Андреа Кейн
Благословена жена (31)

30

17:15

Лийф Брук мемориал

Процесът беше задействан.

Патриша Авалон реагира моментално на съобщението на пейджъра си и отговори на обаждането на Джулия — по-скоро на Мередит Талбот. Джулия използва името на майка си като предпазна мярка, тъй като тя все още трябваше да е в кома. Да не споменаваме факта, че специален агент Авалон се познаваше по-добре с Мередит, отколкото с Джулия, и поради това бе по-вероятно да реагира бързо.

Тя изслуша Джулия, зададе няколко лаконични въпроса и й каза да очаква обаждането й.

Щеше да се погрижи за останалото.

Тя се свърза с Националния център за анализ на жестоките престъпления в Куонтико, Вирджиния, и с нюйоркския офис на ФБР. Те заедно координираха непосредствената си реакция и мобилизираха един екип. Специалните агенти получиха нареждане да работят с полицията в Лийф Брук, включително и Патриша Авалон, която щеше да бъде главният контакт на семейство Стратфорд. Мястото им за срещи бе болничната стая на Джулия.

Планът бе Патриша да играе ролята на по-голямата сестра на Джулия. Би било естествено да я пуснат при болната й сестра, където тя да помага на майка им. Беше лесно за изпълнение. Уокър вече нямаше да се концентрира върху Джулия. Благодарение на дезинформацията, която бе пуснал Конър, той вече не я смяташе за заплаха. Също и съучастниците му.

Колкото до местните власти, докато офисът на ФБР се свържеше с Мартин Харт, Стивън вече щеше да е говорил с него и шефът на полицията щеше да е готов за активно съдействие заедно с целия си екип.

Така че връзките от всички страни бяха направени, а Патриша Авалон бе на път към болницата, докато агентите от ФБР излязоха да търсят Брайън.

Беше пет и двайсет, когато телефонът в болничната стая на Джулия звънна.

Конър и Джулия си размениха погледи и молитви.

После Конър грабна телефона.

— Да?

— Аз съм — каза просто Стивън. — Нанси е с мен. Тя е добре.

— Слава богу! — Конър въздъхна и вдигна палци към Джулия, която изрече благодарностите си към небесата.

— Слушай, Конър. Нанси казва, че е добре. Но аз предпочитам да го чуя от медик професионалист. Какво мисли Мередит Талбот — трябва ли да я доведа в болницата? Била е вързана два дни и е била дрогирана.

Конър чу гласа на Нанси на заден план:

— Добре съм, Стивън.

Но все пак се обърна към вратата и извика Мередит Талбот.

Тя се появи в стаята, фокусирайки се внимателно върху обяснението му. После взе телефона.

След като зададе няколко въпроса и изслуша отговорите, тя увери Стивън, че Нанси вероятно е само обезводнена и замаяна от лекарствата, които са й дали. Посъветва го да й дава много вода и да я остави да си почине по време на пътуването.

— Доведи я право тук — заключи Мередит. — Докато пристигнете ще бъде късно през нощта, така че коридорът в болницата ще е сравнително спокоен. Доктор Тилерман ще прегледа Нанси. Това ще те успокои. Междувременно и двамата ще сте близо до мястото на действието. Тази стая бе определена за централно място за срещи на властите. Патриша пътува насам. Всъщност… — Тя вдигна поглед и направи жест към една елегантна жена с къса черна коса, която разговаряше с доктор Тилерман. — Тя току-що пристигна.

— Има ли някакви новини? — попита Стивън.

— Агентът от ФБР е там? — намеси се Нанси. — Искам да говоря с нея.

Мередит чу и подкрепи молбата.

— Тя също ще иска да разговаря с теб. Ще й дам телефона. — Подаде слушалката на Патриша. — Това са и двамата родители — информира я тя. — Стивън току-що е спасил жена си от скиорската хижа в Стоу. Тя е невредима.

Кимайки, Патриша Авалон вдигна слушалката към ухото си.

— Кмете Стратфорд? Разбирам, че съпругата ви е с вас. Бих искала да разговарям и с двамата.

— Ще включа на високоговорител — отговори Стивън. И го направи. — Чувате ли ни?

— Съвсем ясно. Не сте наранена, нали, мисис Стратфорд?

— Добре съм. Само се притеснявам за Брайън. Открихте ли вече нещо?

Патриша разкопча палтото си и го хвърли на един стол.

— Не, но е минал по-малко от час. Ще открием.

Емоционалните резерви на Нанси бяха изчерпани, а заедно с тях и обичайното и самообладание. Тя наддаде задавено ридание.

— Той е във втори клас. Само едно малко момче — нашето малко момче. Моля ви, трябва да го намерите.

— Нашите агенти вече се занимават с това, мисис Стратфорд. — Състраданието подчертаваше решителния, професионален тон на агент Авалон. — А шефът на полицията Харт ни съдейства напълно. Повярвайте ни, ще си свършим работата. Ще доведем Брайън у дома.

— Какъв е планът ви? — попита Стивън. — Как можем да помогнем?

— Можете да помогнете като отговорите на въпросите ми. Мисис Стратфорд, можете ли да опишете човека, който отвлече сина ви?

— Мога да направя нещо по-добро. Мога да ви дам името му. Той е градски управител в Лийф Брук, Грег Матюс.

Патриша свъси вежди.

— Не се е маскирал?

— Носеше скиорска маска. Но тя имаше прорези за очите. Разпознах очите му. Двамата със Стивън работиха заедно мандат и половина, през цялото време докато Стивън е кмет. Със сигурност беше Грег.

— Разбирам. Добре, двама цивилни детективи вече провериха дома и работното място на Грег Матюс. Потърсиха и Филип Уокър. Както се очакваше, не можаха да ги намерят. Но ние добре знаем къде ще бъде Уокър утре по обед.

Нанси изпусна лека въздишка.

— Кажете ми, че не планирате да чакате до тогава, за да откриете Брайън. Моля ви, кажете ми, че не възнамерявате да отложите спасяването на сина ми до проследяването на летището, надявайки се, че като хванете Уокър, той ще ви каже…

— Определено не — прекъсна я Патриша. — Откриването на Брайън е приоритет номер едно. Чакането никога не е било част от плановете ни. Процесът вече върви.

— Какво точно означава това? — притисна я Стивън. — Не ми отговорихте като ви попитах каква е стратегията ви.

— Има причина да не навлизаме в процедурни детайли. Всъщност две причини. И двете са заради защитата на Брайън. Първо, тази телефонна връзка не е сигурна. Би било глупаво да обсъждаме поверителни детайли по нея. Второ, да бъда откровена, колкото по-малко тактическа информация получите, толкова по-добре. Много е възможно Уокър да се свърже отново с вас. И без това сте под голямо напрежение. Не е нужно да се притеснявате, че може да изпуснете нещо. Бъдете сигурни, че вземаме всички предпазни мерки. Знаем какво правим, ето защо сте взели правилното решение да дойдете при нас, независимо от заплахите на Уокър. Имате думата ми, че няма да предприемаме важни ходове без да се консултираме с вас и няма да крием важните си открития.

Нанси преглътна.

— Така както го казвате… мислите ли, че Уокър ще нарани Брайън — или нещо по-лошо?

— Уокър не се вписва в този профил. Той не е убиец, той е изнудвач. Плюс това няма мотив. Иска само да си вземе парите и да се измъкне от страната. Но ако ви се обади утре — вярвам, че ще го направи, за да потвърди подробностите за доставката — опитайте да го задържите. Поискайте доказателство, че Брайън е добре. И измислете план за това как ще получите потвърждение за местонахождението на Брайън преди самолетът на Уокър да излети. Това е логично искане. Уокър разбира, че вие знаете за плановете му — че след като напусне страната, той ще намери начин да избегне екстрадирането и вие няма да имате възможност за обезщетение. Ще поискате да бъдете сигурни, че Брайън е невредим и че можете да го намерите. Мисля, че ще чуете човек, чието единствено желание е да изчезне богат.

— Може ли да помолим да говорим с Брайън?

— Разбира се, но Уокър вероятно ще откаже. Няма да иска да остане толкова дълго на телефона, в случай че проследявате обаждането. Няма да рискува Брайън да изтърси нещо, което да подскаже къде се намира. Също така е възможно Брайън и Уокър да не са заедно. Уокър вероятно се е сврял в някой мотел, а ако с него има дете, ще му е по-трудно да се скрие в тълпата. Така че не се тревожете ако той откаже да ви свърже с Брайън. Просто имайте предвид какво ви казах за неговата цел — минимум конфликти, максимум пари и бързо изчезване. Нараняването на Брайън не е част от плана му.

— Добре. — Нанси се почувства стара, изтощена и готова да изскочи от кожата си. — Междувременно няма какво да направим. Нищо, освен да се молим.

— Мисис Стратфорд, знам колко ви е трудно — промълви Патриша. — Но всичко ще приключи скоро.

Нанси затвори очи.

— Най-ужасните въпроси продължават да се въртят в главата ми. Ами ако Уокър реши да затвори устата на Брайън, за да не може той да го идентифицира? Ако успее да излети без да ни предаде сина ни или да ни каже къде е? Ако вземе Брайън със себе си, за да се застрахова.

Патриша мълча докато Нанси приключи. После се обади.

— Ще обсъдим страховете ви лично. Но си струва да ви кажа, че не вярвам в подобни перспективи. Сега карайте внимателно. Ще се видим скоро.

— А ако междувременно има някакви новини?

— Ще се свържа незабавно с вас.

Патриша затвори, втренчи се за момент в телефона, а после се обърна към обитателите на болничната стая.

— Джулия — започна тя, — как се чувстваш?

— Физически? По-добре. Емоционално… — Раменете на Джулия се свиха треперейки. — Толкова е мъчително…

Патриша кимна. Обърна се и протегна ръка да се ръкува с Конър.

— Мистър Стратфорд, радвам се да ви видя. Съжалявам, че става при тези обстоятелства.

Той пое ръката й.

— Аз също. Но Мередит и Джулия се кълнат в уменията ви. — Тежко преглъщане. — Брайън е много специално хлапе. Означава много за всички нас. Доведете го у дома.

— Ще го направим. — Тя дръпна един стол и седна. — Преди да получа повече подробности от вас, знаете ли за някой друг замесен? Някой, с когото трябва да си поговорим?

Джулия вдигна глава.

— Клиф Хендерсън.

— Определено. — Конър обясни на Патриша по какъв начин Клиф се вписва в цялата картина. — Не мисля, че вината му е по-голяма от това. Но сигурно ще поискате да говорите с него заради контактите му с Матюс. Той може да знае нещо и дори да не осъзнава, че го знае, нещо, което един професионалист може да долови. Единствената ми молба е да не разговаряте с него тук. Не искам никой друг да знае, че Джулия е в съзнание — просто като предпазна мярка.

— Съгласна съм — отговори Патриша. — Нека да сведем до минимум хората, които знаят, че Джулия е будна и говори. От друга страна, много искам да разпитам Клиф Хендерсън. Най-логичното място това да стане в полицейското управление, където Мартин Харт ще се справи с нещата. — Критичен поглед. — Дали мистър Хендерсън ще дойде доброволно?

— Заради Нанси? Можете да се обзаложите. — Конър извади мобилния си телефон. — Аз ще му звънна. Така или иначе искам да го уведомя, че Нанси е добре.

Обаждането отне две емоционални минути.

— Той отива да говори с Марти — обяви Конър и изключи телефона. Намръщи се, виждайки замисленото изражение на Патриша. — Какво не е наред?

— Хмм? О, нищо. Просто си мислех за факта, че Матюс е бил изпълнителят при отвличането. Това повдига някои въпроси.

— Това обяснява как заешкото краче на Брайън се е озовало в колата на Грег — отбеляза Конър. — И защо Грег е изтичал при Уокър толкова бързо, след като Джулия е чула да урежда пътуването на Уокър. Искал е да я накара да замълчи, завинаги.

Патриша продължи да разсъждава.

— Това е много лична намеса за наемен работник. Да не споменаваме огромния риск. И то с какви гаранции? Матюс ми се струва интелигентен човек. Трябва да му е дошло на ум, че той ще бъде свързан директно с отвличането. Хендерсън и Нанси са приятели. Очевидно Хендерсън е знаел, че Матюс получава пари от Уокър. Точно толкова очевидно е, че Нанси е имала директен контакт с похитителя на Брайън. Тя е видяла ръста му, фигурата, очите. Като се събере всичко, има голяма възможност тя да разбере кой е отвлякъл сина й, да разпознае Хендерсън. Отвличането е федерално престъпление. Уокър си е планирал изход. Той ще бъде в Швейцария, свободен като птичка. Ами Матюс? Какъв изход има той? Дали планира да се премести някъде с нова самоличност? Какви връзки ще използва? Той е градски управител, а не фигура от престъпния свят. Но какво друго би могъл да направи? Трябва да осъзнава, че ще му бъдат предявени обвинения.

Джулия се надигна в леглото.

— Какво говориш? Мислиш, че Грег ще отлети с Уокър? В това няма логика. Уговорките за полета, които правеше, бяха за един човек.

— Кажи ми какво точно чу.

Впускайки се в съботните събития, Джулия предаде всички детайли на Патриша. Тъкмо приключваше, когато мобилният телефон на Конър звънна.

— Сега пък какво? — промърмори той. Натисна бутона. — Да?

— Баща ти е. — Харисън Стратфорд звучеше по-напрегнат отколкото Конър го беше чувал някъде. — Чувал ли си се със Стивън?

— Да, тате — отговори внимателно Конър. — Той отиде при Нанси. Тя е добре. Обезводнена и с протрити крайници, но е добре. Води я към болницата да я прегледат.

— Добре. — Тежко преглъщане. — Конър, слушай, аз съм в Лейк Джордж.

Гримаса.

— Какво правиш в Лейк Джордж?

— При Филип Уокър съм.

Конър за малко не изпусна телефона.

— Какво? — Той се втренчи в Патриша и й направи жест да се приближи. Когато го направи, наклони телефона, за да може да чува и тя. — Какво каза — че си с Филип Уокър?

— Да. Той има едно жилище тук в Едирондакс. Сега това не е важно. Важното е, че той отрича да е организирал отвличането на Брайън. Настоява, че не знае нищо за това. И аз започвам да му вярвам. Едно е сигурно — той няма нищо общо с кражбата на колата ти или с инцидента на приятелката ти. За това можеш да благодариш на Грег Матюс.

Конър бавно осмисли това.

— Да се разберем направо. Уокър твърди, че е невинен, че не е замесен?

— О, замесен е, и още как. Само че не в углавни престъпления като отвличане и опит за убийство. Той просто е основният ти крадлив изнудвач. — Харисън се впусна в обяснения за записите, които Уокър имал срещу Стивън, и за обаждането, което направил, за да получи нещо срещу тях.

— Значи казваш, че обаждането за откупа не е било от Уокър?

— Не мисля така, не. Виж, аз се качих тук, за да преговарям с кучия син — с пари или с юмруци, няма значение. След като разбра колко съм сериозен и колко дълбоко е загазил, той се съгласи да сътрудничи. В момента е застанал тук до мен и се поти пред перспективата да прекара останалата част от живота си в затвора. Обади се на няколко места, през говорителя, за да чувам и аз. Свърза се с един от близките си крадци на коли. Изглежда, че Грег Матюс му се е обадил в събота сутринта и му е наредил да отиде до търговския център и да открадне колата ти, уж по заповед на Уокър. Бандитът направил както му наредили. Само че след като разбил алармата, влязъл и свързал кабелите, се появил Матюс и казал, че той поема нататък. Предполагам, че алармата на мерцедеса е била прекалено сложна, за да може Матюс да се справи сам, тъй като не е спец по електрониката. Но да прегази жена, която би могла да разбие прикритието му, това е точно по неговата част.

— Мамка му — промърмори Конър. — Блъскането на Джулия си е било хладнокръвен опит за убийство?

— Тя сигурно е открила нещо, което не е трябвало да знае.

Конър не потвърди подозренията на баща си, но срещна мрачния поглед на Патриша.

— Колкото до отвличането, Уокър се кълне, че не знае нищо — продължи Харисън. — И никой от горилите му не знае нищо. Ето и още една убедителна новина. Не виждам доказателства за плановете на Уокър да напусне страната. Но пилотът му със сигурност се подготвя. Той си мисли, че ще откара Уокър до Швейцария — и познай по чие нареждане.

— На Грег.

— Да. Матюс е подготвил всичко и е обещал на пилота щедра премия, ако това стане, и отново уж по нареждане на Уокър.

Парченцата в мозайката си идваха по местата — и то прекалено добре.

— Татко, ти не си оправил нещата с пилота, нали? — попита настойчиво Конър. — Трябва да го оставим да следва инструкциите си, за да не може Грег да узнае, че сме по петите му. Заради Брайън.

— Не съм глупав. Казах на Уокър да си затваря устата. Той каза на пилота, че потвърждава последните подробности. На този етап той не по-малко от нас иска да хване Матюс преди той да се качи на онзи самолет.

— Няма да го хващаме ние.

— Какво означава това?

— Чакай една минута. — Конър покри телефона и погледна изпитателно към Патриша. — Колко мога да кажа?

— Във всеки случай, кажи на баща си, че е замесено ФБР — посъветва го тя. — Това ще уплаши достатъчно Уокър, за да се държи към предложеното току-що сътрудничество. Но първо ми вземи адреса на Уокър в Лейк Джордж. После му кажи да стои в готовност. Повтори, че не трябва да казва на никого за измамата на Матюс. Ще бием Грег Матюс в собствената му игра.

Конър кимна.

— Тате — обади се той в телефона. — Какъв е адресът на Уокър там? — Той се заслуша, после го записа, подавайки листа на Патриша. Тя, на свой ред, извади мобилния си телефон и прекоси стаята, за да се обади. — Да, разбрах — потвърди Конър. — А сега задръж Уокър там. Кажи му, че ако се опита да избяга, ще прекара в затвора повече години, отколкото ако сътрудничи. ФБР вече се свърза с полицията в Лейк Джордж. Една цивилна кола е на път.

— Намесил си ФБР? — Харисън избухна, точно както предполагаше Конър. — Знаеш ли каква публичност ще предизвика това?

— Да. И хич не ми пука. Нито пък на Стивън. Единствената ни грижа е Брайън, искаме да го намерим и да го заведем невредим у дома. — Многозначителна пауза. — Остави, тате. Няма да спечелиш тук. Съмнявам се дали наистина го искаш. Тук не става дума за политически или за обществен скандал. Става дума за внука ти. Наистина ли искаш да рискуваш живота му, за да избегнеш скандала? Отговорът е не. Защото ако нещо се случи с Брайън, дори ти не би могъл да го понесеш.

Тежко мълчание, след което Харисън се окашля.

— Ще остана тук докато пристигнат ченгетата. После се връщам. Обади ми се на мобилния ако има някакви новини.

— Добре. — Конър изключи телефона и се обърна към Патриша, която току-що бе провела няколко бързи разговора. — Очевидно Матюс е много по-хитър, колкото си мислехме. Той не само е организирал отвличането на Брайън и лично е прегазил Джулия, но и урежда нещата така, че Уокър да бъде натопен за цялата работа. Малко допълнителни предпазни мерки. Така ще отлети като съучастник, оставяйки Уокър да опере пешкира за отвличане и опит за убийство. Е, няма да стане както той очаква. Уведомих офиса на ФБР и полицейския шеф Харт. Ще направим нужните корекции в нашето разследване. Ще има някои изненади за Грег Матюс.

 

 

19:15

Грег влезе в запуснатата мотелска стая и заключи вратата, бръкна в джоба си и извади мини касетофон.

Страхът бе страхотен мотиватор. Брайън Стратфорд бе направил точно това, което му нареди.

Парченцата от мозайката бързо си идваха по местата. Импровизираният му план, измислен единствено от него в единадесетия час, скоро щеше да му донесе джакпота.

Тъй като детето бе скрито във фургон в строежа на „Уокър Дивелъпмънт“, както и заради факта, че всички уговорки бяха направени от името на Уокър, Филип Уокър бе прецакан напълно надлежно. Хлътваше за отвличането и за всички престъпления, свързани с него.

И единственият човек, който бе чул достатъчно от истината, за да обърка всичко, беше в кома, неспособен да сподели подозренията си.

Той се намръщи, спомняйки си абсолютната паника по лицето на Джулия, когато той завъртя кабриолета на Стратфорд, насочи го право към нея и я прегази. Това все още го тормозеше. Той не беше убиец. И определено не искаше да убие Джулия. Но имаше ли избор? Трябваше да й затвори устата бързо, преди да каже на някой от братята Стратфорд какво е чула.

Е, съдбата бе благосклонна — за неговата съвест и за Джулия. Тя беше в кома, което оставяше надежда за възстановяване. В същото време в болничния доклад се казваше, че тя няма да се събуди скоро. Което бе идеално за целта му. Нуждаеше се само от седемнадесет часа. После щеше да замине, а тя можеше да отвори очи и да изчурулика подозренията си пред братята Стратфорд и пред цялата полиция на Лийф Брук. Той щеше да бъде в Швейцария. Щеше да се откаже от американското си гражданство и екстрадирането щеше да стане невъзможно.

Нещата се нареждаха гладко.

Оптимизмът му се възроди.

Самолетът на „Уокър Дивелъпмънт“ бе резервиран и щеше да бъде зареден и готов за отлитане по обяд. Приготовленията му за настаняване в Люцерн бяха финализирани. Само една нощ го делеше от цял един живот на изобилие и свобода.

Утре, точно в девет часа, щеше да се обади още веднъж на Стивън Стратфорд. Щеше да повтори исканията си — пет милиона долара в спортния сак на Брайън да бъдат оставени на летището точно в единайсет и трийсет. С една лека промяна на мястото, за всеки случай, ако кметът решеше да се прави на герой и да подготви засада в предварително уговорената ниша. Нямаше шанс за това, не и с новите инструкции, които щеше да му даде. Не! Петте милиона щяха да бъдат точно там, на паркинга, настанени сигурно във форда на кмета, на сто метра от частния самолет на Уокър. Имаше достатъчно време да се отбие във фоайето за заминаващите и да пъхне плика, който бе приготвил, в ръцете на някой носач, преди да вземе парите и да отлети към свободата.

Отпускайки се върху скърцащото мотелско легло, той погледна към устройството за преправяне на гласа, спомняйки си ужаса в гласа на Стивън Стратфорд по време на първия им разговор. Второто обаждате щеше да бъде още по-мъчително.

Приливът на сила бе нещо страхотно. Също и мислите за живота, който го очакваше.

Самодоволна усмивка изкриви устните му. Винаги бе добър в правенето на пари. Но този път наистина щеше да удари джакпота.