Здравка Евтимова
След това

Юп бе решил да се поотпусне. Миналата вечер също бе прекарал с блондинка, като дори не си даде труд да запомни името й. Тя му беше казала, че е умирала седем пъти, и Юп се бе престорил, че й вярва, но плитките сиви ивички по раменете и върху кожата на лицето говореха съвсем друго. Особено по слепоочията ивичките бяха така нагъсто, че го побиха тръпки — тази вероятно бе влизала в кабинките за регенериране не по-малко от дузина пъти, при това беше богата, вероятно е ползвала смърт категория лукс и е можела да си позволи разточителни процедури след това. Юп бе изхвърлил образа й от своята видеотека, но възбудата от снощи не го беше напуснала, затова реши да си угоди с още някоя блондинка тази вечер. Това щеше да му струва повече от две заплати, но усещаше, че няма да премине здравния преглед и ще го натикат в кабинката за умиране стандартен тип. След престоя в нея оставаха такива дълбоки ивици, че лицето изглеждаше сякаш съшито от разноцветни парчета кожа. Вероятно наистина бе роден под щастлива звезда, защото автоматът за осъществяване на интимен контакт го свърза с едно прелестно създание, русо, с разсеяни зелени очи, което на пръв поглед въобще не внушаваше съмнения, че ползва кабинка от стандартен тип. Юп бе нетърпелив да отидат в хотелската стаичка, за която заплати тлъста сума, но когато жената каза няколко думи, той усети студ навсякъде по тялото си:

— На теб смъртта ти отива, глупчо! Не прикривай ивичките. Правят лицето ти свирепо. Да знаеш — понякога завиждам на онези, които често минават през кабинките!

Юп се поколеба. Можеше да я зареже — тази жена явно бе луда. Но като си помисли, че автоматът за интимен контакт вече е удържал от сметката му, се отказа. Русокосата бе започнала да го милва и това се оказа твърде приятно. „Луда или не, поне добре го прави“, помисли си той. — „И без това няма да я видя повече.“ Всъщност правилата за интимен контакт позволяваха партньорите отново да се срещат, но никой не го вършеше, би било твърде отегчително.

— Представяш ли си, глупчо, понякога изкарвам цели шест месеца, без да ми се налага да прибягвам до кабинките за смърт!

Въпреки че минаваше за човек, който може да се владее, Юп потрепера видимо. Тази наистина беше луда. Не че по-рано бе срещал само нормални. Всъщност Сева, единствената жена, чието име помнеше и за която понякога се молеше и попита колегите си дали случайно не са я срещали чрез автомата за контакт, също бе луда. Толкова луда, че не можеше да мисли за нея и след това да не се напие като скот, прахосвайки няколко заплати занапред.

— Шест месеца и никакви вируси в кръвта, дори обикновен ревматизъм, нито дори диабет! Напълно съм здрава!

Юп реши да не обръща внимание на бръщолевенето й. Знаеше — на Земята беше невъзможно да се живее повече от петнайсетина дни, без да се прибегне до кабинките за смърт — атмосферата беше наситена с отрови и белите дробове се разпадаха на седмия ден, досегът с почвата превръщаше кожата в прах. Водата обезцветяваше кръвта за около месец — разбира се, ако я пиеш в малки дози, така поне му бяха казвали. Юп никога не беше преживявал без кабинките повече от дванайсет дни.

— Шест месеца! — все пак простена той. — Къде работиш, малката?

— В лабораторията по възкресяване — изчурулика тя. — Всичко при мен е така стерилно, такава скука, че…

Юп подсвирна. Лабораторията за възкресяване… Значи тя можеше да му каже нещо за бебето. Ето, че отново го спомена. Този спомен беше болезнен. Почти го беше забравил. Не искаше да мисли за мрачни неща. В Лаб-а работеха хора само от добри семейства. Понякога и те изпитваха копнеж по брутални, примитивни типове и си правеха шеги, като пускаха номерата си в обикновените автомати за интимен контакт. Но бебето се бе появило в живота на Юп… Някои от колегите му бяха опитвали наистина да загинат, ала, разбира се, отново ги възкресяваха и ги връщаха на работа. Обществото имаше нужда от златните им ръце, както казваха по телевизията. Понякога и Юп псуваше обществото — тази банда от милион пъти регенерирани гении — и му се щеше никога да не го възкресяват и да се връща в своята долнопробна кантора за продажба на сапуни на едро. Но… Беше много по-евтино да регенерират болни типове и да ги пускат на земята при кафявата тиня, която наричаха вода — да ги хвърлят в мелницата на живота напълно здрави. Хората пристигаха регенерирани, запазили целия си опит; бодри, способни да изцедят всичко от себе си до поредната смърт. Жените запазваха опита си в секса — както тази кукличка тук. Всичко е о’кей. Само че адски мразеше да се връща в кантората за сапун. Там всичко му спомняше за бебето.

— Глупчо — избърбори русата развълнувано. — Веднъж направо да изхвръкна от Лаб-а. И знаеш ли защо?

— Защо? — лениво откликна Юп.

— Забравих кръвната плазма на един тип в хладилната камера… Не можеш да си представиш какво стана, след като го регенерирахме! На гърдите на този гамен се появи рог! Като взе да вилнее… Разкъса корема на главния Регенератор, смаза няколко операторки. Веднага ги регенерираха, но само как виеха!

Юп целият се напрегна. Облиза устни с грапав език.

— Говори се, че сте възкресили някакво бебе — измърмори.

— Има такова нещо, глупчо. Но не го възкресихме. Ликвидирахме го.

— Как? — кръвта на Юп загърмя в слепите му очи.

— Унищожихме кръвната му плазма завинаги, глупчо. Кой има нужда от малко сополиво бебе…

Юп изстена. Русата го целуна и взе да дрънка нещо успокоително.

— Какво стана с онзи тип… с рога? — прошепна мъжът.

— Ликвидирахме го. Защо? Не ти ли харесва? Нямаше смисъл да го регенерираме. Кой търси неприятности днес? Хайде де, размърдай се. Покажи, че си мъж!

А Юп мислеше за Сева. Онази, лудата. „Искам да имам дете! — беше му казала тя. — Истинско дете. То ще бъде и твое. Моля те да ме скриеш някъде — в кантората ти за сапун.“ Отначало Юп отказа. После си рече — „Защо не?“ — и заведе Сева в долнопробната си дупка — поне нямаше да му удържат от заплатата заради секса. Когато инспекторите откриха Сева и бебето, което — честно казано, наистина бе досадно отначало, — Юп почувства нещо непознато — като че унищожиха цялата му банкова сметка и отнеха всички пари, които някога бе скътал с цената на спестявания от гадната си търговия. Когато взеха бебето, направи нещо странно — целуна малката му ръка. И му се стори хубаво. Разбира се, после се опита да намери Сева. Каза на колегите си ако я срещнат при интимен контакт, да го повикат, щеше да им плати. Търси я в тръста. Обясниха, че са я пратили в Сеш. Там, както всеки знаеше, регенерационните устройства бяха нискокачествени — казано популярно — след втората смърт човек се раждаше идиот.

„Ще им покажа!“ — непрекъснато мърмореше Юп, след като се раздели с русата красавица. „Ще видят те!“ Ставите му не бяха в ред и трябваше да го регенерират. Както винаги, Юп прилежно подготви кръвната си плазма. Само че този път, противно на указанията, държа прозрачния съд 48 часа в хладилна камера. „Ако не друго, поне ще ги накарам да вият страхотно, Сева!“ Той мразеше своята кантора за сапун повече от всякога.

Първото движение на Юп след преминаване на поредната смърт беше да посегне към гърдите си. „Сева, мила!“ — прошепна той. Откъде се беше взела тази забравена дума „мила“? Сева! Поне да беше целунал тогава още веднъж малката ръка на бебето… Сева!

По средата на гърдите разтрепераните му пръсти напипаха остър твърд рог. Рог!