Майкъл Конъли
Падане (16)

15

— Добре, Хари, какво става? За какво ставаше дума там вътре?

Бош извади телефона си. Трябваше да се обади.

— Ще ти кажа, когато мога. Искам да се върнеш в…

— Това не е достатъчно, Хари! Та ние сме партньори, човече! А ти постоянно се изживяваш като вълк единак. Не може да продължаваш така.

Чу беше спрял и го гледаше с разперени ръце. Бош също спря.

— Виж, опитвам се да те защитя. Първо трябва да се обадя на един човек. После ще поговорим.

Чу поклати глава.

— Убиваш ме с тези глупости, човече. Какво искаш да направя? Да се върна в офиса и да си седя на палците?

— Не, има много работа за вършене. Искам да идеш в отдел „Веществени доказателства“ и да вземеш ризата на Ървинг. Накарай някой от криминалистите да провери за кръв по рамото. Ризата е тъмна и вчера никой нищо не е забелязал.

— Значи ако има кръв, ще знаем, че е получил ожулването, докато е бил с ризата.

— Точно така.

— И какво ще ни каже това?

Бош не отговори. Мислеше за копчето, което беше намерил на пода в хотелската стая. Може да е имало борба, докато са душили Ървинг, и копчето да се е скъсало.

— Когато приключиш с ризата, поискай да ни издадат разрешително за обиск.

— Какво ще претърсваме?

— Офиса на Ървинг. Искам да имаме разрешителното, преди да влезем и да започнем да ровим по папките.

— Папките са негови, а той е мъртъв. За какво ни е нужно разрешително?

— Защото този тип е бил юрист и не искам да се спъваме в разни глупости за поверителност на информация адвокат — клиент и други такива. Искам всичко до е чисто.

— Знаеш ли, няма да е лесно да уредя разрешително, докато ме държиш така на тъмно.

— Напротив. Казваш, че сме открили следи от вероятна борба — копчето от ризата, раната на гърба — и че искаш достъп до деловите му вещи и документи, така че да определиш дали е имал спорове с клиенти или противници. Проста работа. Ако ти не можеш да го направиш, аз ще го напиша, когато се върна.

— Не, мога да го направя. Аз съм по писането.

Вярно беше. При обичайното разпределяне на работата и отговорностите Чу винаги попълваше исканията за разрешителни.

— Добре, тогава тръгвай и стига си се оплаквал.

— Хей, Хари, майната ти. Не мърморя и не се оплаквам. Нямаше да ти хареса, ако се държах по такъв начин.

— Виж какво ще ти кажа, Чу. Ако имах партньор с повече опит от моя, който ми казва да му се доверя, докато му дойде времето, щях да го послушам. И щях да му благодаря, че ме пази.

Бош замълча многозначително, след което добави:

— Ще се видим по-късно. Трябва да вървя.

Тръгнаха към колите си. Бош се озърна назад към партньора си и го видя да крачи с наведена глава. Чу не разбираше сложностите на висшия пилотаж.

Когато се настани зад волана, Хари вече се беше свързал с Киз Райдър.

— Среща в академията след петнайсет минути. Във видеозалата.

— Хари, няма начин. Тъкмо започва среща по бюджетни въпроси.

— Тогава не ми плачи, че не знаеш какво става по случая „Ървинг“.

— Не можеш ли просто да ми кажеш?

— Не, трябва да го видиш. Кога можем да се срещнем?

Последва дълга пауза.

— Не преди един — отвърна накрая тя. — Ще изляза да си взема нещо за хапване и ще се видим тогава.

Не му се искаше да бави нещата, но беше важно Райдър да знае в каква посока тръгва разследването.

— Добре, значи тогава. Между другото, постави ли човек пред офиса на Ървинг, както поисках вчера?

— Да, поставих. Защо?

— Просто проверявам.

Прекъсна, преди да чуе упрека й за липсата на доверие към нея.

Трябваха му петнайсет минути да стигне до Елизиън Парк и комплекса на полицейската академия. Влезе в кафенето на „Револвер енд Атлетик Клъб“ и седна на бара. Поръча си кафе и сандвич „Братън“, кръстен на предишния шеф на полицията, и прекара следващия час в преглеждане и допълване на бележките си.

След като плати и разгледа някои от снимките по стената на кафенето, излезе през стария гимнастически салон, където беше получил значката си в един дъждовен ден преди повече от трийсет години. Отиде във видеозалата. Там имаше библиотека, съдържаща всички тренировъчни записи, използвани от управлението, откакто имаше видео. Каза на цивилния уредник какво точно търси и изчака да изровят стария запис.

Райдър пристигна след няколко минути и точно навреме.

— Добре, Хари, ето ме. Колкото и да не понасям целодневни срещи по бюджета, трябва да се връщам възможно най-скоро. Какво правим тук?

— Ще гледаме тренировъчно видео, Киз.

— И какво общо има това със сина на Ървинг?

— Може би всичко.

Уредникът донесе касетата. Бош и Райдър влязоха в една кабинка. Бош пъхна касетата в апарата и пусна записа.

— Това е една от старите касети, показващи контролирана заключваща хватка — обясни той. — Или по-известна като душащата хватка на ЛАПУ.

— Прочутата душаща хватка — каза тя. — Забранили са я, преди да постъпя тук.

— Технически хватката е забранена. Контролираното притискане на сънната артерия все още е разрешено при застрашаващи живот ситуации. Само дето не става за нищо.

— Та да попитам отново какво правим тук, Хари?

Бош посочи екрана.

— Навремето използваха тези записи, за да те научат как се прави. А сега целта е да те научат как не бива да се прави. Преди контролираната заключваща хватка се използваше стандартно от полицията на Лос Анджелис в ситуации, изискващи прилагането на сила, но беше забранена след многото смъртни случаи, приписвани на нея.

Видеото показваше как инструктор прилага хватката върху доброволец от академията. Инструкторът заставаше отзад и прехвърляше лявата си ръка през врата на доброволеца, след което затваряше менгемето, като хващаше рамото на противника. Доброволецът се помъчи да се отскубне, но след няколко секунди изгуби съзнание. Инструкторът го положи леко на пода и започна да го шляпа по бузите. Доброволецът незабавно дойде на себе си и изглеждаше объркан от случилото се. Изведоха го и мястото му беше заето от друг. Този път инструкторът се движеше бавно и обясняваше стъпките от хватката. След това показа какво да се прави в случай на съпротива. Бош очакваше именно втория съвет.

— Ето виж — каза той.

Върна записа и пусна частта отново. Инструкторът наричаше движението „пълзяща ръка“. Лявата ръка се сключи около врата на доброволеца, като сграбчи дясното му рамо. За да не допусне ръката да бъде издърпана от съпротивляващия се противник, инструкторът сключи двете си ръце като куки на рамото и изпъна дясната си ръка надолу по гърба му. След това малко по малко стегна хватката около врата. Вторият доброволец също изгуби съзнание.

— Не мога да повярвам, че наистина са ги задушавали по този начин — сподели Райдър.

— Сигурно не са имали друг избор, щом са станали доброволци — отвърна Бош. — Също като при сегашните тейзъри.

Всеки полицай, носещ тейзър, трябваше да бъде обучен как да го използва и обучението включваше изпитване на действието му върху самия него.

— И какво всъщност ми показваш, Хари?

— Когато забраниха хватката, бях зачислен към екипа, който разследваше всички смъртни случаи. Беше назначение, не постъпих доброволно.

— И какво общо има това с Джордж Ървинг?

— Хората прилагаха хватката твърде често и твърде дълго. Сънната артерия би трябвало да се отвори веднага щом спреш натиска. Понякога обаче натискът продължавал повече време и се стигало до смърт. Има и случаи, когато хватката чупи хиоидната кост и смазва дихателната тръба. Резултатът отново е смърт. Заключващата хватка беше забранена, а притискането на сънната артерия се позволява единствено в крайни ситуации. А крайната ситуация трябва да отговаря на цял куп критерии. С две думи, вече не можеш просто да задушиш някого при обикновено улично сбиване.

— Схванах.

— Моята част бяха аутопсиите. Бях координатор. Събирах всички случаи от последните двайсет години и търсех сходства. В някои от тях имаше една аномалия. Не означаваше нищо особено, но си беше налице. Откривахме нараняване по рамото. Появяваше се може би в една трета от случаите. Повтаряща се шарка във формата на лунен сърп по лопатката на жертвата.

— От какво е?

Бош посочи екрана. Записът беше спрян на движението „пълзяща ръка“.

— От движението на ръката. Много ченгета носят военни часовници с големи циферблати. По време на хватката, ако придвижат китката по рамото, часовникът раздира кожата и оставя драскотини. На практика това беше достатъчно, за да се докаже, че е имало борба. Днес си го спомних.

— На аутопсията ли?

Бош извади снимка от вътрешния си джоб.

— Това е рамото на Джордж Ървинг.

— Възможно ли раната да се е получила при падането?

— Паднал е по очи. По гърба му не би трябвало да има никакви подобни наранявания. Медицинският оглед потвърди, че раната е получена преди смъртта.

Лицето на Райдър помръкна.

— Значи имаме убийство?

— На такова ми прилича. Бил е задушен до загуба на съзнание и хвърлен през балкона.

— Сигурен ли си?

— Не, нищо не е сигурно, но ще продължа в тази посока.

Тя кимна и попита:

— Мислиш ли, че е работа на ченге или бивше ченге?

Бош поклати глава.

— Не, не мисля. Вярно е, че ченгетата над определена възраст са обучени да използват хватката. Но не са само те. Да не забравяме военните и трениращите смесени бойни изкуства. Всяко хлапе може да потърси в интернет и да види как се прави. Има обаче нещо, което прилича на съвпадение.

— Съвпадение? Винаги си казвал, че няма такива неща като съвпадения.

Бош сви рамене.

— И какво е съвпадението, Хари?

— Нали ти казах, че участвах в екипа, който разследваше смъртните случаи при прилагането на хватката. Ръководеше се от заместник-началника Ървин Ървинг. Работехме в Централното управление. Именно тогава се сблъскахме за първи път.

— Е, точно това съвпадение ми изглежда неубедително.

— Възможно е. Но то означава, че Ървинг ще разбере значението на драскотините по гърба на сина си, ако му бъдат описани или показани на снимка. А засега не искам той да научава.

Райдър го изгледа изпитателно.

— Хари, той непрекъснато надува главата на шефа. Моята също. Днес ми се обади три пъти относно аутопсията, а ти искаш да не му споменаваме това?

— Не искам да се разгласява. Искам извършителят да си мисли, че се е измъкнал. Така няма да се усети, че съм по петите му.

— Не знам…

— Кой знае какво ще направи Ървинг, ако разбере. Може да се разприказва пред неподходящия човек или да го изтърси на някоя пресконференция. Ще ни отнеме преимуществото.

— Но така или иначе трябва да му кажеш, за да започнеш разследване за убийство. Ще научи.

— В крайна сметка ще научи. Но засега ще му кажем, че още няма твърди заключения. Трябва да чакаме пълните резултати от кръвните изследвания. Дори при силния политически натиск те ще излязат след две седмици. А дотогава ще проучим най-подробно всички възможности. Не е нужно съветникът да знае всичко това, Киз. Засега.

Бош вдигна снимката. Райдър потърка уста, докато обмисляше молбата му.

— Мисля, че не бива да казваш дори на шефа — добави той.

— Без тия — незабавно отвърна тя. — Започна ли да му спестявам неща, значи не заслужавам работата си.

Бош сви рамене.

— Ти си знаеш. Само гледай да не излиза от сградата.

Тя кимна. Беше взела решение.

— Ще ти дам четирийсет и осем часа, после ще преценим наново нещата. В четвъртък сутринта искам да знам докъде си стигнал и тогава решаваме какво ще правим по-нататък.

Точно това беше искал да получи. Малко предимство.

— Разбрано. Четвъртък.

— Това не означава, че не искам да те чувам дотогава. Дръж ме непрекъснато в течение. Ако се появи нещо друго, задължително ми се обади.

— Дадено.

— Какво ще правиш сега?

— Ще извадим разрешително за претърсване на офиса на Ървинг. Има секретарка, която вероятно знае повечето от тайните му, както и кои са враговете му. Трябва да поговорим с нея, но искам да го направя в офиса, за да ни покаже документите и всичко останало.

Райдър кимна одобрително.

— Добре. Къде е партньорът ти?

— Попълва искането за разрешително. Всичко трябва да е чисто, до най-малката подробност.

— Умно. Той знае ли за душащата хватка?

— Още не. Исках първо да поговоря с теб. Но до края на деня ще научи.

— Оценявам това, Хари. А сега трябва да се връщам на онази среща и да измисля как да вършим повече неща с по-малко пари.

— Да бе. Успех.

— И да се пазиш. Това може да те доведе до някои тъмни кътчета.

Бош извади касетата и отвърна:

— Сякаш не го знам.