Тери Брукс
Хук (12)

Лице в лице с Хук

Натъпкани от бакборда до щирборда и от бушприта до гротмачтата на бригантината „Веселият Роджър“, пиратите крещяха: „Куката! Куката! Куката!“ С вдигнати ръце, някои размахвала оръжия, други голи юмруци. Пиратският кораб се залюля от крясъците им.

Горе на квартердека Смий пристъпи напред и им направи знак да млъкнат.

— Добрутро, Небивала земяааа! — изрева той с издути бузи така, че коремът му се разтресе. — Завържете грота, приятели, защото той е тук — лукавият главатар, злата баракуда, най-коварният хитрец на седемте морета и най-добре облеченият на всичкото отгоре, мъж толкова дълбок, че не можеш да го измериш, и толкова бърз, дори да е заспал! Представям ви нашата морска лисица, скат със стоманен шип — капитан Джеймс Хук!

Един пират на име Тикълс бясно разпъваше хармоника, докато оръдията гърмяха, а крясъците ставаха все по-силни.

Зад гърба на Смий вратите на капитанската каюта широко се отвориха и се появи злият Джеймс Хук.

На пръв поглед изглеждаше като кораба си — или може би беше обратното. Бе лъскав, тънък и опасен от остроносото си лице до върховете на обувките си. Капитанската му куртка беше в червено и черно със златен филигран. Носеше преметнат през рамо шарф със златни краища и с пъхнат в клупа му кинжал. От врата му висеше бяло дантелено жабо, а ъгловатото лице над него напомняше нос на кораб, порещ морската пяна. Черната му коса се спускаше над раменете на къдрици като такелаж от мачта. Капитанската тривърха шапка бе широкопола, направена по поръчка и изглеждаше точно като бордовия парапет на кърмата на кораба му, с изключение на съскащите змии в ъглите. Но лицето на Хук осигуряваше повече от компенсация за отсъствието на змиите. Жестоко, сурово, подигравателно, с мустаци, виещи се като пепелянки, и с очи, които биха могли да смразят птица в полет — той наистина изглеждаше могъщ, застанал пред необузданата тълпа разбойници.

От китката на лявата му ръка стърчеше ужасната кука, с която бе толкова известен. Наточеното й острие блестеше на слънцето.

Обърна се към множеството с подигравателната си усмивка и снизходително вдигна потъналата си в дантели дясна ръка в знак, че е забелязал възторга им.

— Виждате ли колко много ви се възхищават хората, сър? — попита Смий сияещ.

Хук изкриви устни и прошепна с ъгълчето им: „Скимтящи изчадия. Как ги презирам!“

Двеста души — и нито един от тях не можеше да чете повече от второкласник, само един-двама различаваха лъжицата от вилицата и едва неколцина можеха да броят до десет. Отвратително!

Хук въздъхна. Все пак бяха налице, за да ги командва.

— Господа! — извика той. — Невежи, жалки, мизерни, лениви торби с вътрешности!

Екипажът прие похвалата с одобрителни възгласи.

Хук размаха куката във въздуха.

— Отмъщение! — Незабавно настъпи тишина. Хук засия. — Моето отмъщение! Закачих стръвта на куката — така да се каже — с децата на рибата. Децата на Питър Пан ще ми го доведат. Най-сетне ще се отърва от това омразно момче, което ми отряза ръката и… — Гласът му потъна някъде дълбоко в гърлото. — И я хвърли на крокодила.

Той се задави при тези думи и не можеше да продължи. Смий бързо запълни празнината.

— А кой уби коварния крокодил? — попита той.

— Хук! Хук! Хук! — изреваха пиратите в един глас.

— А кой го препарира и накара будилника му да млъкне завинаги?

— Хук! Хук! Хук!

— Кой отиде накрай света да грабне децата на Пан, чак до Англия, кой плаваше в непознати морета и се излагаше на незнайни опасности?

— Хук! Хук! Хук!

Капитанът достатъчно се бе овладял, за да разбере, че Смий узурпира речта му. Той грубо хвана боцмана си за яката и го изблъска встрани.

— Това шоу си е мое, Смий — изсъска той. — Махай се. — Пак се обърна към екипажа си и погледът му потъмня. — Я да видим сега… кой от вас се съмняваше в мене?

Грубата тълпа смутено се смълча.

— Точно така! — изграчи Хук. — Някой се съмняваше! Къде е той? Кой от нас е предател? Някой от нас е предател. — Очите му пробягаха по ужасените им лица. — Той е чужд на верните. Трябва да се стъпче!

Тишината вече беше пълна. Всички пирати стояха замръзнали на мястото си, не смееха да помръднат вежда, да мигнат с клепач. Никой не искаше да привлече вниманието към себе си точно сега. Игла да паднеше, щеше да се чуе…

Точно това и стана. Един пират — толкова глупав, че да изтрие потта от челото си — закачи сребърната игла в шапката си и я събори на палубата.

„Пинг!“

Всички очи се обърнаха към нещастника.

Хук се озъби. Тръгна към стълбите на квартердека и внезапно се спря ужасен. Погледът му се втренчи в Смий.

— Къде е килимът ми, Смий?

Смий преглътна.

— Извинявайте, капитане. Извинявайте, Ваша светлост.

Боцманът силно тропна с крак по палубата. Въжета и макари заскърцаха и застенаха, стълбите се обърнаха и от другата им страна се появи червен килим. Хук се усмихна и слезе. Вдигна дългия си пръст и посочи.

— Ти! Ти, сър, ти!

Всички пирати се опитаха да се слеят с дървенията на кораба.

— Ти! — Подмина нарушителя с иглата и посочи едно жалко дребно човече, свило се зад раболепен, дебел еднокрак пират, облечен отвратително безвкусно. — Да, ти! — Насили се да не посочи другия. — Ти си се обзалагал, че няма да докарам Пан тука, нали, лигав трюмен плъх такъв?

Пиратът, който се казваше Гътлес, макар че Хук не би могъл да си спомни това дори да имаше цяла седмица от недели, се смаляваше с приближаването на капитана.

— Не, капитане, кълна се в невинната душа на майка си. Не съм се обзалагал, не съм се обзалагал!

Хук стигна до него, усмихна се, наведе се и бащински го потупа по рамото.

— Кажи ми истината, хайде. Капитанът иска да узнае истината…

Гътлес рухна в ръцете на Хук и зарида.

— О, обзалагах се, обзалагах се!

Усмивката на Хук се смрази.

— Е, ти се уплаши. Значи мястото ти е в сандъка за страхливци.

Той презрително блъсна пирата. Гътлес се сви на палубата и захленчи. Другите веднага го грабнаха, изправиха го на крака и го повлякоха нанякъде.

Хук продължи нататък. Тълпата му правеше път.

— Не си мислете, че не чувах тези, които шепнеха, когато мислеха, че няма да ги чуя: „Край с Хук! С Хук е свършено!“

— Или онези, които казваха: „Това отпуснато безпръсто желязо никога няма да се издигне отново!“ — необмислено добави Смий.

Хук му метна изпепеляващ поглед. Отстрани отвориха капака на някакъв сандък, подобен на ковчег, и блъснаха вътре Гътлес, който все още ридаеше жално. След него пъхнаха торба, пълна със змии, паяци и стоножки. Хук с удоволствие установи, че щом затвориха капака, виковете бързо утихнаха.

— Я се огледайте, мърши такива! — посъветва той строго и посочи останките от кораби, които служеха за сгради на кея. — Огледайте се и вижте трофеите, спечелени от мен, за да можете да живеете пиратски живот в пиратски град.

— Това е рай! — ентусиазирано извика един пират.

— Даа, нали така? — Хук изсумтя. — Какви идиоти! Вдигнете високо оръжията си, приятели! — внезапно извика той. Кинжали, тояги, ками, пищови и кремъклийки се вдигнаха във въздуха. Хук зловещо се усмихна. — Горди пирати, приятели мои, пригответе се за празник! Пригответе се за убийството на младостта, за осакатяването на радостта, за задушаването на невинността в зловонната й люлка! Питър Пан скоро ще дойде! А щом дойде, ще стрия костите му на прах и ще си соля яденето с него. Ще хвърля Пан в най-черната пропаст, в най-дълбоката и студена бездна, ще го излича от лицето на земята за вечни времена! — Хук вдигна ръце. — Ще водя Славната си война и ще я спечеля! — Той се обърна. — Доведете затворниците!

Пиратите нададоха див крясък, когато люкът към трюма се отвори и с лебедка заизтегляха една мрежа от мрака долу. Мрежата бавно се въртеше и се издигаше, а когато се показа пред погледите, оплетени в нея видяха Джек и Маги, още облечени в пижамките си, с ококорени очи, уплашени между въжетата. Джек беше с бейзболната си ръкавица. Маги още носеше хартиеното цвете на Свирчо в косата си. Пиратите се присмиваха и закачливо мушкаха децата. Мрежата стигна до височината на очите на Хук и спря.

— Здравейте, деца — посрещна ги той със самодоволна усмивка.

Внезапно отзад настана суматоха, чуха се викове и ругатни и някой си запробива път през тълпата. Хук се обърна ядосан. После очите му се отвориха широко. Този лошо облечен, дебел еднокрак пират с толкова изкривена превръзка на окото, че чак се бе свлякла на носа му, бе хвърлил патерицата на земята и беше тръгнал към него.

— Джек! Маги! Всичко е наред! — викаше пиратът. Заплашително размаха пръст към Хук. — Това са моите деца! Аз съм баща им.

Хук зяпна. Пиратът се препъна и дървеният му крак падна. Той се извъртя и застана на два здрави крака. Наметката му се бе изкривила и той така поглеждаше над превръзката за окото под килнатата тривърха шапка, че приличаше на лоша имитация на вампир. Хук се учуди. Какъв пират беше този?

— Вие там! И вие! — Непознатият се обръщаше към изумените Джукс и Нудлър. — Веднага свалете децата ми! И го направете внимателно. — Кръглото лице се вдигна нагоре, глуповата усмивка наду румените бузи. — Татко е тук!

Хук блъсна Смий пред себе си. Чудеше се дали човекът е луд, дали има опасност да е болен от бяс. После погледна нагоре, към мрежата, където децата крещяха: „Татко! Това е татко!“

Не, не можеше да бъде…

Пиратите се нахвърлиха върху Питър Банинг, който бе хукнал на помощ, изоставил всякакъв здрав разум, глух за яростните протести на Менче от периферията на шапката му. Силни ръце го приковаха, към лицето му се насочиха мечове и той не можеше да помръдне. Напразно се помъчи да се отскубне, после безпомощно се отпусна и чак сега осъзна какво всъщност беше направил.

Хук се взираше в Питър. Дървеният крак и превръзката на окото бяха паднали. Наметката бе скъсана, а поясът съдран на парчета. Останала беше само, тривърхата шапка. А отдолу официална риза, жилетка и хубави английски вълнени чорапи. Очите на Хук светнаха. Възможно ли бе? Пристъпваше напред и се вглеждаше в пленника си, все по-близо и по-близо, докато застанаха очи в очи.

Хук злобно се усмихна.

— Ти? Моят велик и достоен противник?

Пиратите свиркаха и виеха около него, смехът им бе писклив и презрителен. Но Хук рязко им направи знак да млъкнат.

— Не, не, не, внимавайте! Той се е маскирал! — Отстъпи назад и вдигна и куката, и ръката, за да отблъсне всяко нападение. — Помните ли как някога ми открадна гласа? Помните ли какви номера ни играеше? Да, може да изглежда пълничък дегенерат, но внимавайте, момчета! Питър Пан е някъде там вътре и всеки момент може да изскочи от тази тлъста обвивка! Наистина чудесно!

Разчисти си място, бързо приклекна няколко пъти, за да се раздвижи, после извади кинжала си и направи няколко загряващи замаха.

— Дръпнете се обесници! Внимавайте, ще се опита да литне! Излизай, Пан! Хайде, чакам те! Излизай, излизай! Ха! Гледай го сега! Хайде, хайде! Приготви се да умреш!

Грабна още един кинжал от друг пират наблизо и го запрати срещу врага си с острието напред. Смий се приведе, кинжалът изсвистя и се заби в мачтата до главата на Питър. Пиратите се пръснаха и за миг оставиха Питър сам.

Той изглеждаше зашеметен. Заговори с жален глас:

— Не мога да се бия с вас… Не знам как. Просто си искам депата.

Хук спря фехтовката си и бавно се изправи.

— Смий! — изрева той. Боцманът му притича и бе сграбчен за врата. — Кой е този самозванец?

— А… а… а… — заекна Смий и се зарови в кожената чанта, висяща на рамото му. — Я да видя. П-п-пан, капитане. А, ето ги — документи за осиновяване. Медицински картон, писмени клетвени декларации, стоматологичен картон, свидетелство за раждане, социални осигуровки, визитни картички, всичко е в ред, сър.

— Ба! — Хук се намръщи като булдог. — Я остави това. Лично прегледай този подут тлъст мерзавец. Търси онази подробност!

Смий се приближи до Питър, дръпна наметката и официалната му риза и го заопипва. Питър се мъчеше да не се смее, но Смий го гъделичкаше. Той блъсна Смий и оправи ризата си.

— Белегът е налице, капитане — прилежно докладва Смий. Хипертрофирал. Точно където го ранихте по време на инцидента с Тигрова лилия. Той е Пан или имам катафалка вместо мозък.

За миг Хук като че ли обмисляше дали е възможно. После лицето му почервеня.

— Не може да бъде! Не и този жалък, безгръбначен, болнав на вид червей! Та в него няма и сянка от Питър Пан! — Хук унило прибра кинжала си и сведе очи. — О, защо съдбата е толкова жестока към мен? — изстена той.

Питър дълбоко пое дъх и се изправи пред него. Хук вдигна тъжните си очи. Погледите им се срещнаха.

Питър прочисти гърлото си.

— Мистър Хук — поде той. — Като джентълмени имаме задължението да изясним това недоразумение.

— Това бедствие — бързо го поправи Хук.

Питър сви рамене.

— Което все пак трябва да се поправи.

Хук кимна.

— Целесъобразно е. Съгласен съм.

Питър се стегна, придоби нова увереност и кураж. Труден пазарлък — това беше позната територия.

— За мен залогът не може да бъде по-висок. Искам си децата.

Хук също се изправи.

— А за мен той не може да бъде по-нисък. Искам си войната.

— Изглежда, трябва да преговаряме — каза Питър.

Хук се намръщи.

— Да преговаряме? Много добре. Предлагам да се биеш с мен с цялата хитрост и умение на истинския Пан и да си спечелиш зверчетата.

— Да се бия?

— Избери оръжието, Пан. Не може да си забравил всичко!

Питър лукаво се усмихна на Хук.

— Значи това искате, така ли? Добре.

Бръкна в джоба на жилетката си. Пиратите наоколо насочиха оръжията си към него. Той се поколеба, после извади чековата си книжка и я отвори.

— Колко, мистър Хук?

Хук го зяпна изумен. След това грабна кремъклийката на един пират, завъртя се и стреля. Куршумът одраска крайчето на чековата книжка и продължи нататък. За нещастие на ред беше някакъв изцапан с мазнина готвач на име Сид. Сид падна мъртъв, без да издаде звук.

— Кой беше тоя, Смий? — попита Хук и ядосано хвърли оръжието.

— Готвачът Сид, капитане — отвърна боцманът и преглътна.

От редиците на пиратите се чуха учтиви, неентусиазирани ръкопляскания.

— Това не е добър тон! — подигра се Хук, защото единственото нещо, от което се отвращаваше, тъй като беше възприел превземките на висшите класи, беше неуместното поведение на някой друг.

Той тръгна напред и за миг скъси разстоянието между себе си и слисания Питър. Аленозлатистата му капитанска куртка се издуваше на гърба му като платно. Пиратите чевръсто му правеха път. Изби чековата книжка от ръката на Питър, тя се плъзна по палубата, и падна във водата. Цопна и потъна.

После сграбчи Питър и го притисна към гротмачтата, насочи куката към гърлото му. Питър преглътна ужасено. Очите на Хук пламтяха като огън, мустаците му потрепваха, къдравата му черна коса се развяваше край мършавото му лице.

— Спасих се от смърт чрез изяждане от крокодил — беснееше той. — Чаках добросъвестно и във вечна скука — тук, в това ужасно място, заобиколен от кретени! Лишен от всякакво друго занимание, освен да преследвам и убивам мръсни малки изгубени момчета! Но аз чаках! Чаках този специален миг във времето, когато щях да последвам съдбата, която ми се полагаше… — Хук дълбоко пое дъх, за да се овладее. — И сега това? — завърши той. Едва успяваше да изговаря думите. — Това ли е моята награда? Ти ли?

Подигравателната му усмивка се поизкриви и лицето му се сви. В окото му блесна сълза. Махна куката от гърлото на Питър и дружелюбно го прегърна, дръпна го по-далеч от зашеметения екипаж.

— Как можа да ми причиниш това — след всичко, което означавахме един за друг?

— Аз само си искам децата — отвърна Питър.

Хук въздъхна.

— И аз си искам ръката! Но има някои неща в живота, които човек просто не може да си върне. — После се оживи. — Виж какво. Тъй като притежавам повече от зрънце добър тон, ще ти дам възможност, каквато ти никога не си ми давал. Ще ти предложа сделка, господин председателю на Директорския съвет. — Той обърна Питър към гротмачтата. — Катери се, пълзи, пързаляй се, ако трябва. Ако стигнеш до нока и докоснеш протегнатите пръсти на обичните си деца, ще ги освободя. Точно така. Без пари. Обещавам.

Питър погледна нагоре към децата си, които се люшкаха в мрежата точно под рангоута.

— Ами, ъъъ, височините са ми голям проблем — Осмели се да изрече той.

— Така ли? — попита съчувствено Хук.

— Спаси ни, татко — извикаха Джек и Маги. — Качи се! Побързай, моля ти се! Искаме да си ходим вкъщи!

Питър дълбоко пое дъх.

— Дръж се, принцесо! — викна той на Маги: — Тук съм, Джек! Идвам!

Пристъпи към въжетата, хвана се и започна да се катери. Бе само на няколко стъпки над палубата, когато му се зави свят. Спря задъхан и изпотен. Пиратите се закискаха.

— Мисля, че не сме проучили всички възможности — извика той надолу към Хук. — Хайде да помислим заедно. Имате първокласни недвижими имоти на самия бряг, които плачат за разработване — жилищни блокове, съвместна собственост, пространство за офиси, каквото си поискате. Безгранични възможности! Няма градоустройствени наредби! Междувременно може да получите правата върху рудите!

Хук посочи нагоре.

— Докосни ги, Питър. Само ги докосни и всичко това ще бъде само лош сън.

Джек и Маги го умоляваха да не се отказва. Той затвори очи и се покатери на още няколко стъпки. Пиратите любопитно протягаха шии. После Питър пак отвори очи и палубата подскочи към него. Той ахна и се забори с въжетата, сякаш висеше от канара. Не можеше да продължи — ужасът му бе толкова голям, че заглушаваше дори виковете на децата.

Долу пиратите се смееха и му се подиграваха.

Хук се обърна към Смий.

— Виждаш ли? Знаех си, че не може да лети. Вече нищо не може да прави. Това е позор! — Той вдигна ръце и се обърна. — Не мога да си цапам куката с неговата кръв. Някой друг да го убие. Хайде, убийте ги, убийте ги и тримата.

Джек се изправи в мрежата и диво задърпа въжетата. Маги избухна в сълзи.

— Не се предавай, татко, не се предавай — викаха те отчаяно. — Не ни изоставяй!

Тънък като камшик пират се покатери по такелажа, върза единия край на някакво въже за напречника, а другия за глезена на Питър, и го блъсна. Питър изпищя и полетя надолу. В последния момент го дръпнаха, люшкащ се и сгърчен, миг преди смъртта. Няколко пирати, превиващи се от смях, го отвързаха, изправиха го на крака и го заблъскаха по палубата, като го мушкаха с мечовете и камите си.

В посока към стърчащата дъска.

Хук безутешно наблюдаваше цялата процедура през рамо. Джукс и Нудлър затеглиха зверчетата от трюма към клетките на палубата. Когато мрежата мина над главата на Питър, той протегна ръце и отчаяно се опита да докосне пръстите на децата си. Напразно.

„Трогателно“ — помисли си Хук.

Мрежата се спусна на палубата, зверчетата бяха измъкнати и затворени в килиите си.

„Наистина трогателно.“

— Аз се оттеглям — обяви той на Смий, който покорно стоеше до него. — Зачеркнете войната. Зачеркнете живота ми. Пан провали всичко. Не искам вече да чувам името му.

Той тръгна нагоре по килима към каютата си, толкова потиснат, та му се струваше, че никога вече няма да се усмихне на екзекуцията на изгубено момче. Беше почти на вратата, когато пред него блесна светлинка и се появи Менче-Звънче.

— А името Хук? — попита тя. — Така ли искаш да те запомнят? Като мъчител на малките дечица на врага си? Като победител над един дебел стар Пан?

Хук замахна към нея, не я улучи и заби куката си в бордовия парапет. Напразно се опитваше да я отскубне и ругаеше яростно. Менче-Звънче кръжеше пред лицето му, извадила мъничката си кама, притиснала острието й в орловия му нос.

— Дай ми една седмица, Хук, и аз ще го приведа във форма за битка с теб. Тогава ще имаш мечтаната си война.

Смий дотича с кремъклийка в ръка. Насочи я към Менче, на сантиметър от носа на капитана. Хук пребледня.

— Това е номер, капитане — изръмжа боцманът. — Да изпратя ли тази проклета фея право при Дейви Джоунс?

Менче не му обърна внимание.

— Ти обещаваше войната на века, Хук! — каза тя и бодна носа му за по-убедително. — Целият ти живот водеше към този изключителен момент. Смъртна битка — мигът на твоята слава — Хук срещу Пан!

— Това не е Питър Пан! — подигра се Хук и посочи ужасения Питър, който се мъчеше да запази равновесие върху стърчащата дъска.

— Седем дни — повтори Менче. — Нищожно време за теб, едно мигване на окото за човек с твоето безгранично търпение — важният, могъщ човек може да си позволи да чака.

Тя отлетя, изчезна в миг и остави Хук да се взира в цевта на кремъклийката в ръцете на Смий.

— Смий — тихо каза капитанът. — Наведи тази цев, ако обичаш! — Боцманът незабавно се подчини. — Сега ми донеси пурите. Трябва да помисля.

Смий припна, изгуби се в каютата на Хук, размъкнатите му панталони плющяха като платна. Хук най-сетне измъкна куката си от парапета на палубата и замислено заразглежда върха й. Феята беше права, разбира се. Можеше да си позволи да чака. Всъщност трябваше, ако това означаваше да си премери силите с истинския Пан.

Като че ли прочела мислите му, Менче-Звънче отново се появи пред очите му, в паяжината на крилцата й проблясваха нишки светлина.

— Седем дни за една битка с истинския Питър Пан — прошепна му тя. — Седем дни.

Смий изскочи от вратата на каютата с любимото цигаре на Хук — с два мундщука. Хук го взе и го сложи в устата си, Смий драсна клечка кибрит за едната пура, а Менче-Звънче запали другата с вълшебно огънче. Хук си дръпна замислено и се загледа в морето зад Питър, когото отново мушкаха и блъскаха по дъската.

— Два дни — каза тихо той.

— Четири — настоя Менче. — Това е минимумът за един приличен Пан.

— Три. — Очите на Хук се приковаха в нея. — Последно предложение.

Тя кацна на върха на носа му.

— Дадено.

Протегна ръчичката си и предпазливо стисна куката на капитана. Няколко от пиратите на палубата слушаха и нададоха дрезгави възгласи. Скоро се включиха и останалите, които не знаеха какво приветстват, но им беше приятно да покрещят. Още няколко кремъклийки се изпразниха и се чу последен топовен гръм. Шумът бе оглушителен.

Хук отпуши ушите си.

— Слушайте, момчета! — надвика ги той. Те покорно се обърнаха, дори и тези, които блъскаха Питър по ужасната дъска. Усмивката на Хук можеше да разтопи и масло. — Сключих споразумение в интерес на доброто спортсменство и така нататък. Този жалък екземпляр — той Посочи Питър с презрение, — този дегенерирал самозванец има три дни да се приготви за битка с мен. След три дни ще се върне тук и ще се изправи пред възмездието на острието.

— Капитанът ви казва да вземете кремъка и барута и да развеете кървавата риза! — изкрещя Смий. — Това ще бъде…

Хук запуши устата му с ръка.

— Шоуто е мое, Смий. — Усмихна се отново. — Това ще бъде съвършена, чудесна война, господа. Война на живот и смърт между Хук и Пан.

— Война на живот и смърт! — повтори Смий между пръстите на капитана.

— В противен случай — Хук изсумтя и хвърли поглед към затворническите килии на палубата — парцалените кукли на Пан ще загинат по най-ужасния начин, който мога да измисля.

Смий се изстъпи напред.

— Да вдигнем тост! За върховната битка — Хук срещу Пан!

Усмивката на Хук можеше да съперничи на крокодилската.

— Вход за деца свободен, разбира се.

Пиратите надигнаха плоски бутилки с бира и манерки с ром, развикаха се юнашки и заудряха бордовия парапет с юмруци и чаши.

— Хук! Хук! Хук!

Капитанът гледаше как Питър внимателно пристъпва по дъската към сигурността на палубата, облекчението ясно се четеше по закръгленото му лице. „Жалък е, изглежда не зависи от него“ — помисли си Хук и въздъхна. Надяваше се този дебел стар Пан да намери начин да му предложи поне мъничко предизвикателство. В крайна сметка няма да е добър тон да бъде убит в този вид.

Той енергично се приближи до края на дъската и за последен път се изправи лице в лице срещу стария си враг.

— Махай се, който и какъвто и да си. — Изсмя се подигравателно. — Махай се от очите ми. Отлитай, защо не литнеш? Омитай дебелото си туловище от кораба ми!

Той яростно заскача на дъската и Питър катапултира във въздуха.

— Но аз не мога да летя! — изстена Питър Банинг. — Не знам как!

Менче-Звънче се стрелна към него.

— Хайде, Питър — настоя тя. — Трябва да го направиш! Помисли си щастлива мисъл!

Питър тромаво се стовари пак върху дъската и с мъка запази равновесие над водата.

— Сега ли?

— Разбира се, че сега! Помисли си за Коледа!

Един пират удари края на дъската за последен път. Питър загуби и последните остатъци от самообладание и се търкулна във водата. Полетя надолу цопна и изчезна. Менче-Звънче викаше след него.

— Наистина ли не можеш да летиш? — изпищя тя в отчаяние. — Плувай тогава, Питър! Можеш да плуваш, нали?

— Съмнявам се — промърмори Хук и надникна долу.

Лицето на Питър се мерна за миг под повърхността на водата, после се изгуби.

— Ужасен късмет — каза Хук със съчувствена усмивка.

Менче-Звънче кръжеше над водата, мяташе се насам-натам. Нямаше и следа от Питър. Когато стана ясно, че не може да го намери, тя избухна в сълзи, светлинката й припламна и се изгуби. Хук отегчено се прозя. Целият пазарлък се оказа губи време. Три дни или три години, какво значение имаше — разликата щеше да бъде по-малка от рогче на охлюв.

После изведнъж — невероятно — Питър пак се показа на повърхността, носен на ръце от три мокри русалки. Всяка от тях го целуваше дълго, силно, вдъхваше въздух в дробовете му. Една след друга го целуваха продължително. После повдигнаха главата му над водата и отплуваха от пристанището, опашките им ги отнасяха все по-далече.

За миг Хук не можеше да повярва на очите си, после се намръщи и им изпрати въздушна целувка.

— Пан, такъв невероятен късмет имаш! Ще се видим при Хадес!

Но преди да успее да се обърне, от морето точно пред него изскочи четвърта русалка — лъскава, грациозна полужена-полуриба, — допря нос до носа на бича на седемте морета, единствения човек, вдъхнал страх на зловещия Барбекю, и изплю вода право в окото му.

Гмурна се и се изгуби, а Хук изтри лицето си с ръкав и хвърли мрачен поглед след нея. Нарочно или не, бе загасила пурите му.