Стивън Кинг
Щастлив брак (20)

20.

Рамзи тръгна по градинската пътека; вървеше бавно, за да не се подхлъзне на леда. „Би трябвало да носи бастун“ — помисли си Дарси. Повика го, когато той вече се приближаваше към колата си. Старецът се обърна и повдигна бухлатите си вежди.

— В гимназията мъжът ми е имал приятел, който е загинал, блъснат от камион.

— Така ли? — От устата на Рамзи излезе бяло облаче пара.

— Да. Ако искате, поинтересувайте се какво се е случило. Било е голяма трагедия, макар че според съпруга ми момчето не е било цвете за мирисане.

— Наистина ли?

— Да. В ума му са се въртели много опасни мисли. Името му било Брайън Делаханти, обаче Боб му казвал Би Ди.

Рамзи се позамисли, после кимна:

— Заинтригувахте ме. Може да се поровя в интернет за подробностите. А може и да не го направя — било е много, много отдавна. Благодаря за кафето.

— Благодаря, че наминахте да си поговорим.

Дарси остана на верандата, докато колата на Рамзи се скри от погледа й (той шофираше с увереността на много по-млад човек, вероятно защото зрението му още беше наред), и едва тогава влезе обратно вкъщи. Чувстваше се подмладена, от плещите й сякаш беше паднало тежко бреме. Застана пред огледалото в антрето. Видя само собственото си отражение и това беше чудесно.