Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Кори (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Panther, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Редакция
maskara (2015)
Допълнителна корекция
hammster (2016)

Издание:

Нелсън Демил. Пантерата

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка ИК „Бард“: Десислава Петкова

ISBN: 978–954–655–353

Печат „Полиграфюг“ АД — Хасково

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от hammster

23.

Бренър ни даде найлонова торба.

— Два сателитни телефона със зарядни и две радиостанции. Телефоните са програмирани с номера за бързо набиране, които ще ви потрябват. Радиостанциите са настроени да работят на двайсет честоти, но ние използваме само две — зона едно и зона две. Има също списък на радио позивни. Радиостанциите са за къси разстояния, защото нямаме антени и ретранслатори.

— Нашият отсъстващ член на екипа програмиран ли е? — попитах аз.

— Още не. Ако смъртта или залавянето ви изглеждат неизбежни, унищожете телефоните и радиостанциите. Един куршум ще е достатъчен.

Ако ми оставаше един патрон, нямаше да стрелям по телефона си.

— Радиопозивната ни е „Чистка“ — информира ни Бренър. — Заради „Коул“. Бойните кораби, които се връщали в базите си след сражение, често връзвали на мачтата си метла, което означава „Чистка“. С други думи, „Отвяхме ги кучите синове“. Името на тази операция също е „Чистка“.

Всяка операция се нуждае от кодово име, което да не дава никаква информация на врага. „Чистка“ беше добра находка. Отмъщение за „Коул“.

Пол Бренър, който явно си падаше по многото торби, ни подаде следваща, този път голяма и синя.

— Две бронежилетки. Добре е да ги носите.

— В торбата ли? — попитах.

— Смятах да ви дам и торба курабийки, но засега няма да го направя.

Кейт се разсмя.

Бренър продължи:

— Тук живеят хората от посолствата на Щатите и Великобритания, които не се намират постоянно в посолствата и не са отседнали в Града на туристите.

— И вие ли живеете тук? — поинтересува се Кейт.

— Не, аз живея при централния кат сук. Наблизо е.

— Кат сук? — попита Кейт.

— Най-големият открит пазар на дрога на света. Продават и други неща — кокошки, крави, дърва и оръжия.

— Значи можеш да се надрусаш, да си купиш крава, да я застреляш и да я сготвиш, и всичко това на едно място — замислено отбелязах аз.

— Точно с това се занимавам през повечето съботни вечери.

Излязохме на кръгово и се насочихме към портала на „Шератон“, чиято фасада бе имитация на близкоизточен стил, подобно на посолството.

Бях прекарал две нощи в този „Шератон“ при предишната ми визита в Сана, която по онова време смятах за първа и последна.

Замо остана в колата, а ние слязохме и тръгнахме към входа, където стояха двама мъже със сини камуфлажни униформи и калашници.

— Това са момчета от БНС, Бюрото за национална сигурност — каза Бренър. — Тази вечер нищо чудно да са и от Ал Кайда.

— Да им бутнем бакшиш?

Благодарение на климатиците във фоайето беше прохладно. Ние с Кейт отидохме на рецепцията, а Бренър се забави при входа.

— Добре дошли, сър и лейди — каза рецепционистът.

Дадохме му паспортите си, той ни потърси в компютъра и ни увери:

— Стаята ви има прекрасен изглед към планините. Не пропускайте изгрева.

— Страхотно. — А през нощта можем да гледаме проблясъците на минохвъргачките, преди снарядите да улучат сградата.

— Ще останете при нас четири нощи — добави рецепционистът.

Виж, това беше новина.

Сметките бяха предплатени, макар рецепционистът да не знаеше от кого. Аз също не знаех. В нашия бизнес има стара поговорка — „Не е важно да знаеш кой стреля, а кой е платил мунициите“.

Ако трябваше да отгатвам плащащия, щях да заложа на Управлението, известно също като Компанията или Фирмата, а не на посолството или ФБР. Което ме доведе до Златното правило — който държи златото, определя правилата.

Докато правеше ксерокопия на паспортите и визите ни, рецепционистът ни запозна с удобствата на хотела — фитнес център, сейф за оръжията ни, медицински услуги, ако ни ранят, тенискортове, коктейлбар и т.н.

— Мога ли да дъвча кат при басейна?

— Да. Само ще ви помоля да не плюете.

Звучеше приемливо.

Бренър дойде при нас и каза:

— Можете да останете тук или, както споменах снощи, можем да се разходим из Стария град.

— Благодаря, но…

— С удоволствие бих разгледала Стария град — изчурулика Кейт.

— Добре. Ще се срещнем тук. След половин час?

Или никога? Така става ли?

— Добре — каза Кейт.

— Пистолети и бронежилетки — посъветва ни Бренър и се обърна към Кейт. — А също шал и фотоапарат, ако имате.

Последвахме пиколото до асансьорите, където някакъв тип от БНС с калашник седеше на бял пластмасов стол и съзерцаваше пъпа си. Качихме се на петия етаж на шестетажната сграда. Имаше един етаж между нас и падащите снаряди.

Стаята ни беше приятна и наистина предлагаше изглед към планината и минибар. Имаше си дори баня. Три звезди. Четири, ако прозорецът е с бронирано стъкло.

Дадох два долара бакшиш на пиколото.

— Може да се случи да се сблъскаме с Ал Кайда, но не и с Пантерата — казах на Кейт, докато разопаковахме багажа си. — Положението не е като с Лъва, който искаше да ни убие лично.

— Предполагам, както споменаха Бък и Пол, че ЦРУ знае нещо, което ние не знаем.

— Винаги е така — съгласих се аз.

Е, вече се бях установил и очаквах с нетърпение работата. Нещо обаче ме тормозеше. Нещо, за което не бях помислил в Ню Йорк и което бе свързано с ЦРУ. Те са коварни, не стават за работа в екип, имат си свой дневен ред и приоритети. И това са добрите им страни.

По-важното е, че имат дълга памет и обичат да си го връщат. Официалното мото на компанията им е „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Неофициалното мото също е библейско: „Око за око, зъб за зъб“. Напълно го споделям, стига да не искат моето око или зъб.

Ще попитате, и защо му е на ЦРУ да иска да се разплаща с мен или Кейт? Е, едно време двамата с Кейт неволно издънихме мащабен план на ЦРУ — операция „Горски пожар“, която, ако беше успяла, вече щеше да е превърнала Сана и други ислямски градове в радиоактивна пепел. Планът беше хитър, сатанински, незаконен и много опасен за човешкия живот на Земята. Като се изключи това, беше доста добър. Всъщност не беше.

Нямаше значение какво си мисля — както казах, двамата с Кейт бяхме хванати насред осъществяването му и без да се впускам в подробности, ще кажа, че се озовахме срещу дулото на един глок, държан от преждеспоменатия г-н Тед Наш, офицер от ЦРУ и ако не се лъжа, бивш любовник на Кейт, което може да имаше, а може и да нямаше отношение към случилото се по-нататък. С две думи, Кейт се оказа с половин секунда по-бърза от Тед и Тед умря. Самозащита. Като не се броят следващите седем изстрела. Полицията и ФБР замазаха енергичните й упражнения по стрелба. ЦРУ обаче не го направи и от Управлението изобщо не бяха щастливи.

Не се безпокоях особено, че Кейт или моя милост фигурираме в някой черен списък на ЦРУ — тоест мислех си за това, но от онзи инцидент беше минала година и половина, официално всичко беше приключило и ЦРУ бяха посъветвани да забравят за случая. Има обаче само един начин да излезеш от черните списъци на ЦРУ.

В Щатите беше малко вероятно аз или Кейт да станем жертви на нещастен случай. Зад граница обаче, особено на място като това, където ЦРУ действа по свои закони, имаше всички изгледи Джон Кори и Кейт Мейфийлд да бъдат сполетени от нещастен случай. Разбира се, стига Пантерата да не се добереше пръв до нас. Двоен успех за Управлението щеше да е мъртва Пантера, мъртъв Джон и мъртва Кейт — като смъртта и на тримата бъде забулена от пушилката на войната.

Пълна лудост, знам. Дори не биваше да помислям подобни неща. Така де, да, това е операция на ЦРУ и да, Управлението искаше двамата с Кейт да дойдем в Йемен, но не за да си урежда стари сметки. Не, искаха ни тук, за да примамим Пантерата в капан, а не ние да попаднем в него. Нали така?

Както и да е, реших, че не е разумно точно сега да споделям тези мисли с Кейт. Може би трябваше да изчакам, докато не се срещнем с човека от ЦРУ и не видя дали няма да попадна на нещо, което намирисва.

— За какво си мислиш? — попита Кейт.

— За това, че ЦРУ иска да ни убие.

Не, не казах това. А:

— ЦРУ е виновно, че не е успяло да предвиди, заподозре или предупреди за атаката срещу „Коул“. Пълен провал на разузнаването.

— Вината може да се хвърли върху всички — отвърна Кейт. — Военноморското разузнаване, Военното разузнаване и самите Военноморски сили заради това, че не са въвели по-добри процедури по сигурността при влизане във враждебно пристанище.

— Така е. Но ЦРУ винаги опира пешкира. Затова мисля, че може би са мотивирани и изгарят от желание да си го върнат. Никога не забравят провал, особено ако той доведе до смърт на американци.

Това дали щеше да посее мисъл в главата й?

Кейт помълча за момент, после каза:

— При ФБР нещата не са много по-различни. Какво се опитваш да кажеш?

— Не съм сигурен. Просто си мисля.

Облякохме бронежилетките, оставихме някои неща в сейфа и през следващите петнайсет минути се запознавахме със сателитните телефони и радиостанциите.

Проблемът със сателитните телефони е, че ти трябва небе над главата и не бива да има препятствия за антената, така че устройствата не работят добре в гора и изобщо не работят в помещения. Това, както и ограниченият обхват на радиостанциите, можеше да доведе до някои интересни ситуации, ако се разхвърчат лайна.

Както беше казал Бренър, сателитните телефони имаха по десетина номера за бързо набиране, всички идентифицирани с инициали, в случай че устройствата попаднат в неподходящи ръце. Прелистих списъка: Б. Х. — Бък Харис; Д. К. — Джизъс Крайст или Джон Кори; К. К. — Кейт Кори; П. Б. — Пол Бренър и М. Д., което можеше да е най-близкият „Макдоналдс“ или медик. При предишното ми идване обикновено имахме медик, когато пътувахме някъде. Идеята не беше лоша.

Номерът на посолството също беше на бързо избиране, както и пет-шест други съкращения, сред които Х. Ф., най-вероятно Хауард Фенстърман. Винаги е добре да имаш адвокат в бързия списък, когато си на работа и се опитваш да очистиш някого.

Престорих се, че се обаждам.

— Здрасти, Хауард? Виж, тези типове стрелят по нас с картечници. Можем ли да отвърнем на огъня? Какво? Ще се обадиш във Вашингтон и после ще ни звъннеш? Добре, ще изчакам.

Кейт се разсмя.

— Бъди добър с Хауард.

Не успях да разпозная другите съкращения, но предположих, че са на нашите шофьори от БНС и на стрелците. Според Бренър никой от тях не беше нашият човек от ЦРУ, който искаше да остане неизвестен, докато не ни се разкрие. Управлението обожава секретността и драмите.

След това погледнах списъка на радиопозивните. На първа честота бяха повечето от хората, които фигурираха в списъка на сателитния телефон. Бък беше Първа чистка, Бренър — Втора чистка, а аз Трета. Кейт беше Четвърта и така нататък.

Втората честота трябваше да се използва от и за Командния център — американското посолство в Сана и хотел „Шератон“ в Аден, иначе казано — базите. Но както ни беше предупредил Бренър, обхватът беше малък, така че веднага щом излезехме от Сана, щяхме да изгубим връзка с посолството; същото се отнасяше и за хотела в Аден. Това можеше да е добре, тъй като началниците нямаше да ни седят на главите. Но можеше и да е зле, ако ни потрябва помощ.

След това Кейт ми показа как да препасвам колта, както и няколко трика с прицелването и стрелбата.

Сигурен съм, че оръжието събуди лоши спомени за момента, когато видя сметката на Тед. Всъщност, докато слизахме с асансьора, тя каза:

— Не сме работили с ЦРУ от онзи път.

— Аха. И какво се получи тогава?

Кейт не отговори, но след миг каза:

— Просто неприятна мисъл.

— Не я забравяй.

Тя кимна.