Андреа Кейн
Благословена жена (19)

18

Джулия беше заспала дълбоко, когато Конър се измъкна от леглото и започна да се облича. Той я погледна, усещайки странен възел от емоции в гърдите си. Тя приличаше на спящ ангел с ведро изражение, с разрошена коса, падаща като водопад върху възглавницата. Изкуши се да захвърли дрехите си и да се върне в леглото при нея, да я прегърне и да заспи.

Но разумът надделя, напомняйки му, че това не би било благоразумно, поне не и този път. В реалния свят беше почти два през нощта и той трябваше да се върне в къщата на Стивън. Цял ден не беше разговарял с брат си. Това го изнервяше. Да не споменаваме другото, че не искаше Брайън да се събуди на сутринта и да открие, че го няма, да предположи, че вероятно се е върнал в Манхатън. Това бе последното, което му трябваше на бедното дете. Имаше достатъчно нестабилност, с която да се справи. А след като Брайън разбереше, че чичо му не си е тръгнал, а е прекарал нощта другаде, той щеше да има милиони въпроси — въпроси, на които Конър изобщо не бе готов да отговори.

Освен това Джулия нямаше да е във форма, за да преподава на сутринта. Все пак той я изтощи. Ако останеше, тя нямаше да се наспи. Защото няма да я остави.

Погледът му се върна към леглото след като закопча ризата си и той се изправи тихо, наблюдавайки как Джулия спи. Нощта му донесе много повече отколкото очакваше. Нещата се завъртяха шеметно и излязоха напълно от контрол. Той излезе от контрол. За човек, свикнал да седи на шофьорската седалка, това бе неспокойно първо изживяване. Да не говорим колко бе шокиран.

Имаше и още един проблем, който изникваше постоянно в съзнанието му откак разбра, че сексуалният опит на Джулия не е малък, а никакъв. И това бе проблемът с предпазването. Той не използва предпазни средства, нито веднъж през дългите им часове в леглото. Още едно неспокойно и първо изживяване. Държа се глупаво и невнимателно и, което бе по-лошо, не направи нищичко да се коригира.

Трябваше да поговорят за това. Веднага, утре, преди следващата нощ да си загубят отново умовете.

Той се наведе над леглото и целуна нежно Джулия по устните. Тя нададе нежен звук и се претърколи по гръб. Той я целуна отново, този път по-страстно.

Миглите й трепнаха и се отвориха.

— Конър? — Тя изглеждаше замаяна, объркана.

— Късно е — промърмори той над разтворените й устни. — Трябва да вървя. Иначе ти ще обясняваш на Брайън къде е прекарал нощта чичо му.

Тя се усмихна и отвърна на целувката му с неохотна въздишка.

— Прав си. Колко е часът?

— Малко преди два. — Той я зави с одеялото, по-скоро като самоналожена бариера за себе си, отколкото за нея. Искаше само да се качи в леглото, да се зарови в нея и да прати света по дяволите. — Заспивай. Утре ще ти се обадя.

— Хмммм. — Клепачите й се затвориха. — Ще ми навиеш ли часовника? — промърмори тихо.

Той посегна към радиочасовника на нощната й масичка и включи алармата.

— Готово. И ще затворя вратата. Нещо друго?

Никакъв отговор.

Конър се усмихна. Тя вече спеше. Той излезе от спалнята, грабна си сакото и тръгна към вратата.

Чак в колата си извади мобилния телефон, включи го и провери за съобщения.

Имаше пет. Всичките от Стивън. Всичките влудяващи.

Все още прослушваше несвързаните молби на брат си да се обади, когато излезе от паркинга и потегли.

 

 

Къщата бе зловещо тиха, когато Конър влезе. Тиха не като в два и половина през нощта, а странно тиха, сякаш хората вътре бяха в криза, а не спяха. Горният етаж бе напълно тъмен, което означаваше, че Стивън бе някъде на първия.

Конър тръгна от стая на стая, взирайки се в тъмнината да открие брат си. Не искаше да вика и да събуди Брайън, но се изнервяше с всяка изминала минута.

Стигна до дневната и спря. Беше включена самотна настолна лампа. И от слабата й светлина той видя как Стивън се е проснал на дивана с ръка върху очите и бе изпаднал в неохотен, тревожен и вероятно пиянски сън.

— Стивън.

Брат му се стресна и се събуди още в мига, в който Конър изрече името му. Изправи се с мъка и разтърка очи.

— Конър, колко е часът?

— Два и трийсет.

— Къде беше? И какво му става на мобилния ти телефон?

— Бях зает. И той беше изключен. — Конър светна още една лампа. После тръгна към дивана с ясното намерение да прогони алкохолните ефекти, замъглили главата на брат му. — Какво стана? Брайън добре ли е?

— Зависи какво имаш предвид под добре. — Стивън стана и прогони Конър с ръка. — Напълно трезвен съм. Не съм докосвал пиене цяла нощ. Бях толкова обезумял, че не можех и да си помисля за алкохол.

Ледено предчувствие полази по гърба на Конър.

— Защо?

— Заминали са. — Изражението на Стивън бе измъчено. — Нанси е взела Брайън и е изчезнала.

— Тоест те е напуснала? — Брадичката на Конър клюмна. — Това е невъзможно. Видях ги по обед. Нанси заведе Брайън на лекар. Не планираше нищо за деня, освен да му дава антибиотика и да гледа видео с него.

— Така е било тогава. — Стивън прокара ръка през косата си. — Много неща са се случили след това.

— Обаждах ти се два пъти в офиса. Селесте каза, че си зает.

— Бях. Опитвах се да разбера как да се добера до Филип Уокър. За нещастие той пръв се добра до мен. — Стивън информира Конър за следобедните събития — за бележката и пакета, които Нанси е получила, за спешното й обаждане до него и за острия скандал, който последва.

— По дяволите — промърмори Конър. — Уокър е едно извратено копеле. Да достави шапката на Брайън пред вратата ти и да влуди Нанси като начин да се добере до теб — това е много крайно. Колкото до нейната реакция, въобще не е изненадваща. Снощи трябваше да й разкажеш цялата история.

— Трябваше да направя много неща, но не ги направих. — Стивън въздъхна тежко. — Както и да е, когато ми се обади, тя бе пълна развалина. Най-напред крещеше обвинения — всичките оправдани. След това стана много спокойна. Прекалено спокойна. Каза ми, че е свършило. После затвори. Трябваше да се сетя, че може да направи нещо такова. Но бях изцяло фокусиран върху това как да защитя Брайън. Прекарах следващите няколко часа на телефона с частния детектив, когото наех. Той си скъсва задника да ми намери информация за Уокър — възможно най-бързо. Има и колега, който е бил в полицейското наблюдение. Свързах се с него около обед и го наех да наглежда Брайън. След това се прибирам у дома и намирам това. — Той подаде лист хартия на Конър.

Конър пое бележката на Нанси и я огледа. Пишеше, че тя и Брайън са добре, но чашата й вече е преляла по отношение на търпението й към страстта на Стивън и на страха й за живота на Брайън. Пишеше, че е завела Брайън на сигурно място, че ще се обажда и че двамата със Стивън ще обсъдят подробностите за бъдещето си, след като той се справи с Уокър и след като Брайън вече не е в опасност.

С дълбока въздишка Конър върна бележката.

— Много погрешна идея би било да вземеш да ги търсиш. Ще отвориш кутията на Пандора, ще разтревожиш много хора, включително и Уокър. Това ще изложи Брайън на още по-голям риск. Освен това Нанси не иска да я открият. Заплахата за Брайън дойде изневиделица. Това я е изнервило до полуда.

— Да. — Стивън не оспори думите на брат си. Самият той изглеждаше влуден. — Но не емоционалното състояние на Нанси ме спря да започна да ги търся. Първата ми реакция бе да се обадя на всичките ни познати, на всички роднини на Нанси, докато получа някаква следа за местонахождението им. Но онова, което ти каза за кутията на Пандора, ето това ме спря. Ако започна издирване, пресата ще разбере, а също и Уокър. Не мога да позволя това да стане. Трябва да защитя семейството си, дори и ако междувременно полудея. И аз точно това правя — ходя като луд из къщата и не правя нищо, само си съсипвам ума за друга алтернатива. И ти се обаждах. Исках твоята намеса. Може би просто исках да чуя друг човешки глас, глас, на който мога да се доверя. Нямам към кого друг да се обърна. Боже, Конър, всичко се разпада… — Гласът на Стивън секна. — Никога не съм чувал Нанси такава. Като призрачна непозната. Адски ме изплаши. А когато се прибрах у дома и видях, че те двамата с Брайън са заминали… — Той преглътна с мъка. — Независимо от това колко се бяха влошили нещата, никога не съм вярвал, че ще ме напусне. Предполагам, че съм бил един глупав, безчувствен идиот.

— Не бих стигнал чак до там. — Умът на Конър препускаше, тревожейки се за Стивън, тревожейки се за Брайън и Нанси, тревожейки се за ситуацията с Уокър. — Понякога трябва да излеем кофа ледена вода на главите си преди да отворим очи. Ти обичаш жена си. Но изпусна това от погледа си. Сега си го възвърна. Щом се върне тук, трябва да й го покажеш. Няма да е лесно. Имаш нужда от професионална помощ — заради проблема си с хазарта и заради брака си. Ако я получиш, наистина мисля, че можеш да оправиш нещата. Но, Стивън, независимо от това как ще се развие бракът ти, Нанси никога няма да те раздели от Брайън. Не и след като е сигурна, че той е в безопасност. Ти си негов баща и то дяволски добър. Нанси знае това. Тя ще го върне.

Стивън кимна и се втренчи в килима. После внезапно вдигна глава и срещна погледа на Конър. Очите му бяха влажни.

— Бих захвърлил всичко това, нали знаеш — попита тихо той. — Ако беше заради безопасността на Нанси и Брайън, щях да се обадя в полицията, да се обвиня и да прецакам цялото си политическо бъдеще. Но нямам доказателство, че Брайън е в опасност или че именно Уокър е изпратил пакета. Имам само своето твърдение, че той ме изнудва. Това е достатъчно за разследване и скандал. Но не е достатъчно за присъда. Знаем, че хората на Уокър са на улицата, именно те ме набиха. Ами ако се вбеси и изпрати горилите си след Брайън, само за да ме накаже? Рискът е прекалено голям.

Конър се втренчи в брат си, чувайки един различен Стивън, мъж, който наистина желаеше да признае слабостите си и да плати за тях. Мъж, който би жертвал всичко заради семейството си.

Може би в крайна сметка имаше надежда.

— Съгласен съм — отговори Конър. — Включването на полицията на този етап би било грешка. Нямаме нищо конкретно за докладване, а можем да вбесим Уокър. В най-добрия случай скандалът ще изяде семейството ни живо. Не. Струва ми се, че Нанси е измъкнала Брайън от огневата линия като го е скрила. Нека да използваме това време, за да съборим Уокър.

— Време? Какво време? Уокър очаква да изпълня обещанието си до четвъртък — напомни му горчиво Стивън.

— Знам. — Конър усещаше как минутите се изнизват. — Можеш ли да кажеш нещо, което да го спре? Нещо, на което той да се хване?

— Уокър разбира един език: шантажа.

— Добре. Тогава го използвай.

Стивън стрелна брат си с раздразнен поглед.

— Какво си мислиш, че се опитвам да направя през последните два дни?

— Не говоря да откриеш нещо срещу Уокър. Кажи му, че се опитваш да намериш нещо срещу други — например срещу двамата ти градски съветници.

Раздразнението се трансформира в разбиране.

— Да му кажа, че ровя в миналото на двамата съветници и съм на път да открия някоя мръсотия, която те биха искали да задържат в тайна.

— Аха. Достатъчно голяма, за да обърнеш гласовете им в своя полза. Това е техника, позната за Уокър.

Стивън кимна бавно.

— Може и да свърши работа. Поне толкова, че да спечеля още няколко дни.

— С малко късмет точно от това се нуждаем. — Конър прокара ръка по брадичката си. — Каза, че си наел частен детектив. Кого?

— Същия тип, когото татко използва да провери Бракстън. Не съм му дал много подробности, в случай, че верността му е към татко, а не към мен. Само основните неща, повече от достатъчно, за да продължи. Колкото до онзи с наблюдението, той знае само, че някой е изпратил заплахи до мен и нарочно е споменал сина ми. И пак не съм навлизал в подробности.

— Умен ход. Междувременно аз ще се свържа със своята мрежа от контакти още на изгрев-слънце. Те са дискретни. Ще проучат компанията на Уокър. — Конър се намръщи. — Като стана дума за татко, той ще е тук след около трийсет часа. Трябва да решим как ще се оправяме с него.

— Не искам той да знае нищо за Уокър — заяви непреклонно Стивън.

— Разбирам. Но ти познаваш татко, той има инстинкти на лисица. Ще долови напрежението още щом прекрачи прага. Освен това ще трябва да обясняваш къде са Нанси и Брайън. — Конър се замисли за минута. — Ще измислим нещо. Ваканция, може би, или посещение при роднините на Нанси. Тази история ще свърши работа пред всекиго, дори и пред пресата. Никой не знае, че Брайън е болен, така че няма да им се стори странно, че Нанси го е завела някъде… — Гласът на Конър увисна във въздуха като се сети. — Мамка му.

Стивън вдигна глава.

— Какво има?

— Джулия. Какво да й кажем? Тя знае, че Брайън е с възпалено ухо. Очаква да си е у дома и да оздравява, а после, след ден-два, да се върне на училище.

— Страхотно. — Стивън поклати отчаяно глава. — Сега пък трябва да се тревожа и за Джулия Талбот. Добре. Утре ще се видя с нея, ще й кажа, че възпаленото ухо е било фалшива тревога, че не е имало никаква инфекция. Ще й разкажа историята за почивката. Ще кажа, че Нанси и Брайън са заминали, за да отпуснат напрежението, което той е натрупал покрай предизборната кампания. Това трябва да я задоволи, тъй като тя се тревожи за него.

— Няма да мине.

— Защо, по дяволите?

— Защото Джулия знае, че ухото на Брайън е инфектирано.

— Откъде? Ти се видя с нея сутринта. Нанси все още не беше го завела на лекар…

— Пак се видяхме вечерта.

— Тази вечер? Кога? Мислех, че си идваш от някаква бизнес среща, която е продължила досред нощ.

— Не съм казвал такова нещо. Казах само, че бях зает и бях изключил телефона си.

Думите на Конър бяха възприети и за пръв път Стивън изгледа сериозно и продължително брат си.

— Уха — коментира той, забелязвайки измачканите дрехи на Конър. — Ти си затънал по-надълбоко, отколкото предполагах.

— Да, много по-надълбоко, отколкото предполагах и аз самият. — Конър говореше направо. Брат му не беше глупак. Освен това отново действаше разумно. — Джулия адски ще се разтревожи като разбере, че Брайън е заминал. Няма да сипвам сол в раната и да я обиждам, няма да я лъжа за причините за изчезването му. Просто ще й кажа, че това е личен въпрос и ще я помоля за съдействие. Това ще е достатъчно.

— Но дали ще се съгласи? Ако сподели подозренията си с директора или пък ако Черил Леджър се появи отново на прага, ако я притисне…

— Джулия няма да каже нищо.

Стивън стрелна брат си с любопитен поглед.

— Заради чувствата си към теб?

— Не, заради чувствата си към Брайън. Аз? — Конър се разсмя горчиво. — Когато й изтърся всичко това, тя вероятно ще ме нокаутира.