Андреа Кейн
Благословена жена (20)

19

11 април, 6:55

Закусвалнята беше боклук. В действителност закусвалня бе погрешно наименование, защото заведението всъщност беше порутена спирка за камиони, използвана предимно от тираджиите, които се нуждаеха от кафе за разсънване. Те спираха да напълнят термосите си с кафе, достатъчно силно, че да им стигне за неколкостотин мили. Калта, която се сервираше тук, ги удовлетворяваше.

Заведението служеше и за целта на Клиф. То бе директно до магистралата, само на десет мили южно от Лийф Брук. И би заложил и последния си долар, че нямаше да срещне познато лице, не и в тази дупка.

Той вдигна чашата си, за да може капналата от умора келнерка да я напълни. Това бе третата му чаша кал до сега. По-лошо, вероятно щеше да обърне още някоя преди срещата си в седем часа.

Остави чашата, разтърквайки врата си в опит да остане спокоен. Не беше си и мечтал нещата да стигнат толкова далеч. Изнудването, което използваха, за да си осигурят помощта му, беше долна фалшификация. Те удариха право в ахилесовата му пета. И я използваха — успешно. Снимките означаваха твърде много за него, за да ги пренебрегне. Те означаваха дяволски много и за Стивън, за да ги пренебрегне. Приятелството им щеше да се разбие на парчета, Харисън Стратфорд щеше да го отпише, а животът на Нанси щеше да се превърне в истински ад.

Поддаде се поради всички тези причини. Най-вече заради Нанси и защото беше слаб. Но сега… Една вена запулсира в слепоочието му. Жестоки нападения? Заплахи срещу живота на едно дете?

Боже, какво задвижи той?

Входната врата се отвори и Грег Матюс влезе. Огледа закусвалнята, зърна Клиф и се насочи към него.

— Какво има? — Грег погледна с презрение към скъсания стол преди да седне. — Защо искаш да ме видиш толкова рано? И защо говореше така, сякаш някаква бомба с часовников механизъм ще избухне всеки момент?

— Защото така се чувствам. — Цялата глава на Клиф пулсираше и той се наведе напред, притискайки юмруци върху масата. — Вчера цялото лице на Стивън беше разбито.

— Да, знам. Той спомена, че го е издрал докато се опитвал да си оправи колата.

— Глупости. — Клиф не се хвана на тази игра. — Устната му беше подута и премигваше всеки път, когато се помръднеше. Някой го беше пребил. Казах си да не обръщам внимание. Опитах се да повярвам, че ми казва истината, и че всичко по-зловещо е само плод на фантазията ми. Но не беше така, нали? Както и това, че бейзболната шапка на Брайън е била доставена вчера пред вратата на Нанси. Което, между другото, я изплаши до смърт. Точно както планирахте ти и Уокър.

Грег присви очи.

— Бих бил по-внимателен с обвиненията, които хвърляш, адвокате.

— Или какво? Ще покажеш тези монтирани снимки на Стивън? Ще го накараш да повярва, че съм в леглото с жена му? Ти вече изигра тази карта, Матюс. Няма да ти помогне отново.

Грег присви вежди.

— Първия път помогна много добре, ако си спомням правилно. Накара те да ми разкажеш за малкия хазартен проблем на кмета. — Изражението на Грег стана по-сурово. — Не е моя вината ако всички жени, които вкарваш в леглото си, са точни копия на Нанси Стратфорд. Не беше трудно да фалшифицирам онези снимки или да те разтревожа. Ако не беше навит на жената на кмета, нямаше да се побъркаш толкова. Просто щеше да ме разкараш, да отидеш при Стратфорд и да му кажеш истината. Но ти не го направи. Защото знаеше, че има възможност той да не ти повярва. По дяволите, дори аз не ти повярвах, макар да знаех, че снимките са фалшиви. Така че не е въпросът в моята нужда от нов стимул за теб. Старият върши добра работа. — Стегната усмивка. — Погледни откъм добрата страна. Ако напрежението вкъщи стане прекалено силно и бракът на кмета се разпадне, ти ще имаш шанс за истинската жена.

— Стой настрани от Нанси, мамка ти! И от Брайън. Той е дете, Матюс. За бога, Уокър наистина ли е толкова отчаян да получи този договор за паркингите, че да нарани едно седемгодишно дете?

Грег сви рамене.

— Ще трябва да попиташ него. Аз съм само градският управител.

— Да, вярно. Градски управител, който получава огромни подкупи от един гангстер. — Клиф отпи от кафето си. — Ти и Уокър сте го притиснали и твоят шеф е точно в позицията, която той иска. Стивън ще направи всичко той да получи договора, особено сега. А аз ще си затварям устата — стига Уокър да се откаже от заплахите и насилието. Ако не го направи, всички залози отпадат. Няма да стоя безучастно и да гледам как нараняват хората, особено едно малко момченце.

— Сега, ето това ми звучи като заплаха. — Грег скръсти ръце на масата. — И ако е, ще размисля. Особено когато става дума за Филип Уокър. Чувам, че има доста буен нрав. — Изпитателен поглед. — Е, кметът ще дойде ли днес в офиса? Или ще си остане у дома да пази семейството си?

— Той няма кого да пази, благодарение на заплашителната тактика на Уокър. Нанси взе Брайън и изчезна. Това е другото, което трябва да знаеш. Кажи на Уокър, че му е останал един начин по-малко да дърпа веригата на Стивън. Нанси и Брайън напуснаха Лийф Брук.

— Наистина ли? — Грег изглеждаше заинтригуван. — И кой ти каза това?

Мълчание.

— А, добрата мисис Стратфорд, самата тя. Е, кажи ми сега, къде заведе сина си?

— Наистина ли вярваш, че щях да ти кажа това, дори да знаех?

— Вероятно не. — Грег сви рамене. — Няма значение. Където и да са, заминаването им е нещо добро. Това ще даде стимул на Стратфорд да срита задниците на онези съветници и да даде сделката на Уокър. След като това стане, ти си в безопасност.

— Не се тревожа за себе си.

— Така ли?

Клиф погледна към мръсния часовник на стената в закусвалнята. Той постигна своето, давайки на Матюс фактите, които искаше да стигнат до Уокър. Така щеше да отклони вниманието на Уокър от това да използва сигурността на Нанси и Брайън като примамка, за да извие ръцете на Стивън.

Така или иначе трябваше да тръгва. Аптеката отваряше в осем, а той искаше да вземе лекарството на Брайън и да се насочи веднага към Стоу.

Блъсна стола си назад и стана.

— Трябва да тръгвам.

— Клиент?

— Задача. — Погледът на Клиф беше леден. — Само предай посланието ми на Уокър. Той ще получи договора си. Но никакво насилие повече. И оставете Нанси и Брайън на мира.

Грег изчака докато Клиф си тръгне. После набра номера на Уокър.

— Хендерсън си тръгна току-що — обяви той. — Според него Нанси Стратфорд е взела сина си и е заминала вчера, веднага след пристигането на пакета.

— Интересно — промърмори Уокър. — Това обяснява защо не се прибра у тях снощи. Човекът, когото оставих да наблюдава къщата, каза, че тръгнала с детето към шест без петнайсет и не се върнала повече. Хендерсън беше с нея до последната минута. Тръгна си малко преди нея. — Пауза за размисъл. — Сега въпросът е дали просто бяга или напуска съпруга си завинаги? Хендерсън какво каза — накъде се е запътила?

— Не е казал. Или по-скоро не би казал.

— Не би казал — изясни категорично Уокър. Още една пауза. — Ти каза, че настоял да се види с теб рано сутринта.

— Да. Всъщност искаше да се видим още по-рано. Аз му отказах.

— Разбирам. И къде отиваше след това, че искаше да се срещнете в такъв безбожен час?

— Имал някаква задача.

— И аз така си помислих. Вероятно е на път към мисис Стратфорд. Проследи го. Виж къде се крие дамата. Информацията може да е полезна.

— Добре. — Грег си помисли същото. Вече се бе запътил към вратата.

Уокър наддаде триумфален смях, сякаш играеше някаква предизвикателна игра на котка и мишка — и печелеше.

— Междувременно аз ще се обадя на добрия кмет, ще му напомня, че утре е четвъртък. Непременно ще го попитам как е малкото му момченце. Това трябва да му подпали задника.

— Смяташ ли да държиш на крайния срок?

— Зависи от това колко близко е до крайната цел. Може да му отпусна още няколко дни. Не мога да изпускам от поглед онова, което искам. А фактът е, че то е потенциално мое до последното гласуване. Освен това ми е забавно да гледам как Стратфорд се гърчи.

— Сигурен съм, че е така. — Грег не го слушаше внимателно. Увиснал на входната врата на закусвалнята, той наблюдаваше как Клиф влиза в колата си. — Само да знаеш, че Хендерсън вдигна врява, че щял да каже истината на Стратфорд ако продължиш с насилието.

Уокър изръмжа, определено невъзмутим от тази новина.

— Възхищавам се на лоялните хора. Но Хендерсън не отправя никаква заплаха, освен към себе си. Остави го да казва на Стратфорд каквото си иска. Единствената новина, която може да предложи на кмета и която той все още не знае, е това кой се е разбъбрил за неговото комарджийство и защо. Което може да навреди само на един човек: на самия Хендерсън.

— Съгласен съм. Просто исках да знаеш. — Грег се стресна, когато задните светлини на Клиф светнаха, той даде на заден в паркинга и изскочи на магистралата. — Хендерсън току-що тръгна. Ще го последвам. Ще се обадя по-късно.

 

 

8:17

Джулия закъсняваше.

Конър опря бедро в колата й, погледна си часовника, после пак хвърли поглед към сградата й. Шофирането от тях до училището бе около петнайсет минути. Така че дори да тръгнеше сега, тя нямаше да успее да стигне до бюрото си в осем и трийсет. Очевидно се беше успала.

И той бе причината за това.

Прокара ръка през косата си, адски не му се искаше да й казва за последните събития. Разговорът, който планираше като продължение на миналата вечер, бе далеч от онзи, който действително щяха да проведат.

Лампите в апартамента й още светеха. Беше будна, но не и готова. Можеше да пресече улицата, да звънне и да се качи, но не искаше да разваля снощните спомени, нахлувайки в личното й пространство, което бе оставил само преди шест часа, и да я атакува с тази бомба.

Вместо това щеше да чака тук долу, докато тя излезе, и тогава щеше да хвърли бомбата.

По дяволите…

Той измъкна сутрешния вестник изпод мишницата си, преглеждайки страниците, за да убие времето. По навик отвори на политическата секция и се намръщи, когато видя, че най-ново го заглавие е от Черил Леджър. Тази жена си имаше мнение за всичко и нямаше никакви опасения да го споделя.

Една нейна статия в долния край на страницата привлече вниманието му. Пишеше, че предложението за договора за общинските паркинги се обсъждало и щяло да бъде гласувано идната седмица на заседание на градския съвет. Цитираше надеждни източници, които твърдели, че съветът се борел срещу решението на кмета за това дали да се запази договора под контрола на общината или да се даде на частен предприемач, който предлагал и охрана в офертата си. Правеше няколко остри коментара за зачестилите напоследък кражби на коли в градските паркинги, намеквайки, че може би една частна компания би вършила по-добра работа от общината, защитавайки собствеността на гражданите. Само в три абзаца бе успяла да обиди градските власти, служителите на паркингите и полицията в Лийф Брук.

Типично за Черил Леджър.

Конър изсумтя отвратено, смачка вестника и го захвърли в най-близкото кошче за боклук. Страхотно! Точно от това се нуждаеше Стивън. Публичността щеше да генерира повече напрежение и по-силно обществено мнение. Надежден източник — да бе. Конър би заложил и последния си долар, че Филип Уокър е бил малкото гласче, прошепнало информацията в ухото на Черил Леджър.

Затръшването на врата и звукът от бързи стъпки прекъснаха мислите му. Конър вдигна поглед навреме, за да види как Джулия тича към колата си, пъхайки разни книжа под мишница.

Тя спря на място като го видя, а на лицето й се изписа изненада.

— Конър. — Приближи до него. — Какво правиш тук? — Лека усмивка изкриви устните й. — Помислих, че си спал на паркинга ми, но очевидно си взел душ и си се избръснал.

Той искаше да я дръпне за ръцете и да я целуне. Вместо това се насили просто да я погали по бузата. Тя изглеждаше свежа и красива, дори със сенките от умората под очите й.

— Трябва да говоря с теб — започна той без предисловия. — Исках да те хвана преди да тръгнеш на училище, отчасти защото исках да сме насаме за това, което имам да ти кажа, и отчасти, защото не исках да си неподготвена.

Джулия усети сериозния му тон и усмивката й изчезна.

— Какво има?

— Става дума за Брайън. Нанси го отведе за малко. Докато се върнат, той няма да идва на училище.

Тя опули очи в пълен шок.

— Отвела го — защо? Къде? По-болен ли е, отколкото си мислехме в началото?

Стана дори по-трудно, отколкото очакваше.

— Няма нищо такова. Историята, която ще пуснем пред пресата, е, че сестрата на Нанси в Калифорния е паднала лошо и ще е неподвижна няколко седмици. Нанси и Брайън са отлетели натам, за да й помогнат, и така Брайън ще може да прекара малко време с братовчедите си.

Джулия поклати глава, сякаш не можеше да осъзнае думите на Конър.

— Сигурно грешиш. Калифорния? В това няма никакъв смисъл. Брайън има ушна инфекция. Летенето би било болезнено и опасно. Мисис Стратфорд никога не би… — Изведнъж тя осъзна какво точно й бе казал Конър. — Историята, която пускате пред пресата? — Тя се облегна на колата си. — С други думи, лъжата, която им предлагате.

Конър не отрече това.

— Джулия, изслушай ме. Имам нужда от помощта ти. Ти си единственият човек извън семейството, който знае за ушната инфекция на Брайън, като изключим педиатъра и аптекаря, но те са обвързани с професионалната си тайна. Знам, че пропусна един ден от училище, но можем да обясним това с факта, че ушната му инфекция е била фалшива тревога, а после се е обадила сестрата на Нанси, тя го е взела и са заминали. Много те моля, придържай се към тази история и не прави никакви отклонения.

— Защо? — Тя сдържа думите си.

— Заради Брайън. Това е всичко, което мога да кажа. Свързано е със семейна криза, която не мога да обсъждам. Трябва да ми повярваш.

— Да ти повярвам? — Джулия изглежда се разкъсваше между ярост и сълзи. — Ти ми каза, че Брайън е добре, че родителите му са изцяло отдадени на емоционалното му благополучие. Подведе ме да повярвам, че е настъпил повратен момент в онова, което се случва. Снощи седеше на масата срещу мен и твърдеше… — Тя прекъсна и затаи дъх сякаш някой я беше ударил. — Кажи ми нещо, Конър — попита тя със студен, дистанциран тон. — Кога точно мисис Стратфорд и Брайън са тръгнали на това пътешествие през цялата страна?

Миг мълчание.

— Кога? — попита настойчиво тя.

Конър преглътна, но не извърна поглед.

— Снощи.

— Снощи. Докато ти беше в леглото ми. Разсейваше ме, за да не объркам нещата, като се опитам да говоря с Нанси Стратфорд.

— Не, по дяволите! — Конър сграбчи ръката на Джулия и я стисна здраво, когато тя се опита да я измъкне. — Не беше така. Нямах представа, че Нанси тръгва. Никога не бих те използвал така.

— Да. — По клепачите й блеснаха сълзи и тя се опита да се овладее, успявайки да освободи ръката си и да си поиграе с ключовете, докато най-накрая отключи колата. — Още една лъжа. Вие, Стратфорд, знаете всеки ход, който другите правят. Това, което става, трябва да е наистина някакъв грандиозен скандал. Брат ти ли отпраща жена си и сина си или те са тръгнали сами?

Това бе реторичен въпрос, на който и двамата знаеха, че Конър няма да отговори. А и Джулия не чакаше отговор.

Тя сграбчи дръжката на вратата, дръпна я — напразно, защото Конър задържа вратата затворена.

— Колкото до мен, аз бях мухата в меда, потенциалната пречка, която ти трябваше да отклониш. Е, със сигурност го направи ефикасно. Поздравления! Мисията е изпълнена. Сега се махни от пътя ми, за да мога да отида на училище.

Конър не помръдна.

— Не и докато не ме изслушаш.

— Достатъчно те слушах — тросна се тя и го блъсна. — Не се безпокой. Няма да разваля малкия ти кроеж. Не бих причинила това на Брайън. Каквото и да става, той е в безопасност там, където го е завела майка му. И ако е умна, ще го държи там. А сега се махни от пътя ми! Нямаме какво да си кажем.

Конър я завъртя и повдигна брадичката й.

— Няма да ме отпишеш.

— Само гледай.

— Джулия…

— Не се опитвай да ме убедиш, че означавам нещо за теб. Това ще е още по-голяма лъжа от тази, която ми каза. И обида. Аз не означавам нищо за теб, както и ти за мен.

Той стисна зъби от отчаяние.

— А сега кой лъже?

Лицето й се изкриви в неподправена болка.

— Копеле! Каквото и да съм чувствала към теб, ти го уби току-що. А сега се разкарай от мен. Вече не искам да имам нищо общо с теб.

— Ами ако си бременна? — Той изтърси това от отчаяние.

И в минутата, в която видя реакцията на Джулия, му се прииска да върне думите обратно.

Тя пребледня като платно и той я усети как се разтрепери.

— Не съм — отвърна тя.

— Сигурна ли си? — Той се бореше за нещо, което означаваше за него повече, отколкото той самият осъзнаваше. — Снощи свърших три пъти в теб. Нямах презерватив. Съмнявам се ти да си на хапчета.

Тя внимателно овладя реакцията си.

— Прав си. Не съм. Но не е нужно да се безпокоиш. Може да съм неопитна, но не съм необразована. Периодът ми свърши току-що. Бременността е изключена.

— Малко вероятна, да, но не и изключена. — Конър я погледна в очите. — Ако си бременна, това дете е мое.

— Добре. — Тя отвори вратата на колата. — При едно такова малко вероятно събитие, ще ти изпратя известие за раждането. И не очаквай да видиш на него името Стратфорд. Сбогом, Конър.

Тя скочи в колата и завъртя ключа за запалването още преди вратата да се затвори. Подкара рязко на задна и Конър трябваше да отскочи, за да не бъде пометен, после тя натисна газта до дупка и изскочи от паркинга.