Андреа Кейн
Благословена жена (18)

17

18:05

Конър имаше късна среща в центъра на Манхатън. От там подкара право към Джулия.

Два пъти се опитва да се свърже със Стивън, но и двата пъти Селесте му каза, че той е при затворени врата. Несъмнено се опитваше да се справи с катастрофата, която причини. Най-добре бе да го направи. Заради всички.

Влизайки във фоайето в сградата на Джулия, Конър натисна звънеца, представи се и се замисли за предстоящата вечер. Ако предишната сдържаност на Джулия беше някаква индикация, значи той си беше свършил работата. Е, това бе добре. Независимо от предизвикателството нямаше намерение да оставя нещата нерешени. Не и когато имаше на ум един съвсем определен завършек.

Хвана дръжката на вратата и зачака нетърпеливо да прозвучи звънецът за отваряне.

И той прозвуча.

Той дръпна вратата, прекоси вътрешното фоайе и се насочи към стълбите.

 

 

В апартамента Джулия се огледа набързо в огледалото в коридора. Копринената й блуза беше светлосиня с бледо морава щампа. Панталонът й бе тъмносин. Гримът й беше лек, косата й — пусната свободно, обвила нежно раменете й. Цялостният ефект доста се доближаваше до онова, което тя искаше. Просто, но отворено. Не прекалено натруфено, но не и прекалено небрежно. Дрехи, които ставаха за всякакви случаи.

Което бе добре, тъй като тя нямаше представа къде отиват тази вечер. Знаеше само, че тя и Конър имат да обсъдят много неща, ако искаха да продължат да се виждат.

Тя се отдалечи от огледалото точно когато Конър почука.

Преметна сакото си през ръка, пое си дълбоко дъх и отвори вратата.

— Здрасти — поздрави го тя.

— Здрасти. — Погледът му припна по тялото й и той не си направи труд да скрие одобрението си. — Готова ли си?

— Аха. — Тя излезе в коридора и заключи вратата. — Къде ще вечеряме?

— Всъщност мислех да отидем в едно малко френско ресторантче край езерото. Имат страхотни бъркани яйца със сирене, страхотен хляб и страхотно вино. След това може да се поразходим. Вечерта е красива — не прекалено студена. А и имаме да говорим за толкова неща.

Джулия кимна.

— Това ми звучи добре. — Тя огледа костюма му и го изгледа озадачено. — Не съм ли достатъчно официално облечена?

— Няма такова нещо. Аз идвам направо от една среща. — Той взе сакото й и го задържа докато тя го облече. — Да вървим.

В колата цареше мълчание. Голямо мълчание с осезаемо напрежение. Размениха си само няколко учтиви фрази и то за незначителни неща като времето и днешните заглавия в пресата. За щастие пътуването беше кратко, така че паузите не станаха непоносими.

На вечерята бяха по-приказливи. Но напрежението си оставаше, извиращо от многото неща, които трябваше да обсъдят. И нямаше да изчезне докато не започнеха тази дискусия.

Конър пръв прие предизвикателството. На кафето той се наведе напред, опря лакти на масата и заговори за фундаменталния проблем — или поне онзи, който им пречеше да се отпуснат.

— Виж, Джулия, ти си умираш да се доближиш до Брайън и да видиш как стоят нещата — започна той. — Няма да има подходящ момент за това. Хайде просто да хванем бика за рогата, да се изправим пред проблема, за да можем да го преодолеем и да продължим вечерта си. Става ли?

В очите на Джулия проблесна изненада.

— Става.

— Добре. И не се удивявай толкова. Казах ти, че мога да бъда много директен. Мисля, че го забеляза онази вечер в апартамента ти.

Само споменът за онова, за което той загатваше, я сгорещи до болка.

— Забелязах. Спомням си също, че и аз бях доста директна.

— Директна, но колеблива — поправи я Конър.

— С основателна причина. — Джулия не отрече. — Онази целувка — независимо към какво беше прелюдия — ме замая. Не очаквам да ме разбереш. Както посочих, ние сме много различни.

— В някои отношения. Не и в други. Не се заблуждавай — аз също като теб бях замаян от целувката. Разликата е, че аз не се страхувах.

— Добре. Признавам грешката си.

Конър стисна зъби и Джулия почти можеше да види вътрешната му борба дали да продължи с темата. Тя измъкна решението от ръцете му.

— Мисля, че прибързваме. Имаме да обсъдим някои основни неща, преди да започнем да анализираме флуидите помежду ни.

— Сигурна ли си?

— Конър…

— Добре. — Той махна с ръка сякаш искаше да прогони протеста й. — Ще го направим по твоя начин. Да се върнем на първоначалната теза, на Брайън. — Поведението на Конър се промени леко, стана не толкова интимно, по-делово.

— Наистина разбирам какво става в главата ти, Джулия. Ти обичаш племенника ми. Той е много специално дете. Разтревожена си, защото виждаш, че преминава през труден период. Разтревожена си достатъчно, за да предупредиш родителите му. Предположила си, че ще побеснея ако направиш това. Грешиш. Вярно, помолих те да не контактуваш със Стивън и Нанси. Но ти ми изясни, че ако нещата излязат от контрол, възнамеряваш да направиш точно това. Беше откровена. Дори ме предупреди преди да се обадиш. Е, обратно на това, което смяташе, аз не бях ядосан. Сигурно си открила онова, което търсеше. Следващия път първо се увери във фактите преди да отменяш среща с мен, нали?

Джулия остави чашата си и кимна бавно.

— Така звучи честно.

— Така е. Предаността ти към Брайън ми се струва възхитителна. Повече от възхитителна. Мисля, че е нещо рядко и трогателно. Говоря сериозно. — Той присви вежди. — Някакви съмнения за това, което казах досега?

— Не, поне все още не.

— Добре, сега нека да преминем към трудната част. Да, снощи ти се обади на Нанси в неподходящ момент, но мога да те уверя, че тя прие съобщението ти сериозно. Също и Стивън. Те планират да направят всичко необходимо, за да помогнат на сина си. Щастието на Брайън е на първо място. Винаги е било и винаги ще бъде. Нещата ще се оправят. Междувременно бедното дете има ушна инфекция. Когато го видях преди малко, изглеждаше изтощен. Но взема антибиотик и скоро ще се оправи. Физически и емоционално. Родителите му ще се погрижат за това. — Конър се наведе по-наблизо, погледна Джулия в очите и не откъсна погледа си от там. — Това достатъчно честно ли е? Или все още си убедена, че лъжа.

Джулия сбърчи чело и се намръщи.

— Никога не съм те обвинявала в лъжа, Конър. Само в това, че говориш половинчати истини. И то не за Брайън. Само за това как напрежението, под което е поставен баща му, засяга живота му. Разбирам, смяташ, че се бъркам в чужди работи…

— Това е друга работа — прекъсна я той. — Постоянно ми казваш какво мисля за теб. И обикновено грешиш. — Той се пресегна през масата, хвана ръката й и бавно, но решително преплете пръсти с нейните. — Не мисля, че се бъркаш в чужди работи. Мисля, че си объркана. Че у теб има пластове, които прикриваш грижливо. Останалото е отворена книга — с толкова красива корица, че половината мъже на скамейките не откъсват очи от теб, когато се появиш на мачовете на Малката лига. Повярвай ми, аз съм един от тях. Мисля, че си откровена, всеотдайна, любяща и се вбесяваш, когато другите не са. Мисля също, че си страстна — и нямам предвид само работата ти. Преподаването просто е един безопасен отдушник за страстта ти. Има и други отдушници, които не са толкова безопасни. Аз например. Или по-скоро ние. Онова, което става между нас, те плаши до смърт.

— Уха! — Джулия затаи дъх. — Какъв анализ. Сигурен ли си, че нямаш научна степен по психология?

Лека усмивка.

— Не, аз съм хладнокръвен рисков инвеститор, който е вложил цялата си енергия в правенето на пари.

— Очевидно не цялата си енергия.

Той се разсмя.

— Не, не цялата. — Палецът му докосна дланта й. — Е, сега, след като прочистихме въздуха, все още ли не си сигурна, че ме харесваш? Или че не ми вярваш?

Джулия не можеше да игнорира приятната тръпка, която я прониза от докосването. Просто искаше да отдели неволните си реакции към него от по-рационалния си мисловен процес. Тя знаеше, че обяснението му за Брайън само е докоснало върха на айсберга. Но какво от това? Непълни или не, думите му бяха искрени. Колкото до останалото, е, когато се стигнеше до това, тя нямаше право да очаква от него да й открие всички вътрешни дела на семейството си. И нещо по-важно, дали решението му да си затваря устата я вбесяваше или това бе нещо по-фундаментално, като страха й, който той описа преди минута?

— Джулия? — настоя той.

Тя си пое дъх бавно, но трескаво.

— Точно в този момент не съм сигурна в нищо… което май че взе да ми става навик, когато съм покрай теб.

— Това ми звучи добре.

— Не съм сигурна, че на мен ми звучи по същия начин.

Палецът на Конър се успокои и пръстите се стегнаха около нейните.

— Разходи се с мен.

Сякаш бе покана да си легнат, толкова интимно прозвуча. А Джулия съвсем не беше имунизирана. Но тя искаше да излязат на тази разходка не само поради романтични причини. Трябваше да разговаря с Конър, да види какво го стимулира и да разбере от какво се стимулира тя.

Тя кимна, блъсна стола си назад и стана.

— Готова съм.

Излязоха от ресторанта тихо, както и пристигнаха, и със същото протичащо помежду им напрежение, макар че този път напрежението се коренеше по-скоро в очакването, отколкото в недоверието.

Езерото беше спокойно и отразяваше лунната светлина, обвито в златна мъгла. Около него се виеше тясна пътечка, а от двете й страни се виждаха току-що посадени дървета.

Конър хвана ръката на Джулия и я отведе от ресторанта. Пусна я, когато стигнаха до пътеката, и те тръгнаха един до друг, усещайки болезнено присъствието си, макар че повече не опитаха да се докоснат.

Този път Джулия наруши мълчанието.

— Беше прав. Уплашена съм до смърт.

— Знам. — Той забави ход, концентрирайки се върху същината на разговора. — Само че не знам защо. Ние сме различни. Добре, така е. И какво е толкова различно? Нима всички мъже в живота ти са приличали на теб? Грег Матюс със сигурност не е.

— Грег никога не е навлизал истински в живота ми, така че това няма значение. Освен това, аз със сигурност не бих те поставила точно в същата категория.

— Какво имаш предвид?

— Ти си Стратфорд.

— Също и Брайън. Ти не се боиш от него.

Джулия го стрелна с поглед.

— Много смешно…

— Не се шегувам.

— Нито пък аз. Откровена съм. Ти се изправяш пред мен с цялата си личност, не само с величествената си кариера. Непознато е за мен… страшничко.

Без предупреждение, Конър спря на място, завъртя се и я сграбчи за раменете.

— Боиш се от мен заради името ми? Защото във вестниците ме представят като крушата, която не пада далеч от дървото? Защото моето семейство е изградило една финансова династия?

Джулия не очакваше такава бурна реакция. Конър изглеждаше вбесен, както когато Черил Леджър оспори честността му.

— Самият ти си изградил огромна империя — напомни му тя.

— Накъде биеш?

— Конър, не става дума за името или за парите ти. Става дума за всичко — кой си ти, как си израснал, начина, по който възприемаш живота. Мислиш, че идеализмът е глупаво пилеене на време. Аз мисля, че е единственото ни спасение.

— Може би си права. Може би е така. Може би прекалено дълго съм общувал с неподходящи хора. Може би запознанството с теб е променило това. — Пръстите му се заровиха в косата й и той я дръпна по-наблизо до себе си, опирайки лице в нейното. — По дяволите, Джулия, животът не ни се поднася в спретнати малки пакетчета. Случват се и изненади. Ние сме една от тези изненади. Така че престани да издигаш стени, за да предотвратиш това, което се случва. Защото не можеш. Никой от нас не може.

Той наведе глава, устата му покри нейната, поемайки я със същата решителна липса на прелюдии, както и последния път. Устните му разтвориха нейните, а езикът му притисна дълбоко, галейки нейния с горещи ласки, които приключиха целия им разговор.

Този момент назряваше от събота и изведнъж той се превърна във всичко, което имаше значение — не само за Конър, но и за Джулия. Тя чу стенанията си, после отвърна на целувката му, устата й бе толкова трескава, колкото и неговата, ръцете й стискаха сакото му и мачкаха реверите, за да може да се вкопчи в него. Конър не беше доволен от това. Той я хвана за ръцете, вдигна ги около врата си и я притисна в себе си.

Целувката експлодира. Джулия бе една маса от нервни окончания, устните й подивяваха под неговите, цялото й тяло се тресеше, сякаш се напрягаше да получи още. Тя смътно долови как Конър я опря в едно дърво и я прикова там с мощната маса на тялото си. Дланта му опипа гърдите й, палецът му разтриваше зърното й със зашеметяващи кръгове. Мускулите му бяха стегнати, дъхът му — забързан, а през дрехите тя усещаше как ерекцията му пулсира върху корема й. Натискът бе чудесен — но не достатъчен. Искаше й се да е още по-близо, да го усеща по-силно.

С накъсан, отчаян вик тя започна да се извива, опитвайки се да се вдигне по-високо, да нагласи телата им в правилната поза. Конър издаде сподавен звук, който бе отчасти смях, отчасти стенание и я хвана за задните части, вдигна я и я нагласи срещу себе си.

Светът замръзна на място.

Дъхът на Джулия спря и през нея потекоха живи течения. Тя сляпо притисна устата на Конър до своята, извивайки се още по-наблизо и вдигна колене, за да обвие бедрата му. Всичко, което имаше значение, бе пулсирането вътре в нея, спираловидно нарастващата нужда, която Конър трябваше да запълни.

Той се придвижи към нея — веднъж, два пъти — после изведнъж спря, откъсна устата си и я погледна с очи, блеснали от страст.

— Джулия. — Гласът му беше дрезгав, сякаш изричането на тази една-единствена дума бе повече, отколкото му стигаха силите. — Джулия!

Тя отвори очи. Не знаеше защо той избра точно този момент да говори, нито пък й пукаше. Тялото й крещеше, протестирайки.

— Недей — успя да промълви тя. — Не спирай.

— Нямам и намерение. — Конър притисна челото си до нейното. — Да се махаме от тук.

— Какво? — Тя не можеше да се съсредоточи.

— Ние сме в ресторант. Край езерото. Забрави ли?

И тя изведнъж си спомни. Премигна и се огледа, опитвайки се да си събере мислите. Те бяха отвън, на публично място. А тя си беше изгубила ума. Напълно. И нямаше никакво желание да си го търси.

— Никой не ни видя — промърмори Конър, тълкувайки мълчанието й като смущение. — Ресторантът е далеч зад онези дървета. Сами сме. — Той преглътна с мъка, а тялото му бе все още напрегнато и притиснато в нейното. — Не променяй решението си. — Това бе отчасти заповед, отчасти молба. — За бога, недей.

Всичко в нея бе стегнато и трепереше. Едва усещаше крайниците си. Учуди се дали ще може да върви. Да промени решението си? Невъзможно.

— Няма — увери го тя с треперещ глас. — Не мога.

Конър гали лицето още един дълъг, неспокоен момент.

Сигурно бе видял онова, което трябваше да го убеди, защото отпусна хватката си достатъчно, за да могат краката й да се плъзнат надолу и да усетят земята. После той преметна ръка през кръста й и я прикова към хълбока си.

— Да вървим.

Шофирането до дома бе пълна мъгла. Джулия не мислеше за нищо друго. Всъщност изобщо нямаше никакви мисли, само очакване. Конър скъси времето наполовина, изминавайки двайсет мили с превишена скорост и минавайки два пъти на червено. Завъртя мерцедеса си в паркинга пред сградата й и излезе от колата почти преди да загаси двигателя. Джулия изскочи от мястото си също толкова бързо, вече с ключове в ръка.

За втори път се намъкваха в апартамента й без да пуснат осветлението. Само че този път Конър щракна резето зад себе си, наблюдавайки я с възбуден, хищнически поглед.

— Знам, казах, че ще почакам до събота. Не мога.

Сърцето на Джулия се удряше в ребрата й.

— Нито пък аз.

С едно движение Конър се освободи от сакото си, метна го настрани и приближи до нея.

— Къде е спалнята? — попита той с възбуден глас.

Тя кимна към задната част на апартамента.

— Там отзад.

— Много е далеч. Не съм сигурен дали ще изтрая. — Той я целуна, открито плътска целувка, която събуди цялата им предишна настойчивост, съживи я с крясък.

— В дневната има диван — успя да промълви Джулия, посочи наляво и се разтрепери, когато Конър започна да разкопчава блузата й. — Много по-близо е.

Устните му прогориха нажежена пътека от ключицата чак до гърлото й.

— Кое е по-голямо, диванът или леглото?

— Леглото.

— Тогава ще изтрая. — Конър я дърпаше по коридора. — Едва.

Блузата на Джулия изчезна докато стигнат до спалнята, а вратовръзката и ризата на Конър бяха наполовина свалени. Той се отърва от тях с няколко бързи дръпвания, а възбуденият му поглед разкъсваше Джулия, докато тя стоеше там по панталон и сутиен. Погледът му помръкна, когато се пресегна, разкопча сутиена и го пусна на пода. Пристъпи по-близо, дланите му се плъзнаха по раменете й и се преместиха встрани да обхванат гърдите й.

— Влудяваш ме — промърмори той, абсорбирайки едва забележимите й трепети от удоволствие. Притисна устни в шията й, палците му докосваха зърната й, усещайки как се втвърдяват под тях. Тя се изви, а неумишленото движение притисна гърдите й в него и зърната й се плъзнаха по здравите му, космати гърди.

И двамата замръзнаха.

— Боже… — Конър затаи дъх и сключи ръка около нея, за да я привлече по-наблизо. — Може би беше права. — Той разтърка тялото си в гърдите й, потрепервайки от удоволствие. — Може би трябва да си уплашена до смърт.

— Хмммм — промърмори Джулия, потънала в чувственост. Тя повтори движението на Конър, само че много бавно, влачейки гърдите си по неговите, така че да акцентира върху всеки нюанс на трепета. — Може би трябва.

Изглежда нещо вътре в Конър се прекърши. Силен трепет разтърси тялото му и той сграбчи ръцете й, отблъсквайки се надалеч от нея.

— Имаш трийсет секунди да скочиш в това легло.

— Трябват ми само двайсет. — Джулия дръпна копчето на панталона си. Нямаше представа коя е тази жена, но знаеше какво иска. И щеше да умре ако не го получи.

Конър се съблече пръв и събори Джулия на леглото, забивайки пръсти в бикините й, спускайки ги надолу по краката й.

— Най-после — изпъшка гърлено той, вече разтваряйки бедрата й. Премести се и покри тялото й със своето. — Джулия, това няма да е бавно. Не и този път. Трябва да вляза в теб.

Джулия кимна, чувствайки се обезумяла като него. Не искаше да е бавно. Искаше Конър. Дъхът й спря в гърлото, когато ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й, пръстите му я разтвориха, плъзнаха се вътре, изследвайки овлажняването й, и тя извика. Все още бе замаяна от докосването, когато той разпери краката й по-нашироко и се настани между тях.

Пенисът му опипа входа към тялото й, после се притисна навътре. Тя бе повече от готова за него и той се плъзна бавно напред, разтягайки я, изпълвайки я. Джулия действаше по чист инстинкт, извивайки се, за да го поеме по-надълбоко, вдигайки крака да обвие бедрата му. Тя наддаде приглушен, възбуден вик, главата й се мяташе на всички страни, докато се опитваше да забърза движенията си.

— Стегната си — промърмори прегракнало той, а по бицепсите му се усетиха тръпки на сдържане. — Не… искам да те нараня.

— Не ми пука. — Ръцете на Джулия се свиха в юмруци на гърба му. — Конър, моля те. — Тя се разлюля под него.

Това помогна.

Ръцете му се зъбиха под нея, извивайки я, за да го приеме и той влезе целия. Тя го усети напрегнат, усети как нейното тяло се предава, но това нямаше значение. Имаше значение само да угаси огъня.

Конър промърмори нещо неразбираемо, тонът му бе груб, гърлен, докато се опитваше да се забави. Но не можеше и Джулия не му позволи. Тя се гърчеше под него и сломи съпротивата му. Той започна да се движи, тежко и бързо, пръстите му се забиваха в кожата й, докато я приковаваше да вземе все повече и повече от него.

Удоволствието пламна, избухна в огън и Джулия го посрещна, тласък след тласък, тялото й намираше ритъма му и се нагаждаше към него. Тя усещаше в себе си пронизваща болка, която се засилваше с всеки тласък, свиваше се все по-здраво, и по-здраво докато накрая си помисли, че умира.

Конър сигурно бе усетил нейната настойчивост — и я споделяше — защото хвана таблата на леглото, надигна се по-високо и се заби по-дълбоко, пронизвайки я напълно и триейки едно толкова свръхчувствително място, че тя застена. Той го извади отново и Джулия се чу как извика, тялото й се изви като тетива, очакваща да я пуснат. Тя не можеше да понесе това, вече не. Нито Конър, ако накъсаното му дишане и трескавите движения бяха индикатор за това.

Той се вмъкна отново в нея и изведнъж тя се разби, всичките й нервни окончания се пръснаха на парченца, а тялото й се разплиташе, пулсиращо около твърдия пенис на Конър. Той наддаде дрезгав вик, потопявайки се в нейния оргазъм, тласкайки все по-надълбоко, задържайки се там докато контракциите й го изцеждаха, хвърляха го на ръба.

Той свърши бурно, тялото му подскочи от усещането и той избликна в нея с мощните спазми на края. Притисна тялото си в нейното, изцяло погълнат от чисто физическата чувственост. Устните й все още се движеха, когато той се отпусна върху нея, а леки последващи тласъци от неговия оргазъм — и от нейния — се вълнуваха през тях.

Джулия потъна в леглото с разтреперани крайници.

Съзнанието й бе блажено вцепенено, тялото й — задоволено, и тя спокойно би могла да остане така с векове.

Конър имаше други идеи. Джулия все още се рееше, когато той се опря на лакти и погледна към нея.

— Добре ли си? — Когато тя не отговори, той я погали нежно по бузата. — Джулия, погледни ме.

Тя с мъка отвори клепачите си.

Той изглеждаше изпотен и изтощен, сякаш бе бягал на маратон. Но изражението му бе напрегнато, а веждите му бяха сплетени от загриженост.

— Добре ли си?

— Добре — успя да промълви едва-едва тя.

Затаил дъх, Конър събра сили и се вдигна от нея. Хладният въздух се плъзна по сгорещеното тяло на Джулия, тя потрепери и посегна към одеялото.

Конър го намери, дръпна го, после спря за момент преди да ги завие. Погледът му я изследваше, а чертите му бяха сурови, осветени от луната.

— Толкова дяволски красива си — промърмори той със силно мъжко задоволство. — Заслужаваш да остана при теб с часове. Следващия път…

Думите му събудиха първоначалните му грижи, той се намръщи, обви ги с одеялото, после се опря на лакът и се наведе над нея да наблюдава лицето й.

— Защо не ми каза?

Тя се усмихна едва-едва, и дори не се престори, че не е разбрала въпроса му.

— Защото това нямаше да промени нищо.

— Дяволски добре щеше да го промени. Щях да действам по-бавно…

— В такъв случай, радвам се, че не ти казах. Бях побесняла точно колкото теб. Още малко време и щях да умра.

Той все още се мръщеше.

— Нараних те.

— Не, не си — отговори тя с абсолютна откровеност. — Беше удивителен.

Чертите му се смекчиха, а в очите му проблесна интимна светлина.

— Ти също. — Той погали мокрите кичури коса по бузата й. — Ще ми кажеш ли защо?

— Защо бях удивителна или… защо бях девствена?

Той се усмихна.

— Първата част е вродена. Питах за втората. Пак ли се дължи на твоя идеализъм или е нещо друго?

Тя сви рамене, чувствайки се някак си по-разголена, по-уязвима отколкото когато телата им бяха съединени. Да водят този разговор докато се разхождат край езерото бе едно. Но да го водят, когато лежаха заедно, голи, след като току-що бяха правили любов, бе съвсем различно.

— По малко и от двете. Първо, девствеността ми никога не е била проблем преди тази нощ.

Той се втренчи в нея, сякаш тя бе изгубила ума си.

— Джулия, ти си поразителна. Не, нещо повече. Ти притежаваш естествена, непосредствена красота, каквато не съм виждал у никоя друга жена. Възбуждам се само като те гледам как аплодираш на мачовете на Малката лига. Какво, по дяволите, имаш предвид, че девствеността ти никога не е била проблем — нима всички мъже, които познаваш, са евнуси?

Тя трябваше да се разсмее въпреки важността на това, в което щеше да се впусне с него.

— Благодаря ти. Колкото до мъжете, които познавам, не, те не са евнуси. Въпросът не беше в тях, а в мен. Аз разцъфнах късно. Казах ти, бях кльощаво, обикновено дете. Израснах в кльощава, обикновена тийнейджърка, съвсем не толкова поразителна. Казах ти и че бях мъжкарана. Живеех заради бейзбола и училището. Освен през лятото, когато бях ръководител на лагер. Обичах да работя с децата. Не си спомням момент, когато да не съм искала да преподавам. В колежа се насочих към детска психология и начална педагогика. Учението ми стана още по-фокусирано и интензивно. После дойде университетът и, да, ти знаеш останалото. — Тя сплете пръсти върху одеялото и се втренчи в тях. — Отгоре на всичко това, аз винаги съм била затворена.

— Казваш, че не си имала богат социален живот.

— Точно така. Бях в университетския отбор по софтбол и можех да вися там с тълпата — ако исках. Но не ми беше много приятно. Бях твърде срамежлива и книжен червей. — Кисела усмивка. — Сигурна съм, че учението ми във Васар не засили много социалния ми живот. Не и докато татко беше професор там.

Конър наклони критично глава.

— Баща ти наистина ли те плашеше или просто се опитваше да те защити?

— Да ме плаши? — Джулия се разсмя. — Няма нищо такова. Колкото до защита, да, предполагам, че е опитвал — освен когато беше в час. Тогава не би разбрал дори да бях отвлечена от извънземни точно пред носа му. Завладян е от работата си. Както и да е, не е склонен към насилие. Така че не плашеше момчетата и не ги гонеше с пушка. Те се дърпаха сами.

— Защо?

— Академично благоразумие. Първо, аз знаех много за професорите от студентското градче още от дете. Така всички, с които се мотаех, се чувстваха като в аквариум. После идваше конфликтът на интереси, когато се стигнеше до списъка с чакащите.

— Изгубих нишката.

— Ще обясня. — На Джулия й се искаше останалото от дискусията да си остане недовършено на този етап. — Татко е вдъхновен човек, който вдъхва живот в преподаването си. Всеки семестър има наплив за неговите курсове по философия и литература и списък с чакащи да влязат. Повечето момчета смятаха, че свалянето на единствената дъщеря на професор Талбот не е най-добрия начин да спечелят благоразположението му. — Тя отново сви рамене. — Нямаше значение. Никога не съм мислила за изхода като за жертва. Както казах, аз си бях тихо малко книжно червейче, а не гореща мацка за срещи.

Конър я наблюдаваше с проникваща интензивност.

— Пропускаш нещо — заяви решително той. — Нещо, което е в основата на всичко това и е причината за твоята решителност да се придържаш към идеализма си. Какво е то?

Джулия се стресна. Конър й бе казал, че е добър в разгадаването на хората, но не очакваше да е толкова проницателен.

— Впечатлена съм — отвърна Джулия, търсейки по-лек тон. — Много си прозорлив за човек без тренинг.

— Джулия. — Той нямаше намерение да се разубеждава. — Каза ми, че е имало някои отношения, в които не си била защитена. Кои са те?

Тя започна да разбира как е направил милионите си. Той имаше инстинкт да забелязва червените флагчета за тревога, да ги пресява и да избира основните подходи. И знаеше какво точно да търси, за да постигне най-печелившите резултати.

Може би рисковите инвеститори и детските психолози имаха много повече общи неща, отколкото тя подозираше.

Но все пак това щеше да бъде трудната част. Не че историята беше тайна. По-голямата част от нея се появи в медиите. Само че тя говореше рядко за нея и то само пред майка си. Мередит Талбот разбираше по-добре от всеки друг. Тя напипваше право същността на нещата — първо като довереник, после като сестра — не, повече като сестра, пословичната Флорънс Найтингейл^[1], която виждаше признаците и вземаше необходимите мерки да спре кризата и да започне лечението.

— Джулия? — насърчи я Конър. — Кажи ми за какво мислиш.

Тя се извърна и срещна погледа му.

— Мисля за това как да отговоря на въпроса ти.

— Искрено, както отговори на всички останали.

Тя кимна, решена да предаде детайлите, запазвайки твърдо скрити емоциите си.

— Имах си една най-добра приятелка докато бях дете. Франи. Тя бе сладко, нежно момиченце. Когато не се занимавах с бейзбол, двете с нея бяхме неразделни. Някъде към края на трети клас тя започна да се държи различно — стана потисната и затворена. Мама забеляза това още преди мен. Или може би аз забелязах, но не го разбирах, за да го нарека по някакъв начин. Не знам. Както и да е, симптомите се влошаваха. Тя стана мрачна, нервна, дори сърдита.

Чертите на Конър се стегнаха, а изражението му подсказа на Джулия, че той се досеща какво следва.

Тя все пак му каза.

— Накратко, оказа се, че доведеният баща на Франи я малтретира. И то не само емоционално. Заплашвал я с всякакви ужасни неща. Понякога я удрял. И накрая… — Джулия преглътна и усети, че й се гади от онова, което щеше да каже. — Накрая атаките му станали сексуални. Заплашил да я убие, ако посмеела да каже и дума някому. Не че тя имаше към кого да се обърне. Майка й беше изпаднала в някакво самозащитно отрицание. Истинският й баща беше в Европа с двайсетгодишната си секретарка. Франи бе ужасена и сама.

Джулия спря за момент, мислейки си, че реалността бе още по-ужасна за нея сега, като възрастна, когато разбираше напълно чудовищността на онова, което бе трябвало да изтърпи приятелката й.

— Слава богу, че я имаше мама. Тя разпозна симптомите от опита си като детска сестра. Накара Франи да се открие пред нея. После се свърза с детските служби. Имаше изслушване, развод и много консултации. Доведеният баща на Франи се озова в затвора, а Франи остана с майка си. Но никога повече не беше същата. Избяга като тийнейджърка, прекъсвайки всичките си връзки с дома. Не я виня.

— Боже… — Конър сякаш изпитваше физическа болка. — Даже не мога да си представя… — Той си пое бавно дъх, поглеждайки Джулия с ново разбиране. — Това обяснява много за теб.

— Сигурна съм. — Джулия въздъхна. — Например защо съм толкова внимателна с учениците си. Защо искам да запазя, доколкото мога, идеализма си. Защо принципите ми означават толкова много за мен. Видяла съм грозотата на живота, Конър. И когато порази някого, невинаги е честно. Така че ние трябва да се вкопчим в красотата, която е останала. И каквито и мечти да имаме под наш контрол, трябва да се държим здраво за тях и да не правим компромиси, освен когато е абсолютно необходимо.

— По отношение на неща като връзките.

— Да, по отношение на неща като връзките. — Джулия не можеше да разбере за какво си мисли Конър. Очевидно я разбираше. А как щеше да реагира, бе съвсем друг въпрос.

— Преживяването на твоята приятелка ли те уплаши от мъжете? — попита той.

— Имаш предвид сексуално? — Джулия поклати глава. — Даже не разбрах в пълна степен какво се е случило с Франи докато не пораснах достатъчно, за да се справя с него. Освен това у дома си имах модел за подражание. Татко бе предан съпруг и баща. Така че не, никога не съм слагала всички мъже в един кюп с доведения баща на Франи. Той беше гнусен и болен. Но той е само един човек. Не ме е уплашил от мъжете изобщо.

— Значи се отнасяш към себе с нужното уважение — допълни Конър. — Искаш да имаш пълноценна връзка, а не само секс. Искаш да харесваш човека, с когото спиш, и да му вярваш. Искаш среща на умовете и емоциите, не само на телата.

— Да, колкото и старомодно да звучи. — Джулия огледа лицето му. Той не й се подиграваше. Все пак й се искаше да бяха провели този разговор по-рано — преди да преспят заедно и когато идеалистичните принципи, които тя рецитираше, щяха да звучат правдоподобно. — Както казах, останали са ми много малко неща, за които да мечтая. Правенето на любов с любим мъж бе една от тези мечти за мен. Не исках да правя компромиси, да правя само секс без емоции. Може и да звучи нелепо, особено като си легнах с теб само след две срещи, но това е истината. Не съм очаквала това огромно привличане помежду ни. Мислех, че първо ще бъдат умовете и сърцата, а после страстта. Сигурно съм била глупачка.

— И сега съжаляваш?

— Не, не съжалявам. Просто… се промених. Както казваш, нещата те променят. Само че не очаквах това. Не само привличането помежду ни, но и колко невероятно ще бъде, когато ние… — Гласът й увисна във въздуха и атмосферата помежду им се нажежи отново.

— Правихме любов — довърши вместо нея Конър. Изражението му вече не беше непроницаемо. Беше нежно, погледите им бяха възбудени. Върхът на пръста му погали бузата й, после долната й устна. — Давай напред и го кажи, защото беше точно това. Ние не просто се хвърлихме в леглото, Джулия, ние искахме да сме там. Може да е станало по-бързо, отколкото си планирала, но няма нищо случайно в това, което се случи помежду ни. А за реда на нещата, бих казал, че всичко дойде заедно, като лавина.

Той наведе глава и целуна трапчинката под гърлото й.

— И мисля, че си удивителна. — Спусна се надолу и целуна ключицата й. — Освен това си най-искреното, най-непрестореното човешко същество, което съм срещал. — Поредица от целувки по шията й. — Ти си интелигентна и чувствена и аз имам много добра представа какво те стимулира. — Той се мръдна, устните му се плъзнаха надолу, докосвайки горната издутина на гърдите й, после надолу, изследвайки деликатната шир на цепката помежду им. — Това се отнася до харесването и доверието, както и до срещата на умовете и емоциите, нали?

Джулия се задъха. Неудобството от този сериозен разговор изчезваше под усещанията, които Конър й носеше с ласките си. И всичко, което казваше, звучеше толкова вярно.

— Да — успя да промълви тя.

— Колкото до страстта… — Конър дръпна одеялото от покорните й ръце и го отметна настрани. — Никога не съм желал така друга жена, която да ме поглъща изцяло. — Той се изправи на колене, наведе се над гърдите й и овлажни зърното й с върха на езика си. — Възбуждам се всеки път като си помисля за теб, а пък си мисля за теб в най-неподходящи моменти, например насред бизнес срещи. — Устните му обхванаха зърното й, дръпнаха го, а през нея преминаха тласъци на удоволствие. Тя изстена и се изви срещу него.

— В събота вечерта си взех студен душ — промърмори дрезгаво Конър, премествайки се върху другата й гърда, галейки я с устни. — Вече съм на трийсет и пет, а си взех студен душ. По-лошо, вземах си по един всеки ден след това. Тази вечер едва успях да се съблека. А когато проникнах в красивото ти тяло… — Езикът му се завъртя по зърното й и той дръпна твърдото връхче в устата си. Спря, вкусвайки вика й от удоволствие. — Беше повече от невероятно. Беше експлозивно, все едно да се хвърлиш в слънцето. Усетих го точно като теб. Но, Джулия… — Той вдигна глава и срещна замъгления й поглед. — Този път ще бъде още по-добре.

— Така ли? — Тялото на Джулия се съживяваше с крясък и тя едва говореше.

— Аха. — Той се надигна, заплете пръсти в косата й и дръпна устата й към своята. — Спомняш ли си какво ти казах — че заслужаваш да остана при теб с часове? Тези часове едва започват.

— Сега? — прошепна тя, а дланите й се плъзнаха по гърдите му, изследвайки мускулестото му тяло, после се спуснаха по-надолу.

Конър изсъска през зъби, когато пръстите й обвиха ерекцията му.

— Определено сега.