Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rich Shall Inherit, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
bridget (2013)
Корекция
МаяК (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Богатите ще наследят

Американски. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2000

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0195-7

История

  1. — Добавяне

Глава 53

Разбира се, помисли си Майк, сега всичко е ясно. В дневниците си Попи имаше навик да дава специални имена на хората, които обичаше Лучо беше нейният „лъч светлина“, а Роугън беше нейният „пратеник от небето“. Роугън Месинджър… Взе копието от писмото на Орландо до адвоката Либер и отново го прочете.

„Дядо Месинджър се родил в Париж — пишеше Орландо. — Дошъл да живее в Англия още съвсем млад. Намерил си работа като пианист в един нощен клуб. Бил толкова беден, че трябвало да вземе пари в аванс, за да си купи вечерно сако втора употреба. През първата седмица не можел да си позволи да си купи дори храна. Живеел на кафе и ордьоври, които му носел един от келнерите, който много го съжалявал. Той се шегувал, че е единственият човек, който ще умре от глад, защото е на диета от хайвер и пушена сьомга.

Една дама от висшето общество посещавала редовно нощния клуб. Тя много го съжалила. Дядо бил много красив — висок и с много светла руса коса. Приличал на викинг. Тя го поканила да свири на нейните приеми, а после, като разбрала, че дядо е много умен и говори три езика, накарала съпруга си да му даде работа във фирмата си. Той се справял добре и печелел добри пари, а бил още едва на двайсет и две.

Лейди Мелтън се погрижила той да се движи из отбрани кръгове. Тя му намерила и съпруга — Лидия Лил, която била доста богата. Като сватбен подарък бащата на Лидия купил на дядо място на стоковата борса. Когато единственото им дете, моят баща, се родил година по-късно, дядо вече имал редовен и стабилен доход, защото играел умно на борсата.

Дядо Месинджър умря две години след моето раждане, а баба — няколко месеца след него. Той остави едно малко състояние на баща ми, но той беше прекалено слаб и нерешителен, а мама беше силно пристрастена към джина и към игралните маси…

Когато навърших четиринайсет години, татко ми каза какво дядо Месинджър говорел за своята майка. Мога да го цитирам съвсем точно. «Попи Малъри беше курва — казвал той. — Но вече е мъртва, слава богу. И ти няма да я видиш и да говориш с нея.» И затова, господин Либер, аз вярвам, че Попи Малъри е моя прабаба.“

Майк вече не се съмняваше, че Орландо Месинджър е правнук на Попи, но защо Попи не беше споменала сина си в завещанието? Дали не беше отрязала Роугън, защото беше избягал от нея? Майк се обади на Либер в Женева и му каза за новото развитие на нещата. Либер не беше изненадан.

— Струваше ми се, че в неговата история има нещо — каза той. — А и към завещанието имаше приложена бележка. За някой си Роугън. Пишеше, че оставя пари на дъщеря си, защото той не знаел за нея. В случай, че паметта й изневери, както често ставало напоследък. Разбира се, докато не разберем истината за дъщерите, не можем да кажем на Орландо, че той е наследникът. Наследството трябва да се раздели по равно.

Като мислеше за току-що чутото, Майк вдигна слушалката и се обади на Каралдо в Лос Анджелис.

Беше му останала само една тетрадка, която да прочете, и той се надяваше, че тя ще му даде така желания отговор, коя от двете дъщери на Ейнджъл е всъщност детето на Попи. Реши, че ще се обади на Ариа едва когато разбере със сигурност. Отиде при Лучо и погали меката перушина на гушката му, а папагалът го погледна, без да премигва.

— Бедният Лучо — каза Майк. — Бедното ми момче. Тя те изостави и не се върна, нали?

После седна зад бюрото и отново се зарови в бележките на Попи. Струваше му се, че Попи е тук, в тази стая… Чувстваше, че вече наистина я познава.