Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Undercover lover, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle (2015)

Издание:

Сали Стюърт. Тайният любовник

Американска. Първо издание

Редактор Теди Николова

Компютърна обработка Дима Василева

ИК „Бард“, София, 1999

УДК: 820(73)-31

История

  1. — Добавяне

Глава 11

По-късно Алисън често си спомняше за онзи момент, в който Брад бе излязъл от банята. С избелелите си джинси и с пригладената мокра коса той изглеждаше много привлекателен и… секси.

— Как ти се струва последната ми дегизировка? — попита той, когато я видя да излиза от спалнята.

Тя преглътна с усилие.

— Дегизировка?!

И като опърпан скитник той си беше много привлекателен. А сега тесните джинси прилепваха по мускулестите му бедра, широките му мъжествени рамене изпъваха тениската, подчертаваща стройното и гъвкаво тяло. Алисън не можеше да откъсне поглед от него, забравила за всичко.

— Реших, че така лесно ще се смеся с тълпата — обясни младият мъж. Гласът му й прозвуча прегракнало или може би просто й се искаше да е така… Искаше й се той да я намира толкова привлекателна и неустоима, колкото и тя него.

— Не е зле — увери го Алисън, опитвайки се гласът й да прозвучи естествено. — Струва ми се, че би било още по-добре, ако обръснеш брадата си и защо не опиташ да оставиш косата ти да щръкне нагоре, вместо да я приглаждаш?

Погледът му бавно се плъзна по тялото й, придвижвайки се от черните й спортни панталони до лицето. Пристъпи към нея и когато най-сетне заговори, гласът му бе дрезгав шепот.

— Единственото нещо, което ти липсва, е… — Примигва, внезапно отстъпи назад, изкашля се и заговори с нормален тон: — Палто. Тази вечер ще бъде доста студено, а сигурно ще трябва да повървим пеш от паркинга до залата.

–?! — Алисън бързо примигна, опитвайки се да възприеме неочакваната промяна в държанието му.

— Страхотно! — извика Мегън, имайки предвид новото одеяние на Брад. Бе го изгледала преценяващо от глава до пети, а след това погледът й обходи и майка й. — Мамо, изглеждаш така, сякаш ще ходиш на работа!

— Майка ти изглежда чудесно — възрази Брад и прегърна момичето през раменете. — Да си взимаме палтата и запушалките за уши и да потегляме.

Когато отново се появи, Брад държеше джинсово яке и пейджър.

— Необходим инструмент — обяви той, затъкна го в колана си и облече якето, така че напълно го скри.

— Виждаш ли, мамо? — триумфално възкликна Мегън. Да не би да очакваш обаждане от агента си относно договора за новата ти плоча?

— Ти ще си първата, която ще узнае.

— Върховно!

Тримата излязоха от къщата. Брад взе ключа от Алисън и внимателно заключи. Сетне прегърна двете си спътнички през раменете и закрачиха към колата. Един бърз поглед го увери, че ги наблюдават. Брад лукаво се усмихна. Представлението си го биваше!

Алисън проследи погледа му.

— Имаме си компания — прошепна тя и леко се отдръпна от него.

Той я придърпа по-близо, докосна с устни гладката й буза и се усмихна.

Докато се настаняваха в огромната сребриста лимузина, Брад наблюдаваше джипа в огледалото за задно виждане. След като изминаха няколко метра, видя, че джипът ги следва.

— Не можеш ли да му се изплъзнеш? — прошепна Алисън.

— Не е нужно — промърмори Брад. — Даже ще му дадем възможност да се приближи, за да ни разгледа по-добре. — Потупа я нежно по ръката, за да я накара да се отпусне.

Близостта й му действаше възбуждащо. Може би прекалено възбуждащо… Някои неща се бяха променили, но главното си оставаше — той си беше един обикновен полицай, който в никакъв случай не би могъл да удовлетвори нейните очаквания.

Но въпреки всичко усещането на топлото й бедро до неговото го изпълваше с истинска радост.

— Ще отидем ли зад кулисите? — внезапно попита Мегън от задната седалка и главата й щръкна между двамата.

Брад неспокойно се размърда. Знаеше, че ще я разочарова.

— Страхувам се, че този път няма да стане.

— Оо! — проплака тя.

— Ако не престанеш да хленчиш, може изобщо да не отидем — сряза я майка й.

Брад въздъхна. Вероятно следващият път ще трябва да намери начин да заведе Мегън зад кулисите — ще поиска да му върнат услуга или ще обещае бъдещо съдействие.

Но какво всъщност си въобразяваше той, като си мислеше за следващ път?

Алисън се размърда и дългото й бедро още по-плътно се притисна до неговото. Докосването му подейства като електрически ток и възбуди всичките му сетива.

Е, може би все пак ще има следващ път. Нали бе свързан с Алисън по работа? Защо да не се наслаждава на шанса си!

Прегърна я през рамо и я притисна към себе си — не биваше да разочарова шофьора на кафявия джип.

Когато най-сетне влязоха в претъпканата зала, Брад реши, че оглушителните звуци, които гърмяха навред, не са чак толкова нетърпими и концертът сигурно ще му хареса. Пък и в тая блъсканица бе плътно притиснат до Алисън.

За да бъде по-удобно и на двамата, той обгърна кръста й с ръка. Тя се наведе към него, за да му каже нещо. То обаче изобщо не достигна до съзнанието му. Причината може би бяха топлите й устни, които леко докоснаха ухото му, карайки кръвта да забушува във вените му.

Във въздуха се стелеше дим на цигари с марихуана и Брад си каза, че може би е замаян от дрогата. Нищо чудно това да бе обяснението за изключителната чувствителност на тялото му. Или му се искаше да е така. Никога не се бе дрогирал, но познаваше всички симптоми на опиянението с наркотик. И трябваше да си признае, че свръхчувствителността му не се дължеше на марихуаната… а на Алисън.

Размърда се неловко, опитвайки се да прикрие външните признаци на възбудата си. Прилепналите джинси може би не бяха най-подходящият избор за вечерта.

Погледна към Алисън и видя, че и тя го наблюдава. Младата жена рязко обърна глава, но той успя да забележи тлеещия огън в обикновено спокойните й, дори студени очи. По дяволите! Ако се държеше отчуждено или пък бе изпълнена с негодувание и гняв, поне надменност — щеше да се справи с неловката ситуация и да успее да възвърне самообладанието си. Но да види в очите й отражението на собственото си желание… това бе по-лошо от всичко.

Песента заглъхна след кресчендо от преливащи шумове и високото момиче от другата му страна, което бе станало да ръкопляска, внезапно се стовари върху пейката и едва не падна в скута му. Той автоматично отскочи настрани и докато се опитваше да запази равновесие, ръката му попадна върху бедрото на Алисън. Тя не се помръдна. Единствената промяна бе, че устните й леко се разтвориха. Усети топлината на тялото й през панталоните и неохотно отдръпна дланта си.

О, Господи! Нямаше нищо лошо в това да се отпусне и да се наслаждава на ситуацията, но подозираше, че бе стигнал твърде далеч.

 

 

Когато след концерта се прибраха в къщата на Алисън, възпламененият Брад мислеше единствено как да накарат Мегън по-скоро да си легне, а той да отнесе Алисън в спалнята й и да я люби, люби…

Не че всъщност имаше някакво намерение да осъществи нелепото си желание.

— Пак си имаме компания — рече младата жена, когато видя джипа, който все още бе паркиран на отсрещната страна на улицата. Мегън весело подтичваше пред тях.

— Това е добре — увери я Брад. И наистина беше. Не можеше да си позволи да губи контрол, след като следяха всяка тяхна стъпка. Това само му помагаше да държи ръцете си далеч от Алисън.

Взе ключа й и отвори входната врата.

— О, Брил — възкликна Мегън и се хвърли на врата му, едва дочакала той да заключи от вътрешната страна. Никога досега не съм прекарвала толкова страхотно!

— Радвам се — промърмори младият мъж и отвърна на прегръдката й. Усети приятна топлина от това, че бе успял да я направи щастлива. Тя не беше лошо дете — малко поразглезена, но какво друго можеше да се очаква, след като Дъглас й беше баща.

— Вече е почти полунощ. По-добре да си лягаш — посъветва я Алисън.

Момичето сбърчи нос и се накани да възрази, но после се отказа и само сви рамене.

— Добре! — Прегърна майка си и заподскача нагоре по стълбите.

— Тя никога ли не ходи спокойно? — попита Брад, докато я наблюдаваше как лети през две стъпала.

— Когато беше на десет месеца, правеше по три стъпки, преди да се затича.

— Ех, младост, младост!

Чуха как Мегън затръшва врата на стаята си. Двамата бяха сами. Единствено волята и здравият му разум му помогнаха да остане с ръце, пъхнати в джобовете.

— Интересна вечер — промълви Алисън.

Той се вгледа в тъмните й очи с надежда да открие нещо недоизречено в думите й.

— Да. Много интересна. Никога досега не съм бил на рокконцерт. Вълнуващо е! — Особено бедрото й под дланта му.

— Все пак съм доволна, че си взехме запушалки за уши.

— Да — промълви Брад. — Май е по-добре да си тръгвам.

Когато тя го последва към вратата, се почувства изключително глупаво същински непохватен гимназист. Сякаш отново бе на шестнадесет години и изпращаше приятелката си от колата до дома на родителите й, сякаш имаше десетина чифта ръце, които не знаеше къде да дене.

В следващия миг една от тези двадесет ръце се повдигна по собствена воля и докосна рамото й.

Тя спря и извърна лицето си към него. Двамата пристъпиха един към друг. В мига, в който почувства мекото й топло тяло в прегръдките си, Брад забрави за всичките си разумни решения. Колкото и глупаво да беше, каквото и да се случеше след това, той просто не можеше да спре. Мозъкът му бе изпразнен от всякаква мисъл, усещаше единствено пулсиращото желание да се слее завинаги с нея.

Устните му докоснаха нейните и той с наслада си припомни познатия вкус от първата им целувка. Тялото й с меките си извивки бе също толкова възбуждащо, колкото във фантазиите му, изпълващи напоследък неговите нощи.

Когато тя изохка и се притисна още по-силно към него, Брад загуби и последния остатък самообладание. Вкуси от сладостта на устните й и плъзна бавно езика си навътре, във влажната кадифена топлина. Докосна езика й, наслаждавайки се на копринената му мекота, сетне двата езика се преплетоха в чувствен танц. Брад извади своя и после отново го плъзна навътре — правеше любов с устата й, така както копнееше да направи с тялото й.

Дланите му обхванаха стегнатия й задник и я притиснаха към него. Искаше да й покаже силата на желанието си, да я предизвика сама да се откаже.

Отдръпна неохотно устните си, отдалечи лицето си от нейното и я погледна в очите. Изпита радостно задоволство, когато видя, че не само той е изгубил самообладание. В тъмните й очи танцуваше огън, а устните й — влажни и полуразтворени — го мамеха да ги завладее отново.

— Алис? — Искаше му се да я попита дали е сигурна какво иска, дали осъзнава, че има толкова много причини, заради които трябва да спрат. Ала въпросът не прозвуча. Като кънкьор, спуснал се по стръмното, той бе сигурен, че вече е прекалено късно…

— Трябва да си тръгваш — промълви Алисън. Тънката й ръка обхвана врата му и опровергавайки току-що изречените думи, го придърпа надолу към устните си. Гъвкавото й тяло се притисна към неговото, гърдите й се отъркаха в неговите, слабините й почувстваха пламъка, изгарящ неговите.

Не можа да устои на желанието още веднъж да вкуси сладостта на устните й. След това…

Внезапно подът над тях изскърца и Брад стреснато се отдръпна. Пое дълбоко въздух и погледна към стълбите.

Просто дъските на старата къща… — успокои го Алисън.

— Не е Мегън?

— Вече дълбоко спи. Няма да излезе от стаята си, докато не я извлека оттам утре сутринта. — Тръгна към вратата, извърна се, за да го изгледа за миг, и се протегна да завърти ключа на лампата.

— Почакай! — Все пак инстинктите му не бяха съвсем приспани. — Не можем да загасим лампите тук долу, докато онзи приятел в джипа ни наблюдава.

Младата жена примигна.

— Бях забравила за него.

Май бяха забравили за доста неща — почти за всичко. С изключение на тях двамата. Светлината в стаята внезапно му се стори прекалено ярка и му напомни за действителността — за нейната дъщеря, която спеше на горния етаж, за това, че двамата нямаха бъдеще…

Но съществуваше и друга действителност — начинът, по който тя го гледаше, разрошената й коса, замъглените й от желание очи, устните й — влажни и подути от целувките му, закръглените й гърди, които се повдигаха и спускаха под прилепналия пуловер. Тази действителност бе огромната му нужда от нея, изгарящата страст, която помиташе всички задръжки.

Отново се почувства тромав и непохватен, несигурен какво да каже или направи. Как щеше да реагира Алисън — това бе жизненоважно за него.

— Ами — започна тя и в този миг той осъзна, че моментът му се изплъзва.

Прелетя през стаята и я сграбчи в прегръдките си.

— Ще оставим лампите долу да светят, а ние ще се качим горе.

Дръпна надолу яката на пуловера й и целуна меката като на бебе кожа, а езикът му леко се плъзна по гладката й шия. Лекият аромат на горски цветя изпълни ноздрите му. Сякаш цялата имаше вкус на летни цветя.

Алисън простена, когато почувства устните на Брад върху шията си. В един миг се бе изплашила, че той ще си тръгне, а тя толкова отчаяно искаше да остане. Да седи, притисната до силното му тяло по време на концерта, бе мъчителна, прекрасна агония и тя знаеше какво би могло да й сложи край.

— Горе — прошепна младият мъж, покривайки лицето й с леки целувки.

Тя се обърна и понечи да тръгне към стълбите, ала той обхвана гърдите й и зарови глава във врата й.

— Не мисля, че ще мога да чакам да изкачиш тези стълби — промълви в ухото й.

Мисълта, че той я желае също толкова страстно и безумно, както и тя него, накара коленете й да омекнат. За секунда се замисли дали да не се свлече на пода и да го придърпа върху себе си.

Но Брад нетърпеливо я побутна към първото стъпало.

— Може би — промълви той и повдигна пуловера й, — ако направим изкачването по-ползотворно…

Тя вдигна ръце, той издърпа пуловера през главата й и го захвърли на пода.

— Ти си луд! — ахна Алисън, засмя се и докато изкачиха следващото стъпало тя почувства как ръцете му се плъзгат по ребрата и плоския й корем, влудяващо близо до гърдите, но без да ги докосват. Изпита болезнено желание да го накара да ги обхване с длани.

Изкачиха още едно стъпало и Брад разкопча сутиена й, захвърли го през перилото, обхвана твърдите й закръглени гърди, а палците му погалиха зърната им.

На следващото стъпало Алисън се извърна към него, свали якето му и се протегна за тениската.

— Ох! — промълви той и се надвеси над нея, за да я целуне отново. — По-добре недей, защото ми се струва, че никога няма да стигнем до горе.

Алисън отметна глава назад и притвори очи, когато езикът му облиза едното й зърно и устните му жадно го засмукаха.

След миг двамата се откъснаха с мъка един от друг и продължиха нагоре. Алисън издърпа тениската от главата му и този път той покорно сведе глава. Мускулестите му гърди бяха покрити с къдрави светлокафяви косъмчета и тя нежно прокара длан по тях.

Той я притисна към себе си, наслаждавайки се на усещането на голите й гърди до неговите. Езикът му се плъзна в нежната раковина на ухото й и тя потръпна и силно простена.

— Можем да спрем сега — подразни я Брад. — Можеш да се надвесиш и да прескочиш през перилото. А пък аз ще…

Младата жена се засмя и протегна ръка към колана му.

— О, не — възрази той, — сега е мой ред.

Докато стигнаха следващото стъпало, той вече сваляше панталоните й.

— Проклятието на чорапогащниците — изстена той и плъзна пръсти нагоре по бедрата й.

Продължиха нагоре и Алисън отново се протегна към колана му. Той й помогна, като откопча пейджъра и събу обувките си, за да може да свали и джинсите. Тя се засмя и ги захвърли долу на пода, сетне вдигна поглед към него, доволна от голямата подутина в гащетата му. Под червените слипове пулсираше топлата и твърда мъжественост.

— Не подозирах, че носиш червени слипове — пошегува се Алисън и леко го погали с пръст.

Той затвори очи и простена. Тя покри члена му с длан и стисна леко. Брад сграбчи ръката й, за да я спре.

— Тази вечер не мога да се владея — предупреди я той с дрезгав глас.

Чудесно! Тя също не можеше! В този миг се чувстваше като истинска развратница, изгаряща за мъж, нещо, което никога досега не бе изпитвала. Ала никога досега не бе имала и чувството, че ще експлодира и ще се пръсне на малки парченца, ако след няколко минути той не е в нея.

Когато стигнаха до площадката, Брад смъкна чорапогащника й и нежно я докосна между бедрата.

— О, Алис — простена младият мъж, — знаеш ли колко си прекрасна, толкова топла и влажна?

Тя го побутна настойчиво към спалнята и двамата се хвърлиха върху леглото. Тя повдигна бедра, за да ги обвие около кръста му, но той внезапно я отблъсна и седна на края на леглото.

— Чорапите ми — проплака Брад и започна да ги смъква с треперещи пръсти.

Най-сетне се върна при нея и нежно започна да гали тялото й. Тя простена и се изви към него, а ръката й се стрелна към твърдата му мъжественост, ала той нежно я бутна и започна да я обсипва с целувки — първо шията, сетне фините ключици и накрая гърдите. Извила гръб на дъга, Алисън безсрамно му подаде едната си гърда и той жадно засмука набъбналото й зърно.

По тялото й се разляха горещи вълни, които достигнаха до слабините й. Имаше чувството, че ще умре, ако веднага не го усети в себе си.

— Брад — изохка тя, — моля те…

— Сънувах за този миг — промърмори той, местейки се от едното зърно на другото. Ръцете му се плъзнаха надолу по корема й и тя се сгърчи от неочакваното удоволствие, което я прониза. Но това не й стигаше.

Най-сетне Брад проникна в нея и телата им се сляха в едно. Алисън се изви, за да го посрещне, изпитвайки вълшебното чувство на пълнота, на безкрайно единение.

— О, скъпа — прошепна младият мъж, спря за миг, наведе се и я целуна.

От устните му се изтръгна въздишка и той започна да се движи по-бързо. Алисън се вгледа за миг в лицето му, огряно от сребристата лунна светлина. Изпита върховна радост от страстта и нежността, които видя в очите му.

Задвижи тялото си в синхрон с неговото. Внезапно екстазът, концентриран в едно място, започна да набъбва, да се разлива по цялото й тяло. Тъмнината наоколо избухна в хиляди малки светлинни. И миг след това, когато достигна кулминацията и извика, Алисън за пръв позна безкрайното щастие на освобождението.

Той се отпусна върху нея. Тя не можеше да помръдне, изтощена и задоволена докрай. Дишането й постепенно започна да се нормализира и мислите й да се проясняват, но тя не искаше да го пусне. Усещането за тежестта на тялото му върху нейното бе толкова ново и прекрасно.

Когато най-сетне се претърколи от нея, тя изпита леко разочарование, но той не я изпусна от прегръдките си.

— Алис… — нежно промълви Брад и топлият му дъх опари челото й, а пръстите му нежно погалиха влажните й кичури, полепнали по него.

— Брад — отметна глава назад и се усмихна.

— Нямам сили да кажа нещо повече — Пръстите му нежно я потупаха по гърба.

— Ммм. Можеш да продължаваш толкова дълго, колкото искаш — измърка Алисън. Кожата й бе настръхнала от докосването му.

— Толкова дълго, колкото искам? — засмя се Брад. — Мога да те галя цяла вечност, но предполагам, че след първите три дни и три нощи здравата ще огладнеем.

Тя се сгуши до него, а пръстите й се заровиха в къдравите косъмчета на гърдите му. Не искаше този прекрасен миг да свършва, но знаеше, че той скоро ще трябва да си тръгне. Двамата ще слязат долу, ще съберат разхвърляните си дрехи, ще се сбогуват благоприлично пред вратата и всеки ще се завърне в своя свят. Ала в този миг техните различни светове се бяха докоснали и слели, макар и за кратко, и тя не искаше да помрачава великолепното усещане за щастие.

Той я целуна и зарови лице в косата й.

— Толкова отдавна копнея да те любя…

— Аз също — отвърна Алисън. — Дори когато мислех, че си скитник… Макар че никога не съм вярвала сериозно в това.

Той меко се засмя.

— Ти мислеше, че съм водопроводчик, а пък аз си мислех, че ти си… ами, не това, което си. Ще цитирам старата поговорка, че понякога външността лъже.

Ръката му бавно се плъзна надолу по бедрото й. Повдигна с пръст брадичката й и я целуна, отначало нежно, а сетне по-страстно и настойчиво. Алисън усети как желанието отново се надига в нея.

И двамата подскочиха, когато пейджърът неочаквано изписука.

— Не му обръщай внимание — прошепна тя до устните му.

— Не мога — изпъшка Брад и се претърколи от леглото, за да го спре. — Къде е телефонът ти? Връщам се след минута! Чакай ме.

Но когато се върна при нея, нещо се беше случило.

— Дийли е мъртъв. Убит е.