Джоан Роулинг
Вакантен пост (41)

III

За най-голямо разочарование на Гавин, май щеше да му се наложи да присъства на рождения ден на Хауърд Молисън. Ако Мери — клиентка на фирмата и вдовицата на най-добрия му приятел — го беше поканила да остане на вечеря, щеше да има предостатъчно извинение да не отиде… но Мери така и не го покани. Някакви роднини й бяха дошли на гости и тя прояви необичайно притеснение при появата му.

Не желае да узнаят, рече си и намери утеха във видимото смущение, с което тя го изпрати от вратата.

Върна се обратно в „Ковачницата“, преговаряйки си наум разговора с Кей.

Мислех, че е най-добрият ти приятел. Та той почина само преди седмици! Да, а пък аз се грижех за нея от негово име, отвърна й той във въображението си, защото той точно това би поискал. И нито един от двама ни не го е желал. Но Бари е мъртъв. Вече не може да го заболи.

Прибра се и взе да търси чист костюм за партито, тъй като в поканата пишеше „Облекло: официално“, а в същото време се мъчеше да си представи как малкият клюкарник Пагфърд ще предъвква щастливо историята с Гавин и Мери.

Е, и? Голяма работа, рече си, поразен от собствената си смелост. Та те да не искат тя цял живот сама да стои? Няма да е нито първата, нито последната. А пък и аз се грижех за нея.

И при цялото си нежелание да присъства на тържество, което със сигурност щеше да се окаже скучно и уморително, духът му се повдигна върху едно мехурче от вълнение и щастие.

 

Горе, в „Хилтоп Хаус“, Андрю Прайс оформяше прическата си със сешоара на майка си. Никога през живота си не бе тръгвал за диско или парти с такова желание като тазвечерното. Хауърд го беше наел заедно с Гая и Сухвиндер да сервират храна и напитки на партито му. Хауърд дори му беше взел под наем униформа: бяла риза, черен панталон и папийонка. Щеше да работи редом с Гая, но не като общ работник, а като сервитьор.

Радостта му обаче се дължеше не само на този факт. Гая бе скъсала с легендарния Марко де Лука. Заварил я бе да плаче в задния двор на „Медният чайник“, когато излезе на пуш-пауза.

— Той трябва да съжалява — каза й Андрю, стараейки се гласът му да не го издаде колко се радва.

А тя подсмръкна и отвърна:

— Благодаря, Анди.

— Ама и ти си ми едно педалче — каза Саймън, след като Андрю най-после изключи сешоара.

От няколко минути чакаше да го каже — застанал на тъмната площадка, вперил поглед през процепа на открехнатата врата, наблюдаващ как Андрю се кипри пред огледалото. Андрю подскочи, после се засмя. Доброто му настроение подразни Саймън.

— Я се погледни бе — присмя се на минаващия покрай него Андрю по риза и папийонка. — Ебаси и чекиджийската връзчица. На пълен идиот мязаш.

Да, ама пък ти, хуй смотан, си без работа, и то благодарение на мен.

Отношението на Андрю към онова, което бе причинил на баща си, се менеше почти ежечасно. Ту го обземаше вината и загрозяваше всичко останало, ту се стопяваше и го оставяше да се наслаждава на тайния си триумф. А тъкмо днес самата мисъл подклаждаше още по-буйно вълнението, което кипеше под тънката му бяла риза и придаваше допълнителен гъдел на настръхналата му от насрещната вечерна въздушна струя кожа, докато Андрю летеше надолу към града, яхнал бегача на Саймън. Изпълнен бе с възбуда и надежди. Гая е свободна и уязвима. А баща й живее в Рединг.

Пристигайки, завари пред Черковната зала Шърли Молисън по бална рокля да връзва по парапетите огромни златни балони, оформени като петици и шестици и пълни с хелий.

— Здравей, Андрю — изчурулика му. — Само не оставяй колелото пред входа, ако обичаш.

Той го избута до ъгъла, като подмина паркираното чисто ново беемве със състезателно зелен цвят и свален гюрук. На влизане в залата се завъртя около колата и огледа луксозното й обзавеждане.

— Представям ви Андиии!

Андрю моментално забеляза, че и шефът му е в добро настроение и превъзбуден. Хауърд крачеше напред-назад из залата в огромен кадифен смокинг с вид на илюзионист. Поради ранното време имаше само пет-шест души присъстващи — до началото на партито оставаха цели двайсет минути. Навсякъде бяха вързани сини, бели и златни балони. Масивната банкетна маса бе почти изпълнена с покрити с кухненски кърпи подноси, а в челната част на залата диджей на средна възраст монтираше техниката си.

— Анди, бягай, моля ти се, да помогнеш на Морийн.

Морийн редеше чаши на единия край на дългата маса, осветена ярко от мощната лампа над главата й.

— Леле, какъв си ми хубавец! — изкряка, като го видя.

Разголената й лъскава рокличка от ластикотин разкриваше подробно очертанията на костеливото й тяло, от което висяха неочаквани ролца и възглавнички от провиснала плът, подчертавани от непрощаващата материя. Отнякъде дочу тихо „здрасти“ и едва като се огледа, откри Гая, приклекнала зад оставения на пода кашон с чинии.

— Вади чаши от кутиите, ако обичаш, Анди — нареди му Морийн, — и ги слагай тук, където ще е мокрият бюфет.

Той взе да изпълнява заповедта. Но в това време към тях се приближи жена, която за пръв път виждаше, понесла няколко бутилки шампанско.

— Тези са за хладилника, ако има такъв.

Същият прав нос като Хауърд, големите сини очи на Хауърд и русите къдрици на Хауърд, но за разлика от него, който заради дебелината си изглеждаше женствен, дъщеря му — нямаше начин да не му е дъщеря — не беше красива, а по-скоро впечатляваше с ниските си вежди, едри очи и цепката на брадичката. Обута бе в панталон под разкопчаната на врата копринена риза. Тръшна бутилките на масата и се отдалечи. Държанието й и нещо в качеството на облеклото й убедиха Андрю, че няма кой друг да е собственикът на беемвето отвън.

— Тази е Патриша — прошепна в ухото му Гая, а кожата му пак настръхна, сякаш в Гая имаше някакъв електрически заряд. — Дъщерята на Хауърд.

— Така си и помислих — каза той, но много повече се впечатли от това, че Гая отви капачката на една бутилка водка, напълни я и я гаврътна на екс с леко потрепване. Едва успя да завинти обратно капачката, когато Морийн цъфна пак до тях с кофичка лед.

— Д’еба и курвата — каза Гая в мига, в който Морийн се отдалечи, а Андрю подуши алкохолните изпарения от дъха й. — Гле’й я на какво се е направила.

Той прихна, озърна се и моментално млъкна, понеже до него стоеше самата Шърли с коварната си котешка усмивка.

— Още ли я няма госпожица Джаванда? — попита Шърли.

— Идва. Преди малко ми текстна — каза Гая.

На Шърли всъщност й беше все едно къде е Сухвиндер. Дочу фразите, които Андрю и Гая си размениха по адрес на Морийн, и това напълно възвърна доброто й настроение, поразвалило се при вида на удоволствието, което Морийн изпитваше от тоалета си. Трудно се пробива такова дебелокожо и заблудено самодоволство като нейното, но по пътя от тийнейджърите до диджея Шърли вече съчиняваше какво ще каже на Хауърд още следващия път, когато го хване насаме:

Ами имам чувството, че ония, младите, май й се надсмиваха на Морийн… Жалко, че точно тази рокля си е избрала… Никак не ми е приятно да я гледам как се излага.

А има и куп други неща, за които да се радва, напомни си Шърли, която наистина имаше нужда от нещо, което да й подкрепи духа тази вечер. Ето че сега и тримата — и тя, и Хауърд, и Майлс — са в съвета. Нима не е прекрасно това? Нима не е чудесно?

Убеди се, че диджеят знае коя е любимата песен на Хауърд — „Зелената трева на моя роден край“, в изпълнението на Том Джоунс, — и се огледа да си намери още работа; но вместо това погледът й се спря върху причината, поради която тазвечерното й щастие не бе успяло да достигне до идеалното си състояние.

Патриша стоеше съвсем сама, впила поглед в пагфърдския герб на стената, без да прави усилия да завърже разговор с когото и да било. Ох, как й се щеше на Шърли Патриша поне от време на време да си слагаше пола; но добре все пак, че беше дошла сама. Шърли много се беше притеснила да не би с беемвето да пътува и друго лице, та и за отсъствието му беше благодарна.

Човек не бива да мрази собствената си рожба; длъжен е да я обича независимо от всичко, дори ако не е това, което е желал, дори ако се окаже от онези хора, които, ако не са ти роднини, те карат да минаваш на отсрещния тротоар, за да ги избегнеш. Хауърд гледаше по-широко на цялата работа; позволяваше си дори по някоя лека шега, когато нямаше как Патриша да го чуе. Шърли обаче не можеше да се извиси до подобна непредубеденост. Почувства се длъжна да се присъедини към Патриша със смътната, подсъзнателна надежда да разреди по този начин необичайното излъчване, което всички задължително щяха да надушат на фона на собственото й достойно за подражание облекло и поведение.

— Няма ли да пийнеш нещо, скъпа?

— Още не — отвърна Патриша, без да отделя поглед от пагфърдския герб. — Снощи доста попрекалих. Промилите сигурно още са ми над лимита. Запихме се с колегите от службата на Мели.

Шърли пусна несигурна усмивка на герба над главите им.

— Мели е много добре. Благодаря ти, че се сети да попиташ.

— Чудесно — каза Шърли.

— Много ми хареса поканата — каза Патриша. — „Пат и гост“.

— Съжалявам, мила, но така е прието да се пише, когато става дума за неженена двойка…

— А, това е според „Дебретс“^[1], така ли? Да, ама Мели обяви, че нямало да дойде, щом не е спомената поименно в поканата, стана грандиозен скандал и ето че съм сам-сама. Точно както ти желаеше, нали?

Патриша се отправи нервно към напитките, оставяйки зад гърба си поразстроилата се Шърли. Още от дете Патриша я плашеше с гневните си избухвания.

— Закъсняваш, госпожице Джаванда — възвърна самообладание Шърли и се провикна към пристигащата забързано Сухвиндер. Нея, ако я питаха, момичето демонстрираше нагледно най-чиста проба нахалство със самата си поява след всичко казано от майка й по адрес на Хауърд, и то тъкмо тук, в тази зала. Видя я как се втурна към Андрю и Гая и си науми да спомене на Хауърд, че няма да е зле да се отърват от Сухвиндер. Не стига, че закъснява, ами и с тази екзема, дето я крие под дългите ръкави на черната си тениска, нищо чудно да им създаде и някой хигиенен проблем; и Шърли си взе наум бележка да провери в любимия си медицински уебсайт дали не е заразна.

Гостите взеха да се стичат точно в осем. Хауърд нареди на Гая да стои до него и да събира палтата, понеже искаше всички да го видят как я юрка поименно в черната й рокличка и дантелена престилчица. Но когато видя, че тя няма да насмогне на всички палта, принуди се да викне на помощ и Андрю.

— Свий едно шише — нареди Гая на Андрю, докато слагаха по три-четири палта на една кука в малката гардеробна — и я скрий в кухнята. После ще се редуваме да му удряме по една глътка.

— Окей — съгласи се въодушевено Андрю.

— Гавин! — провикна се Хауърд, когато съдружникът на сина му пристигна сам в осем и половина.

— Кей не е ли с теб, Гавин? — попита задъхано Шърли (Морийн се преобуваше в лъскави обувки с остри високи токчета току зад банкетната маса, така че нямаше много време, за да я изпревари с поредната клюка).

— Не е — отвърна Гавин. — Не успя да се освободи, за съжаление.

И в този миг, за свой най-голям ужас, се изправи лице в лице с Гая, която чакаше да поеме палтото му.

— Мама щеше да успее да се освободи — каза Гая високо и отчетливо и го изгледа кръвнишки, — но Гавин я заряза. Нали, Гавин?

Хауърд се направи, че не я е чул, тупна Гавин по рамото и избоботи:

— Радвам се да те видя. Върви си вземи нещо за пиене.

Шърли успя да запази безизразна физиономия, но вълнението отказваше да премине, така че посрещна следващите няколко гости със замаян, замечтан вид. А когато Морийн в ужасната си рокля се присъедини със залитане към посрещачите, Шърли й прошепна с най-дебело удоволствие:

— Получи се доста неловко положение. Крайно неловко. Гавин и майката на Гая… о, божичко… ако знаехме предварително…

— Защо? Какво става?

Но Шърли само завъртя глава, опивайки се от безсилното любопитство на Морийн, и разпери широко ръце да посрещне пристигащите Майлс, Саманта и Лекси.

— Добре дошъл, общински съветнико Майлс Молисън!

Саманта имаше чувството, че много отдалече наблюдава как Шърли прегърна Майлс. Толкова внезапно беше преминала от щастие и очакване към шок и разочарование, че мислите й се бяха превърнали в бял шум, който изискваше от нея да полага огромни усилия, за да възприема външния свят.

(Майлс просто каза:

— Прекрасно! Сега ще можеш да дойдеш на тържеството на баща ми. Нали току-що спомена…

— Да — отвърна му тя. — Знам. Чудесна възможност, нали?

Но когато я видя по джинси и в тишъртката на бандата, както тя си се беше представяла в продължение на повече от седмица, усмивката му замръзна.

— Пише „официално“.

— Не се излагай, Майлс. Става дума за Пагфърдската черковна зала все пак.

— Знам. Но на поканата…

— Така ще дойда.)

— Здравей, Сами — рече Хауърд. — Леле, каква мацка си. Нямаше нужда толкова да се издокарваш.

Прегръдката му обаче си беше, както винаги, похотлива, придружена с дружеско плясване по стегнатия в джинсите задник.

Саманта хвърли студена пресилена усмивка на Шърли и я подмина на път към напитките. А в главата й някакъв глас й досаждаше: А ти какво всъщност очакваше да се случи на концерта, а? Какъв смисъл имаше изобщо? Към какво се стремеше?

Нищо, освен да се повеселя.

Мечтата за силна младежка прегръдка и смях, която трябваше тази вечер да стигне до нещо като катарзис; да усети отново обгърната тънката си талия и острия вкус на новото, неизследваното; но фантазията й бе останала без криле и падаше право към земята…

Исках само да погледам.

— Много добре изглеждаш, Сами.

— Благодаря, Пат.

Не беше виждала зълва си повече от година.

От целия род теб най те обичам, Пат.

Майлс бе успял да я настигне. Целуна сестра си.

— Как си? Какво прави Мел? Тя не е ли с теб?

— Не. Не пожела да дойде — каза Патриша. По изражението й човек можеше да си помисли, че не пие шампанско, а оцет. — На поканата пишеше: Каним Пат и гост… Последва щур скандал. И мама печели по точки.

— О, я стига, Пат — засмя се Майлс.

— „О, Пат“. Кое „стига“, Майлс, да му еба майката?

При което Саманта усети прилива на бясно удоволствие: повод да се хвърли в атака.

— Нима не си даваш сметка, Майлс, че това е един адски обиден начин да поканиш партньорката на собствената ти дъщеря? Честно казано, майка ти наистина се нуждае от няколко урока по добро възпитание.

Безспорно беше надебелял през последната година. Вратът му вече преливаше над яката на ризата. И дъхът му бързо се вкисваше. Възприел беше от баща си оня гаден навик да се повдига леко на пръсти. Обзе я някакво физическо отвращение, та отиде чак на другия край на банкетната маса, където Андрю и Сухвиндер наливаха и раздаваха чаши.

— Има ли джин? — попита Саманта. — Налей ми един голям.

Андрю й се стори смътно познат. А той й наля една доза, като се мъчеше да не се втренчва в безгранично подчертаните от тениската й огромни цици, но със същия успех можеше да се мъчи да гледа в слънцето, без да присвива очи.

— Познаваш ли ги? — попита го Саманта, след като люсна половин чаша джин с тоник.

И Андрю пламна, преди да е успял да овладее мислите си. За негов най-голям ужас тя се изкикоти и добави:

— За бандата те питам. За момчетата.

— О, да… да. Чувал съм за тях. Но не… не са ми по вкуса.

— Не думай — каза и гаврътна остатъка от питието си. — Налей ми още едно, ако обичаш.

И чак сега се сети кой е: онзи русоляв младеж от гастронома. В униформа й изглеждаше по-голям. А и май през последните две-три седмици беше понатрупал някой и друг мускул от мъкнене на палети нагоре-надолу по стълбите до мазето.

— Ха! Кого виждам! — възкликна Саманта при вида на фигурата, която се отдалечаваше по посока на нарастващата тълпа гости. — Гавин! Вторият най-досаден човек в Пагфърд. След собствения ми съпруг, естествено.

И тръгна нататък, доволна от себе си и понесла новото си питие; джинът й въздейства точно така, както трябваше — хем като упойка, хем възбуждащо. Вървеше и си мислеше: Хареса ми циците; да видим сега ще хареса ли и гъза ми.

Гавин забеляза приближаването на Саманта и се опита да се измъкне, като се присъедини към нечий чужд разговор — без значение чий. Най-наблизо стоеше Хауърд, така че Гавин се напъха чевръсто в групичката около рожденика.

— Без риск не става — разправяше Хауърд на тримата си слушатели, размахваше пурата си и ръсеше пепел по предницата на кадифения си смокинг. — Така че поех риска и си напънах трътката. Чисто и просто. Никакви вълшебни формули. Никой не ми го поднесе… а, ето я и Сами. Кои са тези младежи, Саманта?

И докато четиримата позастарели мъже зяпаха опънатата през гърдите й поп група, Саманта се обърна към Гавин.

— Здрасти. — И се приведе към него така, че нямаше как да не я целуне. — Кей не е ли с теб?

— Не е — отвърна кратко Гавин.

— Говорим си за бизнес, Сами — каза весело Хауърд, а Саманта се сети за собствения си магазин, вече банкрутирал и затворен. — Започнах с наличните ми средства — уведоми той групата, връщайки се към явно вече установената тема. — Напълно достатъчно. Нищо друго не ти трябва, освен малко самоинициатива.

Масивен и кълбовиден, Хауърд приличаше на миниатюрно греещо от самодоволство кадифено слънце. Говорът му бе станал по-плавен и мек благодарение на брендито, което държеше:

— Но аз бях готов да поема риска, нищо, че можех всичко да загубя.

— Или по-скоро майка ти е щяла да изгуби всичко — поправи го Саманта. — Доколкото знам, Хилда е ипотекирала къщата, за да осигури половината от първоначалната вноска за магазина.

Видя лекото потрепване в очите на Хауърд, но усмивката му остана непроменена.

— Добре — каза, — да отдадем заслуженото на майка ми в такъв случай, че се е трудила, блъскала и пестила, за да даде първоначалния тласък на сина си. Но пък аз съм успял да умножа полученото и да го вложа обратно в семейството — да плащам таксите на дъщерите ти в „Сейнт Ан“ например. Каквото посееш — това ще пожънеш — нали така, Сами?

Нямаше да се изненада, ако Шърли я беше жегнала по този начин. Но Хауърд!? И двамата допиха чашите си. Саманта забеляза как Гавин се отдалечи, но не направи опит да го спре.

А Гавин се чудеше дали ще може да се измъкне незабелязано. Беше напрегнат, а шумът му действаше още по-изнервящо. Откакто се засече с Гая на входа, бе обсебен от една ужасна идея. Ами, ако Кей е предала на дъщеря си всичко? Ами, ако момичето вече знае, че е влюбен в Мери Феърбрадър, и тръгне да разправя по хората? Можеш ли да изключиш подобна постъпка от страна на една отмъстителна шестнайсетгодишна?

Само това оставаше — цял Пагфърд да научи, че е влюбен в Мери, преди да е успял лично да й го съобщи. Беше си наумил да го стори едва след много месеци, евентуално чак след година… след като е минала годишнината от смъртта на Бари… като в същото време се грижи за поникналите вече миниатюрни филизи на доверието и упованието, та да може реалността на чувствата й постепенно да я обземе така, както го беше обзела и него…

— Но ти нищо не пиеш, Гав! — зачуди се Майлс. — Трябва незабавно да поправим тази грешка!

Поведе съдружника си право към мокрия бюфет и му наля една бира, като през цялото време не млъкна и не спря като Хауърд да излъчва почти видима аура от щастие и гордост.

— Нали чу, че спечелих вакантния пост?

Гавин не беше чул, но нямаше сили да се преструва на изненадан.

— Да. Моите поздравления.

— Какво прави Мери? — попита великодушно Майлс; тази вечер бе приятел с целия град, понеже го беше избрал. — Как вървят нещата при нея?

— Ами струва ми се…

— Чух, че се канела да се мести в Ливърпул. Съвсем разумно, мен ако ме питаш.

— Какво? — сепна се Гавин.

— Морийн го разправяше от сутринта; явно, сестрата на Мери се мъчи да убеди Мери да се върне у дома с децата. Тя все още има куп роднини в Ливър…

— Но нейният дом е тук.

— Според мен най-вече Бари държеше на Пагфърд. Но не съм убеден, че Мери би останала, след като него вече го няма.

Гая наблюдаваше Гавин през съвсем леко открехнатата кухненска врата. В ръката си стискаше книжна чашка с няколко пръста от водката, която Андрю беше откраднал заради нея.

— Мръсно копеле — каза. — Ако не беше подлъгал мама, и досега щяхме да сме си в Хакни. Ама тя е такава глупачка. От самото начало му личеше, че не се интересува от нея. Никъде не я извеждаше. И нямаше търпение да си тръгне, след като я изчукаше.

Андрю, който зареждаше със сандвичи почти празния поднос зад гърба й, не можеше да повярва, че чува от устата й думи като „изчукаше“. Въображаемата Гая, която изпълваше фантазиите му, бе сексуално изобретателна и авантюристична девственица. Нямаше представа какво реалната Гая е правила — или не е правила — с Марко де Лука. А от укора към майка й можеше да се заключи, че, изглежда, знае как се държи един мъж след секс, ако проявява интерес…

— Пийни малко — предложи тя на тръгналия с подноса към вратата Андрю, поднесе картонената си чашка до устата му и той отпи от водката й. А тя с лек кикот се отдръпна, за да го пропусне, и викна подире му: — Кажи на Сукс да дойде и тя за малко!

Залата бе претъпкана и шумна. Андрю остави пресните сандвичи върху масата, но всеобщият интерес към храната май беше попреминал; на мокрия бюфет Сухвиндер едва смогваше да задоволи търсенето, та мнозина бяха почнали сами да си сипват.

— Гая те вика в кухнята — каза Андрю на Сухвиндер и зае мястото й.

Нямаше смисъл да се прави на барман; взе просто да пълни всички налични чаши и ги оставяше на масата всеки да си взема каквото иска.

— Здравей, Фъстък! — каза Лекси Молисън. — Може ли малко шампанско?

Навремето учеха заедно в „Сейнт Томас“, но отдавна не я беше виждал. Акцентът й се беше променил, откакто бе тръгнала в „Сейнт Ан“. Освен това мразеше да му викат Фъстък.

— Под носа ти е — посочи й го с пръст.

— Лекси, да не си посмяла да пиеш! — изскочи от тълпата Саманта. — Абсолютно ти забранявам.

— Ама дядо каза…

— Не ме интересува какво е казал.

— Пък и всички останали…

— Чу ме: не може!

Лекси замина с гневни крачки. Зарадван от отсъствието й, Андрю се усмихна на Саманта и съвсем се изненада, когато и тя му хвърли лъчезарна усмивка.

— Ти така ли отговаряш на родителите си?

— Ами да — каза, а тя се разсмя.

Циците й наистина бяха огромни.

— Дами и господа — прогърмя глас по микрофона и всички млъкнаха да чуят какво ще каже Хауърд. — Позволете ми само няколко думи… Повечето от вас вероятно вече знаят, че синът ми Майлс бе избран съвсем наскоро в общинския съвет!

Тук-там се чуха ръкопляскания и Майлс вдигна чаша високо над главата си в знак на благодарност. А Андрю не можа да повярва на ушите си, когато чу Саманта да казва ясно под сурдинка: „Да бе, да му ебеш майката!“.

Никой не идваше вече за пиене. Андрю се намъкна обратно в кухнята. Гая и Сухвиндер бяха сами, пиеха и се смееха, а като видяха Андрю, викнаха в един глас:

— Анди!

При което и той се разсмя.

— И двете ли сте се насмукали?

— Да — каза Гая.

— Аз не съм — рече Сухвиндер. — Ама тя е.

— Пука ми — обяви Гая. — Молисън може да ме уволни, ако иска. Вече няма смисъл да спестявам за билет до Хакни.

— Няма да те уволнява — възрази Андрю и също си наля от водката. — Ти си му любимката.

— Да бе — съгласи се Гая. — Мръсен дърт пергиш.

И тримата пак се разхилиха.

През стъклените врати долетя усиленият от микрофона грачещ глас на Морийн:

— Ела тук, Хауърд! Дай да направим един дует по случай рождения ти ден! Дами и господа: любимата песен на Хауърд!

Тийнейджърите се спогледаха с превъзбуден ужас. Гая залитна и с кикот отвори широко вратата.

Разнесоха се първите тактове на „Зелената трева на моя роден край“ („Green, Green Grass of Home“), а след тях и басовият глас на Хауърд, подкрепен от дрезгавия алт на Морийн:

The old home town looks the same,

As I step down from the train…

Родното ми градче си е все същото,

докато слизам от влака…

Гавин беше единственият, който чу кикота и пръхтенето, но като се извърна, видя единствено как двойната врата към кухнята се полюлява леко на пантите си.

Майлс беше отишъл да си поприказва с Обри и Джулия Фоли, които дойдоха със закъснение, обгърнати в учтиви усмивки. А Гавин бе в лапите на познатата му смес от ужас и разтревоженост. Върху кратката му огряна от слънцето омара от свобода и щастие се бе спуснал облакът на двойна опасност: Гая да се разплямпа за онова, което бе споделил с майка й, а Мери да напусне завинаги Пагфърд. И какво ще прави той тогава?

Down the lane I walk, with my sweet Mary,

Hair of gold and lips like cherries…

Вървим по пътеката с милата ми Мери,

косите й — от злато, устните й — череши…

— Кей няма ли я?

Саманта се беше появила отнякъде и сега стоеше облегната на масата до него с ехидна усмивка.

— Вече ме пита — отвърна Гавин. — И ти казах, че я няма.

— Да не сте се посдърпали нещо?

— Това влиза ли ти изобщо в работата?

Изпусна се, преди да успее да си прехапе езика; но пък му беше писнало вече от нейното постоянно ръчкане и присмиване. Слава богу, тоя път бяха сами, един срещу друг; Майлс все още се въртеше около двамата Фоли.

Тя преигра слисването си. Очите й бяха кървясали, говорът й — внимателен; а Гавин за пръв път усети от нейна страна по-скоро неприязън, отколкото нахалство.

— Пардон. Само…

— Знам. Само питаш — отвърна й, а Хауърд и Морийн се полюляваха в такт, хванати ръка за ръка.

— Просто ми се ще да те видя задомен. С Кей сте много подходяща двойка, бих казала.

— Аз обаче държа на свободата си — рече Гавин. — Не познавам кой знае колко щастливи женени двойки.

Саманта бе прекалено пияна, та да усети пълната сила на подигравката, но остана все пак с впечатлението, че това му е целта.

— Бракът винаги ще е загадка за непосветените — изрече старателно. — Никой не може да каже как стоят нещата в действителност, освен двамата участници. Така че си спести оценките, ако обичаш.

— Мерси, дето ме светна — каза й и раздразнен до възбог, остави на масата празния кен от бирата и тръгна към гардеробната.

Саманта го видя, като си тръгна, реши, че го е сразила напълно, и насочи внимание към свекърва си, която виждаше през процепа в тълпата как гледа пеещите Хауърд и Морийн. И изпита неописуемо удоволствие, като прецени, че Шърли е бясна, по най-стегнатата и най-студена усмивка на лицето й от началото на вечерта. Не че Хауърд и Морийн не бяха пели заедно през всичките изминали години: Хауърд обичаше да пее, а Морийн била навремето беквокал в някакъв местен състав. В края на песента Шърли плясна еднократно с ръце така, както се вика лакей, а Саманта се изсмя с глас и се отправи към мокрия бюфет, където, за свое най-голямо разочарование, установи липсата на младежа с папийонката.

А Андрю, Гая и Сухвиндер продължаваха да се превиват от смях в кухнята. Смехът им се дължеше и на дуета на Хауърд и Морийн, и на това, че бяха опукали две трети от бутилката водка, но най-вече на това, че бяха почнали да се смеят и сега се разсмиваха взаимно дотам, че вече не издържаха.

Прозорчето над мивката, оставено отворено за проветрение, изведнъж изтрака, изскърца, и оттам се появи главата на Фатс.

— Добър вечер — рече.

Изглежда, се беше покатерил на нещо отвън, понеже след известно драпане и шум от някакъв тежък падащ предмет все повече и повече от него взе да се показва през прозореца, а накрая целият се стовари върху дъската за изцеждане, при което събори няколко стъклени чаши и те се разбиха с трясък на пода.

Сухвиндер моментално напусна кухнята. Андрю мигновено усети, че не желае присъствието на Фатс. Само Гая остана привидно безразлична. И само отбеляза с кикот:

— Нормалните хора влизат през вратата.

— Без ташак? — каза Фатс. — Къде е пиячката?

— Тая си е за нас — отговори Гая, гушнала водката. — Анди я гепи. Ти си търси за себе си.

— Няма проблем — рече преспокойно Фатс и премина през вратите в залата.

— Отивам до кенефа… — измърмори Гая, скри пак шишето под мивката и също излезе от кухнята.

Андрю тръгна подире й. Сухвиндер се беше върнала на мокрия бюфет, Гая се скри в тоалетната, а Фатс се беше облегнал на голямата маса с бира в едната ръка и сандвич в другата.

— Не очаквах да те видя на такова място — рече Андрю.

— Аз съм от поканените, пич — каза Фатс. — Така пишеше: „Цялото семейство Уол“.

— Гнездото знае ли, че си тук?

— К’во ми пука. Той се е покрил. Така и не зае мястото на стария Бари. И сега цялата обществена структура ще рухне, понеже Гнездото няма да я крепи. Пълен ужас, да му ебеш майката — добави и от устата му се разхвърчаха трохи. — Дай да вървим да запалим по една.

В залата цареше такава дандания и всички бяха толкова налюляни, че никой май не обръщаше внимание вече къде ходи Андрю. Отвън завариха да пуши и Патриша Молисън, застанала сама до спортната си кола, загледана в ясното звездно небе.

— Запалете от тия, ако искате — предложи им пакета си.

След като им запали цигарите, продължи да стои отпусната, със свита на юмрук ръка, напъхана дълбоко в джоба. Имаше нещо у нея, което плашеше Андрю, но той дори не смееше да погледне Фатс, че да прецени неговата реакция.

— Аз съм Пат — каза тя след малко. — Дъщерята на Хауърд и Шърли.

— А пък аз съм Андрю.

— Стюарт — каза Фатс.

Тя сякаш не изпитваше нужда да поддържа разговора. Андрю възприе това като своего рода комплимент и се напъна да подражава на безразличието й. По едно време тишината се наруши от стъпки и приглушени момичешки гласове.

Гая влачеше за ръка Сухвиндер и се смееше, по което Андрю заключи, че тепърва започваше да усеща пълното влияние на водката.

— Ти — обърна се Гая към Фатс — се държиш ужасно спрямо Сухвиндер.

— Престани! — задърпа се от ръката й Сухвиндер. — Сериозно ти казвам. Пусни ме…

— Така е — каза задъхано Гая. — Ти си тоя, дето качва неща в нейния фейсбук, нали?

— Стига! — викна Сухвиндер.

Успя да се откопчи и се втурна обратно към тържеството.

— Държиш се отвратително с нея — сграбчи Гая парапета, за да не падне. — Наричаш я лесбийка и всякакви…

— В това, да си лесбийка, няма нищо лошо — обади се Патриша с присвити очи през дима, който вдишваше. — Ама то всъщност какво друго очаквате да чуете от мен.

Андрю забеляза как Фатс я изгледа косо:

— Изобщо не съм казвал, че има нещо лошо. Само се шегувах.

Гая се свлече по парапета и седна на ледения асфалт, забила глава в ръцете си.

— Добре ли си? — попита я Андрю.

Ако го нямаше Фатс, и той щеше да седне до нея.

— Напорках се — измърмори тя.

— Няма да е лошо да си бръкнеш с пръст в гърлото — предложи Патриша с безстрастен поглед.

— Хубав звяр — каза Фатс по посока на беемвето.

— Ъхъ — съгласи се Патриша. — Чисто нов. Печеля двойно повече от брат ми — каза, — обаче Майлс е Младенецът Христос. Майлс месията… Общинският съветник Молисън Втори… Пагфърдски. Харесва ли ти Пагфърд? — обърна се тя към Фатс, а Андрю наблюдаваше как Гая диша дълбоко с навряна между коленете глава.

— Ами! — каза Фатс. — Абсолютен кенеф.

— Ъхъ. И аз… лично нямах търпение да се измъкна. Познавахте ли го Бари Феърбрадър?

— Слабо — рече Фатс.

Но нещо в тона му притесни Андрю.

— Беше ми възпитател по учебната дейност в „Сейнт Томас“ — продължи Патриша, все още загледана в края на уличката. — Страхотен тип. Много исках да дойда за погребението му, но с Мели бяхме в Цермат. А каква е тая история, дето майка ми само злорадства… за някакъв си Призрак на Бари?

— Някой качва разни работи на уебсайта на общинския съвет — намеси се набързо Андрю от страх да не би Фатс да изтърси нещо. — Разни клюки там…

— О, да, майка ми страшно си пада по такива работи.

— Много ми е любопитно какво ще каже Призрака следващия път — подметна Фатс и хвърли кос поглед на Андрю.

— Предполагам, че ще престане, след като минаха изборите — измънка Андрю.

— Не съм убеден — рече Фатс. — Ако има нещо друго, от което старият Призрак на Бари да се дразни…

Усещаше, че бърка в здравето на Андрю, и се кефеше. Не стига, че Андрю напоследък само с тъпата си работа се занимаваше, ами се канеше и съвсем скоро да се махне съвсем. Не че Фатс му дължи каквото и да било. Истинската автентичност е несъвместима с чувството за вина и задълженост.

— Ей, ти там, долу, добре ли си? — попита Патриша, а Гая кимна, без да повдигне глава. — От кое ти призля? От пиенето или от дуета?

Андрю се позасмя — и от учтивост, а и понеже искаше да отмести темата от Призрака на Бари Феърбрадър.

— И на мен ми се повдигна — каза Патриша. — Дъртата Морийн и баща ми. Пеят, хванати ръка за ръка. — Патриша опъна за последно от фаса си, после го хвърли на земята и го стъпка с токче. — Бях на дванайсет, когато я заварих да му духа. А той ми даде петарка да не съм кажела на майка ми.

Андрю и Фатс се бяха вкаменили и не смееха дори да се спогледат. Патриша обърса лице с опакото на ръката си: плачеше.

— Що ми трябваше да идвам, по дяволите. Знаех си, че нищо няма да излезе.

Качи се в беемвето и пред погледите на вкаменените младежи запали двигателя, излезе на заден от мястото си на паркинга и изчезна в нощта.

— Ебаси — рече Фатс.

— Ще повърна — прошепна Гая.

— Господин Молисън каза да се връщате да наливате питиета.

Предала съобщението, Сухвиндер пак хлътна вътре.

— Не мога — прошепна Гая.

Андрю я остави навън. Данданията в залата го блъсна още щом отвори вътрешните врати. Дискотеката беше във вихъра си. Наложи му се да се отдръпне настрана, за да могат Обри и Джулия Фоли да излязат. Обърнали гръб на празненството, и двамата имаха мрачния вид на хора, които с най-голямо удоволствие си тръгват.

Саманта Молисън не танцуваше. Облегнала се бе на голямата маса, по която доскоро имаше цели редици с пълни чаши. Докато Сухвиндер събираше използваните, Андрю отвори последния кашон с чисти чаши, подреди ги и ги напълни.

— Изкривила ти се е папийонката — каза му Саманта, пресегна се през масата и му я оправи.

А той от притеснение хукна обратно в кухнята в мига, в който тя го пусна. След като сложеше поредната партида в миялната машина, Андрю надигаше шишето с откраднатата водка. Искаше да се напие като Гая — да се върне към онзи миг, в който се смееха заедно неудържимо, преди да се появи Фатс.

След десет минути провери наново масата с напитките: Саманта още се подпираше на нея с изцъклен поглед, пред всичките тези току-що налети за нейното удоволствие чаши. Хауърд се друсаше насред дансинга, по лицето му течеше пот, а той се смееше гръмогласно на нещо, казано му от Морийн. Андрю си проправи път през тълпата и отново се озова навън.

В началото не можа да я открие; видя ги чак след малко. Гая и Фатс се бяха впили един в друг само на десет метра от вратата, облегнати на парапета, с притиснати здраво тела, наврели езици в устата на другия.

— Извинявай много, но не мога сама да се оправя — каза Сухвиндер отчаяно зад гърба му. След което и тя забеляза Фатс и Гая и издаде нещо средно между лай и вопъл. Андрю я последва обратно в залата, целият изтръпнал. В кухнята изсипа остатъка от водката в една чаша и го изпи на екс. Напълни с механични движения мивката и взе да мие чашите, които не се бяха побрали в миялната машина.

Алкохолът обаче не му действаше по същия начин като хашиша. Караше го да се чувства празен, но и да изпитва желанието да удари някого — Фатс, да речем.

След време осъзна, че пластмасовият часовник на кухненската стена се е преместил от полунощ на един и че народът се разотива.

Трябваше да им връща палтата. Направи известен опит, но после пак влезе, залитайки в кухнята, и остави Сухвиндер сама да се справя.

Саманта се беше облегнала на хладилника — съвсем сама, с чаша в ръка. Зрението на Андрю изведнъж бе станало някак си накъсано, сякаш гледаше поредица от снимки. Гая още я нямаше. Явно си беше тръгнала отдавна с Фатс. Саманта нещо му приказваше. И тя беше пияна. Но той вече не се стесняваше от нея. Имаше подозрението, че много скоро ще повърне.

— … мразя тоя проклет Пагфърд… — разправяше Саманта, — но ти поне си млад и ще имаш време да се измъкнеш.

— Ъхъ — отвърна й с безчувствени устни. — И т’ва ше стане. И т’а ш’стане.

Тя отметна косата от челото му и го нарече „сладур“. Образът на Гая, навряла език в устата на Фатс, заплашваше да заличи всичко останало. Надушваше парфюма на Саманта, идващ на талази от горещата й кожа.

— Тая банда са големи лайна — каза и посочи бюста й, но тя май не го чу.

Устните й бяха напукани и топли, циците й бяха огромни и притискаха гръдния му кош; гърбът й бе толкова широк, колкото и неговия…

— К’во правиш ма, д’еба твойта…?

Андрю се бе разплул върху дъската за изцеждане, а някакъв едър мъж с къси посивели коси влачеше Саманта навън от кухнята. Имаше смътното чувство, че е станало нещо лошо, но странната накъсаност на действителността ставаше все по-подчертана и в един момент не му остана нищо друго, освен да залитне през помещението до кофата за боклука и да повръща, повръща, повръща… Чу как Сухвиндер разправяше някому:

— Съжалявам, няма как да влезеш! Чак до вратата е затрупано!

Завърза здраво торбата с повръщаното. Сухвиндер му помогна да изчистят кухнята. Още два пъти му се наложи да повърне, но и двата пъти успя да се добере до тоалетната.

Наближаваше два, когато запотеният, но нахилен Хауърд дойде най-после да им благодари и да им пожелае лека нощ.

— Браво. Чудесна работа свършихте. До утре, значи. Къде изчезна госпожица Бодън, между другото?

Андрю остави Сухвиндер сама да измисли лъжата. Излязъл навън, отключи веригата, с която бе привързал колелото, и го забута в мрака.

Продължителната студена разходка до „Дилтоп Хаус“ му поизбистри главата, но не успя да прогони нито горчивината, нито мъката му.

Не беше ли споменал по някакъв повод на Фатс, че харесва Гая? Сигурно не, но нямаше начин Фатс да не знае. Убеден беше, че Фатс знае… дали те и в момента се чукат?

Скоро ще се махна оттук, рече си Андрю, приведен и треперещ от студ, докато тикаше велосипеда нагоре по хълма. Ебал съм ги…

След което си каза: Май наистина ще трябва да се махна оттук… Наистина ли преди малко се беше натискал с майката на Лекси Молисън? Тоя, дето ги разтърва, не беше ли мъжът й? Ама това наистина ли се беше случило?

Боеше се от Майлс, но не по-малко му се щеше да разкаже за станалото на Фатс, да му види физиономията…

Когато влезе каталясал у дома, чу в тъмното гласа на Саймън откъм кухнята.

— Прибра ли ми велосипеда в гаража?

Седнал бе на кухненската маса и ядеше корнфлейкс. Часът наближаваше два и половина след полунощ.

— Сън не ме лови нещо — каза Саймън.

За разлика от всеки друг път, не беше ядосан. Рут липсваше, та нямаше пред кого да доказва, че е по-голям и по-умен от синовете си. Видя му се изморен и дребен.

— Май ще трябва да се местим в Рединг, Пъпчо. — Нарицателното се бе превърнало почти в галено име.

Андрю все още трепереше леко, а в същото време се чувстваше остарял, потресен и изключително виновен, та изведнъж му се прищя да изкупи някак си вината за онова, което бе сторил на Саймън. Да възстанови равновесието и да привлече Саймън за свой съюзник. Че нали са едно семейство. И заедно ще се местят. Току-виж на новото място им потръгнало повече.

— Искам да ти покажа нещо — каза. — В училище ни научиха. Ела с мен…

И заведе баща си до компютъра.