Андреа Кейн
Благословена жена (29)

28

Клиф се обърна към Конър още на минутата, след като останаха сами.

— Как мога да помогна?

Човекът изглеждаше толкова съсипан, че самият Конър го съжали.

— Не знам, Клиф. Точно сега трябва да свърша моята работа. Пет милиона са много пари. Да не споменаваме, че днес е неделя и банките са затворени. Ще трябва да се обадя на много места, за да задвижа машината. Най-добре да се заемам, не можем да си позволим да изгубим и минута.

— Аз нямам твоите връзки. И нямам достъп до сметките си до сутринта. Но каквото имам е твое. — Клиф се размърда неспокойно. — Ами Грег? Мислиш ли, че е изчезнал? Защото ако Брайън е бил в колата му…

— Добра идея. Опитай да го намериш, макар да съм сигурен, че отдавна се е изпарил. Той знае плана на Уокър. И знае, че няма да седиш безучастен, ако Нанси и Брайън са в опасност. И предполага, че ще ни дадеш името му. И че ние ще тръгнем по следите му като ловци на глави.

— Отвличането е федерално престъпление. Ако той е замесен, ще лежи доста време в затвора.

— Може да не го е направил. Може би Уокър е наел някой от главорезите си и той е използвал колата на Грег. Със сигурност са взели моята. Не знам. Точно сега искам само да върна Нанси и Брайън.

Клиф кимна.

— Ще ти се обадя, ако открия нещо.

— Направи го. О, Клиф?

— Да? — Той се обърна.

— Ако по някакво чудо намериш Грег, не споменавай за заешкото краче, открито в колата му. Той не знае, че имам тази информация. И не искам да узнае. Когато му дойде времето, ще я използваме — и то здраво.

След като Клиф замина, Конър прекара следващите три часа на телефона, откривайки директорите на няколко големи финансови институции и уреждайки ликвидирането на активите си. Обясни, че е спешно, променяйки естеството на кризата като каза, че всичко е свързано с продължаващата кома на Джулия. Той заяви направо, че макар да не се очаква официално изявление по въпроса докато тя не дойде в съзнание, Джулия Талбот е бъдещата му съпруга и сега нейният живот виси на косъм. Трябва да предприеме драстични стъпки. Няма да предостави повече подробности — заради защита на всички от криминално преследване.

Първата част бе истина. Втората бе манипулиране на фактите.

Комбинацията сработи. Само това имаше значение.

От бизнес перспектива, Конър оперираше на автопилот, действаше механично, надявайки се, че занимавайки се с изчисленията, ще се освободи от емоциите. Той бе човекът, който контролираше нещата. Сега повече от всякога трябваше да разчита на острия си ум и на уменията си да решава проблеми. Ако спреше и си помислеше какво преживява Брайън… Не можеше. Просто не можеше.

Стратегията работеше докато мобилният му телефон звънна.

Беше Джулия.

— Знам, че не трябва да се обаждам — прошепна тя. — Престори се, че е някой друг. Просто трябваше да се уверя, че всичко е наред.

Стената на резервираността изчезна и болката нахлу. Разтърсен от силата й, Конър въздъхна рязко.

— Не, не е. — Усети, че гласът му трепери. — Уокър държи Брайън. Обади се с искане за откуп. Опитвам се да събера парите. Стивън отиде да намери Нанси. Тя е в една скиорска хижа във Върмонт. Не знаем какво й е направил Уокър. Ужасен съм за тях, Джулия. Ами ако…?

— Конър, недей. — Гласът на Джулия се задави от сълзи на ужас, но думите й бяха уверени. — Искам да знам всичко. Но първо ме изслушай. Брайън и Нанси са добре. Трябва да са. Стивън ще намери Нанси. Колкото до Брайън, ти ще работиш с полицията. Те ще разберат къде е и ще го доведат у дома.

— Не. Не можем да се обаждаме в полицията. Уокър каза, че ще убие Брайън ако го направим.

— О, боже… — Смразяващ страх прониза Джулия. В същото време умът й включи на скорост. Конър не мислеше рационално. Това бе област, където тя знаеше повече от него. И той бе тръгнал по погрешен път.

Тя трябваше да оправи нещата.

— Конър, искам да се върнеш в болницата и да ме осведомиш за подробностите. Трябва да споделя това с теб — не само болката, но и планирането. И ако ми вярваш, знам, че мога да помогна.

— Как?

Това бе първото изпитание на вярата на Конър в нея и Джулия стисна палци докато я забеляха.

— Повярвай ми — повтори тихо тя. — Моля те.

— Тръгвам.

Слава богу, помисли си тя, заради Брайън.

Затвори и се обърна към майка си с призрачен поглед.

Нямаше нужда Мередит да задава въпроси. Джулия я осведоми набързо за цялата ситуация. Сега, виждайки реакцията на дъщеря си, чувайки думите й в разговора с Конър, тя осъзна грубата действителност.

— Брайън е отвлечен — заяви мрачно тя.

Болезнено кимване.

— Мамо, нуждая се от един телефонен номер. Нашата лекторка, онази, която не успя да дойде минатия петък и която е експерт по престъпления срещу деца.

— Специалният агент от ФБР Патриша Авалон — подсказа майка й и започна да рови в чантичката си. — Тя е координатор в нюйоркския офис. Истински професионалист.

— Знам. Слушала съм лекциите й няколко пъти. — Джулия погледна многозначително към майка си. — Но ти си направила много повече. Спомням си, че работеше с нея.

— Това беше случай с дете, отвлечено от родител — потвърди Мередит. — Груб баща, който грабнал дъщеря си и заминал в неизвестна посока. Бях запозната с тормоза, заради който той изгуби правото си да посещава дъщеря си и въздействието, което имаше това върху детето. И бях нещо като консултант по време на разследването. Патриша и екипът й бяха удивителни. Само за ден върнаха детето при майка му, здраво и читаво. — Тя извади бележника си с адреси. — Имам номера й тук.

— Трябва да говоря с Конър преди да се свържа с нея — помисли си на глас Джулия. — Трябва ми неговото разрешение и разрешение от Стивън. — Тя потрепери. — Филип Уокър е заплашил да убие Брайън, ако семейство Стратфорд се обади в полицията.

— Агенти като Патриша са обучени да си вършат работата без да тревожат похитителите. Този човек, Уокър, даже няма да разбере, че ФБР е замесено. — Мередит написа телефонния номер на листче хартия. — Ето.

Джулия го погледна с благодарност.

— А сега се моли спешният й случай да е решен и тя да е на разположение. После се моли да успея да убедя братя Стратфорд да се съгласят с мен. — Гласът на Джулия пресекна. — И най-вече, моли се да постъпвам правилно и че това ще заведе Брайън у дома. Невредим.

 

 

15:45

Лийф Брук мемориал

Конър влезе в болничната стая на Джулия и се облегна на вратата. Определено изглеждаше изтормозен.

— Здрасти. — Загриженият му поглед се плъзна върху нея. — Луис казва, че си по-добре. Истината ли ми казва или ме успокоява?

— Казва ти истината. Много по-силна съм и главоболието ми утихна, остана само едно тъпо пулсиране. — Джулия се изправи в леглото.

Мередит стана от стола си до леглото.

— Мисля да си взема още една чаша кафе. Ако вие двамата ме извините… — Тя тръгна към вратата.

— Благодаря — прошепна Конър, когато тя стигна до него. — Сякаш сте пратена от бога.

Майката на Джулия положи нежно ръка на рамото му.

— Толкова съжалявам за това, което преживявате. Но Брайън ще бъде добре. Ще видите. — И тя излезе от стаята.

Конър отиде до леглото, наведе се и взе Джулия в ръцете си. Тя го стисна силно, отпускайки буза върху рамото му.

— Толкова ми е хубаво да те държа — промърмори той, обръщайки устни към косата й. — Чувствам се толкова дяволски безпомощен.

— Ще преодолеем това — обеща тя. — Също и Брайън. Моят човек винаги оцелява.

— Кой точно? — Сухият въпрос на Конър бе изпълнен с болка.

— И двамата. — Джулия се отпусна назад, докато леглото погълне тежестта й. — А сега седни и ми разкажи всичко.

С уморено кимване Конър се строполи на фотьойла. Разказа й събитията от деня, започвайки с конфронтацията, която двамата със Стивън имаха с баща си, преминавайки към посещението на Клиф и последвалото признание, и завършвайки с обаждането за откупа.

— Знаеш ли откъде се обади Уокър? — попита Джулия.

— Не. Със сигурност не е нито от къщата си, нито от офиса. Използва устройство за преправяне на гласа. Очевидно не искаше да бъде проследен.

— Което означава, че той и Грег вероятно са изчезнали някъде. — Джулия се намръщи. — Днес е неделя. Успя ли да събереш парите?

— Имам много връзки в банковия сектор — отговори Конър и разтърка очи. — Това включва и няколко директори. Те наистина се опитват да ми помогнат. Трябва да имам петте милиона в брой до единайсет часа утре сутринта.

Джулия кимна. Тя се пресегна и хвана ръката на Конър.

— Обичам те. Но обичам и Брайън. Знаеш това, нали?

— Разбира се.

— Тогава го имай предвид. И ме изслушай. — Джулия си пое дълбоко дъх, после се впусна в речта си. — Разбирам, че съм учителка, а не полицай. Но ти знаеш колко съм ангажирана в усилията да предотвратя тормоза над деца. Чрез работата, която мама и аз вършим съвместно с агентите от ФБР, ние се срещаме с професионалисти от различни области. Те идват и говорят на нашите семинари. Една от тези лекторки е специален агент във ФБР, която е обучена в Националния център за анализ на жестоките престъпления. Казва се Патриша Авалон и е координатор за престъпленията срещу деца в нюйоркския офис. Мама беше консултант в едно от разследванията на специален агент Авалон, така че я е виждала в действие. Много цени способностите й. Искам да ми помогнеш да убедя Стивън и да й се обадим.

Конър се нацупи.

— Как бих могъл да го направя. Уокър каза…

— Знам какво е казал. Но помисли за това, Конър. Ти му даваш парите, той се качва на самолета. Как можеш да си сигурен, че ще ти предаде Брайън? Откъде знаеш, че няма да излети преди да откриеш къде е Брайън?

Тя премигна, виждайки изражението на Конър.

— И по-нататък, можеш ли да си сигурен, че Уокър няма да вземе Брайън със себе си, като застраховка, когато напуска страната? — Джулия усети как в гърлото й се надига жлъч, но преглътна, насилвайки се да изкаже на глас най-лошия сценарий. — И последно, Уокър даде ли ти някакво твърдо доказателство, че Брайън е все още жив? Позволи ли на Стивън да говори с него?

Конър поклати глава мълчаливо.

— Предполагам, че е така, защото Брайън не е бил при Уокър. Не мислиш…

— Не, не мисля така. — Пръстите на Джулия се свиха в шепата на Конър. — Със сърцето си усещам, че Брайън е жив. Така е. Да не говорим за това, че аз не възприемам Уокър като убиец. Но трябва да заявя всички тези възможности, за да видиш, че си позволил на страха да засенчи разума ти. Ти и Стивън не сте професионалисти. Нямате представа как да подходите към това. Мислиш си, че просто ще дадеш парите на Уокър и той ще ти предаде Брайън. Може би ще стане точно така. Но наистина ли искаш да поемеш този риск? А Стивън? Патриша Авалон е федерален агент. Тя е обучена за това. Също и специалното звено, което работи за нея. Позволи им да ни помогнат. Заради Брайън.

Конър се замисли дълго и мъчително. После кимна.

— Да се обадим на мобилния телефон на Стивън. Той сигурно вече се е качил до Стоу.

 

 

16:35

Стивън профуча край Бърлингтън и ускоряваше на запад към Стоу по „U.S. 2“ когато мобилният му телефон звънна.

Ръцете му трепереха толкова силно, че едва успя да натисне бутона.

— Ало?

— Аз съм. Няма новини — допълни бързо Конър.

— Аз почти стигнах. Боже, Конър, тя трябва да е добре.

— Добре е. — Едно мускулче в брадичката на Конър трепна. — Парите се уреждат. Трябва да са готови час преди предаването.

— Благодаря.

— Стивън, аз съм в болничната стая на Джулия. Ще й дам телефона. Знам, че си объркан, но слушай внимателно какво ще ти каже тя. Разумно е.

Конър се намръщи и подаде телефона на Джулия. Стивън звучеше като развалина. Това бе възможно най-неподходящото време да прави това. Но времето бе единственото нещо, с което не разполагаха.

— Здравей, Стивън — поздрави нежно Джулия. Пауза. — Да, аз съм добре. Но мисля за Брайън. Разполагаме само с деветнайсет часа да го намерим. И не мисля, че можем да поемем тази отговорност сами и да сме сигурни в успеха.

Тя продължи, обяснявайки спокойно на Стивън същото, което обясни на Конър.

— Специален агент Авалон ще действа като връзка между Националния център, нюйоркския офис на ФБР и местните власти в Лийф Брук — заключи тя. — Което ме подсеща за Мартин Харт. Той вече знае, че нещо не е наред. От вчера чака да ме разпита и, според Конър, е идвал в къщата ти, за да разпита и теб. Конър каза, че му вярваш. Така ли е?

Тя слушаше, кимайки.

— Добре. Тогава предлагам да го информираме за това от самото начало и в същото време да се свържем със специален агент Авалон. Това ще ни спести ценно време. — Още една пауза. — Знам, че си уплашен. Имаш право да се страхуваш. Брайън е твой син. Но точно заради това трябва да направиш всичко възможно, за да го върнеш у дома бързо и сигурно. Сигурна съм, че той е добре, но сигурно е уплашен. Да не споменаваме колко му липсвате ти и майка му. Слушала съм как специален агент Авалон описва тяхната оперативна подкрепа и обучение. Те са надхитрявали серийни престъпници. А Уокър е просто аматьор. Повярвай ми, тези агенти от ФБР са професионалисти. Те няма да изиграят козовете си и няма да позволят на Уокър да нарани Брайън.

Още една пауза.

— Не. Хващането на Уокър е на второ място. Също и възстановяването на парите от откупа. Агентите са обучени да се фокусират първо върху отвлечената жертва. Залавянето на Уокър ще бъде бонус, но не и приоритет. — След като каза това, Джулия зачака решението на Стивън.

И го получи.

Главата й се отпусна напред и тя стисна очи, а изпод клепачите й потекоха сълзи на облекчение.

— Благодаря ти. Да, разбирам. Ще й се обадя веднага. Ето ти Конър.

Изтощена, тя върна телефона на Конър. Той го взе.

— Стивън?

— Тук съм. — Звучеше потресен, но не и толкова объркан, както преди няколко минути. — Джулия е права.

— Знам. — Конър погали врата на Джулия, докато говореше, успокоявайки емоционалното напрежение доколкото може. Чудеше се как винаги я смяташе за наивна и нуждаеща се от закрила. Тя беше силна и смела и той бе щастлив да я има до себе си. — Ще се погрижим за всичко.

— Имам още около двайсет минути път до скиорската хижа — отговори Стивън. — Толкова съм объркан. Ще използвам времето, за да звънна на Марти, да му кажа какво става. Следващия път, когато се появи пред болничната стая на Джулия, за да разследва инцидента й, пусни го. Ще го накарам да се престори, че идва да разпита теб, тъй като трябва да продължим да поддържаме версията, че Джулия все още е в кома. Междувременно моли се Джулия да успее да се свърже с тази специален агент Авалон.

Конър погледна нежно към Джулия.

— Ще го направи. Когато Джулия си реши нещо, тя го прави. Обади ни се като стигнеш до хижата.

— Добре. В минутата, в която открия Нанси и се уверя, че е добре… — Стивън прекъсна, борейки се да се овладее. — Най-добре да се свържа с Марти. А междувременно ти се моли.