Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Drop, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Майкъл Конъли. Падане

ИК „Бард“, София, 2012

Редактор: Боряна Даракчиева

Коректор: Десислава Господинова

ISBN: 978-954-655-298-3

История

  1. — Добавяне

2

„Неприключени следствия“ делеше двете заседателни зали на петия етаж с всички останали отдели на сектор „Грабежи и убийства“. Обикновено детективите трябваше да си резервират време за някоя от залите, като се запишат на закачения на вратата бележник. Но толкова рано в понеделник и двете бяха празни, така че Бош, Чу, Шулър и Долан се настаниха в по-малката, без да се налага да правят резервация.

Носеха досието и малката кутия с веществени доказателства по случая от 1989 г.

— Добре — започна Бош, след като всички седнаха по местата си. — Значи нямате нищо против да поемем случая? Ако имате възражения, можем да идем при лейтенанта и да кажем, че наистина искате да работите по него.

— Не, нямаме нищо против — каза Шулър. — И двамата сме заети покрай процеса, така че е по-добре вие да го поемете. Това е първият ни случай в отдела и искаме да сме сигурни, че ще се стигне до осъдителна присъда.

Бош кимна и небрежно отвори досието.

— В такъв случай ще ни запознаете ли накратко с този случай?

Шулър кимна на Долан и тя започна сбито да обяснява случая, докато Бош прелистваше страниците на папката.

— Имаме деветнайсетгодишна жертва на име Лили Прайс. Била е отвлечена от улицата, докато се връщала от плажа във Венис един неделен следобед. Още тогава определили, че произшествието е станало в района на „Спидуей“ и „Воядж“. Прайс живеела на „Воядж“ с три съквартирантки. Едната била с нея на плажа, а другите две — в апартамента. Изчезнала между тези две точки. Казала, че отива до квартирата да ползва тоалетната, и вече никой не я видял.

— Оставила на плажа кърпата и уокмена си — обади се Шулър. — А също и плажното масло. Ясно било, че смята да се върне. Но така и не успяла.

— Тялото й било открито следващата сутрин на скалите в пролома — продължи Долан. — Била гола, изнасилена и удушена. Дрехите й не били открити.

Бош прегледа няколкото папки пликове, съдържащи избелели моментални снимки на местопрестъплението. Докато гледаше жертвата, неволно се замисли за собствената си дъщеря, която бе на петнайсет и имаше цял живот пред себе си. Навремето гледането на подобни фотографии го зареждаше, даваше му горивото, от което се нуждаеше, за да продължава неуморно напред. Но след като Мади дойде да живее при него, му ставаше все по-трудно да гледа жертви.

Това обаче не му пречеше да се нахъсва.

— Откъде е дошъл генетичният материал? — попита той. — От семенна течност?

— Не, убиецът е използвал презерватив или не е имало еякулация — отвърна Долан. — Няма семенна течност.

— От малко петънце кръв е — каза Шулър. — Намерено на шията й, точно под дясното ухо. Жертвата нямала рани в тази област. Било прието, че кръвта е на убиеца, че се е порязал по време на борбата или може би вече е кървял. Било само капка. Мъничко петънце. Била удушена с лигатура. Ако е станало отзад, ръката му би могла да се окаже точно на това място на шията й. Ако ръката е била порязана…

— Трансфер на материал — обади се Чу.

— Именно.

Бош намери снимката, която показваше шията на жертвата и петънцето. Фотографията бе избеляла от времето и кръвта едва се виждаше. До шията на момичето беше поставена линийка, играеща ролята на мащаб. Петънцето беше някъде около два сантиметра дълго.

— Значи кръвта е била събрана и запазена — рече той, подканвайки детективите да дадат допълнителни обяснения.

— Да — каза Шулър. — Тъй като било петно, го попили с тампон. Определили кръвната група като нулева положителна. Тампонът бил поставен в епруветка и го намерихме в хранилището, когато извадихме делото. Кръвта беше станала на прах.

Той почука с химикалката си по капака на архивната кутия.

Телефонът на Бош забръмча в джоба му. Обикновено в подобни случаи оставяше обаждането на гласова поща, но дъщеря му беше сама у дома — бе болна и не ходеше на училище. Трябваше да се увери, че не е тя. Извади телефона и погледна екрана. Не беше дъщеря му, а бившият му партньор Кизмин Райдър, сега лейтенант към КНП — кабинета на началника на полицията. Реши да й се обади след срещата. Обядваха заедно веднъж месечно и Бош прие, че днес е свободна или се обажда, защото е чула, че молбата му за по-късно пенсиониране е одобрена. Прибра телефона в джоба си и попита:

— Отваряхте ли епруветката?

— Разбира се, че не — отвърна Шулър.

— Добре, значи преди четири месеца сте изпратили епруветката с тампона и остатъка от кръвта в регионалната лаборатория.

— Точно така — потвърди Шулър.

Бош отвори на доклада от аутопсията. Държеше се така, сякаш се интересуваше повече от онова, което вижда, отколкото от онова, което казва.

— А по същото време пращали ли сте нещо друго в лабораторията?

— От случая „Прайс“ ли? — попита Долан. — Не, това е единственият биологичен материал, открит на местопрестъплението.

Бош кимна с надеждата, че тя ще продължи в същия дух.

— Но тогава материалът не е дал никакви насоки — каза тя. — Не са открили заподозрян. С кого са намерили съвпадение?

— Ще стигнем и до това — рече Бош. — Въпросът ми беше дали сте изпращали в лабораторията материали от други случаи, по които работите?

— Не, това беше всичко. — Шулър присви подозрително очи. — Какво става тук, Хари?

Бош извади от вътрешния джоб на сакото си листа от лабораторията и го плъзна по масата към Шулър.

— Открито е съответствие със сексуален хищник, който изглежда идеален кандидат за извършител. С едно изключение.

Шулър разгъна листа и с Долан се наведоха над него, както бяха направили Бош и Чу по-рано.

— Какво има? — попита Долан, още не си бе дала сметка за датата на раждане. — Този тип изглежда идеален.

— Сега е идеален — съгласи се Бош. — Но по онова време е бил на осем.

— А стига бе! — изненада се Долан.

— Какви ги дрънкаш? — добави Шулър.

Долан придърпа листа към себе си, за да провери отново датата на раждане. Шулър се облегна назад и изгледа Бош подозрително.

— Значи мислите, че сме се издънили и сме смесили случаи — каза той.

— Не — отвърна Бош. — Лейтенантът поиска да проверим тази възможност, но не виждам никаква издънка от ваша страна.

— Значи е станало в лабораторията — рече Шулър. — Даваш ли си сметка, че ако са прецакали нещата в лабораторията, всеки адвокат в окръга ще започне да се съмнява в ДНК съвпаденията, открити там?

— Да, мина ми през ума — отвърна Бош. — Поради което историята трябва да си остане между нас, докато не разберем какво се е случило. Има и други възможности.

Долан вдигна листа.

— Да, а ако не става въпрос за никаква издънка? Ако кръвта на хлапето наистина е открита върху мъртвото момиче?

— Осемгодишно момче отмъква деветнайсетгодишно момиче от улицата, изнасилва я, удушава я и изхвърля тялото на четири преки от местопрестъплението? — усъмни се Чу.

— Може да е бил там — не се предаваше Долан. — Може това да го е направило хищник. Виждате досието му. Този тип подхожда идеално — с изключение на възрастта му.

Бош кимна.

— Може би — рече той. — Както казах, има и други възможности. Засега няма причини за паника.

Телефонът му отново избръмча. Извади го и видя, че пак е Киз Райдър. Две повиквания за пет минути. Реши, че е по-добре да отговори. Явно не ставаше дума за обяд.

— Трябва да изляза за момент.

Стана и отговори, докато излизаше в коридора.

— Киз?

— Хари, опитвах се да ти се обадя, за да те предупредя.

— На среща съм. За какво ще ме предупреждаваш?

— Ще бъдещ извикан по спешност от КНП.

— Искаш да се кача на десетия ли?

В новата сграда на Дирекцията на полицията кабинетът на началника се намираше на десетия етаж и си имаше просторна тераса с изглед към административния център.

— Не, на Сънсет Стрип. Ще ти кажат да отидеш на място и да поемеш един случай. Няма да ти хареса.

— Виж, лейтенант, току-що поех случай. Не ми трябва втори.

Реши, че официалното обръщение ще покаже, че е нащрек. Повикванията по спешност и назначенията от КНП винаги означаваха едно — висш пилотаж с политически оттенъци. Понякога беше трудно да се ориентираш в тях.

— Той няма да ти даде възможност да избираш, Хари.

„Той“ беше шефът на полицията.

— Какъв е случаят?

— Скачач от „Шато Мармон“.

— Кой по-точно?

— Хари, мисля, че е по-добре да изчакаш, докато шефът ти се обади. Просто исках да…

— За кого става дума, Киз? Познаваш ме достатъчно добре и знаеш, че мога да пазя тайна, докато престане да бъде такава.

Тя замълча за момент.

— Доколкото разбирам, не е останало много за разпознаване — пльоснал се е върху бетон след полет от седмия етаж. Но според първоначалното идентифициране става въпрос за Джордж Томас Ървинг. На четирийсет и шест…

— Ървинг като при Ървин Ървинг ли? Като съветник Ървин Ървинг?

— Бичът на ЛАПУ като цяло и на детектив Хари Бош в частност. Да, името е същото. Става въпрос за сина му и съветник Ървинг е настоял пред шефа именно ти да поемеш разследването. Шефът казал, че няма проблеми.

За момент Бош остана с увиснало чене, неспособен да отговори.

— Защо Ървинг иска точно мен? Посвети по-голямата част от кариерата си в полицията и политиката на опити да съсипе моята.

— На този въпрос нямам отговор, Хари. Знам само, че иска теб.

— Кога е станало това?

— Сигналът е постъпил към шест без четвърт сутринта. Доколкото разбирам, не е ясно кога точно се е случило.

Бош си погледна часовника. Случаят беше на повече от три часа. Беше твърде късно за включване в разследване на смъртен случай. Щеше да започне от неизгодна позиция.

— Какво има за разследване? — попита той. — Каза, че бил скачач.

— Полицията на Холивуд се е отзовала първа на сигнала и смятали да го пишат самоубийство. Съветникът обаче се намесил и не бил готов да приеме подобно обяснение. Затова иска теб.

— А шефът наясно ли е, че с Ървинг имаме история, която…

— Да, наясно е. Освен това разбира, че му е нужен всеки глас в Градския съвет, ако искаме отново да получаваме пари за извънреден труд.

Бош видя лейтенант Дювал да излиза в коридора от „Неприключени следствия“. Тя направи жест „Ето къде си бил“ и тръгна към него.

— Май ще ми го съобщят официално — каза той в телефона. — Благодаря за предупреждението, Киз. Изобщо не го разбирам, но все пак благодаря. Ако научиш нещо ново, обади се.

— Хари, по-добре внимавай. Ървинг е стар, но още има зъби.

— Известно ми е.

Бош затвори телефона точно когато Дювал стигна до него и му подаде някакво листче.

— Съжалявам, Хари, промяна в плана. С Чу трябва да отидете на този адрес и да поемете пресен случай.

— За какво става дума?

Бош погледна адреса. „Шато Мармон“.

— Заповед от кабинета на началника. Действате според код три и поемате случая. Само това знам. Както и че шефът е на място и чака.

— А какво правим със случая, който ни възложи?

— Засега остава на заден план. Искам да работиш по него, но първо се заеми с този. — Тя посочи листчето в ръката му. — Това е с по-висок приоритет.

— Сигурна ли си, лейтенант?

— Разбира се, че съм сигурна. Шефът ми се обади директно и всеки момент ще звънне и на теб. Така че хващай Чу и потегляйте.