Майкъл Конъли
Падане (7)

6

След като най-накрая си тръгнаха, Бош и Чу поеха по Лоръл Кениън Булевард към долината Сан Фернандо. По пътя обсъдиха резултатите от работата, започвайки от факта, че тропането по вратите не беше дало никакъв резултат — не бяха открили нито един гост, който да е чул или видял нещо във връзка със смъртта на Ървинг. Бош намираше това за изненадващо. Сигурен бе, че звукът от падането на тялото е бил силен, но никой в хотела не бе чул дори това.

— Загуба на време — обобщи Чу.

Естествено не беше така. Установяването, че Ървинг не беше крещял, докато е падал, не беше маловажно. Този факт подкрепяше двата сценария, споменати от Ван Ата — Ървинг е скочил нарочно или е бил в безсъзнание, когато са го пуснали.

— Никога не е загуба на време — рече Бош. — Някой почука ли на вратите на бунгалата покрай басейна?

— Аз не съм. Те са от другата страна на сградата. Не помислих, че…

— Ами Сандъка и Бъчвата?

— Не ми се вярва.

Бош извади телефона си и звънна на Соломон.

— Къде сте? — попита той.

— На Мармон Лейн, тропаме по вратите. Както ни беше казано.

— Открихте ли нещо в хотела?

— Не, никой не е чул нищо.

— Проверихте ли бунгалата?

Последва кратко колебание.

— Не — отвърна най-сетне Соломон. — Не ни беше казано да проверяваме бунгалата.

Бош се подразни.

— Искам да се върнете и да говорите с гост на име Томас Рапорт от второ бунгало.

— Кой е той?

— Води се прочут писател. Регистрирал се е в хотела непосредствено след Ървинг и може да е разговарял с него.

— Това е било около шест часа преди нашият човек да реши да полети. И ти искаш да говорим с онзи, който се е регистрирал след него?

— Точно така. Бих го направил лично, но трябва да се срещна с жената на Ървинг.

— Второ бунгало, разбрано.

— Днес. Можете да ми пратите доклада по имейла.

Бош прекъсна връзката. Тонът на Соломон по време на разговора го беше подразнил. Чу незабавно изстреля въпроса си:

— Откъде научи за онзи тип Рапорт?

Бош бръкна в джоба на сакото си и извади прозрачна пластмасова опаковка с дивиди.

— В хотела няма много камери, но все пак има една над рецепцията. Това е запис на регистрацията на Ървинг и на останалата част от нощта до откриването на тялото. Рапорт е пристигнал след Ървинг. Може дори да се е качил с него в асансьора от гаража.

— Прегледа ли диска?

— Само частта с регистрирането. По-късно ще видя останалото.

— Нещо друго от управителя?

— Разпечатка на телефонните разговори и комбинацията на сейфа в стаята.

Бош му каза, че комбинацията на сейфа е 1492 и че това не било използваното по подразбиране число. Онзи, който бе заключил вещите на Ървинг, беше избрал номера или напосоки, или нарочно.

— Христофор Колумб — рече Чу.

— Какво?

— Хари, аз съм чужденецът. Нищо ли не помниш от уроците по история? „През четиринайсет девет две Колумб отплава в синьото море…“ Сещаш ли се?

— Да бе, вярно. Колумб. Но какво общо има това?

Струваше му се пресилено откриването на Америка да е послужило като вдъхновение за комбинацията.

— И това дори не е най-ранната дата, свързана със случая — възбудено добави Чу.

— Какви ги говориш?

— Хотелът, Хари. „Шато Мармон“ е копие на френски замък от тринайсети век, построен в долината на Лоара.

— Добре, и какво от това?

— Проверих в Гугъл. Днешните телефони са много удобни играчки. Оказва се, че по онова време средната височина на западноевропейците била метър и шейсет. Така че, щом са направили копие на замъка, това обяснява защо стените на балкона са толкова ниски.

— Преградата. Но какво общо има това с…

— Случайна злополука, Хари. Човекът излиза на балкона да подиша чист въздух и пада. Знаеш ли, че през седемдесета Джим Морисън от „Дорс“ също е паднал от балкон?

— Всичко това е супер. Защо не избереш малко по-близко минало, Чу. Да не искаш да кажеш, че имат…

— Не, в случая не става въпрос за история. Просто искам да кажа… сещаш се.

— Не, не се сещам. Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ако трябва да представим това като инцидент, така че шефът и останалите клечки да са щастливи, има начин да го направим.

Тъкмо бяха прехвърлили билото и „Мълхоланд“ и сега се спускаха към Студио Сити, където беше живял Джордж Ървинг със семейството си. На следващата пресечка Бош рязко зави по „Дона Пегита“ и спря. Постави колата на ръчна спирачка и се обърна към партньора си.

— Защо остана с впечатление, че се опитваме да направим началството щастливо?

Чу моментално се смути.

— Ами… аз не… Просто казвам, че ако искаме… Виж, Хари, нямам предвид, че е станало точно така. Това е просто възможност.

— Възможност, дрън-дрън. Или се е регистрирал, защото е искал да се разкара от този свят, или някой го е замъкнал там, проснал го е в безсъзнание и го е изхвърлил. Не е било никакъв инцидент и искам да разбера какво се е случило в действителност. Ако този тип е решил да се махне, махнал се е, и съветникът ще трябва да го преживее.

— Добре, Хари.

— И повече не желая да чувам никакви истории за долината на Лоара, „Дорс“ или други подобни глупости. Напълно е възможно нашият човек да е нямал намерение да свършва на тротоара при „Шато Мармон“. За момента са възможни и двата варианта. И смятам да открия какво е станало, майната й на политиката.

— Разбрах те, Хари. Нищо не намеквам, ясно? Просто се опитвах да помогна. Да хвърля по-голямата мрежа. Не забравяй, ти си ме учил как се прави.

— Естествено.

Бош отново се обърна напред и превключи на скорост. Направи обратен завой и пое към Лоръл Кениън Булевард. В отчаянието си Чу се опита да смени темата.

— В разпечатката на телефонните разговори има ли нещо, което да заслужава внимание?

— Няма входящи позвънявания. Ървинг се е обадил в гаража към полунощ и това е всичко.

— За какво се е обаждал?

— Трябва да говорим с дежурния — тръгнал си е, преди да успеем да го задържим. Водят дневник в офиса долу и според него Ървинг се е обадил с молбата да провери дали не е оставил телефона си в колата. Намерихме телефона в сейфа, така че Ървинг или се е объркал, или телефонът е бил забравен в колата и по-късно е бил качен в стаята му.

За момент се умълчаха, мислеха за обаждането в гаража. Накрая Чу отново заговори:

— Провери ли колата?

— Проверих я. Нищо няма.

— По дяволите! Май нещата щяха да са по-лесни, ако имаше бележка или нещо подобно.

— Да. Само че няма.

— Лошо.

— Да, лошо.

Изминаха останалата част от пътя в мълчание.

Когато стигнаха до адреса, отбелязан в шофьорската книжка на жертвата, Бош видя познат линкълн, паркиран до тротоара. На предните седалки се намираха същите двама мъже. Това означаваше, че съветник Ървинг е наблизо. Бош се подготви за поредната среща с неприятеля.