Джоан Роулинг
Вакантен пост (25)

VIII

Най-гадното събитие в живота на Гая Бодън бе преместването й в Пагфърд. Ако не се смятат гостуванията от време на време при баща й в Рединг, цял живот бе прекарала единствено в Лондон. И толкова невероятно й прозвуча изказаното от Кей намерение да се мести в някакво миниатюрно градче в югозападната част на Англия, че й бяха необходими цели седмици, за да го възприеме на сериозно. В началото си помисли, че е поредната шантава идея на Кей, след онази с двете кокошки, които купи за задната им градинка в Хакни (изядени от лисица само седмица след покупката им), или решението й да съсипе половината им тенджери и да си направи за цял живот белег от изгаряне на ръката, като се захвана да вари мармалад, след като почти никога не бе готвила.

Откъсната от приятелки, с които бе израсла от първи клас, от дома, който бе обитавала от осемгодишна възраст, и от уикенди, които ставаха все по-силно белязани от безбройните удоволствия на живота в големия град, Гая бе захвърлена — въпреки всички нейни молби, заплахи и протести — в такъв живот, какъвто изобщо не бе подозирала, че може да съществува. Калдъръмени улици и магазини, които затварят, преди да е станало шест; обществен живот, който май се въртеше само около черквата, и където можеше да чуеш само пойни птици, но не и нещо друго — неслучайно Гая имаше чувството, че е пропаднала през някакъв портал на земя, която се е изгубила някъде из времето.

Откакто Гая се помнеше, двете с Кей бяха плътно заедно (баща й изобщо не беше живял с тях, а двете поредни взаимоотношения на Кей така и не стигнаха до официализиране): джанкаха се, утешаваха се и с годините се превръщаха все повече в нещо като съквартирантки. Днес обаче, погледнеше ли към насрещната страна на кухненската маса, Гая виждаше единствено врага. Нямаше друга амбиция, освен да се върне по какъвто и да било начин в Лондон, а за отмъщение — и да причини максимално нещастие на Кей. Само дето още не беше решила кое ще е по-голямото наказание за Кей: да се провали по всички предмети на GCSE^[1] или да завърши успешно и да навие баща си да я приеме да живее при него, докато учи в някой лондонски колеж. Междувременно обаче бе принудена да съществува на чужда територия, в която външността и акцентът й — някогашните й мигновени паспорти към най-отбраните кръгове на обществото — са се превърнали в неизползваема чужда валута.

Гая не изпитваше и капка желание да завоюва популярност сред учениците в „Уинтърдаун“: мъка й беше да им слуша провинциалния диалект и жалките им понятия за забавления. Упоритото й преследване на Сухвиндер Джаванда бе донякъде начин да покаже на „тарторите“ на ученическата маса колко смешни й изглеждат, но се дължеше в известна степен и на настроението й да другарува с личност, която бе смятана за аутсайдер.

Фактът, че Сухвиндер се съгласи да работи и тя като сервитьорка с Гая, повдигна дружбата им на ново ниво. А през следващите два слети часа по биология Гая се отпусна както никога дотогава и позволи на Сухвиндер да мерне най-сетне поне част от загадъчната причина, поради която красивата и отракана новодошла я беше избрала за своя приятелка. Докато нагласяваше фокуса на микроскопа, който ползваха съвместно, Гая измърмори:

— Ебаси и бялата пасмина, а?

И Сухвиндер се чу как отговаря „Ъхъ“, преди да беше дори осъзнала напълно въпроса. Гая продължаваше да говори, но Сухвиндер вече я слушаше само с половин ухо. „Бяла пасмина.“ Ами май така си беше.

Понеже бе единствената с кафява кожа в целия им клас, в „Сейнт Томас“ я бяха накарали да застане отпред и да им говори за сикхската религия. Тя се изправи най-послушно пред съучениците си и им разправи за основателя на сикхската вяра гуру Нанак, който изчезнал в една река, решили, че се е удавил, но след три дни се появил отново изпод водата и съобщил: „Няма индуси, няма мюсюлмани“.

Останалите деца се присмяха на идеята някой да издържи под вода цели три дни. Сухвиндер обаче не намери смелостта да им изтъкне, че и Исус умрял, но после се съживил. От желание да си седне по-бързо на мястото бе съкратила значително житието на гуру Нанак. В гурдвара^[2] беше влизала само няколко пъти през живота си; в Пагфърд нямаше такава, а онази в Ярвил била миниатюрна и се управлявала, според родителите й, от чамари^[3] — каста, различна от тяхната. Сухвиндер така и не проумя какво значение има, особено след като й беше съвсем ясно, че гуру Нанак изрично отхвърля кастовите различия. Окончателно се обърка, но това не й пречеше да се радва на великденските яйца и да украсява коледни елхи, макар книгите, които Парминдер пробутваше настойчиво на децата си, с тълкувания за живота на различните гуру и за принципите на кхалса^[4], много трудно да й вървяха.

Гостуванията при роднините на майка й в Бирмингам, където почти всичко живо по улиците беше с кафяв цвят на кожата, а магазините бяха пълни със сарита и индийски подправки, караха Сухвиндер да се чувства извън свои води и неадекватна. Братовчедите й, освен английски говореха и пенджабски, и водеха „куул“ градски живот; братовчедките й бяха красиви и се носеха модерно. Присмиваха се на провинциалния й акцент и на липсата на моден вкус, а Сухвиндер мразеше да я подиграват. Затова и винаги се бе връщала с удоволствие в Пагфърд, дотогава, докато Фатс Уол не поде своя режим на ежедневен терор и не разделиха випуска им на потоци, което й наложи ежедневен допир с Дейн Тъли. До този момент Пагфърд бе представлявал за нея едно убежище.

Както прехвърляха предметните стъкла, снишили глави, че да не привлекат вниманието на госпожа Найт, Гая разправи на Сухвиндер по-подробно от всякога как живяла в гимназията „Грейвнър“ в Хакни; думите й се лееха като неспокоен поток. Описа и тамошните си приятелки; едната от тях, Харприт, беше съименичка на най-голямата братовчедка на Сухвиндер. Разказа й и за Шърел, която била чернокожа, но и най-умната от цялата тайфа, а така също и за Джен, чийто брат бил първото гадже на Гая.

Но колкото и увлекателно да разправяше Гая, мислите на Сухвиндер се отплеснаха и тя си запредставя общоучилищно събрание, на което очите ти се мъчат да уловят отделните елементи на калейдоскопа, съставен от всички възможни отсенки на кожата — от млечна каша до махагон. Тук, в „Уинтърдаун“, синьо-черната коса на азиатците се набиваше на очи сред морето от тъмноруси и светлокестеняви глави. А в училище от рода на „Грейвнър“ такива като Фатс Уол и Дейн Тъли можеха като нищо да се окажат членове на малцинство.

— И защо се пренесохте тук? — попита плахо Сухвиндер.

— За да може майка ми да е наблизо до своето гадже идиот — измърмори Гая. — Гавин Хюс. Не го ли знаеш?

Сухвиндер завъртя глава.

— Няма начин да не си ги чула, като се чукат — каза Гая. — То цялата улица ги разбира. Остави си някоя нощ прозореца отворен и ще ги чуеш.

Сухвиндер направи всичко възможно да не изглежда шокирана, но това, да чува как родителите й — как женените й родители — правят секс, я ужасяваше. То и Гая се беше зачервила, но от яд, а не от притеснение, както се стори на Сухвиндер.

— Той ще я разкара някой ден. А тя е в пълна заблуда. Нали го гледам как, като свършат, няма търпение да си върви.

Сухвиндер не можеше да си представи да говори по този начин за майка си, а беше сигурна, че и близначките Феърбрадър (на теория — все още най-добрите й приятелки) също не могат. Ниъх и Шевон работеха на общ микроскоп през няколко места. Като че се бяха по-затворили след смъртта на баща им, предпочитаха да общуват една с друга и постепенно се отдръпваха от Сухвиндер.

Андрю Прайс следеше Гая почти неотлъчно с поглед през процепа, образуван от белите лица, които ги заобикаляха. Сухвиндер отдавна го беше изловила, но си мислеше, че Гая не знае, в което бъркаше. Гая просто не си правеше труда да му отвръща на втренчените погледи или да се кипри, понеже от дванайсетгодишна беше свикнала момчетата да я зяпат. При местенето от кабинет на кабинет през междучасията й бяха направили впечатление двама единайсетокласници, които все се озоваваха на пътя й — далече по-често, отколкото можеше да се очаква по закона на вероятностите; и двамата бяха по-хубави от Андрю. Но нито един не можеше да се сравни с момчето, което й отне девствеността малко преди да се преместят в Пагфърд.

Гая направо умираше при мисълта, че Марко де Лука, макар и физически все още жив на този свят, е отделен от нея от двеста и дванайсет километра и четиристотин метра, изпълнено с копнеж безполезно разстояние.

— На осемнайсет е — разправяше на Сухвиндер. — И е полуиталианец. Страхотен футболист. Викат го на проби за младежкия отбор на „Арсенал“.

Гая прави секс с Марко четири пъти, преди да замине от Хакни, като всеки път си крадеше презерватив от нощното шкафче на Кей. Едва ли не, искаше да покаже на Кей докъде е стигнала в желанието си да прогори спомена за себе си в съзнанието на Марко, след като е принудена насила да го остави.

Сухвиндер слушаше омаяна, но все още не беше признала на Гая, че вече е виждала Марко на фейсбук страницата на новата си приятелка. Такъв като него нямаше начин да видиш в „Уинтърдаун“ — приличаше на Джони Деп.

Гая се беше проснала върху чина и въртеше разсеяно фокуса на микроскопа, а от другия край на стаята Андрю Прайс вперваше погледа си в нея веднага щом усетеше, че Фатс сигурно не го вижда.

— Може и да ми остане верен. Шърел ще вдига купон в събота вечер. Поканила го е, но ми се закле, че няма да му позволява нищичко. Ех, що не мога да съм там сега, майка му стара…

Пъстрите й очи разглеждаха разфокусирано повърхността на чина; Сухвиндер смирено я наблюдаваше, възхищаваше се на хубостта й и й завиждаше за живота, който води; да имаш друг свят, в който принадлежиш изцяло, където си имаш гадже футболист и тайфа готини, истински приятели — нима не е това едно главозамайващо и достойно за завист състояние, независимо че са те откъснали насила от него?

На обяд двете отидоха заедно пеш до магазините — нещо, което много рядко се случваше на Сухвиндер, която обикновено обядваше в стола заедно с близначките Феърбрадър.

И както си киснеха на тротоара пред магазинчето за вестници, от което си бяха купили сандвичите, чуха как някой пищи пронизително:

— Шибаната ти майка уби баба ми!

Всички струпали се пред магазинчето ученици от „Уинтърдаун“ затърсиха с озадачени погледи източника на писъка, включително и Сухвиндер, която бе не по-малко объркана. И едва тогава забеляза Кристъл Уидън, застанала на отсрещния тротоар с насочен като пистолет показалец. Заедно с нея имаше четири други момичета, наредили се покрай бордюра в очакване да намерят пролука в трафика, че да пресекат.

— Шибаната ти майка уби баба ми! Ще я очукам! А после ще те очукам и теб!

Стомахът на Сухвиндер като че напълно пропадна. Усети, че я гледат. Две деветокласнички побързаха да се омъглят. Сухвиндер долови как хората около нея се превръщат в напрегната, готова да скочи глутница. Кристъл и тайфата й танцуваха на пръсти, готови да се втурнат през пътя при първа възможност.

— Какви ги плямпа тая? — попита Гая Сухвиндер, чиято уста беше толкова пресъхнала, че не можа да отговори.

Нямаше смисъл да се опитва да бяга. Ще я догонят. Лиан Картър беше най-бързото момиче във випуска им. Като че на този свят се движеха единствено автомобилите, осигуряващи й няколко последни секунди на безопасност.

В този момент се появи Джасвант с неколцина от дванайсетокласниците.

— Здрасти, Джоли? К’во правиш?

Джасвант не беше чула Кристъл; появила се бе с тайфата си по случайност. А на отсрещния тротоар Кристъл и групата й взеха нещо да се наговарят.

— Нищо особено — отвърна Сухвиндер, замаяна от неочакваното временно облекчение.

Но нямаше как в присъствието на толкова много момчета да обясни на Джаз какво става. Двама от тях бяха над метър и осемдесет. И погледите на всички бяха приковани в Гая.

Джаз и приятелите й се упътиха към входа на магазинчето, а Сухвиндер погледна притеснено Гая и ги последва. Видяха през витрината как Кристъл и тайфата й отминаха, като от време на време хвърляха по някой поглед назад.

— За какво беше цялата дандания? — попита Гая.

— Прабаба й била пациентка на майка ми, но починала — каза Сухвиндер.

Толкова й се плачеше, че чак мускулите на врата я боляха.

— Тъпа кучка — рече Гая.

Потиснатите хлипове на Сухвиндер обаче не се дължаха единствено на разтърсилия я впоследствие страх. Досега много харесваше Кристъл, а беше сигурна, че и Кристъл я харесва. През всички прекарани на гребния канал следобеди, през всичките пътешествия с минибуса бе изучила анатомията на гърба и раменете на Кристъл по-добре и от собствените си.

Върнаха се в училище заедно с Джасвант и приятелите й. Най-хубавите момчета успяха да завържат разговор с Гая. Не бяха още стигнали до портала, а вече я занасяха за лондонския й акцент. Сухвиндер не можа да види Кристъл, но затова пък мярна отдалече плавните крачки на Фатс Уол, придружен от Андрю Прайс. Силуетът и походката му й бяха до болка познати — същият първичен инстинкт помага на човек да разпознае движещия се в сумрака паяк.

Колкото повече се приближаваше към училищната сграда, толкова повече й се повдигаше. Отсега нататък ще я преследват двамата заедно — и Фатс, и Кристъл. Всички знаеха, че между двамата има нещо. И във въображението на Сухвиндер се появи ярко оцветено изображение как тя лежи и кърви на земята, Кристъл и тайфата й я ритат, а Фатс Уол гледа и се смее на глас.

— В кенефа съм — каза на Гая. — Ще се видим горе.

Гмурна се в първата появила се на пътя й женска тоалетна, заключи се в една от кабинките и седна върху капака на чинията. Защо не може да умре… да изчезне завинаги… но солидната повърхност на вещите не желае да се разтвори около нея, та тялото й — омразното й тяло на хермафродит — продължава упорито, по лумпенски, да живее своя живот…

Когато чу да бие звънецът за следобедните часове, скочи и излезе забързано от тоалетната. По коридорите се оформяха редици. Обърна гръб на всички и излезе целенасочено от сградата.

И други хора бягаха от час. И Кристъл го правеше, и Фатс Уол. Само днес следобед да се чупи, току-виж измислила как да се защитава в бъдеще. А защо пък да не се озове под някой автомобил? Представи си как я блъска кола и натрошава кокалите й. Колко време щеше да й трябва да умре, след като я размажеха на пътя? Все пак по-добре ще е да се удави, да се остави на хладната чиста вода да я приспи завинаги в един сън без сънища…

— Сухвиндер? Сухвиндер!

Стомахът й се преобърна. През паркинга към нея вървеше забързана Теса Уол. За миг й хрумна да побегне, но усети колко безпредметно би било, затова остана да изчака Теса, колкото и да мразеше и нея, с това тъпо безлично лице, и нейния гаден син.

— Какво вършиш, Сухвиндер? Накъде си тръгнала?

Дори една лъжа не беше способна да измисли като хората. Сви безнадеждно рамене и се предаде.

Следващата планирана среща на Теса беше чак в три. По правилник следваше да отведе Сухвиндер в канцеларията и да доложи, че я е заловила да бяга от училище; но вместо това отведе Сухвиндер горе в кабинета на съветника с непалското килимче и плакатите на „Найлдлайн“ на стената. Сухвиндер за пръв път влизаше тук.

Теса поговори известно време, като тук-там правеше по някоя кратка пауза, приканваща към отговор, после продължи нататък, а в това време Сухвиндер седеше с потни длани, с вперен във върха на обувките й поглед. Теса се познава с майка й… Теса ще съобщи на Парминдер, че дъщеря й се е канела да бяга от час… ами ако й обясни защо? Ще иска ли, ще може ли Теса да се намеси? По отношение на сина си — не: всички знаят, че тя не може да контролира Фатс. Но спрямо Кристъл? Кристъл нали идва при нея на консултации…

Много ли ще я бият, ако каже? Но те така и така ще я бият, дори ако премълчи. Кристъл нали се канеше да насъска цялата си тайфа насреща й…

— … станало ли е нещо, Сухвиндер?

Тя кимна. А Теса се опита да я насърчи:

— Ще ми кажеш ли за какво става дума?

И Сухвиндер взе, че й каза.

Но беше убедена, че в лекото сбръчкване на челото на слушащата я Теса можеше да прочете не само съчувствието й. Може би Теса размишлява как ще реагира Парминдер на вестта, че по улиците крещят за това, как е лекувала госпожа Катерин Уидън. И този момент не беше убягнал от притесненията на Сухвиндер, докато седеше в кабинката на тоалетната и си мечтаеше да умре. Или пък притесненият вид на Теса бе израз на нежеланието й да се сблъска с Кристъл Уидън; несъмнено Кристъл е и нейна любимка, не само на господин Феърбрадър.

Сухвиндер усети как през мъката, страха и себеомразата й изби мощно, парещо чувство за несправедливост, което изблъска настрана омотаващото я ежедневно кълбо от тревоги и ужаси; сети се за готовите да я нападнат Кристъл и приятелките й; сети се за Фатс, шепнещ отровни думи зад гърба й през всеки час по математика, а така също и за посланието, което предната вечер бе заличила от страницата си във фейсбук.

Лес-би-а-ни-зъм (същ.) — Сексуална ориентация на жена към жена. Известно още и като сафизъм. Жител на остров Лесбос.

— Не знам откъде е разбрала — каза Сухвиндер и усети как кръвта пулсира в ушите й.

— Разбрала ли…? — попита Теса с все още притеснена физиономия.

— За оплакването срещу мама по отношение на прабаба й. Кристъл и майка й не си говорят с другите си роднини. — Да не би — рече Сухвиндер — от Фатс да го е научила?

— От Фатс? — повтори неразбиращата Теса.

— Ами нали знаете, че те ходят — поясни Сухвиндер. — Той и Кристъл? Че ходят? Може той да й е казал.

И усети някакво горчиво задоволство, като видя как и последните капки професионално самообладание се отцедиха от лицето на Теса.