Йон Айвиде Линдквист
Покани ме да вляза (25)

Ако някому хрумне да провери какво е било времето през ноември 1981-ва, ще открие, че зимата беше необичайно мека. Позволих си леко да понижа температурата с няколко градуса.

Всичко останало в книгата е истина, макар да се случи по по-различен начин.

Бих искал освен това да благодаря на няколко души.

Ева Монсон, Микаел Рюбсамен, Кристофер Шогрен и Ема Бернтсон прочетоха първоначалната версия и изказаха ценни напътствия.

Ян-Улоф Вестрьом я прочете и не даде напътствия. Но той ми е най-близкият приятел.

Арон Хаглунд я прочете и толкова много я хареса, че се осмелих да предложа ръкописа. Благодаря.

Благодаря също на служителите от библиотеката във Вингокер, които търпеливо и дружелюбно издирваха и поръчваха странни книги, от които се нуждаех по време на писането. Малка библиотека с голямо сърце.

И, разбира се: благодаря на Мия, жена ми, която ме изслушваше да й чета текста, докато го пишех, караше ме да променям по-ужасните моменти, да развивам подобрите. Не смея и да помисля за сцените, които щяха да останат, ако не беше тя.

Благодаря на всички.