Нелсън Демил
Пантерата (21)

20.

ОССИ беше забранена зона за йеменци, така че Бренър излезе да посрещне човека от кухнята в коридора. Възползвах се от възможността и се обърнах към Бък.

— Каква е неговата квалификация за тази работа?

— Пол е ветеран от Виетнам — отвърна Бък. — Два тура, един като пехотинец и един като военен полицай. Награден е за храброст и има бакалавърска степен по наказателно право. Освен това след войната е участвал в тайна мисия във Виетнам.

— И как всичко това го прави подходящ за тази мисия?

Бък като че ли поизгуби търпение.

— Той разбира полицейската работа също като вас, а това, което ще правим тук, е в общи линии да търсим човек, който бяга от закона. Освен това по Пол са стреляли, така че ако нещо подобно се случи тук, знае как да се прикрие. И по-важното, знае как да отвърне на огъня.

— Добре. — В общи линии Пол Бренър не беше по-пригоден за секретна операция от мен самия, но квалификациите му все пак не бяха лоши. Аз обаче имах едно предимство — бях с мишена на гърба.

— Мисля, че дотук сме добър екип — рече Кейт.

— Така е — потвърди Бък. — И когато спипаме заподозрения, вие, като агент от ФБР с правото да арестува, както и в качеството си на юридически аташе, ще извършите официалния арест в името на народа и правителството на Съединените щати.

— Очаквам с нетърпение този момент — каза Кейт.

Аз също го очаквах. Момента, в който ще пусна куршум в главата на оня тип и ще спестя куп неприятности на всички.

Бренър се върна с количка, на която имаше чай, кафе и кифлички.

Взехме си.

— Йемен е мястото, откъдето произлиза кафето мока — уведоми ни Бък и ме попита: — Това как е?

— Сигурно е било добро миналата седмица — отвърнах.

Продължихме по същество.

— Ще очертая някои от нещата, които си мислим, но петият член на екипа има по-подробен план — каза Бък.

Е, ако бе план на ЦРУ — в което нямаше съмнение, — вероятно бяха прекалили с планирането, мисленето и сложността. Все пак беше по-добре да остана непредубеден. Тревогата ми бе, че планът може да разчита твърде много на г-н и г-жа Кори в ролята на стръв.

— Първо, знаем със сигурност, че Булус ибн ал Дервиш се намира някъде в Йемен — започна Бък. — Именно затова сме тук. Не знаем дали той знае, че прочулите се с Лъва Джон Кори и Кейт Мейфийлд са тук. И трето, не можем да сме сигурни, че Пантерата ще се опита да посегне на живота ви, ако знае. Това ще се доуточни въз основа на информацията от ЦРУ.

— Колкото до това дали Пантерата знае, че сте в Йемен, информацията за имената на всички пристигащи в страната американци се смята за стока — каза Бренър. — Което важи особено за американците с дипломатически паспорти. Разбира се, имената им се съобщават на правителството, на местната полиция и на СПС. А както ви казах, в СПС има внедрени членове и симпатизанти на Ал Кайда, така че не е никакъв проблем терористите да научат, че сте тук.

На мен пък ми звучеше като проблем. Но предполагам, че идеята беше тъкмо в това.

Бък пое топката и продължи:

— Надяваме се и предполагаме, че АКАП, Ал Кайда в Арабския полуостров, е достатъчно компетентна, за да идентифицира пристигналите Джон Кори и Катрин Мейфийлд като хора, които биха искали да убият.

— Господи. Надявам се да е така.

Дори Кейт се разсмя. Така де, както вече казах, налага се да се смееш.

Кейт имаше добър въпрос.

— Не мислите ли, че Ал Кайда ще заподозре, че това е опит Пантерата да бъде примамен в капан?

— И двамата имате добро прикритие и основателни причини да сте тук — напомни ни Бък. — Джон се е върнал да продължи разследването около „Коул“. Вие сте назначена към новия ни Правен отдел. Не е необичайно съпруг и съпруга да се назначават заедно, когато това е възможно. Да се надяваме, че Ал Кайда няма да си помисли, че има нещо повече.

Кейт не беше особено убедена.

— Изглежда доста нагласено.

Бък мина на философска или може би метафорична вълна.

— Пантерата или лъвът знаят ли, че месото е примамка? — И отговори на собствения си риторичен въпрос: — Мисля, че знаят на някакво инстинктивно ниво. Нали сте гледали онези научнопопулярни филми, в които голямата котка приближава живата примамка, завързаната коза или агне? И как не се нахвърля върху жертвата. А дебне и приближава предпазливо. Важното обаче е, че го прави. Всеки път. Защо ли? Защото е гладна, защото е на върха на хранителната верига и защото е силна и уверена. — Замълча за момент. — И после попада в капана. Или умира.

— А какво става с козата? — поинтересувах се между другото.

— На кого му пука? — отвърна Бък. — Козите са заменяеми. Хората обаче не са. Винаги ще имате покритие — увери ни той. — И по-важното е, че и двамата можете да мислите за себе си и да се защитавате. За разлика от козите и агнетата.

Погледнах си часовника.

— Можем ли все още да хванем онзи самолет?

Бък прие думите ми като шега, усмихна се и не отговори.

— И двамата имате свобода да променяте окончателния план, ако смятате, че е прекалено рискован — каза ни Бренър.

Това се подразбираше. Освен това ми се струваше, че ЦРУ всъщност няма да има нищо против Пантерата да изяде козата, ако това означаваше, че ще попадне в ръцете им. Параноя? Може би. Но ние вече бяхме излъгани, а лъжите са като хлебарките — видиш ли една, значи има и други.

Бък продължи:

— Също като нас, хората на Ал Кайда в Йемен все още са малко. Имат около четиристотин-петстотин твърди членове. Разполагат обаче и с хиляди симпатизанти и активни поддръжници, в това число и в СПС, както вече казах, както и в армията, полицията, а може би и в правителството.

— А колко симпатизанти и поддръжници имаме ние? — поинтересувах се просто за информация.

— Двама — отвърна Бък. — Дамата, която върти магазина с ръчните изделия, и човекът, който ме подстригва. Макар че не съм съвсем сигурен за него.

Това беше добро, Бък.

— Но както ви казах в Ню Йорк, като цяло населението не е враждебно настроено към Запада или американците — продължи Бък. — Не можем обаче и да очакваме някаква помощ от обикновения гражданин, освен може би от някой евреин или християнин. Освен това някои племена могат да бъдат наети краткосрочно, с неизвестна крайна дата.

— Шейховете начело на племената са предимно клиенти на саудитските власти и уговорките с тях и плащането минават през саудитското кралско семейство — каза Бренър. — Саудитците са наши съюзници и ни помагат — освен в случаите, когато не го правят.

— Както казах в Ню Йорк в отговор на въпрос на Кейт, племената недолюбват Ал Кайда и чувството е взаимно — напомни ни Бък. — Някои от тях обаче от време на време приемат парите или услугите на Ал Кайда, така че не можем да им се доверяваме напълно.

— Имам чувството, че племената са част от плана — отбелязах.

— Няма как иначе — отвърна Бък. — Те контролират по-голямата част от страната.

— Това означава ли, че ще ходим в племенните територии? — попита Кейт.

— Такъв е планът — отвърна Бренър и обясни: — Силите за сигурност на правителството са най-силни в градовете, а ние не искаме да ни се пречкат, нито пък да започваме престрелки с Ал Кайда в сложна градска обстановка. Извън големите населени места можем да се възползваме от помощта на племената или поне от неутралитета им. Имаме също и голямото предимство на безпилотните самолети с техните ракети.

Ясно. Вече знаех, че играта ще се играе в Индианската територия, но все пак попитах:

— А откъде можем да сме сигурни, че Пантерата ще пожелае да се срещне с нас на наш терен?

— Не можем да сме сигурни — отвърна Бренър. — Но ако той иска да ви пипне, ще отиде там, където се намирате.

— Намираме се в Сана — напомних му.

— Както вече посочих, няма да останем тук — отвърна Бренър. — До двайсет и четири часа ще тръгнем по суша за Аден и с малко късмет ще си навлечем неприятности.

Идеята на Пол Бренър за късмет май се различаваше от моята.

— Не съм сигурен, че Пантерата лично ще поведе фронтална атака срещу конвоя ни — уведоми ни Бък. — Възможно е обаче да го направи. Възможно е също да заловим някой, който знае местоположението му.

Аха. Ти осигуряваш водата, аз — дъската.

— Освен това не знаем дали Пантерата ще иска да ви убие или да ви залови живи — продължи Бък и ненужно добави: — Убиването е по-лесно, но залавянето и на двама ви ще е истински удар за Ал Кайда и Пантерата. Голямо унижение за Съединените щати.

— Да не споменаваме, че ще бъде и голямо неудобство за мен и Кейт — отбелязах. — Разбирам, че сте премислили всичко, но не виждам никакъв оперативен план, основан на конкретна информация.

— Както казах, петият член на екипа ще осигури това — отвърна Бък.

— Добре.

— Доколкото разбирам, господин Кори, вие не сте много по плановете — каза Бък. — Стреляте напосоки и импровизирате в движение. Затова не би трябвало да сте толкова загрижен за подробен план. Всъщност това е една от причините да бъдете поканен тук.

— Ясно. — Другата причина беше същата, поради която пуйката се кани на вечеря в Деня на благодарността. — Е, аз съм от гъвкавите.

Кейт беше в един от редките моменти, в които споделяше мнението на съпруга си.

— Джон е много добър в преценяването на ситуацията и промяната на тактиката в последния момент — каза тя. — Но понякога променя правилата.

Ето това е моето момиче.

Бренър и Бък мислено си отбелязаха това, след което Бренър продължи:

— Не искаме да движим мисията от посолството, тъй като това може да създаде проблеми. Затова оперативната ни база ще е Аден. Оттам ще продължим в посоката, която сметнем за нужна. Освен това Ал Кайда има много очи и уши в Аден. — Той ме погледна. — Вие помните това и положението не се е променило особено. Важното е, че ще сме в тамошния „Шератон“. Пантерата ще знае това. Пък и Аден е мястото, където би трябвало да се намирате покрай разследването на атентата срещу „Коул“.

— Схванах.

Прекарахме следващите десет минути в уточняване и въпреки липсата на сън бях бодър. Може би заради кафето мока. Или заради темата. Войната и разговорите за война фокусират ума и тялото ти като нищо друго, освен може би секса.

Помислих си, че покрай ЦРУ Бък и Бренър знаят нещо, което аз не знам — като засечена информация от радиостанции или сателитни телефони, платен информатор или някой по-енергично разпитван задържан — че Ал Кайда наистина вече знае, че с Кейт сме тук, и че Пантерата задължително ще нанесе удара си.

Помислих си също, че заявката за визите ни от страна на Държавния департамент, преди изобщо да разберем, че ще пътуваме за Йемен, е била сигналът, който е задействал Ал Кайда много преди да кацнем на летището в Сана. Във всеки случай, с каквато и информация да разполагаше, ЦРУ надали щеше да я сподели точно сега с г-н и г-жа Кори. А Пантерата щеше да сподели своята информация във време и на място, избрани от самия него.

Бък и Бренър приключиха.

— Сигурно сте много уморени — каза Бък. — Така че ви благодаря за вниманието. — Усмихна се. — Надявам се, че това беше по-интересно от лекцията ми в Ню Йорк.

Уверих го, че е точно така, с изключение на информацията за ката.

— Едно нещо не ми дава мира и това е Булус ибн ал Дервиш — казах, преди да се оттеглим в стаите си. — Така и не се спряхме върху него, а аз още се опитвам да проумея защо един роден в Америка мюсюлманин ще избяга от родината си. Така де, повечето изменници бягат в Америка, нали така? Какво мотивира този тип? Какъв е проблемът му?

— Не знам, а и не ми пука — отвърна Бренър. — Когато го натикаме в стаята за разпити, ще можете да го попитате.

— В този момент и на мен не ми пука. Но ако знаехме сега защо се е обърнал срещу страната си и ако можехме да влезем поне мъничко в главата му, това би могло да ни помогне да предвидим какво ще направи и кои са силните и слабите му страни.

— Всъщност ЦРУ разполага с негов психологически профил — каза Бък. — Скоро ще се запознаем с него и нищо чудно да се окаже полезен.

— Добре. — Трябва да си луд, за да познаваш лудостта. Не че искам да кажа, че в ЦРУ са побъркани. Или имах предвид точно това?

— Знаете ли, че родителите на заподозрения са подали иск пред Федералния съд синът им да бъде изваден от черния списък на ЦРУ? — попита ме Бък.

— Знам.

— Това е една от причините да положим всички усилия, за да го заловим жив — каза г-н Бренър.

Всъщност това бе основателна причина да го очистим бързо, преди някой федерален съдия да е успял да се намеси.

Погледнах Бренър, който посочи към тавана, за да ми напомни, че всичко се записва. После прокара пръст пред гърлото си.

Великите умове мислят сходно. Този тип започваше да ми харесва.