Андреа Кейн
Благословена жена (2)

1

14 април

Търговски център Лийф Брук

Уестчестър Каунти, Ню Йорк

Погрешно място. Погрешно време.

Тя трябваше да се разкара от тук.

Джулия изскърца със зъби докато се блъскаше в тълпата, сновяща напред-назад из търговския център. Проправи си път до вратата, водеща към дванайсет етажния паркинг. Претъпкано. Всички се бяха събрали за голямото откриване. Приличаше по-скоро на карнавал в Ню Орлийнс.

Идването й тук бе голяма глупост. Семейство Стратфорд бяха обградени от зрители, заобиколени от журналисти. А кметът бе постоянно с баща си и брат си — ясно послание, че Стратфорд представляваха един обединен фронт. Дори отчаянието на Джулия не бе достатъчно, за да й проправи път. Трябваше да намери друг начин.

Нямаше начин да се качи в асансьора. Там вече чакаше огромна опашка, а когато вратите се отваряха, Джулия виждаше, че асансьорите са претъпкани до горе. Стълбите не бяха по-удобни, но това бе единственият й избор. Тя се изкачваше от етаж на етаж възможно най-бързо, премигвайки, когато музиката на диджея разтърсваше бетонните стени и вибрираше през главата й.

Най-накрая тълпата започна да оредява, а музиката позаглъхна, когато тя се отдалечи от празненството. Беше адски разтревожена и разочарована. Ако подозренията й се окажеха верни, то времето й изтичаше. Трябваше да спре пясъка в пясъчния часовник.

Тя излезе от витата стълба на единадесетия етаж, където успя да заклещи колата си в единственото останало място за паркиране — далеч от врявата на откриването. Инстинктивно стисна ключовете си докато вървеше.

Изсвирването на гуми я накара да наостри уши.

Брадичката й се повдигна точно когато сребристият мерцедес профуча край ъгъла, връхлитайки върху нея със скоростта на светкавица.

Знаеше, че е неговата мишена. Знаеше и защо.

Предчувствието й се оказа правилно. И сега щяха да й затворят устата.

За миг тя замръзна на място и страхът я парализира. И изведнъж изчезна. Усети прилив на адреналин и се опита да отскочи.

Не успя.

Усети зашеметяващия удар и като в мъгла разбра, че лети във въздуха. Бетонният под се втурна да я посрещне.

Брайън, помисли си тя, а шиповете на болката пронизаха мозъка й. Кой ще спаси Брайън?