Нелсън Демил
Пантерата (20)

19.

ОССИ се намираше на третия и последен етаж и представляваше звуконепроницаемо помещение без прозорци, обшито с олово и криптонит или нещо подобно и недостъпно за насочени подслушвателни устройства и други видове електронни буболечки.

Половината от голямата слабо осветена зала беше заета от комуникационно и криптиращо оборудване, а другата половина, отделена с дебело стъкло — от работни станции и кръгла заседателна маса.

Някаква млада жена се занимаваше с електрониката и когато влязохме, стана и поздрави Бренър и Бък, каза здрасти на нас с Кейт, след което излезе и затвори стъклената врата.

Имахме подобно помещение в хотел „Шератон“ в Аден, но то представляваше опразнена спалня, в която бе издигната обшита с олово шатра. Шпионският свят бе изминал дълъг път от времето, когато джентълмените не четяха имейлите на колегите си и когато беше проява на лош вкус да подслушваш на ключалката или да стоиш пред сградата и да пускаш ухо. Днес дори мърляшки страни като Йемен имат достъп до свободно продавани електронни подслушвателни устройства и дешифриращо оборудване и светът на защитените комуникации се е превърнал в игра. Американците разполагат с най-доброто, но човек никога не знае дали някой не е разработил нещо още по-добро.

Бък Харис прекъсна мислите ми с думите:

— Тук можем да говорим свободно.

Аха. Разбира се, с това изключение, че всяка дума се записваше.

Бренър включи интеркома, свърза се с йеменците в кухнята и поръча на арабски.

Бък пристъпи направо по същество.

— Около мисията има още нещо, което може би не ви е било съобщено.

Не отговорих.

— Или може би ви е било съобщено.

Отново не отговорих. Бък се мъчеше да разбере какво знаем, а аз чаках да видя дали наистина ще ни каже защо сме в Йемен.

Бък хвърли поглед към Бренър, после се обърна към нас с Кейт.

— Е, добре тогава, ще ви кажа. — Поколеба се за момент. — Една от причините да бъдете избрани за назначението е, че ЦРУ има сведения или смята, че Булус ибн ал Дервиш, Пантерата, най-вероятно ще ви набележи за свои мишени, ако знае, че сте в Йемен.

— Всъщност — отвърнах аз — това е единствената причина да ни изберат. — Обърнах се към Кейт. — Пантерата иска да си отмъсти за Лъва. — И за да съм сигурен, че е разбрала, добавих: — Ние сме примамка за Пантерата.

Кейт ме погледна, после погледна Бък и накрая Бренър.

— Разбирам.

— Добре — казах аз. — И това ни прави най-подходящите хора за работата. Точно както ни каза Том.

Тя се замисли над думите ми, но вместо да каже: „Копеле такова“, попита:

— Мислиш ли, че Том го е знаел?

Господи! Скъпа, твоето приятелче е гадно измамно копеленце.

— Ами… не че съм сигурен, но…

Бък прекъсна сарказма ми.

— Никой от нас няма представа дали е знаел, или не, пък и това всъщност е несъществено.

Не и за мен, така че се обърнах към Бък и Бренър.

— Би било хубаво, ако Том Уолш или някой друг ни беше съобщил това в Ню Йорк, за да можем да вземем информирано решение дали искаме да играем ролята на стръв за един терорист. Не сте ли съгласни?

— Съгласен — призна Бък. — Но вече сте тук, знаете защо сте тук и сега ви остава само да решите дали искате да останете, или да се качите в самолета на ВВС и да се приберете у дома.

Бренър реши да ни помогне в решението с въпроса:

— Има ли всъщност значение кой е преследвачът и кой преследваният? Това не променя особено тактическия подход.

Всъщност го променя, ако се случи да си преследваният. Все пак разбирах довода.

— Ясно. Но все пак става дума за истината в обявата за работа. От самото начало тръгнахме накриво.

— Никога не съм ви лъгал — отвърна Бренър. — И никога няма да го направя.

Погледите ни се срещнаха и инстинктът ми подсказа да му повярвам.

Погледнах Кейт, която несъмнено бе раздразнена, че е разбрала последна. Колкото до мен, аз съм си свикнал федералните да ме лъжат, но Кейт все още бе способна да се разстрои от всички глупости и идеята, че трябва да ти казват само онова, което ти е нужно да знаеш.

— Явно си знаел и въпреки това не ми каза — сопна ми се тя.

Знаех какво предстои и отвърнах:

— Исках да го чуеш тук. И не от мен.

Тя кимна и този път не каза нищо.

— Можем да ви оставим сами, за да го обсъдите — предложи Бък.

— Всяка дума тук се записва — напомних му. — Нищо не пречи да го чуете на живо и да си спестите пускането на записа.

— Просто ни съобщете решението си, ако обичате — нетърпеливо рече Бренър. — Вече знаете какво искате да направите. Така че ни кажете.

Е, това не би трябвало да е от сложните решения. Оставаме ли в този опасен кенеф, за да увиснем на куката за месо и да привлечем Пантерата? Или се връщаме у дома и вечеряме в някой приятен ресторант?

Естествено, оставаше и въпросът с кариерата, но това не беше прекалено важно за мен, макар че подобно нещо не можеше да се каже за Кейт.

В основата бяха всъщност жертвите от „Коул“, войната срещу тероризма, задникът, който се наричаше Пантерата, както и може би малко отмъщение за 11/9. Когато нещата се свеждат само до теб, правиш онова, което е най-добро за теб. Но когато става въпрос за нещо по-голямо, правиш необходимото, а не най-доброто.

Знаех защо съм тук, така че казах:

— Участвам.

— Аз също — без колебание рече Кейт.

— Добре — каза Бък. — Няма да съжалявате… Е, може и да съжалявате, но с малко късмет и добра екипна работа Пантерата ще съжалява за решението ви, както и за собствените си погрешни стъпки.

— Както казах, щом вече сте тук, имаме добри изгледи да приключим бързо и успешно — добави Бренър и се усмихна. — И аз ще мога да се разкарам от това място.

Бък се съгласи с думите му, после погледна към нас.

— Учих в Йейл, випуск шейсет и пета. В онези дни, преди във Виетнам да стане грозно и преди да изгубим вяра в себе си и да изгубим невинността си, вярвахме в училищното мото — „За Бог, за Страната, за Йейл“. — Усмихна се. — Е, на Йейл изобщо не му пука, не ми се вярва и на Бог да му пука, но правим това за страната си. Не за правителството, а за хората и за невинните жертви на тероризма. Няма друга причина да сме тук.

Не можех да споря с това. Искам да кажа, парите си ги бива, но те не са достатъчни, за да те накарат да рискуваш живота си на предната линия. Егото се нуждае от подхранване от време на време, но моето отдавна е преяло. Приключенията и опасностите са интересно нещо, но се сблъсквам с тях всеки ден. Така че какво остава, за да мотивира хора като мен? Може би Бък имаше този прост, но рядко казван на глас отговор — патриотизмът. А също и нещо друго, което обикновено не се споменава в любезното американско общество.

— Не забравяйте отмъщението — казах му.

Бък кимна.

— Когато си имахме работа със Съветите, изобщо не помислях за отмъщение. Сега обаче често си мисля за него.

— Отмъщението е хубаво нещо — съгласи се Бренър.

— Предпочитам да се придържам към Бог и страната — рече Кейт.

Интеркомът избръмча.

— Закуската — каза Бренър. — След това можем да обсъдим плана.

Хубаво е да разбереш, че има план. Сигурен бях, че няма да ми хареса, но това се отнася за всяка примамка.