Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Panther, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Редакция
maskara (2015)
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Нелсън Демил. Пантерата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „Бард“: Десислава Петкова

ISBN: 978–954–655–353

Печат „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от hammster

46.

Бък, Бренър, Кейт и моя милост се върнахме при багажа, който още се намираше под зорките очи на Майк и Замо.

— Всички оставате тук тази нощ, в пълна бойна готовност. Погрижете се за колите и поспете — каза Бък на Майк и се обърна към Замо. — Утре можеш да се върнеш в Сана с конвоя. Ще поискаме снайперист от специалния отряд.

Естествено, Замо отговори:

— Оставам.

— Добре. Но при първа възможност иди при доктор Нолан.

На американските етажи не се допускаха прислужници, така че си събрахме нещата и тръгнахме към асансьорите.

— Всички са свободни до седем — каза Бък. — След един час отивам при басейна.

Аз пък смятам след десет минути да чукам.

Кейт обаче му каза:

— Добре. Ще се видим там.

На едно бюро до асансьорите седеше морски пехотинец с М-16 и радиостанция. Стана и така се запознахме с ефрейтор Брад Шилър, който поиска да види паспортите и акредитивите ни. Свери имената ни със списъка си и ни връчи по една червено-бяла идентификационна карта на верижка, на която пишеше „Американско посолство — Сана, Йемен“. От другата страна имаше мишена. Майтап.

— Ще се обадя горе — каза ефрейтор Шилър и добави: — Добре дошли в рая.

Тук наистина всички бяха комедианти. Качихме се на третия етаж, който по спомени беше запазен за Екипа за събиране на доказателства на ФБР, специалния отряд на ФБР, Дипломатическата служба за сигурност, доктора на ФБР и временни гости, най-вече от посолството и по-рядко от Вашингтон. На етажа имаше и обща стая, където седяхме, пиехме, играехме карти и мърморехме.

На четвъртия етаж бяха двайсетте морски пехотинци, по двама в стая, както и кабинетите, екипировката и складовите помещения. В края на коридора имаше стаи за колегите ни от ЦРУ и служителите от Военно разузнаване, които обикновено стояха настрана — за радост на всички. Пак там се намираше и обшитият с олово ОССИ, разположен в напълно разчистена стая.

Тези два етажа бяха американският аванпост в Аден. Камилската муцуна под шатрата. Но ако хора като полковник Кент успееха да наложат вижданията си, скоро щяхме да строим арабски Гуантанамо някъде по крайбрежието. Подизпълнител — строителната компания на Бен Ладен.

Спряхме на третия етаж.

— Аз съм нагоре — каза Бък. — Ще се видим при басейна.

Кейт, Бренър и аз слязохме. Тук също имаше морски пехотинец зад бюро, въоръжен с М-16 и радиостанция.

Запознахме се с ефрейтор Уейн Пийпълс. Той ни насочи надясно и докато вървяхме, проверих отново номера на стаята си, за да се уверя, че Кейт и Пол не са настанени заедно.

Всъщност стаята на Бренър беше до нашата.

— Ще се видим след малко — каза той и влезе вътре.

Нашата стая имаше изглед към Аденския залив, също като миналия път. Да не би да беше и същата стая? Това на пода моите чорапи ли бяха?

— Приятно е — рече Кейт.

— Нищо не е достатъчно добро за християнските кръстоносци.

Метнахме багажа и оръжието на едно от двете големи легла и предложих да метнем себе си на другото.

Кейт реши, че идеята е супер.

 

 

След това стояхме на балкона и съзерцавахме тюркоазената вода. На същата гледка се бях наслаждавал в продължение на четирийсет дни в този хотел и тя събуди спомени.

Заливът, който се наричаше Златен мохур[1], беше образуван от два хребета гола вулканична скала, спускащи се към водата.

Кейт забеляза самотната бяла шатра на южния хребет и попита:

— Какво е онова там?

— Шатрата, за която говореше капитан Мак. Или наблюдателен пост на йеменската армия, или подслушвателна станция на СПС. И в двата случая заповедите на хората там не са да ни помагат.

Кейт кимна и погледна надясно към Слонската скала, която наистина приличаше на почти точно копие на глава на слон с дълъг бивен, образуващ каменна арка, достигаща скалите долу.

— Това е Слонската скала — казах с риск да обясня очевидното.

— И защо ли я наричат така?

Кейт забеляза пикапа по-нататък по гърба на слона — оня с тежката картечница — и посочи.

— А онова там?

— Нашата йеменска охрана.

— Защо картечницата е насочена към хотела?

— Деликатно ни изпращат послание.

Тя нямаше как да коментира това и погледна към каменната тераса долу, където вечер си правехме барбекю и се преструвахме, че сме на Хаваите и чакаме хула танцьорки.

Посочих към Слонската скала и казах:

— От другата страна е пристанището на Аден, където беше хвърлил котва „Коул“ на дванайсети октомври двехилядната година.

Кейт кимна.

Седемнайсет убити американци и трийсет и девет ранени, някои останали инвалиди за цял живот. А онази лодка бомба изобщо не би трябвало да има шанс да приближи кораба.

И какво научихме от „Коул“, от 11/9 и от всички терористични атаки оттогава? Две неща, които бяхме забравили през годините — убий ги, преди да са убили теб, и ако се опитват да те убият, преследвай ги и раздавай смъртоносно възмездие. Затова бях тук.

Бележки

[1] Индийска златна монета на стойност 15 рупии, използвана в Британска Индия през 19 и началото на 20 в. — Б.пр.