Андреа Кейн
Благословена жена (34)

33

23 април

Известието за оставката на кмета и за оттеглянето му от сенаторската надпревара бе публикувано във всички местни и регионални вестници.

Решението му да се оттегли от политиката и да се върне към правото, както и семейната криза, подтикнала го към това, се появи в големите вестници в целия щат, както и в множество таблоиди и по клюкарските страници. В крайна сметка кметът беше преди всичко Стратфорд.

Всички медии се нахвърлиха към личната история за това как синът на кмета Стратфорд бил отвлечен от Грег Матюс, градският управител на Лийф Брук. Историите разказваха как Матюс дрогирал Нанси Стратфорд, как отвлякъл малкия Брайън и как се опитал да убие Джулия Талбот, годеницата на Конър Стратфорд и учителка на Брайън, когато тя се опитала да се добере до семейство Стратфорд със своите подозрения за участието му в коварния план. Докладваше се за изключителната роля на полицията в Лийф Брук, в съдействие с ФБР, после репортерите се впускаха в успешното откриване на Брайън и навременното залавяне на Матюс, точно когато се готвел да напусне страната с парите от откупа.

По-малко внимание се обръщаше на историите, споменаващи, че предприемачът Филип Уокър бил замесен в криминални афери с Матюс, включващи пране на пари, кражби на коли и изнудване.

Съобщаваше се, че Уокър сключил сделка с прокуратурата и щял да излежи намалена присъда.

Матюс, от друга страна, бе изправен пред федерални обвинения и щеше да види белия свят след много, много време.

В отговор на публичната врява, която се надигна за емоционалните и личните жертви от случилото се, Конър Стратфорд действаше като говорител на семейството. Той даде ексклузивно интервю на цяла страница за „Leaf Brook Herald“, главния конкурент на вестника на Черил Леджър, „Leaf Brook News“. В това интервю той описа страданията, които е претърпяло семейството му при изчезването на Брайън и тяхната поразителна благодарност, когато Брайън бе върнат невредим, а похитителят му — заловен. Конър сваляше шапка на полицията в Лийф Брук и на ФБР за тяхната несравнима отдаденост и за безспорния им професионализъм.

Той също така изказа възторжена, макар и не безпристрастна, похвала на Джулия, говорейки с гордост за ролята, която тя изигра в спасяването на Брайън, както и за любящата й преданост към нейните ученици. Продължи да разказва за отдадеността й към децата изобщо и сътрудничеството й с Американското професионално общество за тормоза над децата. Говорейки благосклонно за организацията, която го свърза с Патриша Авалон и после с ФБР, той увери публиката, че ще даде силна подкрепа за APSAC^[1] и че ще покровителства семинарите, които Джулия и майка й изнасяха в местните болници.

Темата за болниците върна репортерката към прегазването на Джулия и Конър откровено призна колко е страдал през часовете, в които тя е била в безсъзнание и за неизразимото си облекчение, когато отворила очи. Не скри чувствата си към Джулия и в един по-личен план, щастливо обяви предстоящата им сватба, която бе насрочена за юни — давайки на Джулия повече от достатъчно време да се излекува физически, а после да се върне в класната стая и да приключи учебната година. Детайлите за церемонията и приема щяха да бъдат обявени по-късно. Но не и мястото на медения месец. То щяло да бъде държано в тайна завинаги, за да могат булката и младоженецът да се насладят на уединението, което заслужават.

Цял един абзац от интервюто бе посветен на иронична похвала за Черил Леджър, която се оказала отличен, макар и неосведомен за това, съюзник.

Доразвивайки темата, Конър обясни, че твърде ревностното нахлуване на мис Леджър в личния живот на семейство Стратфорд, особено засилено по време на кризата, родило идеята да я използват, за да подхвърлят информация на похитителя, а не да следват първоначалното си намерение и да я съдят за клевета и тормоз.

И така той дал на мис Леджър невярната информация за това, че Джулия все още е в кома, знаейки много добре, че репортерката ще сграбчи възможността да отпечата тази ексклузивна история, разкрасявайки я по обичайния си маниер. И всичко станало прекрасно.

Думата пешка, разбира се, не бе използвана никога.

Колкото до решението на брат си да се оттегли от политиката, Конър свърза това с обяснението, че заплахата към семейството на Стивън го е разтърсила силно и го е накарала да преоцени приоритетите си. Достатъчно трудно бе да бъдеш Стратфорд. Това означаваше постоянно да живееш пред очите на обществото. Да бъдеш Стратфорд и да бъдеш в политиката означаваше да изложиш семейството си на повече опасности, отколкото Стивън искаше да рискува. И така, макар че любовта му към Лийф Брук и щата Ню Йорк си остава силна както винаги, той решил да докаже тази любов по по-безопасни начини.

Резултатът от интервюто засили вече широко разпространеното съчувствие и гордост, които изпълниха сърцата на хората, след като се появи историята за отвличането на Брайън — съчувствие към кмета Стратфорд и всичко, което бе преживял, и гордост за решителността му да защити семейството си на всяка цена. Политическите му последователи бяха разочаровани, но го подкрепяха. В крайна сметка той се оттегляше от политическия живот, но го правеше с чест и големи постижения. В края на краищата все пак отърва града от едно животно като Грег Матюс и от един мошеник като Филип Уокър. Погрижи се и за избирателите си, както винаги. А когато осъзна, че вече не може да върши това без резерви или компромиси, беше достатъчно етичен да се оттегли, вместо да се върти в офиса и да върши половинчати работи.

Накратко, в очите на гражданите от Лийф Брук кметът Стратфорд излезе на преден план и се превърна в още по-голям герой.

Разбира се, имаше и някои детайли, които Конър пропусна в това интервю.

Единият бе неофициалната сделка, която сключиха с Мартин Харт. Марти се съгласи да си замълчи за онова, което знаеше за хазарта на Стивън, включително и за временната му злоупотреба с пари от фондовете на кампанията, в замяна на оставката му. Решението на полицейския шеф се коренеше не само в лоялността и състраданието, но и в здравия разум. Стивън направи велики неща за Лийф Брук, даде цялата си подкрепа за нуждите на полицията. Плюс това той беше добър човек, свестен, и Марти го уважаваше — независимо от слабостите му. Според шефа на полицията Стивън вече бе платил скъпо за неблагоразумието си. Беше пребит и изнудван и за малко щеше да изгуби жена си и сина си. Беше притиснат до края на силите си и си призна това откровено, като започна да ходи на сеанси при психотерапевт, който щеше да го подкрепя по пътя му към възстановяването. Неясно защо — дали заради собственото си бъдеще или заради това на града и щата, той подаде оставка като кмет и се отказа от политическото си бъдеще.

Достатъчно. Марти беше повече от щастлив да остави Стивън да напусне поста си с емоционално изпращане и неопетнена репутация.

После идваше ред на Харисън Стратфорд, чиято реакция бе всичко останало, но не и съгласие. Той направо щеше да припадне, атакувайки Стивън до край, когато чу какво възнамерява да направи с бъдещето си по-големият му син.

Стивън отвърна на атаката, въоръжен с убеденост, каквато Конър никога не бе виждал у него, и самоувереност, която ясно показваше прогреса му. Той заложи всичко на линията — от манипулациите в детството му, които го прецакаха, до мечтите, които баща му осъществяваше активно чрез него, до директната си, недвусмислена декларация, че от сега нататък ще живее своя живот, а не живота на баща си. Колкото до това дали Харисън някога ще бъде част от живота му, заседателите все още не бяха взели решение.

Баща им бе поразен. Всъщност Конър за пръв път го виждаше онемял. Интересното бе, че въпреки горчивото разочарование и гнева, Конър можеше да се закълне, че Стивън за пръв път спечели уважението на баща им.

Удивително как се подредиха нещата. Стивън получи огромна доза от толкова нужното му самоуважение, а баща им получи също толкова нужното му смирение.

Нещата с Клиф бяха почти толкова несигурни. Очевидно взаимоотношенията му със Стивън и Нанси бяха подложени на огромни удари. Все пак, подхранван от едно десетилетие приятелство, той отиде до къщата им в деня след щастливото завръщане на Брайън, за да изрази облекчението си и още веднъж да изкаже разкаянието си.

Стивън можеше да го изхвърли. Но не го направи. Той, по-добре от всеки, разбираше човешката слабост и влиянието, което тя би могла да има върху нечий живот. Разбираше и какъв кураж е бил нужен на Клиф да дойде в дома им и да се изправи пред тях, да не споменаваме за смелостта, която му е била нужна, за да признае провалите си, да се изправи директно срещу грешките си и да се опита да ги поправи.

Стивън би бил един проклет лицемер, ако не обърнеше внимание на паралела между положението на Клиф и своето. И тъй като той продължаваше напред, не дължеше ли и на Клиф една възможност да направи същото? В крайна сметка обсъди всичко това с Нанси и тя се съгласи. Щяха да се опитат да запазят приятелството си с Клиф.

Тримата започнаха заедно да закриват сенаторската кампания на Стивън, връщайки внимателно всеки дарен долар. Това бе една символична, но и безусловна стъпка, прерязваща парче от минатото, с което те бяха повече от щастливи да се разделят.

След това дойдоха правните идеи, които Стивън и Клиф трябваше да обсъдят, когато Стивън откриеше отново юридическата си практика. Може би някой ден дори щеше да има дела, в които да си сътрудничат. На социалния фронт Нанси имаше интересно съобщение за Стивън, когато се прибра у дома с украшения за булчинската рокля за сватбата на Джулия и Конър. Джулия бе решила да събере Робин Хейли и Клиф на приема. Приемайки старата поговорка, че противоположностите се привличат, тя бе убедена, че те двамата ще си подхождат. И, след като в същия ден тя срещна Робин в булчинския магазин, Нанси трябваше да се съгласи.

Перспективите изглеждаха обещаващи. Особено след като Нанси увери палаво Стивън, че освен факта, че и двете са естествено руси, тя и Робин нямат и най-малка прилика помежду си.

С приближаващата сватба и толкова много нови начинания животът изведнъж се изпълни с надежда.

И започна нужното изграждане — и възстановяване.