Кормак Маккарти
Пътят (41)

На сутринта ядоха и тръгнаха на път. Количката беше толкова натоварена, че беше трудна за бутане и едно от колелетата поддаваше. Обраслият със солена трева път следваше извивките на брега. Оловносивото море се движеше в далечината. Тишината. Мъжът се събуди през нощта под приглушената индигова светлина на пътуващата отвъд мрака луна, която правеше очертанията на дърветата почти видими. Обърна се и се закашля. Въздухът миришеше на дъжд. Момчето беше будно. Трябва да говориш с мен, каза той.

Опитвам се.

Съжалявам, че те събудих.

Няма нищо.

Той стана и излезе на пътя. Черната лента идваше от мрака и се губеше в мрака. Сетне далечен глух тътен. Не беше гръмотевица. Усети го под краката си. Странен непознат звук, който не можеше да бъде описан. Нещо необяснимо се движеше там в мрака. Самата земя се свиваше от студа. Тътенът не се повтори. Кое време на годината беше? На колко години беше детето? Мъжът направи няколко крачки и се спря. Тишината. Съхнещата върху земята селитра. Смътните силуети на опожарени и наводнени градове. На кръстопътя площадка с долмени, където гадателските кости на оракулите лежаха, стрити на прах. Никакъв звук, освен този на вятъра. Какво ще кажеш? Жив човек ли изрече тези думи? Той ли подостри перо с малък джобен нож, за да напише тези неща в шубраците и саждите? В някакъв обозрим неизбежен момент? Той идва, за да открадне очите ми. Да запечата устата ми с пръст.

Мъжът прехвърли всички консерви една по една, като ги стисваше леко с ръката си като купувач на сергия за плодове, който проверява дали са узрели. Отдели две, които му се сториха съмнителни, натовари останалите в количката и потеглиха отново на път. След три дни стигнаха в малък пристанищен град, скриха количката в гаража на една къща, струпаха около нея стари кутии и сандъци и накрая седнаха в къщата, за да видят дали някой не ги преследва. Нямаше никой. Мъжът прерови шкафовете и чекмеджетата, но не намери нищо. Момчето имаше нужда от витамин D, за да не се разболее от рахит. Спря се до мивката и се загледа към алеята. По мръсните стъкла на прозореца беше полепнала светлина с цвят на сапунена вода. Момчето седеше прегърбено на масата, подпряло главата си с ръце.

Минаха през града и продължиха надолу към доковете. Не видяха никого. Револверът беше в джоба му, а ракетният пистолет държеше в ръката си. Тръгнаха по кея. Грубите потъмнели от катрана дъски бяха хванати с нитове към дървените подпори отдолу. Дървени стълбове за връзване на лодките. Лека миризма на сол и креозот^[1], идваща от залива. На брега в далечината редица от складове и танкер, придобил червеникав цвят заради ръждата. Висок подемен кран на фона на навъсеното небе. Тук няма никого, каза мъжът. Момчето не отговори.

Минаха по задните улички, пресякоха една железопътна линия и излязоха отново на главния път в далечния край на града. Когато подминаха последните печални дървени постройки, нещо изсвистя покрай главата му, изтрополя надолу по улицата и се удари в стената на отсрещната сграда. Мъжът грабна момчето и го заслони с тялото си, хвана количката и я дръпна към тях. Тя се преобърна и брезентът и одеалата паднаха на улицата. Видя от един горен прозорец някакъв мъж да опъва лък към тях и натисна главата на момчето надолу, опитвайки се да го прикрие с тялото си. Чу глухото избръмчаване на тетивата и почувства остра пареща болка в крака си. О, копеле, каза той. Копеле! Отметна одеалата настрани, грабна сигналния пистолет, вдигна го, запъна ударника и подпря ръката си на количката. Момчето се беше вкопчило в него. Когато непознатият се показа пак на прозореца, за да опъне отново лъка, той стреля. Ракетата описа дълга бяла дъга към прозореца и чуха непознатият да пищи. Мъжът сграбчи момчето, натисна го надолу и дръпна одеалата върху него. Не мърдай, каза той. Не мърдай и не гледай. Сетне започна да рови в количката, търсейки кутията със зарядите за ракетния пистолет. Тя най-накрая изпадна на земята, той я грабна, отвори я, взе патроните, презареди пистолета, затвори го и пъхна останалите патрони в джоба си. Стой така, без да мърдаш, прошепна мъжът. Той потупа момчето през одеалата, стана и се затича, накуцвайки, по улицата.

Влезе в къщата през задната врата, държейки ракетния пистолет на нивото на кръста си. Всичко от стените беше свлечено до самите дъски. Мина през гостната и се спря на площадката на стълбището. Заслуша се за някакъв звук от горния етаж. Погледна през прозореца към мястото, където лежеше количката и тръгна по стълбите.