Джефри Арчър
Затворник по рождение (72)

71.

— Добре че не дойде преди малко — посрещна го майка му.

— Толкова ли е зле положението!

— Още по-зле. Крайно време е във Вътрешно министерство да се научат, че когато един съдия се пенсионира, не само го изпращат у дома до края на живота му, но и съпругата му се превръща в единствения подсъдим, когото може да съди!

— Какво предлагаш? — попита Алекс, докато вървяха към трапезарията.

— Съдиите да бъдат разстрелвани на седемдесетия им рожден ден, а съпругите им да получат извинения и пенсия от благодарната нация.

— Имам по-приемлива идея.

— Каква е тя? Да се узакони правото да се подпомага самоубийството на съпругите?

— Не е така драстично — отвърна Алекс. — Не знам дали Негова Светлост ти каза, че съм му изпратил материалите от едно дело, върху което работя в момента, и имам нужда от съветите му.

— Ако ти откаже, да знаеш, че повече няма да го храня.

— В такъв случай може би имам някакъв шанс — рече Алекс с въздишка точно когато баща му влезе в трапезарията.

— Шанс за какво? — попита съдията и се загледа през прозореца.

— За помощ във връзка с делото, което…

— Делото „Картрайт“ ли? — попита старецът, без да откъсва очи от гледката навън. — Току-що изчетох протоколите. Доколкото разбирам, почти няма закон, който това момче да не е нарушило: убийство, бягство от затвора, кражба на петдесет милиона долара, осребряване на чекове от чужди банкови сметки, продажба на чужда колекция марки, пътуване зад граница с паспорт, който не е негов, дори приемане на титла, която се полага другиму. Наистина трудно можеш да обвиниш полицията, че е нахълтала в дома му.

— Да разбирам ли, че няма да ми помогнеш?

— Не съм казал такова нещо — отговори съдия Редмейн и най-сетне извърна лице към сина си. — Напротив, на твоите услуги съм, защото има едно нещо, в което съм сигурен. И то е, че Дани Картрайт е невинен.