Майкъл Конъли
Падане (34)

33

В неделя сутринта Бош остави дъщеря си при мола в Сенчъри Сити. Още преди седмица се беше разбрала да се срещне с приятелките си Ашлин и Конър в единайсет часа и да прекарат деня в пазаруване, ядене и клюки. Посещаваха мола веднъж месечно и всеки път си избираха различни търговски центрове. Този път Бош можеше спокойно да ги остави сами. Никой мол не беше имунизиран срещу хищници, но той знаеше, че в неделя охраната ще е максимална, а молът в Сенчъри Сити имаше добра система за сигурност. Навсякъде имаше цивилни служители, преструващи се на клиенти, освен това много от охранителите в неделя бяха ченгета, работещи на две места.

През повечето подобни недели Бош оставаше дъщеря си и отиваше да работи в празния отдел „Неприключени следствия“. Обичаше тишината през уикендите, тъй като тя му позволяваше да се съсредоточи върху случая, по който работеше. Този път обаче му се искаше да стои настрана от Дирекцията на полицията. Беше взел „Таймс“, когато излезе рано сутринта да купи мляко и кафе от кварталния магазин. Докато чакаше на опашката, забеляза, че на първа страница има нов материал за смъртта на Джордж Ървинг. Купи вестника и прочете статията в колата. Емили Гомес-Гонзмарт разказваше за работата на Джордж Ървинг за „Риджънт Такси“ и повдигаше въпроси за „случайното“ съвпадение на факта, че Ървинг представлява компанията, и проблемите, струпали се върху сегашния държател на франчайза в Холивуд „Блек енд Уайт“. След това се правеше връзка с Ървин Ървинг. Проследяването на арестите беше довело журналистката до полицай Робърт Мейсън, който беше разказал как е бил помолен от съветника да се разправи с „Б & У“.

Бош предположи, че материалът ще предизвика сериозно раздвижване в Дирекцията на полицията и в Градския съвет, поради което предпочете да стои настрана от сградата, докато не му се наложи да отиде на работа в понеделник сутринта.

Докато се отдалечаваше от мола, извади телефона, за да се увери, че е включен. Изненада се, че не е получил обаждане от Чу — ако не за друго, то само колкото да отрече, че е пуснал мухата на Гончето. Изненада се също, че не е бил търсен и от Киз Райдър. Наближаваше пладне и мълчанието й относно материала във вестника можеше да означава само едно — че именно тя е била източникът и сега се спотайва.

Или по собствена инициатива, или с тактичното напътствие на шефа, играта бе Ървин Ървинг да бъде отстранен, вместо да се спечели съдействието му чрез мълчание. Трудно беше да не се съгласи с такъв избор. Предаването му на медиите и очернянето му с намеци за корупция можеше да го елиминира като заплаха за управлението. Много неща можеха да се случат през последния месец на предизборната кампания. Може би шефът беше решил да заложи на сигурно и да види дали историята няма да набере инерция и да повлияе на резултатите от изборите. Може би предпочиташе да заложи на това, че опонентът на Ървинг ще е по-добър приятел на полицията от сегашния компрометиран и поставен натясно враг.

Така или иначе за Бош това нямаше значение. То беше политика. Имаше значение обаче, че Киз Райдър, негов приятел и бивш партньор, вече се е наместила твърдо на десетия етаж като политически работник. Трябваше да го има предвид при бъдещите си отношения с нея и тази мисъл го накара да почувства дълбока загуба.

Знаеше, че в момента най-добрият му ход е да се сниши. Беше сигурен, че прекарва последните си дни в управлението. Трийсет и деветте месеца, които с такава радост прие преди седмица, сега му изглеждаха едва ли не като срок за излежаване. По-добре беше да посвети следобеда на себе си и да стои далеч от Дирекцията на полицията и всичко друго, свързано с работата.

Все още държеше телефона и изведнъж реши да се обади на Ана Стоун. Тя отговори моментално.

— Ана, у дома ли си?

— У дома. В неделя няма терапии. Какво става? Намери ли Чилтън Харди?

В гласа й се долавяше възбудено очакване.

— Не, още не съм. Но от утре той става основен приоритет. Обаждам ти се, защото ми се отвори свободен следобед. Ще взема дъщеря си от мола някъде към пет. Помислих си, че ако си свободна, можем да обядваме заедно или да се видим. Искам да поговорим за някои неща. Нали се сещаш, да видим дали ще се получи нещо.

Истината беше, че не можеше просто да забрави за нея. Винаги го бяха привличали жени, криещи някаква трагедия. Смяташе, че ако поставят някои граници относно сина й, ще могат да осигурят шанс за себе си.

— Страхотно, Хари. Аз също искам да поговорим. Какво ще кажеш да дойдеш тук?

Бош погледна часовника на таблото.

— Намирам се в Сенчъри Сити. Мисля, че ще успея да те взема към дванайсет. Защо не измислиш някое място на Вентура Булевард? По дяволите, дори съм готов да опитам суши.

Тя се разсмя и смехът й му хареса.

— Не, имах предвид да дойдеш у дома — каза Ана. — Да обядваме и да поговорим. Така ще бъдем само двамата, а аз ще сготвя. Без специални приготовления, просто нещо за хапване.

— Ами…

— И после просто ще видим какво ще стане.

— Сигурна ли си?

— Разбира се.

Бош кимна на себе си.

— Добре, тръгвам.