Джоан Роулинг
Вакантен пост (26)

IX

Кей Бодън се зарече кракът й да не стъпи повече в дома на Майлс и Саманта. Никога няма да им прости за това, че станаха свидетели на парадираната независимост на Гавин, нито ще забрави покровителствения смях на Майлс, отношението му към „Белчапъл“, нито презрението, с което двамата със Саманта говореха за Кристъл Уидън.

Въпреки извиненията и позатоплените прояви на нежност от страна на Гавин, Кей не можеше да си избие от главата спомена как той седеше нос до нос с Мери на дивана; как рипна да й помага да прибере чиниите; как хукна да я изпраща до дома й. А когато след няколко дни Гавин й съобщи, че е и вечерял у Мери, тя едва преглътна гневния си отговор, понеже в нейния дом на „Хоуп Стрийт“ бе приемал да яде единствено препечен хляб.

Добре, щом не й позволява, няма да споменава нищо лошо по адрес на вдовицата, за която Гавин говореше така, сякаш става дума за самата Богородица, но виж — Молисънови са съвсем друга работа.

— Не съм кой знае колко очарована от Майлс.

— Е, и на мен не ми е най-добрият ми приятел.

— Мен ако ме питаш, избирането му ще е катастрофално за клиниката по наркомании.

— Съмнявам се, че ще доведе до някаква особена промяна.

Тази апатия на Гавин, това негово безразличие към страданията на околните вечно вбесяваха Кей.

— Няма ли поне един човек, който да се изправи в подкрепа на „Белчапъл“?

— Колин Уол, предполагам.

Ето как Кей се озова на алеята пред къщата на семейство Уол в осем вечерта в понеделник и като стигна до вратата, натисна звънеца. От горното стъпало можеше да види паркирания през три къщи червен форд фиеста на Саманта Молисън — гледка, която допълнително подкладе жаждата й за двубой.

Отвори й ниска безлична пълна жена в пола от батик.

— Здравейте — каза Кей. — Казвам се Кей Бодън и бих желала, ако е удобно, да разговарям с Колин Уол.

За част от секундата Теса просто се облещи срещу привлекателната млада жена на прага й, която виждаше за пръв път. А през ума й проблесна шантавата идея: да не би това да е любовница на Колин, която е дошла да я уведоми за своето съществуване?

— О, да, заповядайте. Казвам се Теса.

Кей изтри старателно обувките си в постелката и последва Теса във всекидневната, която бе по-тясна, по-неизискана, но по-уютна от онази на Молисънови. На един от фотьойлите седеше висок, олисял мъж с високо чело, с тетрадка в скута и химикалка в ръка.

— Колин, търси те Кей Бодън — рече Теса. — Желае да разговаря с теб.

По стреснатата и напрегната физиономия на Колин Теса веднага усети, че жената му е непозната. Да бе, как не ме е срам да си мисля разни глупости?

— Извинете ме, че нахлувам така у вас, без предварително да се обадя — каза Кей, а Колин стана да се ръкува. — Исках да звънна, но ви няма…

— Да, няма ни в указателя — призна Колин. Извисил се беше над Кей, а очичките му дребнееха зад лещите на очилата. — Заповядайте, седнете.

— Благодаря. Идвам по повод изборите. За общинския съвет. Доколкото знам, и вие сте кандидат и ще се борите срещу Майлс Молисън.

— Точно така — потвърди нервно Колин. И веднага се сети с кого си има работа: репортерката, която искаше да говорят за Кристъл. Успяла е някак си да открие адреса му. Не биваше Теса да я пуска.

— Та във връзка с това се чудех дали няма начин да помогна с нещо. Работя в „Социални грижи“, най-вече в района на „Фийлдс“. Разполагам с цифри и данни, свързани с клиниката за наркомании „Белчапъл“, която Молисън изглежда решен да закрие. А доколкото разбирам, вие подкрепяте клиниката. И искате да не я закриват, нали?

Почти му се зави свят от прилива на облекчение и радост.

— О, да, да. Правилно казвате. И моят предшественик… пардон, доскоро заемалият този пост — Бари Феърбрадър — бе категорично против затварянето й. И аз съм на същото мнение.

— Имах възможността да разговарям с Майлс Молисън, който най-недвусмислено заяви, че не вижда смисъл клиниката да продължи да съществува. Честно казано, останах с убеждението, че е доста непросветен и наивен по отношение както на причинителите и лечението на пристрастяванията, така и за сериозната роля, която „Белчапъл“ изпълнява. Но ако общината не поднови договора й за наем, а окръгът отреже финансирането й, съществува опасността куп крайно уязвими хора да останат без необходимата им подкрепа.

— Да, да, разбирам — отговори Колин. — Да, напълно съм съгласен.

Беше хем удивен, хем поласкан, че тази привлекателна млада жена е тръгнала сама по вечерно време, за да го открие и да му се предложи за съюзник.

— Какво ще кажете за един чай или кафе, Кей? — попита Теса.

— О, да, много благодаря — отвърна Кей. — Чай, ако обичате, Теса. Без захар.

Фатс беше в кухнята и се обслужваше от хладилника. Ядеше обилно и непрестанно, но си стоеше кльощав, без да му се лепва и грам тегло. При всичкото си обявено на глас отвращение към предварително напълнените спринцовки на Теса, фактът, че клинично бялата им кутия се намираше до сиренето, изглежда, никак не го смущаваше.

Теса сложи чайника, а мислите й се върнаха към темата, която я бе обзела, откакто Сухвиндер бе отворила дума за нея: че Фатс и Кристъл „ходели“. Нито бе разпитвала Фатс, нито го бе споменала на Колин.

Но колкото повече го премисляше, толкова повече се убеждаваше, че няма начин да е истина. Фатс имаше според нея толкова високо мнение за себе си, че не на всяко момиче би обърнал внимание, хеле пък на някоя като Кристъл. Изключено бе да…

Да е паднал дотам? Това ли искаш да кажеш? Това ли ти е в главата?

— Кой дойде? — попита я Фатс с пълна със студено пилешко уста, докато тя пълнеше чайника.

— Една жена, която желае да помогне на татко ти да го изберат в съвета — отвърна Теса и взе да рови из шкафа за бисквити.

— Що? Да не му е хвърлила око случайно?

— О, престани с тия детинщини, Стю — скара му се Теса.

Той дръпна няколко тънки резена шунка от отворения пакет и взе да ги тика един по един в натъпканата си уста така, както фокусник надипля копринени носни кърпички в ръкава си. Фатс беше способен да прекарва понякога по цели десет минути до отворения хладилник, да разкъсва найлонови опаковки и да тъпче храна право в устата си — навик, който Колин осъждаше заедно с почти всеки друг аспект от живота на Фатс.

— Ама не, аз най-сериозно те питам: за какво й е да му помага? — рече, след като преглътна поредната мощна хапка месо.

— Иска да не затварят клиниката за наркомании „Белчапъл“.

— Що, тя наркоманка ли е?

— Не, не е наркоманка — каза Теса и отбеляза с раздразнение факта, че Фатс е изял и последните три шоколадови бисквити и е оставил само празните им опаковки на лавицата. — Работи в „Социални грижи“ и е на мнение, че клиниката върши полезна работа. И татко ти иска да не я затварят, но Майлс Молисън твърди, че изобщо не била ефективна.

— Съмнявам се, че изобщо върши нещо полезно. Във „Фийлдс“ е фрашкано с дишащи лепило и боцкащи се.

Теса не се и съмняваше, че ако беше казала, че Колин иска да затворят клиниката, Фатс щеше моментално да извади аргумент в полза на запазването й.

— Родил си се за адвокат, Стю — отбеляза, а в това време водата в чайника кипна.

Когато Теса се върна във всекидневната с подноса, завари Кей и Колин да обсъждат печатните материали, които тя бе донесла в големия си сак.

— … двама терапевти, финансирани отчасти от съвета и отчасти — от „Акшън он Адикшън“ — едно много ефикасно благотворително дружество. Към клиниката е командирована и една служителка на „Социални грижи“, Нина, която всъщност ми даде всичките тези материали… О, много ви благодаря — усмихна се мило Кей на Теса, която остави на масичката до нея каничката с чай.

Няколкото минути, прекарани със семейство Уол, й бяха достатъчни на Кей, за да й се понравят така, както никой друг в Пагфърд. Теса не я подложи от влизането й на пълен оглед, нито се вторачи да й изнамери разни физически кусури и прояви на лош вкус в облеклото. Дори и притесненият й съпруг й се стори свестен и искрен в намерението си да блокира изоставянето на „Фийлдс“.

— Защо ми се струва, че долавям лондонски акцент в говора ви, Кей? — попита Теса и топна обикновена бисквита в чая си.

Кей кимна.

— И какво ви довя в Пагфърд?

— Интимна връзка — отвърна Кей. Не изпита удоволствие от думите си, при все че с Гавин се бяха официално помирили. И се извърна пак към Колин: — Нещо ми се губи връзката между общинския съвет и сградата на клиниката.

— А, съветът е собственик на сградата — поясни Колин. — Някога е била черква. А срокът на договора изтича и трябва да се преподпише.

— Тоест моментът е удобен да ги изгонят.

— Точно така. Кога, казахте, че сте разговаряли с Майлс Молисън? — попита Колин с надеждата и ужаса, че Майлс може да го е споменал поименно.

— Вечеряхме заедно по-миналия петък. Ние с Гавин…

— О, ама вие ли сте приятелката на Гавин! — възкликна Теса.

— Аз съм. Та в хода на разговора стана дума за „Фийлдс“…

— Несъмнено — вметна Теса.

— … при което Майлс спомена „Белчапъл“, но ме порази начинът, по който говореше за свързаните с клиниката проблеми. Споменах му, че и в момента работя с едно семейство — тук Кей си спомни колко недискретно бе изпуснала името „Уидън“, затова продължи внимателно, — чиято майка, ако бъде лишена от метадон, почти гарантирано ще се върне към дрогата.

— Имам чувството, че става дума за Уидън — каза Теса с мрачно предчувствие.

— Аз… Да, всъщност точно за семейство Уидън ви говоря — призна Кей.

А Теса се пресегна за нова бисквитка.

— А аз съм педагогическият съветник на Кристъл. Доколкото знам, майка й за втори път участва в програмата на „Белчапъл“.

— За трети — поправи я Кей.

— Кристъл я знаем още от петгодишна. Беше в един клас със сина ни в началното училище — продължи Теса. — Животът й никак не е бил лек, честно казано.

— Абсолютно — съгласи се Кей. — Дори съм учудена, че, общо взето, е толкова симпатична.

— И аз съм съгласен — обади се усърдно Колин.

Теса вдигна вежди, понеже си спомни за отказа му да опрости задържането на Кристъл след училище след инцидента с грачещия вопъл по време на общоучилищното събрание. След което се запита, а стомахът й се преобърна наопаки, как ли ще реагира Колин, ако се окаже, че Сухвиндер не лъже и не се заблуждава? Но няма начин Сухвиндер да не бърка. Тя е такова скромно, наивно дете. Кой знае какво е чула-недочула…

— Работата е в това, че Тери се мотивира единствено от страха да не й отнемат децата — каза Кей. — В момента се поддава на лечението; главната й лечителка в клиниката ми каза, че долавя коренна промяна и в самото отношение на Тери. Но ако затворят „Белчапъл“, всичко отива на кино и един господ знае какво ще стане със семейството им.

— Цялата тази информация е полезна — кимна важно Колин и започна да си записва на нова страница в бележника. — Изключително важна, бих казал. Нали казахте, че разполагате със статистика за броя на хората, които са се изчистили?

Кей запрехвърля разпечатките да намери нужните й данни. Теса имаше впечатлението, че Колин се стреми да обсеби отново цялото внимание на Кей. Открай време имаше слабост към хубавите жени и съчувствените маниери.

Теса предъвкваше поредната бисквита и не преставаше да си мисли за Кристъл. Напоследък консултациите им не бяха особено плодотворни. Кристъл се държеше дръпнато. И днешната не беше по-различна. Успя да изтръгне от Кристъл обещание, че няма повече да преследва и да се заяжда със Сухвиндер Джаванда, но цялостното й поведение подсказваше, че Теса я е предала, че не е оправдала доверието й. Възможно бе да се дължи на задържането след училище, наложено от Колин. Теса си беше внушила, че създадената между нея и Кристъл връзка е достатъчно здрава, че да оцелее на подобни изпитания, но явно не можеше да се сравнява с връзката между Кристъл и Бари.

(Теса бе присъствала на място през онзи ден, в който Бари докара в училището гребен тренажор и взе да търси кандидати за екипажа, който възнамеряваше да създаде. Извикаха я от учителската стая да дойде в салона, понеже този ден учителката по физическо била болна, а единственият заместник, който успели да намерят за толкова кратко време, бил мъж.

Събралите се в салона десетокласнички, по шорти и тениски, се разкикотиха при вида на двамата непознати мъже, които завариха вместо госпожица Джарвис. Наложи се Теса да отправи най-сериозна забележка на Кристъл, Ники и Лиан, които се бяха изтъпанили най-отпред и подмятаха неприлични забележки към заместник-учителя — млад красавец, склонен, за жалост, към изчервяване.

Нисичкият Бари, с рижи коси и брадичка, бе по анцуг. Беше излязъл официално от работа до обяд, за да свърши онова, което беше си наумил. Всички смятаха идеята му за чудата и нереалистична — на училища от рода на „Уинтърдаун“ просто не се полага да имат гребни осморки. Дори Ниъх и Шевон се отнасяха с полуприсмех и полуужас към присъствието на баща им.

Бари взе да им обяснява какво е намислил: да създаде гребни екипажи. Уредил да ползват стария хангар за лодки на канала в Ярвил; а гребането било страхотен спорт, който щял да им даде възможност да прославят и себе си, и училището им. Теса се беше наместила току до Кристъл и приятелките й, да ги укротява при нужда; кикотът им почти беше утихнал, но не съвсем.

Бари им направи показно упражнение на гребния тренажор и покани момичетата да опитат. Никоя не прояви подобно желание.

— Кристъл Уидън — посочи я с пръст Бари. — Теб съм те мяркал да висиш по лостовете в парка, което ще рече, че имаш як раменен пояс. Сядай да те видим какво можеш.

На Кристъл само това й трябваше — да стане център на вниманието; пристъпи нахакано към тренажора и седна. А Ники и Лиан изреваха от смях въпреки убийствените погледи на застаналата до тях Теса и скоро към тях се присъедини и целият клас.

Бари показа на Кристъл какво трябва да прави. Мълчаливият заместник-учител наблюдаваше с професионална тревога как Бари нагласи ръцете й върху дървените ръкохватки.

Тя ги изтегли назад, като в същото време направи тъпа физиономия към Ники и Лиан и всички пак се разсмяха.

— Ама вижте я, моля ви се! — грейна изведнъж Бари. — Та тя е роден гребец!

Наистина ли Кристъл имаше вродена дарба? Теса нямаше как да прецени, понеже нищо не разбираше от гребане.

— Изправи гръбнака, за да не се контузиш — каза Бари на Кристъл. — Точно така. Опъвай… опъвай… ама гледайте каква техника… ти гребала ли си някога досега?

При което Кристъл наистина изправи гръб и взе да гребе като хората. Престана да гледа Ники и Лиан. Налучка ритъма си.

— Идеално! — обяви Бари. — Погледнете я… идеално. Точно така! Браво, моето момиче. Раз-два, раз-два, раз…

— Боли! — изкрещя Кристъл.

— Знам, че боли. Но само така можеш да направиш ръце като на Дженифър Анистън — рече Бари.

Пак се разнесе смях, само че този път се смееха заедно с Бари. Как успяваше този човек да ги покори? Винаги се държеше уместно, естествено, без никакви превземки. На Теса й беше пределно известно, че тийнейджърите изпитват ужас от подигравки. Онези, у които подобен страх липсва — а те са толкова малко сред възрастните, Бог й е свидетел, — се радват на естествен авторитет сред младите; такива хора трябва задължително да ги правят учители.

— Почивка! — изкомандва Бари и Кристъл се отпусна със зачервено лице и взе да разтрива ръцете си.

— Май ще трябва да пооткажеш цигарките, Кристъл — каза Бари и този път бе възнаграден с бурен смях. — Има ли други желаещи да опитат?

Кристъл се върна при наблюдаващите я съученички, но вече не се смееше. Наблюдаваше ревниво всяко ново момиче на тренажора и очите й постоянно шареха към брадатото лице на Бари, да разбере какво е мнението му за тях. А когато Кармен Люис напълно се изложи, Бари я подкани: „Я пак им покажи, Кристъл“, и тя се върна към машината с грейнало лице.

Но на края на демонстрацията, когато Бари накара да си вдигнат ръцете всички онези момичета, които искаха да кандидатстват за отбора, Кристъл остана със скръстени ръце. Теса я видя как завъртя глава и се изсмя подигравателно на измърмореното от Ники. Бари записа старателно имената на желаещите момичета и вдигна глава:

— Теб също те записвам, Кристъл Уидън — рече и я посочи с пръст. — Хич недей ми клати глава. Много ще се ядосам, ако не те видя. Имаш вроден талант. А вроденият талант не бива да се похабява. Криии… стъл… — издиктува си бавно, вписвайки името й, — Уиии… дън.

Дали за своя вроден талант бе размишлявала Кристъл под душа след края на часа? Дали е носила в себе си през целия ден мисълта за новооткритите си способности като картичка, получена неочаквано в Деня на св. Валентин? Теса нямаше как да знае; но за учудване на всички, освен може би на Бари, Кристъл се бе явила на пробите за екипажа.)

Колин кимаше енергично на цитираните от Кей проценти на върналите се към дрогата след курса на клиниката „Белчапъл“.

— Парминдер трябва задължително да се запознае с тези данни — каза. — Обещавам да й предам един екземпляр. Да, да, безкрайно полезна информация.

На Теса леко й призляваше, но си взе и четвърта бисквитка.