Джеймс Ролинс
Дяволската колония (38)

36.

1 юни, 07:06

Хохенвалд, Тенеси

Когато свалиха малкия багер от платформата и Грей го подкара през пустия паркинг на щатския парк „Мериуедър Луис“, слънцето тъкмо беше изгряло.

Районът се намираше на около сто и трийсет километра южно от Нашвил по панорамния път Натчез Трейс. В този ранен час паркът беше все още затворен, а търсеният гроб се намираше далеч от пътя, сред гъста гора.

Ако действаха бързо, никой нямаше да им попречи.

Кат бе помогнала за оскверняването на гроба — бе уредила разрешение за фиктивна поправка на канал и нае земекопната техника от близкото градче Хохенвалд.

Монк и Сейчан водеха, облечени в сини работни комбинезони и въоръжени с лопати.

Грей ги следваше, като натискаше двете спирачки, за да взема завоите, и гледаше над товарещата кофа. Беше карал трактори и багери като юноша в Тексас и сега бързо си припомняше някогашните си умения.

Влязоха в парка, минаха покрай десетки табели и стигнаха до възстановената странноприемница, в която бе умрял Луис. Паметникът беше от другата страна на широка поляна. Беше непретенциозен — каменна основа, върху която беше поставен счупен варовиков блок, символизиращ преждевременно прекъснатия живот.

Грей бавно подкара през поляната.

Когато се приближиха достатъчно, Монк завъртя ръка в кръг и Грей обърна багера така, че кофата да е откъм гроба, изключи от скорост, завъртя седалката към ръчките за управление на стрелата и пусна стабилизаторите.

Но преди да започне да копае, трябваше малко да разчисти.

Извини се наум на мъртвия пионер, вдигна стрелата и я изпъна — използва кофата като таран срещу горната част на паметника. Хидравликата зави и варовиковият блок бавно се отдели от постамента и се катурна в тревата.

Нужни му бяха още петнайсет минути, за да махне основата — загребваше камъни и хоросан и ги трупаше на купчина отстрани. След това насочи зъбите на кофата към земята и започна да копае.

Монк и Сейчан проверяваха след всяко загребване. Накрая рязко изсвирване накара Грей да спре. Монк се изправи до дупката и посочи надолу.

— Време е да събудим мъртвеца!

Двамата с Грей разчистиха останалата пръст с лопати. Монк имаше известни затруднения с единствената си ръка, но отдавна се беше научил да се справя изкусно и само с чукана си.

Сейчан гледаше, застанала на ръба на гроба.

Според информацията от Ерик Хейсман екипът на Грей не беше първият, който оскверняваше последния дом на Луис. Комисията за издигането на паметника беше изкопала тялото му през 1847 г., за да се увери, че това наистина е гробът на прочутия пионер. В доклада й до властите се изразяваше и твърдата увереност, че смъртта на Луис не е самоубийство — „умрял от ръцете на убиец“.

Ковчегът вероятно беше от онова време.

Тъкмо това не даваше покой на Грей. Дали комисията не беше махнала всички вещи на покойника?

След минути щяха да разберат.

Подпъхна лопатата под капака и ръждивите пирони се измъкнаха от дървото. Вдигнаха капака. Скелетът лежеше в парцаливите останки на стар костюм. Тук-там по костите все още имаше плът.

Монк се намръщи отвратено и каза:

— Ще ида при Сейчан.

— Давай — съгласи се Грей. Останалото можеше да го свърши и сам.

В краката на скелета лежеше грижливо сгъната бизонска кожа. Козината беше окапала, но самата кожа изглеждаше здрава.

Грей се наведе да я вдигне — и в този миг в утринната тишина гръмна изстрел и Монк падна в гроба, право върху костите.

Хвана се за ребрата. Между пръстите му потече кръв.

Сейчан скочи при тях и викна:

— Къде са ни карабините?

— В кабината на багера — отвърна Грей.

Проехтяха още изстрели, куршумите се забиваха в купчината изкопана пръст и чаткаха по отместения паметник.

Бяха допуснали ужасно глупава грешка.

— Май сами си изкопахме гроба — изстена Монк.