Хедър Алисън
Вале купа (1)

Първа глава

Таксито, което Лорел Хол беше наела, бързо зави по просторна алея в богаташката зона на Далас Хайланд и с проскърцване спря пред прекрасен дом с бели колони.

— Двадесет и три и петдесет — каза вяло шофьорът. Лорел припряно започна да рови из дамската си чанта.

— Господи! Портфейлът ми!

Изрекох го с добре премерена доза отчаяние, помисли тя. Таксиметровият шофьор явно не бе особено впечатлен, но Лорел не можеше да си позволи да го изиграе идеално. Актьорските умения щяха да й бъдат по-необходими пред семейството.

— Почакайте тук!

Той сви рамене и включи радиото. „Украсете домовете си с играчки и венци от…“ Лорел въздъхна. От всички коледни песни точно тази ли трябваше да чуе при позорното си завръщане? Тичешком изкачи стъпалата и спря пред вратата. Да звънне ли? Надяваше се, че за трите години, през които бе далеч от къщи, са успели да поправят звънеца. Натисна бутона. Вратата се отвори почти веднага и тя видя изпитателните сини очи на зет си.

По дяволите! Холи или Айви щяха да платят с някоя и друга успокоителна дума на уста, докато тя им разказваше измислената история за откраднатия портфейл. Но Адам…

— Здравей, Адам.

— Лорел! Радвам се, че дойде! Аз…

Шофьорът нетърпеливо натисна клаксона. Адам й хвърли поглед, пълен с одобрение, после отмести очи към колата и отново я изгледа бавно и изучаващо. Мина й през ума, че когато напускаше Далас, бе по-закръглена и руса. По дяволите! Адам за секунди щеше да разбере, че Лорел Хол се бе провалила!

— Адам, аз…

— Всичко е наред. — Докосна я леко по рамото и изтича до таксито да плати. — Багаж?

Лорел едвам успя да промълви:

— Нямам.

Всичко, което носеше от Калифорния — тениска, бельо и една черна рокля, се намираше в джинсовата торба на рамото й.

— Багажът ми се загуби — продължи тя с надеждата, че Адам ще хвърли вината върху авиокомпанията. В действителност бе продала всичките си ценни вещи. Освен това бе пътувала не със самолет, а с автобус, но Адам, слава богу, не прояви любопитство.

— Има ли вероятност багажът да се намери?

— Не. — Можеше да се обзаложи, че е разбрал всичко.

Без повече приказки обаче той я прегърна и я притисна към себе си. Влязоха в къщата.

— Холи е в кухнята — каза Адам. Лорел кимна и пое дълбоко дъх. — Променихме малко обстановката. — Посочи предната стая.

Докато се оглеждаше, тя успя да се съвземе. Вече беше наясно, че поне от негова страна нямаше да има даскалски въпроси и реплики от рода на „Предупреждавахме те…“.

— Прилича повече на приемна — отбеляза тя, като имаше предвид телефона, бюрото, шкафовете и атмосферата като цяло.

— Точно това е идеята. Тук Холи приема клиентите в „Хол Декор“. Някои от спалните обзаведохме наново. В тях аз приемам клиентите си, тъй като сега работя като посредник. Хората се отпускат, когато ги приемаш в дома си — поясни той усмихнат.

Тишината в преддверието, а и в цялата къща, я изуми. Спомни си, че в дните преди Коледа, докато тя и сестрите й пакетираха поръчките за коледна украса, в дома кипеше работа и се разнасяше неописуема глъчка. Целият им живот зависеше от коледните празници и след като Айви и тя бяха напуснали, Холи бе продължила да развива дейността на фирмата за изработване на украси „Хол Декор“. Но къде бяха кутиите? Описите? Разноцветната хартия? Глъчката?

Лорел тръгна към кухнята. Изведнъж Айви, по-малката й сестра, се спусна като вихър по стълбите и я пресрещна.

— Лорел! Я се погледни! — Айви я изгледа от глава до пети. — Уау! Толкова си кльощава! И какво си направила с косата си?

— Боядисах я, когато правих пробни снимки за ролята на една циганка.

— Получи ли я? — нетърпеливо попита Айви.

— Не.

— Е, радвам се, защото иначе не би могла да си дойдеш, нали?

— Да. Не бих могла да си дойда.

— Погледни! — Айви я помъкна към голямото огледало. Черната боя вече бе поизсветляла. Косата на Лорел бе почти като на сестра й — тъмнокестенява. — Веднъж поне да изглеждаме като сестри!

Да, наистина. Само че Айви нямаше тъмни кръгове под кафявите си очи и миниатюрни бръчици в ъгълчетата им.

— Очаквах навсякъде да има кутии с украса. Как върви бизнеса тази година? — попита Лорел и обърна гръб на огледалото.

— „Хол Декор“ е по-процъфтяваща от всякога и Холи наема много работници. Работят на горния етаж — обясни сестра й и двете се запътиха към кухнята.

— И колко души са необходими, за да ни заместят?

— Дванадесет. — Айви се ухили. — Четири групи по трима.

— Може би трябваше да се навъртам наоколо, а?

— Шегуваш ли се? Да бъдеш киноактриса е къде-къде по-интересно, отколкото да продаваш коледна украса.

— О, пътят на актьора не е постлан с цветя, както си мислиш.

Всъщност беше участвала точно в един филм. Някакъв евтин трилър, който бе отишъл направо на лавиците на видеоклубовете. Бе се появила на екрана за по-малко от три секунди в ролята на трупа на колежанка, облечен с дрехи, каквито за нищо на света не би сложила, когато самата тя учеше в колеж…

Влязоха в кухнята.

— Лорел! Толкова се радвам, че ти…

Лорел се бе приготвила за силни прегръдки, но…

— Холи?!

Къдрокоса жена с отнесено изражение седеше до масата, готова да загребе с лъжица карамелов сладолед с орехови ядки направо от кутията. Лорел преглътна. Бе закусила с две пакетчета сух кетчуп, разтворен в чаша гореща вода.

— Ти си толкова… толкова слаба! — Холи сбърчи нос. — А аз съм толкова дебе-е-ела! — и захленчи над сладоледа.

— Не започвай пак! — промърмори Айви. Лорел не вярваше на очите си! Това ли беше нейната целеустремена, компетентна, неуморима и хладнокръвна по-голяма сестра? Същата, която след смъртта на баща им се пребори с пълчища адвокати? Жената, която изправи на крака почти фалиралия семеен бизнес и сега бе опора за всички тях?

— Какво си сторил с нея? — попита зет си, който загрижено преместваше кутия с чипс и горещ сос по-далече от Холи.

Холи подсмърчаща? Холи похапваща? Холи — нямаше как да си затвори очите — затлъстяла? Изведнъж я осени прозрение:

— Честито. Адам! Кога ще ставаш татко?

— Няма да е чак толкова скоро… — промълви той.

— Холи… — Изглеждаше безпомощен.

Лорел се наслаждаваше на гледката. Зет й — безпомощен?!

— Ти не ме обичаш вече! — едва изрече Холи.

— Напротив, обичам те! — В думите му прозвуча леко раздразнение и жена му захлипа отново.

— Как би могъл? Та аз съм като балон!

— Малко е кисела, защото пропусна следобедния си сън, тъй като искаше да е будна, когато пристигнеш — прошепна Айви.

— Тя си подремва следобед? — Очите на Лорел се разшириха от учудване. Да, нещата наистина се бяха променили.

— Слушай, Холи. — Айви зачете от някаква книга, която взе от лавицата. — „През първите три месеца здравата бременна жена наддава от три до пет килограма“.

Забеляза предупредителните знаци на Адам и млъкна, но, уви, твърде късно.

— А аз съм наддала девет! — Холи блъсна кутията сладолед.

— Не се ли споменава и за повече почивки в книгата? — подсказа Лорел.

— О, да! — кимна Айви. — За ужасно много почивки!

— Уморена съм — призна Холи.

Адам й помогна да стане и я придружи до вратата.

— В кой месец е? — попита Лорел, като гледаше развлечения й пуловер.

— Във втория.

— Само? — Сестрите се спогледаха и избухнаха в смях.

— Горката Холи! — възкликна Айви.

— Горкият Адам! — отвърна Лорел и се доближи до чипса с най-естествена походка.

— Искаш ли нещо за пиене? — предложи Айви.

— С удоволствие. — Лорел задъвка, като внимаваше да не гълта твърде бързо.

Адам се бе върнал и я наблюдаваше мълчаливо. Лорел постави чинията на масата и седна. След няколко минути той сложи дебел сандвич пред нея.

— Благодаря — каза тя, като имаше предвид не само сандвича.

— Радвам се, че си тук — въздъхна Айви и си отмъкна малко чипс. — Откакто разбра за Конър Матисън, Холи е невъзможна.

— Това вече е минало.

Матисън бе съдружник на баща й и едно от приятелчетата му за покер. Може би не точно „приятелче“! Думата „приятелче“ никак не подхождаше на Конър — светския лъв с посребрена коса.

— Той бе партньор на баща ти в някои от неговите проекти — допълни Адам и седна на масата до тях. — Включително и в експлоатацията на онзи нефтен кладенец в Западен Тексас.

— Онзи, който… се запали? — Същият, към който родителите й летяха, когато самолетът се разби и заедно с него се сгромоляса светът, който Лорел познаваше.

Айви и Адам кимнаха.

— Мислех, че всичко най-сетне е приключило. — Не искаше да се връща към това. Повдигаше й се от правни битки, въпреки че повечето от тях бе водила Холи. — Какво сте открили?

Айви се приведе напред с напрегнато лице, което не подхождаше на възрастта й:

— Холи чу някои любопитни историйки за Конър.

— Например? — Лорел погледна Адам.

— Ами проверихме тук-там и… — започна той, ала Айви го прекъсна:

— Смятаме, че той е подпалил кладенеца, за да вземе парите от застраховката и с тях да изплати дълговете си от комар.

В очите на Лорел проблеснаха яд и болка.

— Но… Всички казваха, че татко е организирал пожара, защото бизнесът му не вървял! — Никога не бе повярвала, че баща й можеше да бъде толкова непочтен.

— Има и нещо друго, а то е… — вмъкна Адам.

— Конър — продължи яростно вместо него Айви — е злоупотребявал със средства. Татко не е разбрал за това.

Храната, която в момента заемаше основно място в съзнанието на Лорел, бе забравена.

— Но татко сигурно е знаел, че има проблеми…

— Да. Сигурни сме обаче, че Конър е подправял документите. Единствено той би могъл да го направи. Не си ли спомняш, че все нямаше пари? Нима смяташ, че татко нямаше да скъта нещо, за да осигури дъщерите си?

В един миг завесата на миналото сякаш се вдигна и Лорел видя събитията отпреди осем години с погледа на зрял човек. Вторачи се в Адам, който тъкмо казваше:

— Конър е имал тази възможност, защото като партньор на баща ти е имал достъп до офиса.

— Спомни си — Айви вдигна пръст, — че кладенецът беше застрахован от Конър, а не от татко.

Лорел бе заслепена от надигащия се в нея гняв. Бяха изпитали много унижения. Цялата им покъщнина бе разпродадена на търг и трите сестри бяха работили безкрайни часове, за да оцелеят. Приятелите им ги бяха изоставили, деловият свят ги бе презрял, а адвокатите ги преследваха. И изглежда цялото това страдание им бе причинено от Конър Матисън.

— Защо досега никой не е разкрил това? — Лорел погледна Адам така, сякаш го обвиняваше. — Защо никой дори не го е заподозрял?

— Защото Конър Матисън е много добър лъжец, както и пристрастен комарджия.

Айви скочи и грабна една от книгите, наредени до телефона.

— В „Психология на изявения комарджия“ се казва, че лъжата за тях е над всичко. Те лъжат дори когато това не е необходимо, просто от любов към лъжата.

— А и всичко останало съвпада — приведе се Адам напред. — Когато един комарджия губи, той започва да си доставя пари с цената на всичко.

— Все пак на кого да кажем за Конър? — Лорел премести погледа си към Айви.

Имаха право да я повикат. Заради бременността и коледните празници Холи не можеше повече да участва в юридически двубои. Айви бе тук само за ваканцията и след месец щеше да се върне в колежа. Адам бе достатъчно ангажиран в посредническата си фирма и те имаха нужда от нея. Зет й пое дълбоко дъх — като човек, който се кани да съобщи нещо неприятно.

— Ходих при главния прокурор. Той отказа да образува дело.

Лорел бутна сандвича настрани. Би трябвало да хапне поне малко, но не можеше. Мислеше за родителите си. За жизнерадостния си баща, готов винаги да подаде ръка на приятел; за майка си — кротка жена със силен дух и воля, която по-скоро би продала скъпото си диамантено колие, отколкото да остави семейството си потънало в дългове.

— Казах на Холи, казвам и на теб — не се ядосвайте, защото гневът ще ви яде отвътре и бавно ще ви унищожава. В момента не може да се направи нищо — обясни Адам.

— Не е вярно — обади се Холи от вратата. Стоеше на прага с колода карти в ръце.

— Мислех, че спиш. — Адам я изгледа с укор.

— Как бих могла да заспя, след като сестра ми току-що се е върнала вкъщи? А и не вярвам, че двамата с Айви ще успеете да обясните на Лорел нашия план.

— План ли?! — възкликна Лорел.

Холи хвърли картите на масата.

— Ние, или по-скоро ти, Лорел, ще играеш покер с Конър Матисън и ще го победиш! Както чу, това е неговата любима игра. — Тя седна и започна да бърка картите.

— Момент, мо-о-мент! — Лорел изгледа втренчено сестра си. — Искате да кажете, че ме повикахте, за да играя покер с този… злодей? Това ли е вашият план?

— Поне изчакахме, докато измислим нещо — каза Айви.

— А и все пак е Коледа. — Холи започна да раздава. — Цели две години не си била с нас на този празник.

Лорел си припомни гласа на Адам по телефона. Беше разтревожен, въпреки че се опитваше да го прикрие, а сега гледаше Холи изпитателно. Лорел въздъхна и ги предупреди:

— Освен когато татко ме вземаше на коленете си едно време, съм играла покер съвсем малко.

— Значи леко си ръждясала. Да видим. — И Холи посочи купчината карти.

— Татко твърдеше, че те бива — увери я Айви.

— Никога не съм била толкова добра, че да победя Конър.

— Затова ти купихме всичките тези книги. — Айви посочи един рафт и започна да изрежда заглавията на глас.

Лорел реши, че ако просто поиграят малко, ще бъде по-убедителна. Спечели.

— Виждаш ли? — каза триумфално Холи. — Конър е обречен. Хайде, Айви, ти раздаваш.

— Бременността не се е отразила само на талията ти. Скъпа Холи, колкото и да съм объркана, нямам намерение да преследвам Конър Матисън от игра на игра цял живот. Няма да сляза на неговото ниво. — Лорел съсредоточено изучаваше картите си.

— Става дума само за една игра. — Холи стисна зъби и хвърли неприязнен поглед на Адам. — Но ще бъде страхотен удар! Ще му вземем всички пари! Без да лъжем!

Лорел погледна Адам, който промърмори:

— Хормони…

— Чух те! — Холи хвърли картите на масата и изкрещя: — За всичко, което казвам, обвинявате състоянието ми. Искам да победим Конър! Само веднъж! Нека разбере какво е да губиш!

— И какво ще се промени? — попита Лорел. Докачливостта на Холи бе нещо ново за нея.

— Не искам първият внук на татко да расте с мисълта, че даже не сме се опитали да…

— Холи! — предупреди я Адам.

— Не казах „да отмъстим“! — отбеляза Холи.

— На мен ми каза точно това! — промърмори той.

— Само искам… О, не знам. — Холи се отпусна на стола си.

— Аз пък знам — вметна Айви спокойно. — Когато разказваш тази история на детето си, искаш тя да има подобаващ край. Не искаш да бъде просто „не можехме да направим нищо“, а по-скоро „леля ти Лорел предизвика злодея и го победи честно на покер“. Щастлив край!

Лорел се усмихна. В това имаше смисъл, а и идеята за леля Лорел — героинята, й допадна. Може би щеше да бъде единствената й главна роля.

— Добре — съгласи се тя. — Айви, подай ми една от книгите. Вдигни си картите, Холи. Я да видим колко тренировки ще са ми необходими?

След два часа игра установи, че освен тренировките, й трябва още нещо.

— Така няма да стане.

— Може би ако залозите бяха истински… — предложи Холи.

— Не! — Лорел поклати глава. — Трябва ми истинска помощ.

— Ще ти я уредя — въздъхна Адам, — макар че съжалявам, задето го правя.

Лорел се усмихна на отчаяната му физиономия.

— И защо, миличък?

— Защото…

— Защото не искаш да се натъжавам, нали? — подсказа Холи. В гласа й се прокраднаха опасни нотки.

Айви смръщи вежди и се размърда неспокойно на стола си. Лорел прие предизвикателството.

— Това е доказателство за голямата любов на Адам въпреки ужасното ти поведение.

— Но това е много важно за мен! — устните на Холи трепнаха.

— В това състояние можеш да си позволиш някои капризи — продължи Лорел.

— Аз не съм болна, а бременна!

— Ако всеки път, когато помислиш за онзи измамник, се изправяш на нокти, наистина ще се разболееш — настоя Лорел. — Няма защо да се безпокоиш за Конър. Аз ще се погрижа за него. А ти мисли за моя племенник или племенница. — Тя се обърна към зет си. — И така, каква помощ ще ми организираш?

— Един от близките ми приятели от колежа, Джак Хартман, по-малък от мен с година, навремето доста се увличаше по покера и редовно залагаше големи суми.

— Беше ли на сватбата ви? — осведоми се Лорел.

— Не. Джак е, или по-скоро беше, брокер и не успя да се освободи за тържеството. — Адам се намръщи. — Тези дни го потърсих, но майка му каза, че вече не работи в същата брокерска фирма и в момента се е забутал в тяхната рибарска хижа. Така че ще имам проблеми, докато го открия.

— Акула на хазарта, обичаща уединението? — Гласът на Холи бе изпълнен със съмнение.

— Не и Джак — каза Адам загрижено. — Майка му спомена, че от време на време й се обажда от магазина близо до хижата и аз оставих съобщение за него при собственика.

— Той сигурно ще й звънне за Коледа — отбеляза Айви.

— Дали ще успее да си вземе билет за самолета по това време на годината? Пълни ли са самолетите, Лорел? — попита Холи.

Лорел се втренчи в по-голямата си сестра. Признай всичко сега, подтикваше я един вътрешен глас. Кажи им, че си изхарчила последния си долар за автобусен билет до Далас и че от два дни не си яла нищо. Кажи им, че си се отказала. Кажи им, за да го преодолееш!

Тя се поколеба. Нещо в Холи й подсказваше, че отново може да спечели тяхното уважение и възхищение. Те я обичаха, разбира се, но не се равняваха по нея — освен в това, че бе най-висока от трите. Преда да успее да каже, че няма представа за полетите, Адам се обади:

— Джак ще пристигне възможно най-бързо. Дължи ми услуга.

Лорел погледна зет си с благодарност. Сега и тя му дължеше услуга.