Тери Гудкайнд
Кръвта на братството (34)

Тридесет и четвърта глава

Тя видя искрящи зелени очи. На слабата светлина, идваща от малката зимна луна и звездите, забеляза как към нея се приближава нещо огромно. Прииска й се да извика, но от устата й не излезе глас.

Щом устните на огромния звяр се разтеглиха встрани, тя успя да види цялата прелест на грамадните му, остри зъби. Отстъпи назад. Стискаше дръжката на ножа толкова силно, че я заболяха пръстите. Ако е достатъчно бърза и не се паникьоса, имаше известен шанс. Ако извика, дали Зед щеше да я чуе? Дали изобщо някой щеше да я чуе? Дори да я чуеха, всички бяха надалеч от нея. Нямаше да имат достатъчно време, за да се приближат.

На бледата светлина тя успя да прецени по ръста, че пред нея стои късоопашат змей. Те бяха най-умните, най-огромните и най-опасните. Добри духове, защо не беше дългоопашат?

Стори й се, че звярът повдигна нещо на гърдите си. Защо просто стои пред нея, без да предприема нищо? Къде са му мухите-кръвопийци? Змеят се извърна към нея, огледа я от главата до петите, после още веднъж. Очите му блестяха в застрашително зелено. Устните му се дръпнаха още по-встрани, чу се гъргорещ шум и от устата му излезе дим.

Калан ококори очи. Дали беше възможно?

— Грач?

Змеят изведнъж започна да подскача във въздуха, да вие от радост и да пляска с криле.

Калан си отдъхна с облекчение. Прибра ножа си и се приближи до грамадния звяр, но остана нащрек.

— Грач? Ти ли си, Грач?

Змеят енергично заклати могъщата си, гротескна глава.

— Грррач! — обади се той с плътен, стържещ глас, който резонира чак в гръдния й кош. — Грррач!

— Грач, Ричард ли те изпраща?

При споменаването на името на Ричард крилете на змея започнаха да се движат по-енергично.

Тя се приближи още малко.

— Ричард ли те изпраща?

— Грррач оиааа Раач аарг.

Калан примигна. Ричард й бе споменал, че Грач се опитва да говори. Тя изведнъж се засмя.

— И Калан обича Ричард — Тя се потупа в гърдите. — Аз съм Калан, Грач. Толкова се радвам да те видя!

Тя загуби ума и дума, когато звярът се хвърли към нея и я прегърна силно с косматите си ръце, повдигайки я цял метър над земята. Първата й мисъл беше, че със сигурност ще й счупи нещо, но прегръдката му се оказа изненадващо нежна. Той я задържа дълго до гладките си гърди. Калан протегна ръце около мощното туловище и също го прегърна, доколкото можа. Разперени докрай, ръцете й не достигаха дори до двете му страни.

Тя никога не би си представила, че може да направи подобно нещо, но сега едва не се разплака при мисълта, че Грач е приятел на Ричард и че Ричард е изпратил змея при нея. Беше почти като че е прегърнала самия Ричард.

Змеят внимателно я пусна на земята. Огледа я изпитателно с искрящите си зелени очи. Тя го погали отстрани по козината, а той протегна ръка надолу и внимателно плъзна огромната си, смъртоносна лапа, по дългата й коса.

Калан се усмихна на сбръчканото лице, зад устните на което се виждаха ред страховити зъби. Докато тя милваше козината му, крилете му се повдигаха лекичко и доволно. Той продължаваше да я гали по косата.

— Тук си в безопасност, Грач. Ричард ми каза за теб. Нямам представа колко разбираш, но знай, че си сред приятели.

Щом устните му се дръпнаха встрани, показвайки отново огромните му зъби, тя изведнъж осъзна, че това всъщност е усмивка. Най-грозната усмивка, която беше виждала, но в нея имаше нещо невинно, което накара и нея да се усмихне. Никога досега не си бе представяла, че змейовете могат да се усмихват. Това беше истинско чудо.

— Грач, Ричард ли те изпраща?

— Раач аарг. — Грач се удари по гърдите. Плясна с криле толкова силно, че едва не се отлепи от земята. После протегна лапа и тупна Калан по рамото.

Калан зяпна. Змеят искаше да й каже нещо и тя го разбра.

— Ричард те е изпратил да ме намериш?

Грач щеше да се побърка от щастие, че тя е разбрала. Отново я прегърна. Калан се засмя, удивена от чудото, което се разкриваше пред очите й.

Когато той отново я пусна на земята, тя попита:

— Трудно ли ме намери?

Той простена и сви рамене.

— Малко трудно?

Грач кимна. Калан говореше много езици, но и този път не можа да въздържи смеха си при мисълта да комуникира със змей. Поклати глава в изумление. Кой друг освен Ричард би си помислил да се сприятелява със змей?

Тя вдигна ръка и хвана Грач за лапата.

— Хайде да влезем вътре. Искам да те запозная с едни хора.

Грач изгъргори нещо в знак на съгласие.

Калан се спря на прага. Зед и Ейди вдигнаха глави от столовете си край огъня.

— Искам да ви запозная с един приятел — каза тя и дръпна Грач зад себе си. Той се наведе, за да мине през рамката на вратата, прибра плътно крилете, после, веднъж влязъл, се изправи почти в целия си ръст зад Калан, само леко навел глава под тавана.

Зед се катурна от стола си, ръцете му мигновено се стрелнаха във въздуха.

— Престани, Зед. Ще го изплашиш — скара му се Калан.

— Ще го изплаша ли?! — изграчи магьосникът. — Каза ми, че Ричард ти споменал нещо за бебе-змей! Това чудо тук е почти в разцвета на силите си!

Мощните вежди на Грач се вдигнаха на челото, докато гледаше как магьосникът подскача и се мъчи да оправи заплетената си роба.

Калан протегна ръка.

— Грач, това е дядото на Ричард, Зед.

Косматите устни се дръпнаха встрани, разкривайки за пореден път острите зъби. Грач протегна лапи и се запъти през стаята. Зед подскочи и отстъпи назад.

— Сега какво прави? Вечерял ли е?

Калан избухна в толкова силен пристъп на смях, че едва можеше да говори.

— Той се усмихва. Харесваш му. Иска да те прегърне.

— Да ме прегърне! Категорично не!

Твърде късно. Само с три крачки змеят бе прекосил стаята и вече беше пред Зед, притискайки кокалестия старец в косматата си прегръдка. Магьосникът нададе оглушителен вик. Грач изгъргори нещо като смях, докато вдигаше стареца от земята.

— По дяволите! — Зед правеше безуспешни опити да се отдалечи от дъха на змея. — Тоя летящ китеник е ял нещо! Едва ли би искала да разбереш какво!

Най-после Грач пусна Зед на земята. Магьосникът направи няколко крачки назад и се закани с пръст на змея:

— Ей, чуй ме добре, никакви такива повече! Дръж си ръцете при себе си!

Грач посърна и отново нададе пронизителен вой.

— Зед! — напомни му Калан. — Накърняваш чувствата му. Той е приятел на Ричард, следователно и наш приятел. Намерил ни е толкова трудно! Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш мило с него.

Зед се покашля.

— Ами… сигурно си права. — Той плъзна поглед нагоре, към застиналия в очакване звяр. — Съжалявам, Грач. В някои случаи предполагам, че ще бъде чудесно да ме прегръщаш.

Преди да е успял да вдигне ръце и да погали змея, Грач вече го бе стиснал в прегръдките си и краката му висяха във въздуха, като че бе парцалена кукла. Най-накрая звярът пусна магьосника, който едва си поемаше дъх, на земята.

Ейди протегна ръка, за да се здрависат.

— Аз бъда Ейди, Грач. Радвам се да се запознаем.

Грач пропусна ръката й и прегърна и нея с двете си космати ръце. Калан често бе виждала Ейди да се усмихва, но рядко беше чувала дрезгавия смях на старицата. Сега Ейди се смееше. Грач й пригласяше по своя си гъргорещ начин.

Щом редът в стаята беше възстановен и всички успяха да си поемат дъх, Калан видя ококорените очи на Джебра да надничат през една пролука във вратата на спалнята.

— Всичко е наред, Джебра. Това е Грач, наш приятел. — Калан стисна Грач за козината, за да го възпре. — Нея ще я прегърнеш по-късно.

Грач сви рамене и кимна. Калан го обърна към себе си и взе едната му лапа в двете си ръце. Вгледа се в искрящите му зелени очи.

— Грач, Ричард те е изпратил напред, за да ни кажеш, че скоро и той ще дойде, така ли?

Грач поклати глава. Калан преглътна.

— Но е тръгнал насам? Напуснал е Ейдиндрил и е тръгнал да ни настигне?

Грач я изгледа изпитателно. Повдигна лапа и я погали по косата. Калан видя, че на кожена каишка на врата му виси кичурът й коса заедно с драконовия зъб. Той бавно поклати глава и този път.

Сърцето на Калан потъна като камък в кладенец.

— Не е тръгнал, така ли? Но те е изпратил да ме намериш?

Грач кимна, прибавяйки към това и леко плясване с криле.

— Защо? Знаеш ли защо?

Грач кимна. Протегна се през рамо и достигна нещо, вързано на гърба му с друга каишка. Извади продълговат червен предмет и й го подаде внимателно с върха на нокътя си.

— Какво е това? — попита Зед.

Калан припряно започна да развързва възела.

— Калъф за документи. Може би вътре има писмо от Ричард.

Грач кимна утвърдително. Щом развърза възела, тя помоли Грач да седне. Той покорно се смъкна на една страна, докато Калан изваждаше навитото на руло писмо от калъфа.

Зед седна край огъня до Ейди.

— Да чуем извиненията му. И дано да са основателни, че иначе е сериозно загазил.

— Съгласна съм с теб — промълви Калан едва чуто. — Върху това писмо има восък като за десет. Трябва да го научим как се запечатва документ. — Калан обърна печата към светлината. — Мечът е. Натиснал е дръжката на Меча на истината върху восъка.

— За да сме сигурни, че писмото наистина е от него — заключи Зед и хвърли едно дърво в огъня.

Калан разчупи печата и разгъна писмото, обръщайки се с гръб към огъня, за да може да чете.

— „Скъпа моя Кралице — започна тя на глас, — моля се на добрите духове това писмо да попадне в твоите ръце“…

Зед скочи на крака.

— Това е съобщение.

Калан го погледна изпод вежди.

— Разбира се, че е, нали е писмо от него.

Той махна с ръка.

— Не, не. Искам да кажа, че иска да ни съобщи нещо. Познавам Ричард, познавам начина му на мислене. Иска да ни каже, че се страхува писмото да не попадне в чужди ръце, това би могло да издаде нас… или него. Така че ни предупреждава, че не може да ни каже всичко, което би искал.

Калан прехапа долната си устна.

— Да, това обяснява нещата. Ричард обикновено обмисля добре действията си.

Зед пак махна с ръка и извърна глава, за да е сигурен, че кокалестият му задник ще намери стола, после каза:

— Продължавай.

— „Скъпа моя Кралице — започна тя на глас, — моля се на добрите духове това писмо да попадне в твоите ръце и че ще завари вас и вашите приятели в добро здраве и в безопасност. Доста неща се случиха и трябва да ви помоля да проявите разбиране.

Обединението на Средната земя е разрушено. Отгоре ме гледат Магда Сеарус, първата Майка Изповедник, и нейният магьосник Мерит, защото те са свидетели на края на Средната земя и защото аз съм онзи, който обяви този край.

Разберете, че осъзнавам напълно товара на хилядолетната история, която е втренчила поглед към мен от тавана, но моля ви, опитайте се да проумеете, че ако не бях действал, ни очакваше бъдещето на роби на Императорския орден, с което цялата тази хилядолетна история щеше да бъде забравена.“

Калан допря длан до гърдите си, върху разтуптяното си сърце и спря, за да си поеме дъх. След малко продължи:

— „Преди няколко месеца Императорският орден започна да разрушава обединението, да печели привърженици и да подкопава единството на Средната земя. Докато ние се борехме с Пазителя, те се опитваха да лишат домовете ни от сигурност. Вероятно ако разполагахме с лукса на времето, можехме да се опитаме да възстановим единството на Средната земя. Но Орденът действа бързо и ни отказа този лукс. Сега, когато Майката Изповедник е мъртва, съм принуден да направя необходимото, за да се постигне нов вид единство.“

— Какво? Какво е направил той? — изкряка Зед.

Калан го стрелна с поглед да мълчи над треперещия в ръцете й лист и продължи:

— „Забавянето е признак на слабост, а слабостта е смърт, причинена от Ордена. Нашата обичана Майка Изповедник знаеше цената на провала и ни натовари с отговорността да завършим с победа тази война. Обяви, че това е война без капка милост за Императорския орден. В тези нейни думи се крие непогрешима мъдрост. Обединението така или иначе беше разклатено от самолюбиви интереси. Това беше прелюдията към унищожението. Бях принуден да действам.

Войските ми завзеха Ейдиндрил.“

Зед избухна.

— По дяволите, по дяволите и пак по дяволите! Какви ги дрънка това момче! Та той няма негови войски! Има само меча си и този летящ китеник със зъби!

Грач се надигна с ръмжене. Зед подскочи.

Калан преглътна сълзите си.

— Замълчете и двамата!

Зед погледна първо нея, после змея.

— Извинявай, Грач, не исках да те засегна.

Двамата седнаха по местата си, а Калан продължи да чете:

— „Днес събрах представителите на страните тук, в Ейдиндрил, и ги информирах, че обединението на Средната земя е разтурено. Войските ми оградиха дворците и малко след това обезоръжиха войниците им. Казах им онова, което ще кажа и на вас, че в тази война съществуват само две страни: нашата и на Императорския орден. Странични наблюдатели не се допускат. Ще постигнем единство по един или друг начин. Всички страни в Средната земя ще трябва да се предадат на Д’Хара.“

— На Д’Хара! По дяволите!

От лицето на Калан закапаха сълзи, тя не вдигна глава.

— Ако още веднъж се наложи да ви казвам да мълчите, ще чакате отвън, докато дочета писмото.

Ейди сграбчи Зед за робата и го дръпна да седне на стола.

— Продължавай.

Калан се покашля.

— „Обясних на представителите, че ти, Кралицата на Галеа, ще се омъжиш за мен и чрез твоята капитулация и нашето обединение ще докажем, че то е предизвикано от мирни подбуди, има общи цели и взаимно уважение, че тук не става въпрос за завоюване на страни. Ще се разреши на отделните страни да запазят наследството и законовите си традиции, но не и суверенитета си. Магията във всичките й форми ще бъде защитавана. Ще бъдем един народ, с обща армия, под единно управление и общ закон. Всички страни, които капитулират пред нас, ще имат глас в съставянето на тези закони.“

Гласът на Калан й изневери.

— „Трябва да ви помоля веднага да се върнете в Ейдиндрил и да предадете Галеа на Д’Хара. Налага ми се да се занимавам с проблемите на много различни страни и вашите познания и съдействие ще ми бъдат от неоценима помощ.

Съобщих на представителите на страните, че капитулацията е задължителна. Пристрастия няма да бъдат проявявани към никого. Всеки, който откаже да се предаде, ще бъде сложен под обсада. Няма да му се позволява да търгува с нас, докато не капитулира. Ако не го направят доброволно, което ще им спечели съответните облаги, и се наложи да ги принудим да се предадат със сила, те не само ще изгубят облагите, но ще бъдат и наказани. Както казах, странични наблюдатели не се допускат. Всички ще бъдем едно.

Кралице моя, бих жертвал живота си за вас и не искам нищо повече от това да стана ваш съпруг, но ако действията ми обърнат сърцето ви срещу мен, няма да ви принудя да се омъжите за мен. Разберете, при все това, че капитулацията на вашата страна е необходима и жизненоважна. Трябва да живеем под общ закон. Не мога да си позволя да фаворизирам която и да е страна, в противен случай ще загубим, преди да сме започнали.“

Калан трябваше да спре, за да преглътне стона си. Едва виждаше размитите, танцуващи пред очите й редове.

— „Градът бе атакуван от сбързове.“

Зед подсвирна тихичко. Тя се направи, че не е чула и продължи.

— „С помощта на Грач набих останките им на колове и украсих с тях входа на Двореца на Изповедниците, за да могат всички да видят каква съдба очаква враговете ни. Ако пожелаят, сбързовете могат да бъдат невидими. Освен мен единствено Грач усеща присъствието им, когато те се загърнат в пелерините си. Опасявам се, че ще тръгнат след вас, така че ви изпращам Грач, за да ви пази.

Трябва да запомним едно нещо над всички останали: Орденът иска да унищожи магията. Въпреки това те не се свенят да я използват. Онова, което искат да унищожат, е нашата магия.

Моля те, кажи на дядо ми, че той също незабавно трябва да се върне в Ейдиндрил. Домът на дедите му е в опасност. Ето защо трябваше да завзема Ейдиндрил и не мога да си тръгна оттук. Не мога да допусна врага в този дом и се ужасявам от непредвидимите последствия, които би могло да има това.“

Зед не можа да задържи езика си зад зъбите:

— По дяволите! — прошепна той едва чуто и отново скочи на крака. — Ричард говори за Магьосническата кула. Не иска да го напише, но точно това има предвид. Как съм могъл да бъда толкова глупав? Момчето има право. Не бива да допускаме да завземат Кулата. Там има неща, притежаващи неистова магия, за които Орденът е готов да плати всякаква цена. Ричард не знае нищо за магията там, вътре, но е достатъчно умен, за да осъзнае опасността. А аз се проявих като един сляп глупак!

Изпълнена с леден ужас, Калан също осъзна истинността на това. Ако Орденът завземе Кулата, ще получи достъп до магия с невъобразима сила.

— Зед, Ричард е там напълно сам. И няма почти никаква представа от магия. Не познава хората в Ейдиндрил, които боравят с магия. Той е като сърна в бърлогата на лъва. Добри духове, той няма представа от опасността, в която е попаднал.

Зед кимна мрачно.

— Момчето е загазило сериозно.

Ейди се засмя подигравателно.

— Загазило ли? Та той е отмъкнал Ейдиндрил и Магьосническата кула под носа на Ордена. Изпратили са сбързове след него, а той ги е забучил на колове пред Двореца. Вероятно повечето страни са готови да му се предадат и да сформират обединение срещу Ордена — точно същото нещо, което се чудехме как да постигнем. Той бъде използвал същото нещо, което възнамерявахме да използваме ние — търговията — това е оръжие, което придава мощ на ръката му. Той не се и опитва да говори разумно с тях. Просто опира нож в гърлото им. Ако започнат да падат в краката му, съвсем скоро ще държи в ръцете си цялата Средна земя. Или поне по-важните страни.

— А когато те се превърнат в една обща сила с Д’Хара, под общо управление — каза Зед, — това вече ще е сила, която ще може да се опълчи на Ордена. — Той се обърна към Калан. — Има ли още?

Тя кимна.

— Още малко. „Макар да ме е страх ужасно за сърцето ми, още повече се страхувам от последиците, които ще се стоварят върху главите ни, ако бездействам, от сянката на тиранията, която ще надвисне над света за вечни времена. Ако не направим това, съдбата на Ебинисия ще е само началото.

Вярвам в любовта ти, макар да съм наясно на какво изпитание я поставям.

Макар да съм заобиколен от стражи, една от които вече пожертва живота си за мен, тяхното присъствие не ме изпълва с необходимото чувство за сигурност. Всички вие трябва незабавно да се върнете в Ейдиндрил. Не отлагайте. Грач ще ви пази от сбързовете, докато дойдете при мен. Подписано от вечно твоя — на този свят, а също и в следващия — Ричард Рал, Господар на Д’Хара.“

Зед подсвирна през зъби.

— Господар на Д’Хара. Какво е направило това момче?

Калан отпусна писмото в треперещата си ръка.

— Унищожи ме, ето какво е направило.

Ейди вдигна към нея тънкия си пръст.

— А сега ме чуй, Майко Изповедник. Ричард разбира прекрасно какво ти причинява и разтваря пред теб сърцето си. Споменава, че пише това писмо под образа на Магда Сеарус, защото изпитва болка от това, което трябва да направи, и разбира какво означава това за теб. Той е готов да загуби сърцето ти, вместо да допусне да бъдеш убита от онова, което предстои, ако се преклони пред миналото, а не се съобразява с бъдещето. Той е направил онова, което ние нямаше да успеем. Ние щяхме да се молим за обединение, а той го е изискал, и то категорично. Ако наистина искаш отново да бъдеш Майката Изповедник и поставяш сигурността на народите си над всичко друго, ще помогнеш на Ричард.

Зед повдигна вежда, но не каза нищо.

При името на Ричард Грач се обади:

— Грррач оиаа Раач ааарг.

Калан избърса една сълза от бузата си и подсмръкна.

— И аз обичам Ричард.

— Калан — каза Зед успокоително, — когато дойде времето заклинанието да бъде махнато от теб, ти отново ще станеш Майката Изповедник, сигурен съм.

— Ти не разбираш — каза тя, задържайки сълзите си. — От хиляди години насам обединението на Средната земя е било поддържано от Майката Изповедник. Аз ще бъда онази Майка Изповедник, която не успя да го запази.

Зед поклати глава.

— Не. Ти ще бъдеш Майката Изповедник, която е имала силата да спаси народите на Средната земя.

Тя притисна с длан сърцето си.

— Не съм толкова сигурна.

Зед се приближи до нея.

— Калан, Ричард е Търсачът на истината. Той носи Меча на истината. Аз лично го провъзгласих за Търсач. В качеството си на Пръв магьосник го разпознах като човека, притежаващ необходимите за един Търсач инстинкти.

Той действа, воден от тези инстинкти. Ричард е рядко срещан човек. Той реагира като Търсач и като се опира на дарбата си. Прави онова, което мисли, че е необходимо. Трябва да му се доверим, макар да не разбираме напълно защо и какво прави. По дяволите, той дори може да не разбира напълно защо прави определено нещо.

— Прочети писмото още веднъж сама — каза Ейди. — Вслушай се в думите му със сърцето си и ще почувстваш неговото сърце в тях. И не забравяй, че има неща, които не е можел да напише, в случай че писмото бъде заловено.

Калан обърса носа си с опакото на ръката.

— Знам, че звучи егоистично, но не е така. Аз съм Майката Изповедник. Всички онези, минали по тоя път преди мен, предават доверието си от поколение на поколение. И преди мен. Когато бях избрана, цялото доверие падна на мен. То се превърна в моя отговорност. За да встъпя в тази длъжност, съм дала клетва.

С кокалест пръст Зед повдигна брадичката й.

— Клетва да защитаваш хората си. Няма жертва, която не си струва да направиш в името на това.

— Може би. Ще помисля над думите ти. — Въпреки страховете си Калан се мъчеше да потисне гнева си. — Обичам Ричард, но никога не бих му причинила подобно нещо. Просто не мисля, че разбира какво ми причинява, какво причинява на Майките Изповедници преди мен, посветили живота си на Средната земя.

— Мисля, че разбира — каза тихо Ейди с дрезгав глас.

Лицето на Зед изведнъж побеля като косата му.

— По дяволите! — прошепна той. — Не мислиш, че Ричард ще прояви толкова глупост, че да влезе в Кулата, нали?

Калан вдигна глава.

— Около Кулата има заклинания, които я пазят. Ричард не знае как да използва магията си. Няма да успее да мине през тях.

Зед се наклони към нея.

— Нали каза, че освен Адитивната си магия притежава и Субстрактивна. Заклинанията са Адитивни. Ако Ричард се е научил поне малко да борави със Субстрактивната, ще успее да премине дори през най-силните заклинания, с които съм оградил Кулата.

Калан ахна.

— Той ми каза, че в Двореца на пророците е можел да преминава през всички щитове, защото били Адитивни. Имало само едно, което го спряло — това около Двореца, — което било Субстрактивно.

— Ако това момче влезе в Кулата, там може да се сблъска с неща, които ще го убият за миг. Точно затова са щитовете там — за да не може никой да се приближава до опасните неща. По дяволите, има щитове, до които дори аз не съм се осмелявал да припаря. За някой, който няма представа какво прави, това място е смъртен капан. — Зед я сграбчи за раменете. — Калан, мислиш ли, че той ще иска да влезе в Кулата?

— Не знам, Зед. Нали ти си го отгледал. Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен.

— Не би влязъл там. Той знае колко опасна може да бъде магията. Той е умно момче.

— Освен ако не иска нещо.

Той я погледна крадешком с едно око.

— Да иска нещо ли? Какво искаш да кажеш?

Калан избърса и последната сълза от бузата си.

— Ами когато бяхме при народа на Калните, той пожела да се свика Съвещание. Пилето го предупреди, че ще бъде опасно. Една сова донесе съобщение от духовете. Совата се блъсна право в главата му, поряза го, после падна мъртва в краката му. Пилето каза, че това било жестоко предупреждение от духовете за опасността, на която е изложен Ричард. Въпреки това той свика Съвещанието. Точно тогава Мрачният Рал излезе от света на мъртвите. Ако Ричард иска нещо, няма сила, която може да го спре.

Зед примигна.

— Но сега няма какво да иска. Няма защо да влиза там.

— Зед, познаваш Ричард. Той обича да научава разни неща. Може да реши просто да отиде да надзърне, ей така, от любопитство.

— Това надзъртане може да му струва живота.

— В писмото пишеше, че един от стражите му бил загинал. — Калан се намръщи. — По-точно говореше за жена. Защо ли го охранява жена?

Зед нетърпеливо махна с ръце.

— Нямам представа. Какво искаше да каже с това, че стражът му бил загинал?

— От всичко, което знам, си мисля, че е възможно някой от Ордена да е проникнал вече в Кулата и да е убил жената, използвайки магия от Кулата. Или пък Ричард се страхува, че сбързовете могат да завладеят Кулата и че той трябва да отиде да я защитава.

Зед прокара пръст по голобрадото си лице.

— Той няма представа за опасностите в Ейдиндрил, но още по-лошото е, че няма ни най-малка идея за същността на нещата в Кулата. Спомням си, че веднъж му казах, че магическите предмети, като Меча на истината, и книгите се пазят там. Никога не съм си и помислял да му кажа, че много от тях са опасни.

Калан го стисна за ръката.

— Книги ли? Казал си му, че там има книги?

Зед изсумтя.

— Огромна грешка.

Калан въздъхна шумно.

— И аз мисля така.

Зед вдигна ръце.

— Трябва незабавно да тръгваме за Ейдиндрил! — Той сграбчи Калан за раменете. — Ричард не умее да контролира дарбата си. Ако Орденът използва магия, за да превземе Кулата, Ричард няма да може да ги спре. Можем да загубим тази война още преди да сме имали шанса да я започнем.

Калан стисна юмруци.

— Не мога да повярвам. Със седмици бягахме оттам, а сега трябва да се връщаме обратно. Това означава още много седмици.

— Слънцето вече залезе над дните, в които взехме онези решения. Трябва да се съсредоточим върху онова, което предстои да направим утре. Не можем да върнем вчерашния ден.

Калан погледна Грач.

— Ричард ни изпрати писмо. Можем да му отговорим и да го предупредим.

— Това няма да му помогне да запази Кулата, в случай че враговете ни използват магия.

В главата на Калан препускаха накъсани мисли и прибързани решения.

— Грач, би ли могъл да носиш един от нас на гърба си на път за Ейдиндрил?

Грач ги огледа един по един, погледът му се спря върху магьосника. Накрая поклати глава.

Калан разочаровано загриза долната си устна. Зед закрачи напред-назад пред огъня, като си мърмореше нещо под носа. Ейди бе потънала в мисли. Изведнъж Калан извика:

— Зед! Можеш ли да използваш магия?

Зед спря на място и я погледна.

— Каква магия?

— Като днес, с каруцата. Като я повдигна с помощта на магия.

— Не мога да летя, скъпа моя, мога само да повдигам разни неща.

— Но не можеш ли да ни направиш по-леки, така че Грач да може да ни пренесе?

Зед потърка сбръчканото си лице.

— Не. Усилието ще е твърде голямо, за да издържа дълго време. Получава се при неодушевени предмети, като скали, каруци, но е съвсем различно при живи същества. Мога да повдигна всички ни малко, но само за няколко минути.

— А не можеш ли да го направиш поне за себе си? Не можеш ли да се направиш толкова лек, че Грач да може да те пренесе?

Зед се оживи.

— Да, вероятно мога. Няма да е лесно за толкова дълго време, но ми се струва, че може и да успея.

— А ти, Ейди, ти можеш ли да го направиш?

Ейди се отпусна в стола си.

— Не. Аз не притежавам неговата сила. Няма да мога.

Калан, осъзнала ситуацията, преглътна.

— Значи трябва да отидеш сам, Зед. Ще пристигнеш в Ейдиндрил седмици преди нас. Ричард има нужда от теб веднага. Не можем да чакаме. Всяка минута забавяне ни излага на опасност.

Зед вдигна нагоре кльощавите си ръце.

— Не мога да те оставя без никаква защита.

— Нали имам Ейди.

— Ами ако се появят сбързове, както се притеснява Ричард? Тогава Грач няма да е при вас. Ейди няма да може да се справи със сбърз.

Калан го сграбчи за черния ръкав.

— Ако Ричард влезе в Кулата, може да загине. Ако Орденът се добере до там и до магията, скрита вътре, всички ние ще умрем. Това е по-важно от живота ми. Точно това се е случило с всички в Ебинисия. Ако допуснем те да победят, ще има много жертви, а оцелелите ще бъдат поробени. Магията ще бъде изкоренена от този свят. Това е бойно решение.

Освен това до момента не се е появил сбърз. Това, че са нападнали Ейдиндрил, не означава, че ще се появят и тук. Пък и нали заклинанието крие самоличността ми. Никой не знае, че Майката Изповедник е жива и че това съм аз. Нямат причина да тръгнат след мен.

— Безупречна логика. Сега разбирам защо си била избрана за Майката Изповедник. Но въпреки това ми се струва налудничаво. — Зед се обърна към чародейката. — Ти какво мислиш?

— Майката Изповедник бъде права. Трябва да преценим нещата по важност. Не можем да изложим на опасност мнозина, за да спасим шепа хора.

Калан застана до Грач. Както беше седнал, очите им бяха на едно ниво.

— Грач, Ричард е в голяма опасност.

Грач наостри уши.

— Има нужда от помощта на Зед. Ти също ще помогнеш. Аз ще се оправя и сама. Тук не сме видели сбързове. Можеш ли да занесеш Зед в Ейдиндрил? Той е магьосник и ще направи така, че да ти е лесно да го носиш. Би ли го направил заради мен? Заради Ричард?

Искрящите зелени очи на змея огледаха тримата замислено. Накрая той се изправи. Разпери криле и кимна. Калан го прегърна и той й отвърна нежно.

— Уморен ли си, Грач? Искаш ли да си починеш, или можеш да тръгваш веднага?

Грач плясна с криле в отговор.

С нарастваща тревога Зед огледа присъстващите.

— По дяволите, това е най-глупавото нещо, което някога съм правил. Ако бях създаден да летя, щях да се родя птица.

Калан му се усмихна леко.

— Джебра каза, че имала видение за теб с крила.

Зед отпусна юмруци на кокалестите си хълбоци.

— Освен това каза, че ме вижда как падам в кълбо огън. — Той плясна с ръка върху бедрото си. — Е, добре, да вървим.

Ейди се изправи, за да го прегърне за довиждане.

— Ти си един смел стар глупак.

Зед изсумтя недоволно.

— Наистина съм глупак. — Накрая все пак отвърна на прегръдката й. Нададе внезапен силен вик, когато тя го ощипа по задника.

— Наистина си симпатичен в новите си дрехи, старче.

Зед успя само да се усмихне безпомощно.

— Е, сигурно е така. — На лицето му се върна смръщеното изражение. — Поне в известна степен. Грижи се за Майката Изповедник. Щом Ричард разбере, че съм я оставил сама да се връща обратно, няма да ми се размине само с ощипване.

Калан прегърна кокалестия магьосник, почувства се изоставена. Зед беше дядо на Ричард и това я караше да усеща поне някаква мъничка частичка от него край себе си.

Щом се разделиха, Зед примигна срещу змея.

— Е, Грач, май ще е най-добре да тръгваме.

В студения нощен въздух Калан хвана магьосника за ръкава.

— Зед, опитай се да влееш малко разум в главата на Ричард. — Гласът й се разпали. — Не може да ми причини това. Неразумно е.

Зед огледа лицето й на слабата светлина. Накрая проговори тихо:

— Историята рядко се гради от разумни хора.