Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Издание:

ДОКТОР ИВАН ДИМИТРОВ ЯНЕВ

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА

1938–1944 Г.

 

ПЪРВО ИЗДАНИЕ

 

НАУЧЕН РЕДАКТОР: ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА

КНИГАТА СЕ ИЗДАВА С ГЕНЕРАЛНАТА ПОДКРЕПА НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ И СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА НАЦИОНАЛНО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ „ЛУИ БРАЙЛ“

 

Коректор Петър Калинов

Предпечат Свилена Симеонова

Оформление на корицата Свилена Симеонова

 

Варна, 2006

Издателство „Литернет“ (http://liternet.bg)

Печатница на Съюза на слепите в България, гр. София

Формат 60/84/16. (Брой) коли 33. Тираж 500

ISBN-10: 954-304-266-7

ISBN-13: 978-954-304-266-1


Посвещавам тази книга на моите родители Василка и Димитър с дълбока признателност

АВТОРЪТ ИЗКАЗВА СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ, КОИТО ДОПРИНЕСОХА ЗА НАПИСВАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА КНИГА, НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ, НА СЕМЕЙСТВОТО СИ, НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ, НА Г-Н ГРИША ГАНЧЕВ, НА Г-ЖА ШЕРЪН МАЙЛС, НА ПРОФ. Д. И. Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ, НА ПРОФ. Д. И. Н. ЛЮБОМИР ОГНЯНОВ, НА ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА, НА СВОЯТА СЪПРУГА РУМИ И ДВЕТЕ СИ ДЕЦА ВИКИ И АНИ

 

Изследването в по-голямата си част включва защитена докторска дисертация с научен ръководител:

ПРОФ. Д.И.Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ:

И рецензенти:

ст.н.с. I ст. д.и.н. Витка Тошкова

ст.н.с. II ст. д-р Румяна Тодорова

 

Обективна критика или мнение можете да изпратите на електронна поща:

novaistoria(при)gmail.com

УВОД

В настоящото изследване е включен голям обем историческа литература. Целта, която съм си поставил, е да обхвана ако не цялата, то по-голямата и значима историческа литература, отнасяща се до външната политика на България в навечерието и в годините на Втората световна война. Освен научни изследвания, в монографията са разгледани и дневници, и мемоари на политици от времето на войната. Останах верен на теорията, че всяко правило си има изключения и затова съм включил някои материали от Златния фонд на Българското национално радио, които ми бяха предоставени любезно за обработка и изваждане на цитатите, включени в работата. Материалите се съхраняват като аудио варианти в Златния фонд на БНР, но когато изявих желание тези записи да ми бъдат предоставени, за да ги включа като аудио-приложение към книгата, получих категоричен отказ. Надявам се, че ще дойде време, когато на подобни исторически свидетелства няма да се гледа единствено през призмата на комерсиализма, а ще бъдат предоставяни за обогатяване на историческата наука. В изследването съм включил и сборници от документи, които вече са публикувани и са част от българската историческа литература. Представянето на българската външна политика в годините на войната в чуждоезичната историческа литература предполага различен подход и самостоятелно изследване и затова акцентът в настоящата книга е поставен изключително върху българската историческа литература.

В работата е обхваната историческа книжнина, създавана в продължение на няколко десетилетия. Естествено, колкото по-къса е дистанцията от описваните събития, толкова тълкуването им е по-емоционално. След войната, когато България е в съветската орбита, в историографията преобладава тълкуване на фактите, създаващо благоприятна представа за ролята на комунистите и на СССР. Пръв опит за по-генерално разглеждане на събитията през първите години на войната са двете статии на М. Михов „Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България“[1] и „Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война“[2], публикувани съответно през 1953 и 1954 г. Те изобилстват с неточни тълкувания на събитията, но са пръв опит да се изясни българското статукво. М. Михов пише в изключително пропартиен тон и преекспонира позитивната роля на СССР, но това е обяснимо за времето, когато са издадени статиите. Подобен е случаят и в т. 2 от „История на България“, публикувана през 1955 г. Авторите залагат повече на пропартийния, отколкото на историческия тон.[3] В т. 3 от „История на България“, издадена 9 години по-късно, този подход се запазва, като промяната е в оценката за ролята на Сталин в годините на войната, който вече се сочи като виновник за това, че Вермахтът бързо и безпроблемно навлиза дълбоко на територията на СССР.[4] Тази позиция е продиктувана не толкова от професионален исторически подход към фактите, колкото от курса на десталинизация, предприет от Н. Хрушчов на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС.

Прелом в българската историография по отношение на Втората световна война са двете студии на Николай Генчев „Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г.“[5] и „Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г.“[6], които са писани в края на 60-те години. Н. Генчев прави опит да излезе от тяснопартийните коловози и да се придържа към историческия подход. През 70-те години настъпва истински подем в българската историопис за Втората световна война, тъй като се появяват редица научни изследвания, в които преобладава историческият тон, а пропартийните клишета са намалени, без да са изцяло избегнати. Появяват се монографиите на: Витка Тошкова „България и Третият Райх 1941–1944 г.“[7], Илчо Димитров „Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г.“[8], Димитър Сирков „Външната политика на България 1938–1941 г.“[9].

През 80-те години набраната инерция продължава да дава добри резултати за осветляването на българската външна политика през войната. Публикувани са книгите на: Илчо Димитров „Англия и България 1938–1941 г.“[10], Георги Марков „Българо-германски отношения 1931–1939 г.“[11], Витка Тошкова „България в балканската политика на САЩ 1939–1944 г.“[12], Людмил Спасов „Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г.“[13]

След 1989 г. пропартийният патос рязко секва, но в някои исторически съчинения се замества със също толкова непрофесионалната негова противоположност — антикомунистическия тон. След промяната от 1989 г., с най-голяма полза за българската историческа наука е публикуването на редица дневници и спомени на съвременници на събитията от края на 30-те до средата на 40-те години. Един от най-важните извори за българската външна политика е дневникът на Богдан Филов, който изненадващо вижда бял свят още преди 1989 г.[14] През 90-те години са публикувани такива важни свидетелства, като дневниците на Първан Драганов[15], Евдокия Филова[16], Любомир Лулчев[17], Георги Димитров[18], ген. Никола Михов[19]. Издадени са и много спомени, сред които се открояват тези на Стойчо Мошанов[20] и Константин Муравиев[21].

Настоящото изследване има за цел да покаже външната политика на България от 1938 г. до 1944 г. през погледа на българската историческа литература. То е опит да се разкрие начинът, по който различните исторически съчинения разглеждат историческите събития в зависимост от времето, когато са писани. При съпоставянето на противоречащи си исторически съчинения приоритет е даден на историческата истина. Изложението започва със събитията една година преди официалното избухване на Втората световна война, като основната идея е да се проследи последната част от българския път до голямата война. За начална дата е избран 31 юли 1938 г., когато се сключва Солунското споразумение и най-сетне България си поема дъх след наложения й през 1919 г. Ньойски диктат, според който България губи изконни свои земи и трябва да плаща непосилни репарации. Това внася голяма доза предопределеност в българското отношение към държавите-победителки от Първата световна война. Горна граница на изследването е 28 октомври 1944 г., когато се подписва Московското примирие между България и Антихитлеристката коалиция. На практика още след политическата промяна от 9 септември 1944 г. България се ориентира към тясно сътрудничество със СССР и каузата за разгром на нацистка Германия. Със сключването на Московското примирие тази българска позиция е официално призната от победителите.

Структурата на книгата се състои от четири глави, обособени по предметно-хронологичен принцип. Първата глава обхваща времето от 31 юли 1938 г. до избухването на войната. Втората е посветена на периода от началото на войната до присъединяването на България към Тристранния пакт. Третата глава разглежда събитията от 1 март 1941 г. до лятото на 1943 г., когато се очертава обратът в хода на войната. Последната глава проследява българската външна политика през годината, в която страната се управлява от Регентски съвет и от правителства, които трудно се ориентират в динамичната международна обстановка. На читателите оставям оценката доколко целите, които тази книга си поставя, са постигнати и дали съм успял безпристрастно да очертая външната политика на България през Втората световна война, представена на страниците на българската историческа литература.

БЕЛЕЖКИ КЪМ УВОДА
Бележки

[1] Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. — Военно-исторически сборник, 1953, кн. 4.

[2] Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. — Военно-исторически сборник, 1954, кн. 1.

[3] История на България. Т. 2, С., 1955, с. 876.

[4] История на България. Второ преработено издание. Т. 3, С., 1964, с. 380.

[5] Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война — септември 1938 — септември 1939 г. — ГСУ, 1968, Т. 61, кн. 3.

[6] Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939–1941 г. — ГСУ, 1970–1971, Т. 63.

[7] Тошкова, В. България и Третият Райх 1941–1944 г. С., 1975.

[8] Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922–1943 г. С., 1973.

[9] Сирков, Д. Външната политика на България 1938–1941 г. С., 1979.

[10] Димитров, И. Англия и България 1938–1941 г. С., 1983.

[11] Марков, Г. Българо-германски отношения 1931–1939 г. С., 1984.

[12] Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ 1939–1944 г. С., 1985.

[13] Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934–1944 г. С., 1987.

[14] Филов, Б, Дневник. С., 1986.

[15] Мишков, Г., Т. Добрианов. Дневник на Първан Драганов. С., 1993.

[16] Букарева, Л. Дневника на Евдокия Филова. С., 1992.

[17] Лулчев, Л. Тайните на дворцовия живот. Дневник 1938–1944 г. С., 1992.

[18] Димитров, Г. Дневник — 9 март 1933 г. — 6 февруари 1949 г. С., 1997.

[19] Билярски, Ц. Генерал-лейтенант Никола Михов. Дневник — 19 септември 1943 — 7 септември 1944 г. С., 2004.

[20] Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991.

[21] Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992.