Джефри Арчър
Затворник по рождение (73)

72.

Дани Картрайт седеше на тясната дървена пейка и чакаше да стане точно десет и делото да започне. Погледна към мястото, където двамата му адвокати бяха потънали в разговор.

Беше се видял с тях в стаята за срещи в съда и те се опитаха да му вдъхнат кураж. Но той си даваше ясна сметка, че макар да не беше убил Бърни, нямаше смислена защита за обвиненията във фалшификация, кражба, измама и бягство от затвора — комбинирани, те водеха до присъда от осем до десет години. Такова бе мнението не само на самообразовалите се „специалисти“ от „Белмарш“, но и на изтъкнатите мъже с копринени тоги, които практикуваха занаята си в „Олд Бейли“.

Нямаше нужда някой да му казва, че като се добавят към първоначалния му срок, това означаваше, че ще напусне „Белмарш“ за собственото си погребение. Редовете за пресата вляво от него бяха претъпкани с журналисти, готови да допълнят с нова информация хилядите редове, изписани по случая през последните шест месеца. Историята на Дани Картрайт, единственият човек, успял да избяга от най-строго охранявания британски затвор, откраднал над петдесет милиона долара от швейцарска банка, след като продал чужда колекция от марки, и в крайна сметка арестуван на улица „Болтънс“ рано една сутрин, докато бил в прегръдките на годеницата си („Таймс“) — секси гаджето му („Сън“). Пресата така и не можа да стигне до единомислие дали е мошеник, самозванец като Скарлет Пимпърнел, или садист като Джак Изкормвача. Историята бе занимавала обществеността цели шест месеца и първият ден на делото се бе превърнал в нещо много подобно на премиера в Уест Енд. От четири часа сутринта пред „Олд Бейли“ се виеше опашка от кандидати за стоте места в залата, които в много редки случаи успяваха да се запълнят. Повечето хора смятаха, че е много по-вероятно Дани да прекара остатъка от дните си в „Белмарш“, отколкото на улица „Болтънс“.

Алекс Редмейн и неговият помощник, достопочтеният сър Матю Редмейн, кавалер на ордените Сейнт Майкъл и Сейнт Джордж, кралски адвокат, положиха всички сили, за да помогнат на Дани Картрайт през шестте месеца, които прекара отново в затвора, в килия, по-малка от килера на Моли. И двамата бяха отказали какъвто и да било хонорар, въпреки че сър Матю бе предупредил Дани, че ако успеят да убедят съдебните заседатели, че печалбата, която е успял да натрупа, се пада на него, а не на Хюго Монкрийф, той ще му представи стабилна сметка, плюс разходите, които нарече „допълнителен хонорар за освежителни напитки“. Това бе един от малкото случаи, в който и тримата избухнаха в смях.

Бет бе освободена под гаранция още в сутринта на ареста, но никой не се изненада, че нито Дани, нито Ал бяха удостоени с подобно снизхождение.

Господин Дженкинс ги чакаше в приемното на „Белмарш“, а господин Паско се погрижи да бъдат настанени в една и съща килия. Само след месец Дани бе отново на своя пост в библиотеката, както бе споменал пред госпожица Бенет. Големия Ал бе разпределен на работа в кухнята и макар храната тук да не можеше да се сравнява с гозбите на Моли, и двамата разбираха, че са извадили малко късмет в цялото нещастие.

Алекс нито веднъж не напомни на Дани, че ако се беше вслушал в съвета му и се беше признал за виновен в убийство още на първото дело, сега щеше вече да е свободен, да ръководи автосервиза на Уилсън, да е женен за Бет и да се грижи за детето си. „Свободен в какъв смисъл?“ бе отвърнал тогава Дани.

И все пак имаше и моменти на триумф. С божията помощ Алекс успя да убеди съда, че макар Бет технически да бе виновна за това, в което я обвиняваха, на практика е узнала, че Дани е жив, само четири дни преди ареста, при това двамата си бяха назначили час при него в сутринта на задържането. Съдията осъди Бет на шест месеца условно и от този момент нататък всяка първа неделя на месеца тя отново посещаваше Дани в „Белмарш“.

Съдията не прояви същата благосклонност, когато се стигна до ролята на Големия Ал в целия заговор. Във встъпителната си реч Алекс бе посочил, че клиентът му, Албърт Кран, не се е възползвал материално от състоянието на Монкрийф, освен че е получавал заплата като шофьор и му е било позволено да спи в малка стаичка на последния етаж в къщата на улица „Болтънс“. Точно тогава господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат, който пледираше от името на Короната, пусна бомба, която Алекс не очакваше.

— Може ли господин Кран да обясни как сумата от десет хиляди паунда се е появила в личната му банкова сметка само няколко дни след освобождаването му от затвора?

Големия Ал нямаше обяснение, а и да имаше, точно на Пиърсън ли щеше да го даде.

Заседателите не се впечатлиха особено.

Съдията изпрати Големия Ал в „Белмарш“ да доизлежи оставащите му пет години от предишната присъда. Дани направи всичко възможно той бързо да бъде повишен и поведението му да е безупречно по време на престоя му зад решетките. Блестящите доклади от страна на Рей Паско за поведението му, потвърдени от директора, означаваха, че Големия Ал ще бъде пуснат условно след по-малко от година. Той много щеше да липсва на Дани, който обаче бе убеден, че само ако му намекне за това по някакъв начин, Големия Ал ще създаде неприятности на затворническата управа, за да остане зад решетките.

По време на едно от посещенията си Бет донесе друга радостна новина.

— Бременна съм.

— Господи, та ние прекарахме само четири нощи заедно — възкликна Дани и я прегърна.

— Но не мисля, че само толкова пъти се любихме — уточни тя и добави: — Да се надяваме, че Кристи ще си има братче.

— Ще го кръстим Бърни.

— Не, ще го наречем… — Сирената, обявяваща края на часа за посещения, заглуши думите й.

— Може ли да ви задам един въпрос — обърна се Дани към Паско същия ден, докато надзирателят го отвеждаше до килията.

— Естествено — отвърна Паско. — Но това не значи, че ще получиш отговор.

— Винаги сте знаели, нали?

Паско се усмихна, но предпочете да замълчи.

— Какво ви караше да мислите, че не съм Ник? — попита Дани вече пред вратата на килията.

Паско завъртя ключа в бравата и Дани влезе вътре, решил, че няма да получи отговор. Но надзирателят само кимна към снимката на Бет, която, увита в целофан, отново бе залепена над огледалото.

— Господи! — възкликна Дани. — Никога не я свалих от стената.

Паско се усмихна, отстъпи в коридора и затръшна тежката врата.

Дани вдигна очи към местата за публиката и видя, че бременната вече в шести месец Бет му се усмихва с онази нейна усмивка, непроменена от дните в „Клемент Атлий“. Знаеше, че ще си остане същата до края на дните му, все едно колко години ще му даде съдията.

Майка й и неговата майка седяха от двете й страни — както винаги. Там бяха и много от приятелите му, както и хора от Ийст Енд, които до гроба си щяха да твърдят, че е невинен. Погледът му се спря на професор Амиркан Мори — истински приятел в тежки мигове. В края на реда зърна лице, което не очакваше да види отново. Сара Девънпорт се бе навела над перилата и също му се усмихваше.

На мястото на адвокатите Алекс все така оживено разговаряше с баща си. Вестник „Таймс“ бе отделил цяла страница на бащата и сина, които щяха да защитават подсъдимия. За втори път в историята съдия от Върховния съд се явяваше в ролята на защитник, а с положителност това бе първият път, когато един син щеше да е водещ адвокат на своя баща.

Дани и Алекс бяха възстановили приятелството си през изминалите шест месеца. Ясно бе, че то ще остане за цял живот. Бащата беше чешит като професор Мори. И двамата имаха своята страст: за професор Мори тя беше знанието, а за сър Матю — справедливостта. Присъствието на стария съдия в залата накара много от опитните юристи и дори цинично настроените журналисти да се замислят по-внимателно над случая. Така и не можеха да проумеят какво го е убедило в невинността на Дани Картрайт.

Господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат, и неговият помощник седяха в другия край на скамейката и преглеждаха встъпителната реч, нанасяйки последни корекции.

Дани беше готов за изблика на жлъч от страна на Пиърсън при обръщението му към заседателите и съда. Щеше да твърди, че обвиняемият е не само жесток и опасен престъпник, но и че има само едно място, където заседателите могат да го изпратят до края на дните му.

Алекс Редмейн беше обяснил на Дани, че очаква да бъдат призовани само трима свидетели: инспектор Фулър, сър Хюго Монкрийф и Фрейзър Мънро. Двамата с баща му обаче бяха решили да призоват и четвърти. Предупредили го бяха също така, че съдията, който и да е той, ще направи всичко възможно да предотврати неговото призоваване.

Сър Матю не се изненада, когато съдия Хакет повика адвокатите на двете страни в кабинета си преди заседанието и ги предупреди, че няма да допусне каквото и да е позоваване или намек за първото дело за убийство, гледано в присъствие на съдебни заседатели и последващото му обжалване — отхвърлено от трима съдии в Апелативния съд. Подчерта също, че ще санкционира строго и не ще позволи да бъде записано в протоколите, ако някоя от страните направи и най-лек намек или каквото и да било споменаване за някакъв запис като доказателствен материал, или се опита да замеси имената на Спенсър Крейг — сега вече изтъкнат кралски адвокат, Джералд Пейн — член на парламента, или популярния актьор Лорънс Девънпорт.

Сред юристите бе известно, че съдия Хакет и сър Матю Редмейн не си говорят вече от трийсет години. Сър Матю бе спечелил твърде много дела на по-нисши инстанции още по времето, когато и двамата са били начинаещи адвокати, за да е ясно на всички кой е по-добрият. Журналистите много се надяваха старото съперничество между тях да пламне отново по време на процеса.

Заседателите бяха избрани предишния ден и сега се очакваше да влязат в съдебната зала, за да изслушат доказателствата, преди да произнесат присъдата си по делото „Короната срещу Даниъл Артър Картрайт“.