си легна. Тогава ги видях.

— Искаш да кажеш отвън? Не в мисията?

— Заобикаляха сградата, идваха някъде отзад. Дийли изобщо не можеше да върви. Свещеникът направо го влачеше. — Хенри поклати глава. — Не ми е приятно да го казвам, но това никак не ме изненада.

— Къде мислиш, че отиваха?

— Не знам. Свещеникът не обича пияниците. Може би се е опитвал да накара Дийли да върви, за да изтрезнее, преди да го пусне вътре в мисията.

— Но Дийли повече не се върна, нали?

— Не, госпожо. Но не се разстройвайте. Както беше мъртвопиян, той едва ли е усетил нещо.

Алисън кимна, изпълнена с разочарование. Колко глупаво и самонадеяно от нейна страна беше да смята, че може да открие нещо за убиеца, когато Брад с целия си опит не бе успял да го стори вече цял месец. Сега само знаеше, че Дийли бе изгубил кратката си битка с алкохола и очевидно Полък прикриваше този факт. В това нямаше нищо особено.

Замисли се дали да не притисне Полък, като му каже какво е научила и да наблюдава реакцията му. Изкушението бе голямо, но пък ако го разгневи, той може да й забрани да идва в мисията. Добре би било малко да помисли, да го обсъди с Брад и да стигнат до най-доброто решение.

Загледа се в Полък, който приказваше в другия край. Това бяха неговите хора. Той водеше дълги разговори с тях, опитваше се да ги насочи в правия път… защитаваше ги.

Може би все пак денят не бе пълна загуба на време. Полък бе излъгал — или поне бе скрил, — че знаеше за последното напиване на Дийли. Освен това не бе споменал, че се е виждал с Дийли в нощта, когато е бил убит. Какво ли още криеше зад високопарните си фрази?