Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак
Това не е краят на книгите (16) (Разговор с Жан-Филип дьо Тонак)

14.
Какво ще стане с вашата библиотека след смъртта ви

Жан-Филип дьо Тонак:

Жан-Клод, споделихте, че сте били принуден да продадете част от библиотеката си и че не сте изпитали голяма мъка. Бих искал сега да разпитам и двамата за съдбата на колекциите, които сте събирали. Ако човек създаде подобна колекция, подобно библиографско богатство, се чувства задължен да държи сметка какво ще се случи, когато вече няма да е в състояние да се грижи за нея. Така че бих желал, ако разбира се, ми позволите, да поговорим каква ще бъде съдбата на вашата библиотека, когато вече няма да ви има на този свят…

 

Жан-Клод Кариер

Наистина моята колекция беше осакатена, но продажбата на цял куп красиви книги не ме натъжи ни най-малко. Напротив, тази случка ми даде възможността да изживея една радостна изненада. Бях поверил на Жерар Оберле част от моя сюрреалистки фонд, който навремето съдържаше доста хубави неща — ръкописи, книги с посвещения и т.н. Оберле пое ангажимента да ги пласира малко по малко, без много шум.

В деня, когато най-сетне платих дълговете си, му се обадих, за да разбера докъде е стигнал с продажбата им. Каза, че при него има още доста книги, за които все още не е намерил купувач. Помолих го да ми ги върне. Бяха изминали повече от четири години. Забравата беше започнала безмилостното рушително дело. Придобих книги, които всъщност бяха мои, и преживях смайването и очарованието на преоткриването им. Приличаха на неначенати бутилки, които съм смятал, че вече съм изпил.

Какво ще стане с книгите ми след смъртта ми ли? Това ще решат жена ми и двете ми дъщери. Несъмнено в завещанието си ще назова определени книги за някои от моите приятели, като подарък и символ на приятелството ни, като един вид общуване и посредничество между нас. Може би, за да съм сигурен, че няма напълно да ме забравят. Сега разсъждавам коя от книгите да поверя на теб… Ех, ако имах онази творба на Кирхер, която ти липсва, за да попълниш колекцията си… Само че я нямам…

 

Умберто Еко

Що се отнася до моята колекция, не бих желал тя да се разпръсне. Семейството ми би могло да я подари на някоя обществена библиотека или пък да я продаде на търг. Така някой университет би могъл да я откупи цялата. А това е всичко, което има значение за мен.

 

Жан-Клод Кариер

Притежаваш истинска колекция. Съграждал си дълго това съкровище и не искаш то да бъде „разчленено“ и разпиляно. Това е съвсем нормално. Тя е твоето огледало — може би също толкова, колкото са и творбите ти. Що се отнася до мен, и аз бих описал нещата така: еклектичността, с която създадох личната си библиотека, разказва и за мен достатъчно ясно. Цял живот се скъсаха да ми натякват колко съм разпилян. Така че моята библиотека е моето огледало.

 

Умберто Еко

Не знам дали моята прилича на мен. Вече обясних, че колекционирам книги, на които не вярвам, така че тя всъщност е обратно огледало на самия мен. Или може би е отражение на противоречивия ми дух. Несигурността ми се изразява в това, че показвам колекцията си на твърде малко хора. Една колекция от книги е проблем като мастурбацията — тя се извършва в уединение, затова водите със себе си само хора, които са в състояние да споделят вашата страст. Ако притежаваш превъзходни картини, всякакви хора могат да идват у вас да им се наслаждават. Но никога няма да откриеш човек, който неподправено да се заинтригува от колекцията ти със старинни книги. Никой няма да разбере защо придаваш такова значение на някоя невзрачна малка книжка и защо си я търсил години наред.

 

Жан-Клод Кариер

За да оправдаем нашата греховна страст, ми се ще да поясня, че книгата може да поддържа с човека и интимен контакт. Една библиотека прилича малко на компания, състояща се от групичка живи приятели или кръг изявени личности. В ден, когато се чувстваш изолиран или потиснат, може да се обърнеш към тях. Те са постоянно там, на мястото си, и са винаги на твое разположение. Впрочем точно в такива дни, заровен в книгите си, съм се срещал очи в очи с някои отдавна забравени.

 

Умберто Еко

Вече го казах: библиофилията е самотен порок. По някакви тайнствени причини влечението, което изпитваме към някоя книга, изобщо не е зависимо от цената й. Притежавам книги, към които съм силно привързан, но които нямат особена търговска стойност.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Какво представляват вашите колекции от библиофилска гледна точка?

 

Умберто Еко

Мисля, че обикновено се смесват понятията „лична библиотека“ и „колекция от старинни книги“. В основното ми жилище и във второстепенните ми домове имам 50 000 тома. Само че това са нови издания — от модерните времена насам. Редките ми книги са 1200 заглавия. Но има и още една разлика. Старинните книги са книги, които аз съм избрал и за които съм платил, а към модерните книги влизат както изданията, които съм купувал в течение на годините, така и екземпляри, които съм получавал и получавам — при това все повече и повече — в знак на уважение към мен. И въпреки че подарявам цели купища от тях на студентите си, запазвам и една немалка част за себе си. Така стигаме до числото 50 000.

 

Жан-Клод Кариер

Ако почистя колекцията си от приказки и легенди за нея, може би имам около 2000 старинни книги, а общо — 30–40 000 тома. Само че някои от тези екземпляри могат да са истинско бреме. Например не можеш да се разделиш с книга, която ти е подарил приятел и е написал посвещение към нея. Той ти идва на гости. И е добре да вижда, че тя е в дома ти, при това — на видно място.

А има хора, които изрязват от титулния лист името на лицето, на което е подарена книгата, за да могат да я продадат на букинистите по кейовете. Това е почти толкова ужасно, колкото да съсипваш инкунабули, за да ги продадеш страница по страница. Представям си как и ти получаваш книги от всичките си приятели. Та Умберто Еко има толкова много приятели по света!

 

Умберто Еко

Ами, бях направил едно изчисление, но то е малко поостаряло. Ще трябва да го актуализирам. Изчислих цената на квадратен метър за един апартамент в Милано, който да не се намира нито в историческия център — там е безумно скъпо, нито пък в периферните квартали, където живее пролетариатът. Тогава осъзнах, че за да имам жилище, олицетворяващо известно буржоазно достойнство, трябваше да платя по 6000 евро за квадратен метър или за площ от петдесет квадратни метра — 300 000 евро. Ако сега приспадна преместването на вратите, прозорците и други елементи, които задължително щяха да отнемат част от пространството на апартамента, така нареченото „вертикално“, с други думи стените, които са годни да приютят лавиците с книги, на практика щях да купя двадесет и пет квадратни метра. Така че един вертикален квадратен метър ми излезе 12 000 евро. А като изчислих най-ниската цена за една библиотека с шест стелажа (най-икономичната), получих сумата 500 евро на квадратен метър. В един квадратен метър с шест лавици можех да поставя около 300 книги. Така… Значи „настаняването“ на една книга ми струваше 40 евро. Повече, отколкото цената й. Следователно, за всяка книга, която ми беше изпратена, подателят е трябвало да приложи чек за съответната сума. А ако пък става въпрос за албуми по изкуство — „настаняването“ се оскъпява още повече.

 

Жан-Клод Кариер

Същото е и с преводите. Какво правиш с личните пет екземпляра на бирмански? Казваш си, че ако срещнеш бирманец, ще му направиш подарък. Само че трябва да срещнеш петима!

 

Умберто Еко

Имам цяло мазе, задръстено с мои преводи. Опитах да ги пратя в затворите, като заложих на предположението, че в италианските затвори има по-малко германци, французи и американци, отколкото албанци и хървати. И изпратих преводите на моите книги на тези езици.

 

Жан-Клод Кариер

А на колко езика е преведен романът „Името на розата“?

 

Умберто Еко

На 45. Но за да се обясни този брой, трябва да се отбележи падането на Берлинската стена. Преди това руският беше задължителен език за всички съветски републики. А след падането на стената се наложи книгата да се преведе и на украински, азербайджански и т.н. Откъдето е и това екстравагантно число. А ако пресметнете, че между пет и десет екземпляра от всеки превод са определени за мен, ще получите между 200 и 400 тома, които са „на паркинг“ в мазето ми.

 

Жан-Клод Кариер

Сега ще ти направя едно признание. Понякога ми се налага да изхвърлям някои екземпляри от преведените ми книги, като се крия от самия себе си.

 

Умберто Еко

Навремето приех да бъда член на журито за наградата „Виареджо“^[1], за да доставя удоволствие на председателя му. Бях поканен да оценявам раздела за есета. Оказа се обаче, че всеки член на журито получава по един екземпляр от всички състезаващи се книги, при това — от всички категории. Ще спомена само поезията — а вие сте наясно, че светът е пълен с поети, които издават за своя сметка стиховете си с претенции за високо поетично майсторство. При мен пристигаха цели сандъци с книги и аз не знаех какво да ги правя. А към тях се прибавяха книгите от всички останали раздели. Помислих си, че регламентът изисква да пазя тези творби като документи, и твърде скоро се оказах притиснат от липсата на място, където да ги слагам. За щастие в края на краищата се отказах да бъда член на журито за наградата „Виареджо“. Тогава книжният поток секна. Но е живо усещането — макар и от разстояние — поетите са най-опасните.

 

Жан-Клод Кариер

Несъмнено знаеш този анекдот от Аржентина — страната, където (както ти е добре известно) живеят безброй поети. Един от тях среща стар приятел и му казва, бъркайки в джоба си: „А, здравей, имаш късмет, току-що написах едно стихотворение и искам да ти го прочета“. Но приятелят му също бърка в джоба си и му казва: „Чакай малко, първо аз, защото и аз написах едно!“

 

Умберто Еко

Да, но в Аржентина има повече психоаналитици, отколкото поети, нали?

 

Жан-Клод Кариер

Така изглежда, но човек може да е едновременно и едното, и другото.

 

Умберто Еко

Несъмнено моята колекция от старинни книги не може да се сравнява с библиотеката на холандския библиофил Ритман — „Философската херметическа библиотека“^[2]. През последните години, понеже вече притежаваше всички първоизточници по темата „херметизъм“, Ритман започна да колекционира и ценни инкунабули, дори да нямаха нищо общо с херметизма. Съвременните книги в библиотеката му заемат изцяло най-горния етаж на една сграда, докато старинните издания са в прекрасно мебелирано и отлично поддържано подземие.

 

Жан-Клод Кариер

Бразилският колекционер Жозе Миндлин създаде уникална колекция от издания, които там наричат „Americana“^[3], и построи цяла къща за тях. Той създаде фондация и така получи гаранцията, че след смъртта му бразилското правителство ще се грижи за библиотеката. Аз съм далеч по-скромен. Имам две малки колекции, на които бих искал да осигуря по-специална съдба. Мисля, че едната ми колекция е единствена в света. В нея са събрани приказки и легенди, основополагащи предания от всички страни. Тя не съдържа ценни книги в библиофилския смисъл на думата. Разказвачите са анонимни, изданията са оформени по банален начин, а голяма част от екземплярите са овехтели и изглеждат „уморени“. Бих искал да оставя тази сбирка от три или четири хиляди тома на някой музей за народно творчество или на някоя специализирана библиотека. Все още не съм намерил нито музей, нито библиотека.

Втората колекция, за която искам индивидуална съдба — само дето още не знам каква точно, — е колекцията, която събрахме двамата с жена ми. Тя би могла да се нарече, както вече споменах, „Пътешествия в Персия“ от XVI век насам. Може би един ден дъщеря ни ще прояви интерес към нея.

 

Умберто Еко

Моите деца не проявяват интерес към книгите ми. На сина ми му харесва, че притежавам първото издание на „Одисей“ на Джойс, а дъщеря ми от време на време разглежда атласа по ботаника на Матиоли^[4] от XVI век, но с това май нещата се изчерпват. Впрочем самият аз станах библиофил едва на петдесет години.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Въпросът ми е и към двамата. Страхувате ли се от крадци?

 

Жан-Клод Кариер

Случи ми се да ми откраднат книга. И то не коя да е, а „Философия в будоара“^[5] на Маркиз дьо Сад. Мисля, че знам кой е крадецът. Беше по време на едно преместване. После така и не успях да я намеря.

 

Умберто Еко

Бил е някой от занаята, който е минавал оттам. Най-опасни са крадците библиофили, които винаги крадат само по една книга. Книжарите успяват да идентифицират тези клиенти клептомани и сигнализират на колегите си. Обикновените крадци не са опасни за колекционера. Да си представим, че някакви жалки обирджии рискуват и открадват моята колекция. Ще им трябват две нощи, за да поставят книгите ми в сандъци, и цял камион, за да ги пренесат.

А после (освен ако цялата колекция не е изкупена от Арсен Люпен^[6], който ще я скрие в „Кухата игла“), антикварите ще им дадат някакви жълти стотинки. И това ще бъдат безскрупулни търговци, понеже не може да се скрие, че книгите са крадени, но окото им няма да мигне. Впрочем един добър колекционер съставя за всяка рядка книга фиш, където описва всичките й отличителни знаци и особено дефектите й, а и в полицията съществува специален отдел, който се занимава с кражби на предмети на изкуството и книги. В Италия например той е доста ефикасен, защото първите му кадри са школувани в следвоенния период, когато са се издирвали културни ценности, изчезнали по време на войната.

И накрая, ако крадецът реши да открадне само три книги, несъмнено ще направи грешката да вземе най-импозантните по формат (или пък онези с най-красивата подвързия), като си мисли, че именно те са най-ценните, а всъщност рядката книга може да бъде толкова миниатюрна, че той дори да не я забележи.

Най-опасен е човек, изпратен от някой побъркан колекционер, който знае какво притежавате — тази или онази книга, и я иска на всяка цена, дори чрез кражба. Но той ще дойде при вас, ако например притежавате „Фолиото“ на Шекспир от 1623 г., иначе не си струва да се поема подобен риск.

 

Жан-Клод Кариер

Има и „антиквари“, които предлагат каталози със стари мебели, а мебелите всъщност се намират все още при собственика си. Ако проявите подчертан интерес, те организират кражбата и вземат само посочената от вас мебел. Общо взето, съм съгласен с казаното от теб. Веднъж са ме обирали. Крадците ми взеха телевизора, един радиоапарат и вече не помня какво още, но не пипнаха нито една книга. Откраднаха предмети на стойност десет хиляди евро, а ако бяха взели и една-единствена книга, щяха да си тръгнат с пет или десет пъти по-голяма сума. Закриля ни невежеството. Ние сме неговите галеници.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Мисля, че всеки колекционер на книги таи дълбоко в себе си страх от огъня… Прав ли съм?

 

Умберто Еко

О, да! И по тази причина плащам огромна сума за застраховка на колекцията си. Неслучайно съм написал роман за библиотека, която изгаря. Винаги съм се страхувал къщата ми да не се подпали. И днес вече знам къде е психологическият първоизточник. Над апартамента, в който живеех между третата и десетата си година, се намираше жилището на капитана на пожарникарите в града. Много често, понякога по няколко пъти на седмица, посред нощ някъде избухваше пожар и пожарникарите, в кола с пуснати сирени, идваха да вземат началника си. Будех се от тропота на ботуши по стълбите. На следващия ден жена му разказваше на майка ми всички подробности около нощната трагедия… Нали разбирате, че през цялото ми детство ме преследваше мисълта за пожар.

 

Жан-Филип дьо Тонак:

Иска ми се да се върна на въпроса какво ще стане с вашите така прецизно събирани колекции, когато…

 

Жан-Клод Кариер

Предполагам, че съпругата ми и двете ми дъщери ще продадат библиотеката ми — цялата или на части, за да платят данъка „наследство“, например. Това не ме натъжава, напротив: когато старите книги се върнат на пазара, те се разпръсват, отиват другаде, правят други хора щастливи, поддържат библиофилската страст. Несъмнено си спомняте за полковник Сикълс^[7], богат американски библиофил, притежател на най-богатата колекция с френска литература от XIX и XX век, която човек може да си представи. Продаде я чрез Друо^[8] приживе. Продажбата продължи петнадесет дни. Срещнах го след паметния търг. Не видях у него никакво съжаление. Дори беше горд, че е успял да възпламени в продължение на цели две седмици стотици истински ценители на книгата.

 

Умберто Еко

Моята област е толкова специфична, че направо не знам кого всъщност би заинтересувала колекцията ми. Във всички случаи обаче не желая книгите ми да отидат в ръцете на някой поклонник на окултизма, който непременно ще ги оцени, но по други причини. Може би колекцията ми ще бъде откупена от китайците? Получих един брой на издаваното в САЩ списание „Семиотика“, посветен на семиотиката в Китай. Там трудовете ми са цитирани много по-често, отколкото в италианските специализирани издания. Може би библиотеката ми ще заинтригува най-много китайските учени, заради желанието им да проумеят всички лудости на Запада.