Майкъл Конъли
Падане (41)

40

Беше почти 11:30, когато Бош и Чу пристигнаха в „Буена Виста“. Бош се беше обадил предварително и бе разговарял с Ана Стоун. Тя му каза, че Клейтън Пел трябва да отиде на работа по обед, но се съгласи да го задържи в центъра до пристигането им.

На портала ги пуснаха веднага. Стоун излезе да ги посрещне на входа. Беше малко неловко, защото Бош бе дошъл с партньора си и посещението бе по работа. Той протегна ръка и се здрависаха. Чу направи същото.

— Добре, приготвили сме една от стаите, ако нямате нищо против.

— Идеално — отвърна Бош.

Предишната вечер бяха разговаряли по телефона повече от час. Говориха късно, след като дъщеря му си легна. Бош беше прекалено възбуден от събитията през деня, за да заспи. Звънна на Ана и седя на бюрото с телефона почти до полунощ. Разговаряха за много неща, но най-вече за случая „Харди“. Сега тя бе по-информирана от всеки, който беше гледал новините или чел „Лос Анджелис Таймс“.

Ана ги въведе в малка стая с два фотьойла и канапе.

— Ще ида да го извикам — каза тя. — Аз трябва ли да присъствам?

Бош кимна.

— Ако това ще го накара да се чувства по-удобно и ще го убеди да подпише документа.

— Ще го питам.

Тя ги остави и Чу погледна Бош въпросително.

— Когато го посетих миналата седмица, той се съгласи да говори с мен само ако и тя присъства — обясни Бош. — Има й доверие, но не вярва на ченгета.

— Ясно. Между другото, Хари, тя май си пада по теб.

— Какви ги говориш?

— Начинът, по който те гледа с тази нейна усмивка. Просто казвам. Ако я искаш, твоя е.

Бош кимна.

— Ще го имам предвид.

Седна на канапето, а Чу се настани в единия фотьойл. Зачакаха мълчаливо. По-рано сутринта бяха прекарали два часа в Градската прокуратура, за да представят обвинителните материали. Прокурорът се казваше Оскар Бенитес Бош и преди му беше предавал случаи. Бенитес бе добър, умен и предпазлив юрист, който поемаше по-големите престъпления. Работата му беше да се увери, че полицията разполага с достатъчно доказателства, преди да повдигне обвинението. Не беше балама и това бе едно от нещата, които Бош харесваше у него.

Пакетът беше приет добре от Бенитес. Поиска изясняването или формализирането само на някои неща. Едното беше участието на Клейтън Пел в обвинението срещу Чилтън Харди. Бош и Чу бяха дошли в центъра, за да са сигурни, че тази част от случая е на твърда основа. Когато научи за миналото на Пел, Бенитес изрази загриженост за ролята му като ключов свидетел и дали няма да се опита да изкопчи нещо от обвинението, да манипулира другата страна и да бъде склонен да смени показанията си. Взе стратегическото решение да запише официално Пел, което означаваше, че трябваше да го накарат да подпише заявление. Това се правеше рядко, тъй като заявлението не само бетонираше показанията, но и ставаше достояние на защитата при предварителното представяне на доказателствата.

След няколко минути Стоун се върна с Клейтън Пел. Бош му посочи свободния фотьойл.

— Как си, Клейтън? Защо не седнеш? Предполагам, че помниш партньора ми, детектив Чу.

Чу и Пел си кимнаха, а Бош погледна към Стоун, сякаш я питаше дали ще остане.

— Клейтън би искал да присъствам — рече тя.

— Нищо против. Може да си поделим канапето.

След като всички се настаниха, Бош сложи куфарчето в скута си, отвори го и заговори, докато вадеше папката.

— Клейтън, успя ли да видиш новините от снощи?

— Разбира се. Май сте пипнали вашия човек.

Беше свил крака под себе си. Бе толкова дребен, че приличаше на дете в големия фотьойл.

— Вчера арестувахме Чилтън Харди за убийството, за което ти казах миналата седмица.

— Да, страхотно. А арестувахте ли го и заради онова, което стори на мен?

Бош очакваше този въпрос.

— Е, надяваме се да повдигнем още обвинения срещу него. Точно затова сме тук. Нуждаем се от помощта ти.

— И както казах миналата седмица, какво ще получа срещу това?

— Ами, както казах миналата седмица, ще помогнеш онзи да си понесе наказанието. Твоят мъчител. Може дори да се изправиш срещу него в съда, ако прокурорът поиска да се явиш като свидетел.

Бош отвори папката.

— Сутринта с партньора ми бяхме в прокуратурата, за да представим материалите срещу Харди за убийството на Лили Прайс. Имаме добри, солидни доказателства и в хода на разследването нещата ще стават още по-добри. Прокурорът смята да повдигне обвинение в убийство още днес. Казахме му за твоята роля, как кръвта ти се е оказала върху жертвата и…

— Каква роля? — изврещя Пел. — Казах ви, че не бях там, а вие сте казали на прокурора, че съм имал роля в това?

Бош пусна папката върху куфарчето си и вдигна ръце, за да го успокои.

— Чакай, Клейтън, изобщо не сме правили това. Лошо се изразих, трябва да ме оставиш да довърша. Всъщност го запознахме със случая. Казахме му какво знаем, какви са доказателствата и как според нас всичко се връзва, разбираш ли? Казахме му, че кръвта ти е била открита върху жертвата, но че ти изобщо не си бил там. И не само това, а и че по онова време си бил хлапе и няма начин да си замесен. Той знае, че ти също си бил жертва на този тип.

Пел не отговори. Обърна се странично във фотьойла, както беше направил предишната седмица.

— Клейтън — каза Стоун. — Моля те, слушай внимателно. Важно е.

— Трябва да ходя на работа.

— Няма да закъснееш, ако слушаш и не прекъсваш. Това е много важно. Не само за случая, но и за теб. Моля те, обърни се и слушай.

Пел неохотно се обърна към Бош.

— Добре, добре, слушам.

— Хубаво, Клейтън, ще говоря направо. Има само едно престъпление, за което няма ограничение за давност. Знаеш ли какво означава това?

— Означава, че не могат да те съдят, след като мине определено време от извършването му. За сексуални престъпления обикновено е три години.

Бош си даде сметка, че Пел е доста наясно със системата. Може би в затвора се беше запознал със законите на Калифорния заради собствените си престъпления. Това беше мрачно напомняне, че сприхавият дребосък срещу него е опасен хищник, а хищниците винаги познаваха територията, в която ловуват.

Давността за повечето сексуални престъпления беше три години. Пел обаче грешеше. Имаше изключения в зависимост от типа на извършеното престъпление и възрастта на жертвата. Прокуратурата трябваше да изкаже мнение дали Харди може да бъде преследван за престъпленията си срещу Пел. Бош смяташе, че вероятно е прекалено късно. Още преди години Пел беше разказал историята си на затворническите психолози, но никой не си беше направил труда да започне разследване. Бош беше сигурен, че с живота на Харди като хищник е свършено и че той ще плати най-малко за някои от престъпленията си. Но вероятно никога нямаше да отговаря за онова, което бе сторил на Клейтън Пел.

— В общи линии си прав — рече Бош. — Обикновено давността е три години. В такъв случай сигурно се досещаш какъв е отговорът на собствения ти въпрос. Не мисля, че Харди ще бъде преследван за онова, което е направил с теб, Клейтън. Но това няма значение, защото можеш да изиграеш важна роля в обвинението за убийство. Казахме на прокурора, че кръвта върху Лили Прайс е твоя и че можеш да разкажеш на съдебните заседатели как се е озовала там. Ще можеш да свидетелстваш за онова, което ти е сторил той — за сексуалния и физическия тормоз. Ще осигуриш така нареченото свързващо свидетелстване, Клейтън. Ще ни помогнеш да изградим връзка между намерената върху момичето ДНК и Чилтън Харди.

Бош отново взе папката.

— Едно от нещата, от които се нуждае прокурорът в момента, е подписано от теб заявление, в което се излагат фактите около отношенията ти с Харди. Тази сутрин с партньора ми написахме това въз основа на бележките ми от миналата седмица. Искам да го прочетеш и ако всичко е вярно, да подпишеш, а ние ще се погрижим Харди да прекара остатъка от живота си в килия за смъртник.

Бош му подаде документа, но Пел махна с ръка.

— Защо просто не ми го прочетете на глас?

Бош осъзна, че Пел вероятно не може да чете. В досието му не се споменаваше да е ходил редовно на училище и със сигурност не беше образован у дома.

Бош зачете дългия страница и половина документ, който твърдо следваше принципа, че по-малкото е повече. Накратко се описваше признанието на Пел, че е живял в дома на Харди по времето, когато е била убита Лили Прайс, и през този период с него е било злоупотребявано сексуално и физически. Физическият тормоз беше описан като побои с колан и се казваше, че Пел често е бил пребиван толкова жестоко, че е получавал кървящи рани по гърба.

Показанията описваха също и идентифицирането на Харди на фотографиите, както и точното разпознаване на сградата, в която Пел беше живял с него в края на осемдесетте.

— Долуподписаният потвърждава тези факти и ги смята за вярно и точно описание на отношенията му с Чилтън Арън Харди-младши през хиляда деветстотин осемдесет и девета — завърши Бош. — Това е.

Погледна към Пел, който кимаше, сякаш в знак на съгласие.

— Добре ли е? — подкани го Бош.

— Да, добро е — отвърна Пел. — Но вътре се споменава, че Чил ме е снимал как съм му налапал патлака.

— Е, не точно с тези думи, но…

— Това задължително ли трябва да го има?

— Мисля, че да, Клейтън. Защото открихме снимката, за която ни разказа. В кутия за обувки. И искаме това да фигурира в показанията ти, защото снимката короборира казаното от теб.

— Не знам какво означава това.

— „Короборира“ ли? Означава, че потвърждава разказа ти. Доказва го. Ти казваш, че той е направил това с теб, а снимката го доказва.

— Значи хората ще видят снимката?

— Много малко хора ще я видят. Няма да бъде давана на медиите. Тя е просто елемент, който помага на обвинението.

— Освен това — намеси се Стоун — няма от какво да се срамуваш, Клей. Ти си бил дете. А той — възрастен. Ти си бил под властта и контрола му. Той те е превърнал в своя жертва, а ти не си могъл да сториш нищо.

Пел кимна — повече на себе си, отколкото на Стоун.

— Искаш ли да подпишеш показанията? — попита Бош.

Решителният момент беше настъпил.

— Ще го подпиша, но после какво ще стане?

— Ще го занесем на прокурора и ще бъде добавен към материалите, подкрепящи обвинението, което той ще напише днес следобед.

— Не, имам предвид с него. Какво ще стане с Чил?

Бош кимна. Вече разбираше.

— В момента се намира в градския арест, без право да бъде пуснат под гаранция. Ако прокуратурата повдигне обвинението днес, утре сутринта ще бъде изправен пред съда. Вероятно ще има и изслушване за гаранция.

— Ще го пуснат под гаранция?

— Не, не съм казвал това. Той има право да иска пускане под гаранция. Всеки има право. Но не е нужно да се безпокоиш, никъде няма да ходи. Оттук нататък Харди ще гледа света само през решетки.

— Мога ли да отида на делото и да говоря със съдията?

Бош го погледна. Разбра искането, но въпреки това остана изненадан.

— Мисля, че няма да е разумно, Клейтън. Ти си потенциален свидетел. Ако искаш, ще питам в прокуратурата, но мисля, че ще откажат. Сигурно ще предпочетат да те държат настрана и да те призоват по време на самия процес. Няма да допуснат да седиш в съдебната зала, особено когато Харди е там.

— Добре. Просто реших да попитам.

— Разбира се.

Бош посочи куфарчето със свидетелските показания.

— Искаш ли да го подпишеш върху това? Нямаме друга равна повърхност.

— Да.

Дребният мъж скочи от фотьойла и отиде при Бош. Хари бръкна в джоба си и му подаде химикалка. Пел се наведе и приближи химикалката към документа. Лицето му беше толкова близо до Бош, че когато заговори, Хари усети горещия му дъх.

— Знаете какво трябва да направят с този тип, нали?

— С Харди ли?

— Да, с Харди.

— Какво трябва да направят?

— Да го обесят за топките заради онова, което е направил на момичето, на мен и на останалите. Снощи гледах новините. Зная какво е сторил. Трябва да го заровят на три метра с гъза нагоре. А вместо това го показват в „Шейсет минути“ и го правят звезда.

Бош поклати глава. Пел правеше доста големи скокове.

— Не съм сигурен какво имаш предвид под звезда, но аз лично смятам, че обвинението ще поиска смъртна присъда и ще я получи.

Пел се разсмя презрително.

— Това е шибана подигравка. Щом има смъртно наказание, то трябва да се прилага. А не да се танцува около него двайсет години.

Този път Бош кимна в знак на съгласие, но не каза нищо. Пел надраска името си върху документа и върна химикалката на Бош. Когато Хари я взе, Пел я задържа и двамата се спогледаха за момент.

— И на вас не ви харесва това — прошепна Клейтън. — Нали, детектив Бош?

Най-сетне пусна химикалката, Бош я прибра във вътрешния си джоб и отвърна:

— Не. Не ми харесва.

Пел се дръпна назад и с това всичко приключи.

Пет минути по-късно Бош и Чу излизаха през портала, когато Бош внезапно спря. Чу се обърна и го погледна. Бош му подхвърли ключовете на колата и каза:

— Запали двигателя. Забравих си химикалката.

Върна се в кабинета на Ана Стоун. Тя сякаш го очакваше. Стоеше в приемната.

— Влезте, детектив.

Върнаха се в стаята и тя затвори вратата. После се обърна и първата й работа беше да го целуне. Бош се смути.

— Какво има? — попита тя.

— Не знам — отвърна той. — Май не бива да смесваме така нещата.

— Добре. Извинявай. Но ти се върна… точно както си мислех.

— Да, ами…

Той се усмихна. Беше го хванала.

— Виж, как си утре вечер? — попита Бош. — След повдигането на обвинението. Странно звучи, че искам да го отпразнувам, но когато спипаш някого… се чувстваш добре, нали разбираш?

— Мисля, че да. Ще се видим утре вечер.

Бош си тръгна. Чу беше спрял колата точно отпред и Хари седна до него.

— Е, взе ли й телефона? — поинтересува се Чу.

— Я карай — отвърна Бош.