Майкъл Конъли
Падане (20)

19

След като оставиха Ролинс, продължиха към центъра и Дирекцията на полицията.

— Значи Макуилън — каза Чу. — Кой е той? Личи си, че името означава нещо за теб.

— Бивше ченге, както каза Ролинс.

— Познаваш ли го?

— Знам за него, но не съм го срещал.

— Е, каква е историята?

— Ченге, принесено в жертва на боговете на помирението. Изгуби работата си, защото правеше точно онова, на което го бяха учили.

— Стига си увъртал, Хари. Какво става?

— Такова, че трябва да се кача на десетия етаж и да поговоря с един човек.

— С шефа ли?

— Не, не с шефа.

— Значи за пореден път няма да кажеш на партньора си какво става, докато не решиш, че моментът е подходящ.

Бош не отговори. Смилаше събраната информация.

— Хари! На теб говоря.

— Чу, когато се приберем, искам да започнеш издирване по прякор.

— На кого?

— На мъж, който е бил известен като Чил в района на Северен Холивуд и Бърбанк преди около двайсет и пет години.

— Какво? Да не говориш за другия случай?

— Искам да намериш този тип. Инициалите му са Ч. Х. и са го наричали Чил. Явно е някакъв вариант на малкото му име.

Чу поклати глава.

— Аз бях дотук, човече. След това нещо приключвам. Не мога да работя така. Ще кажа на лейтенанта.

Бош кимна едва-едва.

— Да разбирам ли, че първо ще проведеш издирването?

 

 

Бош не се обади предварително на Киз Райдър. Просто взе асансьора до десетия етаж и влезе в КНП без никакви покани или уговорки. Озова се пред две бюра с двама адютанти зад тях. Насочи се към лявото.

— Детектив Хари Бош. Трябва да се видя с лейтенант Райдър.

Адютантът беше млад полицай в безупречна униформа с надпис „РИВЕРА“ на табелката. Той взе някакъв бележник и го изучава известно време.

— Тук не откривам нищо. Лейтенантът очаква ли ви? В момента е на среща.

— Да.

Ривера като че ли се изненада и му се наложи отново да направи справка с бележника.

— Седнете, ако обичате, детектив. Ще проверя дали е налице.

— Направете го.

Ривера не помръдна. Чакаше Бош да се отдалечи. Хари отиде при столовете, но остана прав до прозорците — характерната кула на Градския съвет запълваше по-голямата част от изгледа. Ривера вдигна телефона и позвъни, като закри с длан микрофона, докато говореше. Секунди по-късно затвори, но дори не погледна към Бош.

Бош отново се обърна към прозореца и погледна надолу. Видя телевизионен екип на стълбището пред Градския съвет — дебнеше поредната мръвка от някой политик, решил да пусне някаква новина. Запита се дали по мраморните стъпала няма да се спусне Ървинг.

— Хари?

Обърна се. Беше Райдър.

— Поразходи се с мен.

Прииска му се да не го беше казвала, но я последва, когато тя се обърна и мина през двойната врата на коридора, щом останаха сами, Райдър се обърна към него.

— Какво става? Имам хора в кабинета си.

— Трябва да поговорим. Веднага.

— Тогава говори.

— Не тук. Нещата се развиват. По начина, за който те предупредих. Шефът трябва да знае. Кой е в кабинета ти? Ървинг ли?

— Не, престани с тая параноя.

— Тогава защо разговаряме тук?

— Защото кабинетът ми е зает и защото ти поиска пълна конфиденциалност. Дай ми десет минути и ще се срещнем при Чарли Чаплин.

Бош отиде до асансьора и натисна копчето. Беше само едно — за надолу.

— Ще бъда там.

Сградата „Бредбъри“ се намираше на една пряка разстояние. Бош влезе през страничния вход на Трета и се озова в сумрачния вестибюл със стълбището. Там имаше пейка със статуя на Чарли Чаплин в прочутата му роля на Скитника. Бош седна в сенките до Чарли и зачака. „Бредбъри“ беше най-старата и най-красива сграда в центъра. В нея се намираха частни и полицейски офиси, както и помещенията за изслушване на Дисциплинарната комисия, използвани от Вътрешния отдел. Странен избор за тайна среща, но навремето с Райдър използваха точно това местенце.

Райдър закъсня с почти десет минути след първоначалните десет, но Бош нямаше нищо против. Използва времето да направи план на историята, която щеше да й разкаже. А тя бе сложна и все още се оформяше, като на места имаше дори импровизации.

Тъкмо беше приключил с това, когато телефонът му избръмча кратко. Извади го от джоба си, почти очакваше да е съобщение от Райдър, че срещата се отлага. Есемесът обаче беше от дъщеря му.

ВЕЧЕРЯ И УЧЕНЕ У АШ. МАЙКА Й ПРАВИ ЧУУУДНА ПИЦА. ОК?

Изпита вина, защото прие съобщението като добре дошло. Нямаше нужда да се грижи за дъщеря си и имаше повече време да работи по случаите. Освен това можеше отново да види Ана Стоун, стига да намери достатъчно добър служебен повод. Изпрати отговор, че няма нищо против, но тя трябва да се прибере до десет вечерта — и да се обади, ако се нуждае от превоз.

Тъкмо прибираше телефона, когато Райдър влезе. Тя се поколеба за момент, докато очите й свикнаха с полумрака, после седна до него.

— Здравей.

— Здрасти.

Бош я изчака да се настани по-удобно, но тя явно нямаше време за губене.

— Е?

— Готова ли си?

— Разбира се. Разказвай.

— Ами историята е следната. Джордж Ървинг има консултантска фирма, която е доста влиятелна. Продава влиянието си и връзките си с баща си и с групата, в която баща му членува в Градския съвет. Той…

— Имаш ли документи, които доказват това?

— Засега е само история, която споделям единствено с теб. Остави ме да ти я разкажа, после ще ми задаваш въпроси.

— Добре, давай.

Вратата към Трета се отвори и влезе униформен полицай, който свали слънчевите си очила и се огледа слепешком, преди да се фокусира върху Бош и Райдър и да ги разпознае като ченгета.

— Тук ли се провеждат изслушванията пред ДК? — попита той.

— На третия етаж — отвърна Райдър.

— Ясно.

— Успех.

— Благодаря.

Бош изчака ченгето да излезе от вестибюла и да завие към основното лоби, където бяха асансьорите.

— Добре. И така, Джордж продава влиянието си в Градския съвет и съответно в различните комисии, назначавани от съвета. В някои случаи може да прави дори нещо повече от това. Може да промени играта.

— Не схващам. Как така?

— Знаеш ли как в този град се раздават франчайзи за таксиметрови услуги?

— Нямам идея.

— На райони и двугодишни договори. На всеки две години дейността ти се преглежда и оценява.

— Ясно.

— Та не знам дали Джордж е отишъл при тях, или те при него, но в Южен Лос Анджелис има държател на франчайз на име „Риджънт Такси“, който го наема да помогне за по-доходоносния франчайз в Холивуд, където са скъпите хотели, туристите и многото пари. В момента там работи компанията „Блек енд Уайт Такси“.

— Май се сещам накъде биеш. Но това не би ли вдигнало шум около съветник Ървинг? Ако гласува за компания, предложена от сина му, ще има конфликт на интереси.

— Разбира се, но първото гласуване е в комисията за таксиметрови франчайзи, а кой определя членовете й? Съветът. А когато се стигне до одобряване от съвета, Ървинг благородно признава, че е налице конфликт на интереси, въздържа се от гласуване и всичко изглежда напълно честно и почтено. А как стоят нещата със сделките в кулоарите? „Гласуваш за мен, когато се оттегля, а следващия път аз ще гласувам за теб.“ Знаеш как стават тези работи, Киз. Но онова, което предлага Джордж, е още по-сигурно. Той предлага по-пълни услуги, така да се каже. „Риджънт“ казва да, ще вземем пълния пакет и месец след като Джордж е нает от компанията, нещата тръгват накриво за сегашния държател на франчайза „Б & У“.

— В какъв смисъл „накриво“?

— Нали това се опитвам да ти обясня. По-малко от месец след като Джордж Ървинг е нает от „Риджънт“, шофьорите на „Б & У“ започват да се дънят масово, има арести и актове, и изведнъж компанията престава да изглежда толкова добра.

— Колко са арестите?

— Три, като първият е извършен месец след като Ървинг сключва договора. После следва катастрофа, като за виновник е нарочен шофьорът на „Б & У“. Има няколко нарушения на правилника, които създават впечатление за безотговорно шофиране. Превишена скорост, пресичане на червено, несъобразяване с пътни знаци.

— Мисля, че „Таймс“ писа затова. Поне за карането в нетрезво състояние.

— Да, намерих материала и съм сигурен, че Джордж Ървинг е човекът, който им е подхвърлил новината. Всичко това е част от организиран план за спечелване на холивудския франчайз.

— Значи искаш да кажеш, че Джордж е отишъл при баща си и му е казал да натисне „Б & У“ и той задейства връзките си в управлението?

— Не съм съвсем сигурен как точно е станало, но и баща, и син имат връзки в управлението. Съветникът си има симпатизанти, а синът му е бил ченге три години. Негов близък приятел работи като патрулен полицай в Холивуд. Събрах всички доклади за арестите и актовете на шофьори на „Б & У“. Едно и също ченге — приятелят на Джордж Ървинг — е извършило и трите ареста за шофиране в пияно състояние и е издало два акта. Казва се Робърт Мейсън. Каква е вероятността от случайно съвпадение?

— Все пак има такава. Правиш първия арест и после знаеш как точно изглеждат нещата.

— Хубаво, Киз, както кажеш. Един от шофьорите дори не бил спрян. Чакал на стоянка на „Ла Бреа“, когато Мейсън го спипал.

— Добре, задържанията законни ли са?

— Духали са и задържанията са законни, доколкото знам. Но все пак имаме три удара, започващи месец след наемането на Ървинг. След това шофирането в пияно състояние, пътните нарушения и катастрофата станали основен довод „Риджънт“ да поискат от комисията да отнеме холивудския франчайз на „Б & У“. Всичко се нарежда като по ноти и просто ми намирисва, Киз.

Тя най-сетне кимна, приемайки мълчаливо гледната му точка.

— Добре, дори да съм съгласна с теб, остава още един въпрос — как всичко това води до убийството на Джордж Ървинг? И защо?

— Не съм сигурен, но нека продължа с…

Бош млъкна, когато откъм лобито внезапно се чуха високи гласове. След няколко секунди утихнаха.

— Добре, нека продължа с нощта, в която Ървинг е полетял от балкона. Пристига с колата си в девет и четирийсет, дава ключовете на прислужника и се качва в лобито да се регистрира. По същото време в хотела идва писател от Източния бряг на име Томас Рапорт. Пристига с такси от летището и спира точно зад Ървинг.

— Нека позная. Пътувал е с кола на „Блек енд Уайт“.

— Знаеш ли, лейтенант, трябваше да станеш детектив.

— Опитах, но партньорът ми беше задник.

— И аз така чух. Както и да е, права си. Било е такси на „Б & У“ и шофьорът дори познал Ървинг, когато той предавал колата си на прислужника. Снимката му се разнасяла из гаража, когато „Б & У“ получили копие от писмото на „Риджънт“ до комисията. Шофьорът, тип на име Ролинс, разпознава Ървинг, взема радиостанцията и казва: „Просто да не повярвате, току-що видях обществен враг номер едно“ или нещо подобно. И съобщението се приема от началника на смяната. На нощната смяна. Човек на име Марк Макуилън.

Бош млъкна и зачака Райдър да разпознае името. Тя обаче не реагира.

— Макуилън като „Макилин“ — подсказа й той. — Това говори ли ти нещо?

Райдър поклати глава.

— Беше преди да постъпиш — каза Бош.

— Кой е той?

— Бивше ченге. Десетина години по-млад от мен. Навремето се превърна в символ на онази душаща хватка, покрай която имаше толкова спорове. И накрая беше принесен в жертва на тълпата.

— Не разбирам, Хари. Каква тълпа? Какво жертвоприношение?

— Казах ти, беше в специалната комисия, създадена, за да умилостиви гражданите на Южен Ел Ей, които твърдяха, че душащата хватка е узаконено убийство. Ченгетата я използваха и доста хора от южната част на града умряха. Истината е, че нямаше нужда от специална комисия, за да променят политиката. Можеха просто да забранят хватката. Но вместо това предпочетоха да покажат колко сериозно реагира управлението на възмущението на обществеността.

— Добре, какво общо има това с Макуилън?

— Аз бях просто редови изпълнител в комисията. Събирах сведения. Занимавах се с аутопсиите. И ето какво научих. Статистиката отговаряше на расовите и географските граници. Вярно, повечето смъртни случаи бяха в южната част и броят на умрелите афроамериканци беше много по-голям в сравнение с жертвите от други раси. Но в южната част имаше далеч повече инциденти, при които се стигаше до прилагане на сила. Колкото повече сблъсъци, сбивания и съпротиви при арест има, толкова повече са смъртните случаи. Проста математика. Само че когато се намеси расовата политика, няма нищо просто.

Райдър беше чернокожа и отраснала в Южен Ел Ей, но Бош говореше с нея като ченге с ченге и затова изобщо не се чувстваше неловко. В миналото бяха партньори и работеха като екип под изключителен натиск. Райдър познаваше Бош едва ли не като себе си. Бяха като брат и сестра и помежду им нямаше спестени неща.

— Макуилън работеше нощна смяна на Седемдесет и седма — каза той. — Обичаше екшъна и го получаваше почти всяка нощ. Не си спомням точния брой, но за четири години имаше повече от шейсет ситуации с употреба на сила. А както се сещаш, това са само докладваните. При тези инцидента той бе използвал много често душащата хватка и за три години бе успял да убие двама души. Няма друго ченге, което да е участвало в повече от един смъртен случай. Той е единственият, защото е използвал хватката повече от всеки друг. Така че, когато комисията заработи…

— Той е получил специално внимание.

— Именно. Само че всички негови инциденти, свързани с употреба на сила, бяха определени като чисти по времето, когато са се случили. В това число и двата смъртни случая. Разследващите стигнали до заключението, че е действал в рамките на позволеното. Само че един път може да се определи като нещастен инцидент, два пъти вече става модел на поведение. Някой подшушна името и случаите на „Таймс“, който висеше над комисията като смог над центъра. Историята се раздуха и Макуилън се превърна в олицетворение на всичко лошо в управлението. Нямаше значение, че не са го уличили в превишаване на правата. Той беше човекът. Ченгето убиец. Водачът на коалицията срещу управлението даваше пресконференции едва ли не през ден. Той започна да го нарича „Макилин“^[1] и прозвището си остана.

Бош стана от пейката и закрачи напред-назад, като продължаваше да говори.

— Комисията препоръча хватката да бъде забранена при прилагането на сила, което и стана. Шантавото е, че след това от управлението казаха на полицаите да разчитат повече на палките си всъщност можеше да отнесеш наказание, ако излезеш от патрулната кола без палка в ръката или на колана. Точно по това време се появиха и тейзърите. И докъде стигнахме? До Родни Кинг. Видеото, което промени света. Запис как го зашеметяват с тейзър и го пребиват с палки, когато една добре приложена хватка можеше само да го приспи.

— Хм — рече Райдър. — Никога не съм поглеждала на случая по този начин.

Бош кимна.

— Както и да е, забраната на хватката не беше достатъчна. Разгневената тълпа трябваше да получи своята жертва и това беше Макуилън. Беше отстранен по обвинения, които винаги съм смятал за скалъпени и политически мотивирани. Новото разглеждане на смъртните случаи установи, че при втория инцидент е превишил правомощията си при ескалирането на употребата на сила. Казано по-просто, самата хватка, която убила човека, била правомерна, но всичко останало преди прилагането й било неправилно. Беше изправен пред Дисциплинарната комисия и уволнен. Случаят беше предаден на окръжния прокурор, който одобри решението. Помня, че смятах Макуилън за късметлия, задето не използваха вълната и не повдигнаха обвинение срещу него. Той се опита да оспори решението и да бъде възстановен на служба, но не се получи. С него беше свършено.

Бош замълча за момент, за да види дали Райдър няма да каже нещо. Тя седеше със скръстени на гърдите ръце и се взираше в сенките. Обмисляше чутото и се опитваше да разбере как всичко това е свързано с настоящия случай.

— Така — най-сетне рече тя. — Преди двайсет и пет години комисия начело с Ървин Ървинг става причина Макуилън да изгуби работата и кариерата си по обвинения, които, поне според него, са неоснователни и нечестни. А сега синът на Ървинг, а може би и самият съветник, се опитват да отмъкнат франчайза на компанията, в която Макуилън работи като… какво беше, нощен диспечер?

— Началник-смяна. Което май означава точно диспечер.

— И това го подтиква да убие Джордж Ървинг. Мога да свържа точките, но имам проблем с мотива, Хари.

— Ами, не знаем нищо за Макуилън, нали така? Нямаме представа дали не е влачил обидата си като забрала рана през всички тези години, докато изведнъж му се е отворила възможност да отмъсти. Шофьорът се обажда и казва: „Познай кого видях току-що“. Имаме характерното ожулване по рамото, което е типично за душащата хватка. Имаме и свидетел, който е видял някого на пожарната стълба.

— Какъв свидетел? Не си ми споменавал за свидетел.

— Днес научих. Склонът зад хотела беше проверен и един от жителите казал, че видял мъж на пожарната стълба през нощта. Само че според него тогава било един без двайсет, а според съдебния лекар смъртта е настъпила между два и четири часа. Така че имаме несъответствие от около два часа. Човекът на стълбата е слизал, а не се е качвал. Има и друго — очевидецът твърди, че мъжът на стълбата бил с нещо като униформа. Сиво горнище и сиви панталони. Днес бях в гаража на „Б & У“. Там се намира и диспечерският им пункт. Механиците носят сиви гащеризони. Макуилън може да е облякъл такъв, преди да се качи на стълбата.

Бош разпери ръце, за да покаже, че това е всичко. Не разполагаше с повече. Райдър дълго мълча и накрая зададе въпроса, който той очакваше.

— Винаги си ме учил да питам къде са дупките. „Погледни становището си и намери дупките. Защото, ако не ги намериш, адвокатът ще го направи вместо теб.“ И тъй, Хари, къде са дупките?

Бош сви рамене.

— Несъответствието във времето е дупка. Не разполагаме с нищо, което да доказва, че Макуилън е бил в стаята на Ървинг. Всички отпечатъци вътре и по стълбата бяха пуснати през компютъра. Макуилън щеше да излезе.

— Как обясняваш несъответствието във времето?

— Преценявал е мястото. Тогава го е забелязал очевидецът, а не когато се е върнал.

Райдър кимна.

— Ами белезите по рамото на Ървинг? Могат ли да се сравнят с часовника на Макуилън?

— Възможно е, но това няма да е достатъчно доказателство. Може да изкараме късмет и дори да открием ДНК по часовника. Но си мисля, че голямата дупка в случая е самият Ървинг. Защо изобщо е отишъл в хотела? Историята с Макуилън разчита на шанса. Таксиметров шофьор вижда Ървинг. Казва на Макуилън. Дълбоко спотаеният гняв и обидата вземат връх. След края на смяната Макуилън грабва работен гащеризон и тръгва към хотела. Качва се по стълбата, успява по някакъв начин да се добере до стаята на Ървинг и го удушава. Съблича тялото и сгъва прилежно дрехите му, но пропуска едно копче на пода. После го хвърля през балкона и всичко прилича на самоубийство. На теория изглежда правдоподобно, но какво е правил там Ървинг? Среща ли е имал? Чакал ли е някого? И защо е оставил вещите си — портфейл, телефон и всичко останало — в сейфа? Ако не отговорим на тези въпроси, ще останем с толкова голяма дупка, че можем да прекараме и слон през нея.

Райдър кимна и попита:

— И какво предлагаш да правим?

— Ние няма да правим нищо. Аз ще продължа да работя. Но и ти, и шефът трябва да знаете, че колкото повече напредва разследването, толкова повече се доближаваме до съветника. Ако притисна Робърт Мейсън и разбера защо е започнал да насажда шофьорите на „Б & У“, може да се стигне направо до самия Ървин Ървинг. Шефът трябва да е наясно с това.

— Ще му кажа. Това ли е следващият ти ход?

— Още не съм сигурен. Искам да знам колкото се може повече, преди да се заема с Макуилън.

Райдър стана. Нямаше търпение да си тръгне.

— Връщаш ли се? — попита тя. — Искаш ли да повървим?

— Не, тръгвай — отвърна Бош. — Смятам да проведа няколко телефонни разговора.

— Добре, Хари. Успех. И да се пазиш.

— Да, ти също. Да се пазиш там горе.

Тя го погледна. Знаеше, че има предвид десетия етаж на КНП. Усмихна се и той й отвърна с усмивка.