Вал Макдърмид
Далечно ехо (48)

46

Април 2004, Сините планини, Джорджия

Лъчите на пролетното слънце се процеждаха през короните на дърветата, когато Алекс и Уиърд изкачиха хребета. Уиърд отведе Алекс до една скала, надвиснала над склона, покатери се върху нея, седна и заклати дългите си крака. После бръкна в раницата си и извади от там малък бинокъл. Вдигна го към очите си и го насочи надолу, после го подаде на Алекс.

— Гледай надолу и малко наляво.

Алекс настрои фокуса и започна да оглежда местността. Внезапно осъзна, че вижда покрива на тяхната вила. Отпред се виждаха тичащи фигурки — това бяха децата на Уиърд. Двамата възрастни, седнали край масата за пикник, бяха Лин и Пол. А бебето, което лежеше на постланото в краката им одеяло и риташе, беше Давина. Алекс се загледа в дъщеря си, която беше разперила ръце и се смееше на глас. Обичта му към нея го прониза като нажежено желязо.

Спомняше си като днес как бе преживял възможността да я изгуби. Когато чу изстрела, имаше чувството, че сърцето му ще се пръсне в гърдите. Писъкът на Лин отекна в ушите му, сякаш оповестяваше края на света. Измина цяла вечност, преди един от въоръжените полицаи да се появи на прага на къщата с Давина на ръце, но дори тогава Алекс не изпита никакво облекчение. Когато полицаят наближи, Алекс виждаше само кръвта, с която беше оплескан.

Оказа се, че кръвта е на Макфадън. Стрелецът беше улучил точно в целта. Безизразното лице на Лоусън беше сякаш издялано от гранит.

В настъпилата след това суматоха Алекс успя да се измъкне настрани с жена си и дъщеря си, и да придърпа Карен Пири.

— Онази каравана трябва да се охранява.

— Каква каравана?

— Караваната на Лоусън, на мястото, където ходи на риболов. Горе, край Лох Левън. Роузи Дъф е била убита в нея. Боята по тавана на караваната съвпада с образците от боята, която е била намерена по жилетката на Роузи. Нищо чудно да успеете да намерите дори следи от кръв.

Тя го изгледа с неприязън.

— Наистина ли очаквате да повярвам на вашите глупости?

— Това е истината — той извади плика от джоба си. — Разполагам с образци от боята на тавана, които ще докажат правотата ми. Ако оставите Лоусън да се върне при караваната, той ще я унищожи. Доказателствата ще отидат по дяволите. Длъжни сте да го спрете. Нищо не си измислям — настоя той с отчаяната надежда, че тя все пак ще му повярва. — Дънкан също чу това, което каза Макфадън. Беше видял как Лоусън пребива снощи Маккий. Шефът ви няма да се спре пред нищо, за да прикрие следите си. Задръжте го и обезопасете доказателствения материал в караваната.

Лицето на Карен остана напълно безизразно.

— Предлагате ми да задържа заместник-началника на полицията, така ли?

— Полицията на Стратклайд задържа Елен Кър и Джаки Доналдсън, позовавайки се на далеч по-незначителни доказателства от тези, които чухте току-що тук — Алекс се опитваше да се владее. Не му се вярваше, че всичко се изплъзва от ръцете му. — Ако Лоусън не заемаше този пост, не бихте се поколебали нито за миг.

— Но той го заема. Лоусън е уважаван висш полицейски служител.

— Нали знаете какво е казал Цезар — че именно жената на Цезар трябва да бъде над всяко подозрение. Това е още една причина да приемете много сериозно обвиненията. Не съзнавате ли, че всичко това ще присъства в утрешните вестници? Ако вярвате, че Лоусън е невинен, докажете го.

— Жена ви ви вика, сър — каза Карен с леден тон и го остави без по-нататъшни обяснения.

Въпреки това тя не беше пренебрегнала думите му. Не задържа Лоусън, но повика няколко свои колеги и се измъкна незабелязано. На следващата сутрин Джейсън се обади на Алекс и му съобщи възторжено новината, която се носела в служебните среди — че техни колеги от Дънди били изпратени да изследват някаква каравана предната вечер. Играта започваше.

Алекс свали бинокъла от очите си.

— Знаят ли, че имаш обичая да ги следиш?

Уиърд се ухили.

— Казал съм им, че Бог вижда всичко, а аз съм в пряка връзка с него.

— Не се и съмнявам — Алекс легна по гръб и остави слънцето да изсуши потното му лице. Беше се задъхал от катеренето по стръмния склон, и съвсем не му беше до говорене. Откакто бяха пристигнали вчера, двамата с Уиърд оставаха за първи път насаме.

— Карен Пири дойде у нас миналата седмица — каза Алекс.

— Как е тя?

Алекс си каза, че въпросът е типичен за Уиърд. Не беше попитал „Какво ви каза тя?“, а „Как е?“. Много често беше подценявал приятеля си в миналото. Надяваше се сега да наваксат пропуснатото в отношенията си.

— Струва ми се, че все още е много разстроена, но това важи за повечето служители в полицията на Файф. Не е много лесно да приемеш мисълта, че шефът ти е убиец и изнасилвач. Последиците са много тежки, атмосферата — също. Мисля, че половината полицаи все още вярват в съществуването на някакъв заговор между мен и Макфадън.

— Значи Карен е дошла да ви каже как се развиват нещата?

— Нещо такова. Разбира се, случаят й беше отнет — наложи се да предаде следствието по убийството на Роузи Дъф на независими следствени органи, но е успяла да се сближи с някакъв свой колега от екипа, така че все още е в състояние да следи развитието на събитията. Беше много мило от нейна страна, че дойде да ни съобщи новините.

— И какви са те?

— Всички лабораторни изследвания на караваната са приключили. Освен съвпадението на образците от боя, са успели да открият и незабележими петънца от кръв на едно място под пейката. Взели са ДНК-проби от братята на Роузи и от трупа на Макфадън, защото от ДНК-образците на Роузи няма и следа. Налага се да се задоволят с проби от близки роднини, но резултатите доказват с почти пълна сигурност, че кръвта по пода на караваната е на Роузи Дъф.

— Невероятно — каза Уиърд. — След толкова години го заловиха благодарение на една люспа от боя и няколко капки кръв.

— Според показанията на един от някогашните му колеги навремето Лоусън се перчел, че по време на нощна смяна чукал момичета в караваната си. Нашите свидетелски показания доказват присъствието му близо до мястото, където беше намерено тялото. Карен каза, че от прокуратурата се колебаели, но накрая решили да повдигнат обвинение. Когато научил това, Лоусън рухнал. Според Карен вече не бил в състояние да издържа на напрежението. Доколкото разбирам, това се случвало често. Карен твърди, че когато убиецът се почувства притиснат до стената, често бива обзет от желание да облекчи съвестта си с признания за всичко, което е вършил.

— И защо в крайна сметка е убил момичето?

Алекс въздъхна.

— Срещали се вече няколко седмици, но тя отказвала категорично да спи с него. Допускала някои волности, но нищо повече. Онази вечер изгубил контрол над себе си и я изнасилил. По собствените му думи тя го заплашила, че ще отиде право в полицията. Мисълта за последиците го ужасила, той взел кухненския нож и я промушил. Тъй като вече валяло силно, той се надявал, че няма да има хора наоколо, натоварил я на колата и я изхвърлил на Халоу Хил. Надявал се да създаде впечатление за ритуално убийство. Казал, че изпаднал в ужас, когато разбрал, че ние сме заподозрени. Разбира се, не искал да бъде заловен, но настоява, че не желаел и някой друг да понесе последиците от това, което бил извършил.

— Много благородно от негова страна — отбеляза цинично Уиърд.

— Знаеш ли, струва ми се, че наистина е така. Искам да кажа, с някоя съвсем дребна лъжа той е можел да ни накисне непоправимо. Когато Макленън разбра за лендроувъра, би било достатъчно Лоусън да се престори, че едва сега си спомня, че е забелязал колата в нощта на убийството. Можеше да каже, че го е видял да се движи в посока към Халоу Хил, или да идва откъм „Ламас“ след края на работното време.

— Само Бог знае истината, но предполагам, че е редно да допуснем и нещо такова. Знаеш ли, той вероятно е бил убеден, че след толкова време не съществува вече никаква опасност да бъде разкрит. Върху него никога не беше падала и сянка от подозрение.

— Така е — ние отнесохме всичко. По всичко личи, че през следващите двайсет и пет години Лоусън е живял почтено и безукорно. Тогава началникът на полицията обявил подновяването на следствия по стари досиета. Според Карен Лоусън е унищожил веществените доказателства още по времето, когато резултатите от ДНК-тест са били използвани за първи път успешно като инкриминиращо доказателство в съда. По онова време материалите още са се съхранявали в Сейнт Андрюз, така че е успял да се добере до тях без проблеми. Жилетката действително била преместена погрешно при пренасянето на склада от едно място на друго, но той успял да унищожи останалата част от дрехите, тъкмо тези, от които е можел да бъде свален биологичен материал.

Уиърд се намръщи замислено.

— Как така жилетката се е озовала толкова далеч от тялото?

— Когато се връщал с патрулната кола, Лоусън забелязал падналата в снега жилетка — бил я изпуснал, докато носел Роузи нагоре по хълма. Затова просто я натъпкал в някакъв жив плет, покрай който минавал — не можел да я остави в служебната кола. Така или иначе, вероятно се е чувствал в безопасност дори след подновяването на следствието, защото е знаел, че доказателствата не съществуват.

— Да, и тогава се появил Макфадън — единственият фактор, който не е бил в състояние да прецени поради стремежа на близките на момичето да съхранят доброто му име. Появил се човек, който имал всички основания да задава въпроси, да иска убиецът на Роузи да бъде заловен. Но продължавам да не разбирам за какво му е било да ни изтребва — каза Уиърд.

— Според Карен Макфадън не оставял Лоусън на мира. Непрекъснато настоявал да бъдат разпитани повторно някогашните свидетели. Особено държал да бъдем разпитани ние, защото бил убеден, че ние сме престъпниците. Сред материалите, които открили в компютъра му, имало и описание на всички негови разговори с Лоусън. На едно място Макфадън споменава колко е странно, че Лоусън не е забелязал нищо съмнително, докато е седял в патрулната кола. Когато казал това на Лоусън, той реагирал много остро, но Макфадън предположил, че се е раздразнил от критиката. Разбира се, сега вече е ясно, че Лоусън не е искал изобщо да се обсъждат неговите движения през нощта на убийството. Никой не се е замислил върху присъствието му близо до мястото, където беше открито тялото, но ако някой бе решил да изключи нас от уравнението, Лоусън би останал единственият друг човек, за когото се знаеше със сигурност, че е бил наблизо. Ако не беше ченге, щеше да е главният заподозрян.

— И така да е, защо все пак е трябвало да се захване с нас след толкова време?

Алекс се поразмърда на мястото си.

— Сега се налага да ти кажа нещо неприятно. Лоусън твърди, че бил изнудван.

— И кой го е изнудвал?

— Мондо.

Уиърд го изгледа стъписано.

— Мондо ли? Ти се занасяш. Каква е тази нова измишльотина?

— Боя се, че не е измишльотина. Помниш ли как загина Барни Макленън?

Уиърд потръпна.

— Как бих могъл да забравя?

— Когато са ги теглели с въжето, Лоусън е бил най-отпред и видял съвсем ясно какво се случило. Според него Макленън се държал за Мондо, Мондо изпаднал в паника, ритнал го и Макленън паднал.

Уиърд притвори очи.

— Иска ми се да можех да кажа, че не вярвам, но за съжаление от Мондо би могло да се очаква подобна реакция. Но продължавам да не разбирам какво общо има това с изнудването на Лоусън.

— Когато издърпали Мондо на сушата, настанал хаос. Мондо бил поверен на Лоусън. Лоусън тръгнал с линейката заедно с него. Тогава казал на Мондо, че е видял съвсем ясно какво е станало, и че ще се постарае Мондо да си плати за стореното. И тогава Мондо хвърлил бомбата. Заявил, че една вечер пред „Ламас“ видял Роузи да се качва в патрулната кола на Лоусън. Е, разбира се, Лоусън знаел отлично, че ако това се разбере, работата му е спукана. Затова двамата сключили сделка. Мондо щял да си мълчи за това, което бил видял, и Лоусън щял да отвърне със същото.

— Това прилича не толкова на изнудване, колкото на взаимно осигурена гибел — каза рязко Уиърд. — И какво се е объркало после?

— Веднага щом обявили публично подновяването на следствията, Мондо отишъл при Лоусън и му казал, че ще продължи да мълчи единствено ако бъде оставен на мира. Нямал намерение да му се съсипва живота втори път. И се застраховал пред Лоусън с твърдението, че още някой от нас знае, че той е виждал Лоусън с Роузи. Но не уточнил на кого е казал. Именно затова Лоусън е настоявал толкова Карен да се съсредоточи върху веществените доказателства, вместо да разпитва повторно свидетелите. Така си осигурил малко време, за да успее да подготви убийствата на хората, които биха могли да знаят истината. Но тогава прекалил с хитростите. Решил да си осигури заподозрян за убийството на Мондо, затова подхвърлил на Робин Макленън мотив, съобщавайки му как наистина е загинал брат му. Само че преди Лоусън да успее да убие Мондо, Робин се свързал с него, Мондо се паникьосал и поискал отново да разговаря с Лоусън — Алекс се усмихна криво. — Заради тази среща беше дошъл във Файф вечерта когато се отби у нас. Тъй или иначе, Мондо обвинил Лоусън, че не е спазил своята страна на уговорката. Решил, че е много умен и заявил, че ще представи пред полицията своята версия, така че когато Лоусън се опита после да каже нещо срещу него, то би било разтълкувано като отчаян опит на виновен човек да отклони вниманието към някой друг.

Алекс потри с ръка лицето си.

Уиърд изпъшка.

— Горкият глупак.

— Странното е, че ако Греъм Макфадън не се беше вманиачил да търси убиеца на майка си, Лоусън като нищо щеше да успее да ни избие и четиримата.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако Греъм не се беше заел да следи в интернет всичко, свързано с нас, нямаше да узнае за смъртта на Зиги и нямаше да прати онзи венец. Така ние никога нямаше да направим връзка между двете убийства и Лоусън щеше да си действа спокойно. Въпреки това той се постара да размъти водата. Направи всичко възможно аз да науча за Греъм, макар че се престори, че изтърва неволно новината. Да не забравяме и това, че уведоми Робин Макленън как е загинал брат му. Явно е смятал, че така се застрахова донякъде. А след убийството на Мондо хитрецът отишъл при Робин и предложил да му осигури алиби. И Робин се съгласил, като през ум не му минало, че услугата може да е двустранна — всъщност той осигурявал алиби на истинския убиец.

Уиърд потръпна, присви колене към гърдите си и ги обви с ръце. Усети леко пробождане в ребрата, напомняне за истинската болка.

— Но защо е решил да убива и мен? Би трябвало да е разбрал, че никой от нас двамата не е научавал нищо от Мондо — в противен случай ние бихме му го казали в лицето след второто убийство.

Алекс въздъхна.

— Вече е бил затънал до уши. Заради венците, изпратени от Макфадън, ние вече бяхме свързали двете убийства в разрез с неговия първоначален замисъл. Единственият му шанс е бил да насочва подозренията към Макфадън. А ако Макфадън беше убиецът, той не би спрял след първите две, нали? Щеше да продължи, докато избие всички ни.

Уиърд поклати тъжно глава.

— Каква ужасна история. Но защо е убил първо Зиги?

Алекс изпъшка.

— Причината е толкова банална, че може да ти се доплаче. Излиза, че преди да обявят подновяването на старите следствия, вече си бил организирал почивка в Щатите.

Уиърд облиза устни.

— Значи изборът му е можел да падне и на мен.

— Ако беше решил да ходи за риба в тази част на страната, където живееш ти, можеше да стане и така.

Уиърд притвори очи, сключи ръце в скута си и допря върховете на пръстите си.

— А какво става с убийствата на Зиги и Мондо? Как вървят там нещата?

— Опасявам се, че там събитията не се развиват обещаващо. Въпреки че Лоусън се е разпял като птичка, не съществуват никакви доказателства в подкрепа на теорията, че той е убил Мондо. Бил е извънредно внимателен. Няма алиби, но твърди, че през онази нощ е бил за риба, така че дори някой от съседите да свидетелства, че колата не е била пред къщата му, това пак не доказва нищо.

— Значи това убийство ще му се размине, така ли?

— Така изглежда. Според шотландските закони самопризнанието трябва да се подкрепя от доказателствен материал, за да може обвинението да разчита на успех. Затова пък ченгетата в Глазгоу смениха рязко отношението си към Елен и Джаки, което все пак е някакъв резултат.

Уиърд удари с разперена длан по скалата.

— А Зиги? Как се справят сиатълските полицаи?

— Малко по-добре, но не много. Знаем, че Лоусън е бил в Щатите през седмицата преди смъртта на Зиги. Теоретично би трябвало да е бил на риболов в Южна Калифорния. Но когато върнал наетата кола, навъртаните километри били с около две хиляди и петстотин повече, отколкото би могъл да измине, ако беше кръстосвал само околностите.

Уиърд ритна скалата под себе си.

— А това разстояние се равнява на едно пътуване от Южна Калифорния до Сиатъл, нали?

— Така е, но пак възниква проблемът с отсъствието на преки доказателства. Лоусън е прекалено хитър, за да е ползвал кредитната си карта по местата, където би искал да остане анонимен. Карен казва, че хората от сиатълската полиция обикаляли мотели и железарии със снимката му, но досега никой не го бил разпознал.

— Не е за вярване, че следващите му престъпления ще останат недоказани, както беше досега и първото — каза Уиърд.

— Но ти би трябвало да вярваш в едно правосъдие, което е далеч по-мощно и всеобхватно от човешкото.

— Божият съд не ни освобождава от задължението да живеем в свят, в който съществуват някакви морални норми — отвърна сериозно Уиърд. — Един от начините да покажем любовта си към ближните е да ги предпазваме да не се поддават на най-низшите си инстинкти. Изпращането на престъпниците в затвора е крайна форма на това задължение.

— Сигурен съм, че се чувстват обичани — отвърна саркастично Алекс. — Карен ни съобщи и още нещо. В крайна сметка са решили да не повдигат срещу Лоусън обвинение в опит за убийство заради побоя, който ти нанесе.

— Защо, да му се не види? Още тогава им казах, че съм готов да се върна в Шотландия, за да свидетелствам.

Алекс се изправи.

— След смъртта на Макфадън няма пряко доказателство, че именно Лоусън те е пребил.

Уиърд въздъхна.

— Е, какво да правим. Поне няма да успее да се отърве от наказанието за убийството на Роузи. Предполагам, че така или иначе едно обвинение за телесни повреди в повече не би имало особено значение. Знаеш ли, винаги съм вярвал, че предусещам инстинктивно неприятностите — каза той замислено. — Но когато излязох онази вечер, преливах от самоувереност. Не знам дали бих бил толкова смел или по-скоро глупав, ако знаех, че ме следят двама души.

— Можеш само да бъдеш благодарен, че са били двама. Ако Макфадън не ни следеше, как бихме могли да докажем, че Лоусън е бил наблизо с колата си?

— Все още не разбирам защо Макфадън не се е намесил, когато Лоусън се нахвърли върху мен — каза огорчено Уиърд.

— Може би Ерик Хамилтън просто го е изпреварил — каза Алекс. — Надали ще разберем някога причините.

— Все пак най-важното е, че най-сетне знаем кой уби Роузи — каза Уиърд. — Този въпрос ни измъчваше в продължение на двайсет и пет години, сега вече можем да оставим миналото зад гърба си. Благодарение на теб се изчистихме от отровата, която се беше просмукала във всички нас.

Алекс го изгледа любопитно.

— Питал ли си се някога дали…

— Дали убиецът не е един от нас?

Алекс кимна.

Уиърд се замисли.

— Бях убеден, че не може да е Зиги. Той не проявяваше никакъв интерес към жени, и нямаше никакво желание да промени нещата. Мондо не би имал сили да си държи устата затворена, ако го беше направил той. А ти… Да кажем, че просто не виждах как би могъл да стигнеш до Халоу Хил. Единствено ти не взе ключовете на лендроувъра.

Алекс го изгледа стреснато.

— Искаш да кажеш, че това е единствената причина, поради която не си ме подозирал?

Уиърд се усмихна.

— Ти имаш достатъчно силен характер, така че би могъл да запазиш мълчание, когато това се налага. Имаш невероятна способност да се владееш при тежки обстоятелства, но когато избухнеш, избухваш като вулкан. Момичето ти харесваше… Ще бъда честен с теб. Наистина такова нещо ми минаваше през ума. Но когато разбрах, че момичето е било убито другаде и пренесено на Халоу Хил, ми стана ясно, че не може да си го извършил ти. Спасяваха те аргументите на логистиката.

— Благодаря за доверието — каза обидено Алекс.

— Нали ме попита. А ти? Кого подозираше ти?

Алекс се посмути видимо.

— Честно казано, по едно време подозирах теб — особено когато се обърна към религията. Струваше ми се, че угризенията на съвестта могат да бъдат обяснение за такава реакция — той се загледа над върховете на дърветата към далечните планински хребети, които чезнеха в синкава омара. — Питам се колко ли различно щеше да се развие животът ми, ако онази вечер Роузи бе приела поканата ми да дойде с нас на купона. Тогава можеше да е още жива. Зиги и Мондо също щяха да са живи. Приятелството ни щеше да просъществува. И всички ние щяхме да живеем, без да ни преследва някаква вина.

— Ако беше станало така, можеше да се ожениш за Роузи вместо за Лин — отбеляза сухо Уиърд.

— Не — Алекс се намръщи. — Такова нещо не би могло да се случи.

— Защо пък не? Не съзнаваш колко слаби са връзките, които ни придържат към сегашния ни начин на живот. Ти много я харесваше.

— Така е, но такива неща отминават. А и тя не би приела сериозна връзка с момче като мен. Беше вече прекалено зряла. Освен това още тогава съзнавах, че Лин е тази, която ще ме спаси.

— От какво?

Алекс се усмихна по-скоро на себе си.

— От какво ли не.

Той загледа надолу към къщата, където бе оставил сърцето си. За първи път от двайсет и пет години насам той наистина имаше бъдеще, не само минало, увиснало като воденичен камък на шията му. Най-сетне беше успял да заслужи този дар.