Нелсън Демил
Пантерата (71)

70.

Бък, Кейт, Бренър и моя милост влязохме в микробуса.

Чет седеше при конзолата и наблюдаваше трите джипа на мониторите. Погледна ни през рамо и попита:

— Как мина?

— Не много добре — отвърна Бък.

Чет избута назад стола си и го завъртя.

— Защо?

— Мисля, че подозират нещо — обясни Бък.

— Разбира се, че подозират — отвърна Чет. — Не са глупаци.

— Самият ти каза, че са глупаци — напомних му.

— Да. Но освен това са коварни и параноични. Ако Пантерата нямаше интерес да ви пипне, нямаше дори да изпрати тази делегация — увери ни той. — Човек не си прави уговорка да огледа кола, която няма намерение да купува.

Така си е. Но понякога отиваш да огледаш кола, която искаш да откраднеш.

Както и да е, Бък набързо разказа на Чет какво се бе случило. Чет го изслуша внимателно и отново ни увери:

— Ал Кайда просто действа прилежно. Трябва да защитават Пантерата и винаги действат с предположението, че е възможна двойна игра. Това е Близкият изток — напомни ни той.

Така си беше. Определено не се намирахме в Канзас.

— Значи познаваш онзи тип Набеел? — попита ме Чет.

— Той ме познава отпреди аз да се запозная с него. — Обясних за изтичането на информация от йеменското консулство в Ню Йорк. — Държавният департамент трябва да обяви персонала на цялото консулство за персона нон грата.

— Изтичането на информация може да е станало от Външното министерство в Сана — каза Бък, г-н Разузнавачът на Държавния департамент. — Харесваме персонала на консулството в Ню Йорк. Те продават информация и на нас.

Естествено. Това е игра. Двойно трупане на долари.

Имаше и по-важни теми от тази, че бях бесен, че съм черпил Набеел с кравай в Ню Йорк и съм му позволил да ме направи на глупак, така че казах:

— Мисля, че онези от Ал Кайда разбраха къде са ги докарали.

Чет като че ли отново не се впечатли особено и попита риторично:

— И какво ще направят?

Въпросът обаче не беше риторичен.

— Някоя нощ ще пратят сто джихадисти към Крепостта на гарвана и ще избият всички тук — отвърнах аз.

— Това ще означава война с шейх Муса, а те не искат да се въвличат в подобно нещо — отвърна Чет.

Бък се съгласи и обясни:

— Защитават ни не тези стени и оръжията. А гневът на всички бедуински племена.

— Както и безпилотните самолети — добави Чет.

— Добре — отстъпих аз. — Но нямаше да е зле да имахме още десетина-двайсет бедуини.

— Последното, което ни трябва, са още въоръжени бедуини — каза Чет на мен и на всички останали. — Ако нещата тръгнат зле или бедуините се обърнат срещу нас, можем да се справим с тези осемте. Но не и с повече.

— Шейх Муса е наш верен съюзник — напомних му.

— Така е — съгласи се Чет. — Но съюзите се променят. Всичко, което казах в Аден за шейх Муса, си остава вярно. За съжаление обаче бедуините имат навика често да променят решенията си.

Това имаше ли го на брифинга в Аден?

— В живота на бедуините номади няма константи — каза Бък, г-н арабистът. — Дори пустинята, през която пътуват, се променя. Единствената им константа е племето и те винаги правят онова, което е най-добро за оцеляването на племето. За щастие в момента най-доброто за племето на шейх Муса е съюз с американците. И е много важно той да продължи да смята така.

Докато не забием „Хелфайър“ в златния му шивал.

— Критичният момент е сега, когато племенният съвет на Муса разговаря със съвета на Пантерата, за да решат дали Пантерата иска да купи американците и дали ще сключи сделката лично — каза Чет. — Тази дискусия може да създаде най-различни възможности, не всички от които са в наша полза.

— Да не съм пропуснал тази паметна бележка?

— Честен съм с вас — каза Чет на мен, Кейт и Бренър.

— Закъсняла честност не е честност, нито е от полза — отвърна Кейт.

— Дръжте под око бедуините тук — посъветва ни Чет. — Те са прости хора и ако видите промяна в отношението или поведението им, незабавно уведомете Бък и мен.

Всъщност бях по-заинтересуван от промяната в поведението на Чет.

Той смени темата и отново се обърна към мониторите.

— Трите джипа пътуват на север, към Мариб. Виждате ли ги? Бедуините ще оставят петимата членове на Ал Кайда в Мариб, откъдето са ги взели и където, за съжаление, те ще изчезнат в тълпите или в сградите. След това ще напуснат града поотделно, с автобус, камион или джип, каран от член или симпатизант на Ал Кайда или просто от някой, който се опитва да изкара няколко риала. Ще ги оставят при възвишенията тук и те ще се върнат пеша до лагера на Ал Кайда, който всъщност е един от лагерите на Муса, разположен е на около четирийсет километра оттук. Това е ефективен, начин да се измъкнат от наблюдението на самолетите, защото те ще ги изгубят в Мариб, а петима самостоятелно пътуващи мъже няма да събудят особен интерес, тъй като всеки мъж тук носи оръжие — обясни Чет. — За съжаление на Ал Кайда ние знаем къде се намира лагерът им, така че те губят много време и енергия в опит да се измъкнат от въздушното наблюдение.

Погледна ни и се усмихна.

Реших, че Чет е влюбен в безпилотните си самолети. Сигурно точно това беше съсипало брака му.

Чет се обърна към конзолата, въведе някаква команда и каза:

— Нареждам на Предатор Едно да заеме позиция над лагера на Ал Кайда.

Мониторът показа сухото каменисто плато на запад от кулата. После самолетът зави обратно на часовниковата стрелка и видяхме палатки, съборетини и коли на един равен участък сред високи скали.

— Това е лагерът на Ал Кайда — каза Чет.

Виждахме и хора. И освен тях координати, които запомних. Защо ли? Защото човек никога не знае каква информация може да му потрябва.

Чет завъртя едно копче и образът се увеличи.

— Това беше и все още прилича на бедуински лагер. Има обаче и признаци, че вече не е такъв. Първо, повечето мъже в лагера не са облечени в традиционните за бедуините роби. Второ, всички са мъже. Няма жени, които бихте открили в обикновен лагер, нито пък деца. Трето, мъжете не седят и не дъвчат кат, нито пасат кози. А тренират с автомати. Освен това забелязахме минохвъргачка и ракетни установки, които не са типично бедуинско въоръжение. — И добави с усмивка: — А най-голямата подсказка е, че шейх Муса ни каза за местоположението на лагера, както и че го е дал под наем на Ал Кайда.

Точно. Въздушното разузнаване и анализ са впечатляващи, но нищо не може да се сравнява с човек на земята, който ти казва какво всъщност виждаш от въздуха.

— Защо Ал Кайда смята, че няма да се досетим за всичко това? — попита Бренър.

Чет сви рамене.

— Не мисля, че са наясно какво можем да видим от въздуха и че сме в състояние да анализираме видяното правилно. Освен това не знаят, че драстично сме увеличили броя на безпилотните самолети в Йемен.

Гледах картината на екрана и видях неколцина мъже в бели футехи. Значи тук беше живял Рахим ибн Хаям няколко месеца, преди да бъде пратен да атакува инсталацията на „Хънт Ойл“. Дори от въздуха това място приличаше на кенеф. По-добре за Рахим, че беше в затвора.

— Доскоро в лагера е имало около сто и петдесет мъже, а сега наброяваме около петдесет — продължи Чет. — Стотина джихадисти напуснаха лагера. Половината тръгнаха към посолството, а другата половина — към „Шератон“ в Аден.

Ясно. Може би останалите петдесет щяха да поемат към Крепостта на гарвана. Но Чет или пилотите, които следяха мониторите денонощно, щяха да забележат подобно раздвижване.

— Лагерът не е голям и ще стане много по-малък, след като изтребителите бомбардировачи прелетят над него — каза Чет. — Има още пет подобни места в Йемен и трябва да започнем да елиминираме първо тях — защото ако не го направим, ще станат петдесет, после сто и тогава ще имаме истински проблем.

Точно така. Убий звяра в люлката му.

— Още не знаем къде е личното леговище на Пантерата и също както с Бен Ладен в Афганистан или може би в Пакистан, е почти невъзможно да открием няколко лица, които най-вероятно се крият в пещери. Така че трябва да измъкнем Пантерата от пещерата му и да го убием на открито. Рано или късно всички излизат на открито поради една или друга причина — добави той и ни погледна. — А вие, които току-що бяхте очи в очи с Ал Кайда, сте чудесна причина Булус ибн ал Дервиш да изпълзи от пещерата си.

Никой нямаше какво да добави към това.

— За малко да ги попилеем онези задници — признах аз.

— Щеше да е погрешен ход — каза Чет. — Знам, че наистина е изкушаващо. Само че имаме по-важна задача.

— И какъв е планът?

— Чакаме.

— Рибата тон свърши.

Чет дори не се усмихна.

— Почти съм сигурен, че Булус ибн ал Дервиш ще отговори на шейх Муса в рамките на следващите два или три дни.

Бък трябваше да говори с Ясир като арабин с арабин, така че излезе от микробуса. Кейт и Бренър доброволно предложиха да сложат в ред уютната си квартира и също си тръгнаха. Казах им, че след малко идвам.

След като останахме сами в микробуса, с Чет се гледахме мълчаливо няколко секунди.

— Няма проблем — каза ми той във връзка с предишната ни дискусия на четири очи. — И никога не е имало.

Чудесна новина. Наистина се почувствах ужасно, че съм такъв параноик, че заплаших Чет с убийство и тъй нататък.

— Имаше проблем — казах му обаче. — И ако все още го има, аз ще съм твоят проблем.

Той не отговори.

Оставих го да гледа мониторите и да мисли върху проблема си.