Майкъл Конъли
Падане (4)

3

Както можеше да се очаква, Чу го засипа с въпроси, докато пътуваха от центъра по магистрала 101. Бяха партньори от близо две години и Бош беше свикнал с несигурността на Чу, която се изразяваше в непрестанен потоп от въпроси, коментари и наблюдения. Обикновено говореше за едно нещо, докато всъщност се тормозеше за друго. Понякога Бош се смиляваше и му казваше онова, което искаше да научи. Друг път запазваше мълчание и оставяше младия си партньор да се тормози.

— Хари, какво става, по дяволите? Сутринта получихме един случай, а сега ни стоварват втори?

— ЛАПУ е паравоенна организация, Чу. Това означава, че когато някой с по-висок чин ти каже да направиш нещо, ти го правиш. Заповедта е от началника и ние я изпълняваме. Рано или късно отново ще се заемем с джакпота. Но в момента имаме пресен случай, който е с по-висок приоритет.

— Мирише ми на лайняна политика.

— Висш пилотаж.

— Това пък какво е?

— Сливане на полиция и политика. Разследваме смъртта на сина на съветник Ървин Ървинг. Знаеш кой е Ървинг, нали?

— Да, беше заместник-началник, когато постъпих. После напусна и се кандидатира за Градския съвет.

— Всъщност не напусна доброволно. Беше принуден и се кандидатира, за да може да си отмъсти на управлението. Казано по-простичко, той живее с една-единствена цел — да смачка ЛАПУ. Трябва също да знаеш, че по онова време хранеше особена неприязън към мен. Имахме някои сблъсъци, така да се каже.

— Тогава защо иска ти да поемеш разследването на смъртта на сина му?

— Ще разберем съвсем скоро.

— Какво ти каза лейтенантът за случая? За самоубийство ли става въпрос?

— Не ми каза нищо. Само ми даде адреса.

Реши да не споменава онова, което знаеше за случая. Така щеше да разкрие, че има свой източник в КНП. Още не искаше да споделя това с Чу и винаги се стараеше месечните срещи с Киз Райдър да си останат дискретни.

— Всичко това ми звучи малко шантаво — заключи Чу.

Телефонът на Бош избръмча и той погледна екрана.

Номерът беше скрит, но въпреки това се обади. Беше шефът на полицията. Бош го познаваше от години и дори беше работил по няколко случая с него. Той се беше издигнал по стълбицата, като междувременно бе прекарал дълго време в сектор „Грабежи и убийства“ като следовател и началник. Беше оглавил управлението само преди две години и още се ползваше с подкрепата на трудещите се.

— Хари, Марти е. Къде си?

— На сто и първа. Тръгнахме веднага щом ни беше съобщено.

— Трябва да разчистим, преди медиите да са надушили, а това ще стане съвсем скоро. Не е нужно да превръщаме цирка в панаир. Както несъмнено ти е било съобщено, жертвата е синът на съветник Ървинг. Съветникът настоя да възложа случая на теб.

— Защо?

— Не посочи никакви причини. Знам, че вие двамата си имате история.

— При това не от добрите. Какво можеш да ми кажеш за случая?

— Малко неща.

Даде на Бош същото резюме като Райдър, с няколко допълнителни детайла.

— Кой от Холивуд е там?

— Гленвил и Соломон.

Бош ги познаваше от предишни случаи и съвместни операции. Двамата следователи бяха известни с обемните си тела и голямото си его. Наричаха ги Сандъка и Бъчвата и това им харесваше. Обличаха се крещящо и се кичеха с пръстени. И доколкото Бош знаеше, бяха компетентни детективи. Ако се канеха да обявят случая за самоубийство, най-вероятно имаха всички основания.

— Ще работят под твое ръководство — каза шефът. — Лично им го казах.

— Добре, шефе.

— Хари, искам да покажеш най-доброто от себе си. Не ми пука за историята. Зарежи я. Не можем да си позволим съветникът да се развилнее и да каже, че сме замазали случая.

— Разбрано.

Бош замълча за момент, мислеше какво още да попита.

— Шефе, къде е съветникът?

— Долу в лобито.

— Качвал ли се е в стаята?

— Настоя да го направи. Позволих му да огледа, без да докосва нищо, след което го изведохме.

— Не е трябвало да го правите, Марти.

Знаеше, че рискува, като казва на началника на полицията, че е сгафил. Нямаше значение, че бяха преобръщали трупове заедно.

— Предполагам, че си нямал друг избор — добави след малко.

— Идвай колкото се може по-скоро и ме дръж в течение. Ако не можеш да се свържеш директно с мен, използвай лейтенант Райдър като посредник.

Шефът обаче не му каза скрития си телефонен номер, така че съобщението беше пределно ясно. Бош нямаше да говори пряко със старото си приятелче. Не ставаше ясно обаче какво трябва да прави с разследването.

— Шефе — каза той с официален тон, за да покаже, че не прибягва до старото приятелство. — Ако отида там и се окаже самоубийство, ще го обявя за самоубийство. Ако искаш нещо друго, избери някой друг.

— Всичко е наред, Хари. Просто остави нещата да си кажат сами.

— Сигурен ли си? Това ли иска Ървинг?

— Това искам аз.

— Ясно.

— Между другото, Дювал спомена ли ти за пенсионирането?

— Да, каза ми.

— Натисках за пет години, но в комисията има хора, които не харесаха всичко в биографията ти. Получихме каквото можахме, Хари.

— Признателен съм ти.

— Добре.

Шефът прекъсна връзката. Бош едва успя да затвори телефона, преди Чу да го удави във въпроси за разговора. Хари го преразказа, докато излизаше от магистралата на Сънсет Булевард и продължи на запад.

Чу превърна разказа за обаждането на шефа във въпрос за онова, което не му даваше мира цялата сутрин.

— Ами лейтенантът? — попита той. — Ще ми кажеш ли изобщо за какво става въпрос?

Бош се направи на тъп.

— Какво имаш предвид?

— Не се прави на тъп, Хари. Какво ти каза, когато останахте сами в кабинета? Иска да ме разкара от отдела, нали? И аз никога не съм я харесвал.

Бош не успя да се сдържи. Партньорът му беше от хората, за които чашата задължително е наполовина празна, и възможността да бъде избъзикан не биваше да се пропуска.

— Каза, че иска да те премести, но да те остави да се занимаваш с убийства. В Южното бюро се отваряли свободни места и говорила с тях за прехвърляне.

— Боже Господи!

Чу наскоро се беше преместил в Пасадена. Пътуването до Южното бюро щеше да е същински кошмар за него.

— А ти какво й каза? — настоятелно попита той. — Застъпи ли се за мен?

— Южното е чудно място, човече. Казах й, че за две години там ще станеш истински ветеран. На други места ще ти трябват най-малко пет.

— Хари!

Бош избухна в смях. Дойде му добре. Мисълта за срещата с Ървинг му тежеше. Беше неизбежна и предстоеше съвсем скоро, а той още не беше сигурен как да се държи.

— Майтапиш ли се? — извика Чу и се обърна към него. — Бъзикаш ли ме, мътните да те вземат?

— Естествено, че те бъзикам, Чу. Я изпусни малко парата. Каза ми, че са одобрили молбата ми за по-късно пенсиониране. Ще ти се наложи да ме търпиш още три години и три месеца, ясно?

— О… е, това е добре, нали?

— Да, добре е.

Чу беше твърде млад, за да се безпокои за неща като пенсиониране. Преди близо десет години Бош беше взел неправилното решение да се пенсионира и да напусне управлението. След две години като обикновен гражданин се върна на работа по програмата за отложено пенсиониране, която целеше да задържи опитните детективи в управлението, където да вършат онова, за което ги биваше най-много. За Бош това означаваше разследване на убийства. Назначиха го със седемгодишен договор. Не всички в управлението бяха доволни от програмата това важеше с особена сила за детективите от сектор „Грабежи и убийства“, които се надяваха да се настанят на престижни местенца в центъра на града.

Политиката на управлението позволяваше едно удължаване на договора с три до пет години. След това освобождаването беше задължително. Бош беше кандидатствал за втория си договор преди година и благодарение на типичната полицейска бюрокрация му се наложи да чака повече от година, за да чуе новината от лейтенанта междувременно срокът на първоначалния му договор отдавна беше изтекъл. Чакаше с безпокойство, тъй като знаеше, че може да бъде освободен незабавно, ако комисията реши да не продължи договора му. Определено беше добре, че вече знаеше още колко време ще носи значката. И добрата новина вървеше с известна меланхолия. Когато получеше официалното съобщение на комисията, щеше да знае кога точно ще бъде последният му ден като ченге. Мислите му все се въртяха около това. Бъдещето му си имаше своите ограничения. Може би и той самият бе от хората, за които чашата е наполовина празна.

Чу беше решил да си даде почивка от въпросите и Хари се опита да не мисли за пенсионирането. Насочи вниманието си към пътя и Ървин Ървинг. Съветникът беше прекарал повече от четирийсет години в полицията, но така и не бе успял да стигне до върха. След цяла кариера точене за шефското място, то му беше отмъкнато под носа в разразила се политическа буря. Няколко години след това беше отстранен от управлението — с помощта на Бош. Подиграван, той се кандидатира в Градския съвет, спечели изборите и си постави за цел да отмъсти на учреждението, в което се бе трудил толкова много години. Беше стигнал дотам да гласува против всяко предложение за повишаване на заплатите на полицаите и разширяване на управлението. Винаги пръв надигаше глас за независима проверка или разследване на всяко съмнение за грешка или злоупотреба със служебно положение от страна на служителите. Най-тежкият му удар обаче дойде миналата година, когато пламенно подкрепи кампанията за икономии, която отряза половин милион от бюджета на управлението за заплащане на извънреден труд. Това удари всеки полицай по стълбицата.

Бош не се съмняваше, че сегашният шеф на полицията е сключил някаква сделка с Ървинг. Услуга за услуга. Бош щеше да поеме случая в замяна на нещо. Макар никога да не се бе смятал за отракан в политиката, Хари беше сигурен, че скоро ще разбере за какво точно става въпрос.