Л. Дж. Смит
Началото (26) (Книга първа)

25

Възбуда пулсираше във вените ми, докато се измъквах от голямата къща през мократа от росата морава, забързан към къщата за гости. Мушнах се покрай Емили, която държеше вратата отворена за мен. Изкачих стъпалата на един дъх. Вече не се нуждаех от светлината на свещите, за да стигна до Катрин. Открих я в спалнята, облечена в семпла, памучна нощница, да люлее разсеяно огърлица от кристали, проблясваща на лунната светлина.

— Мисля, че татко може да бъде убеден да отмени засадата. Поне се съгласи да поговори с мен. Зная, че мога да го убедя! — възкликнах още от прага, а после я грабнах и я завъртях из спалнята.

Очаквах да запляска от радост, да засияе в усмивка. Но вместо това Катрин побърза да се отскубне от прегръдката ми и остави огърлицата върху нощното си шкафче.

— Знаех си, че ще се справиш — промълви, без да ме погледне.

— По-добър съм от Деймън, нали? — попитах я. Не можах да устоя на предизвикателството.

Най-после Катрин се усмихна.

— Престани да се сравняваш с Деймън. — Пристъпи по-близо до мен и докосна устни до бузата ми. Потръпнах от удоволствие, когато се притисна към мен. Вкопчих пръсти в гърба й през тънката памучна нощница.

Тя целуна първо устните ми, после брадичката ми, сетне спусна нежните си като перце устни надолу към извивката на шията ми. Простенах от наслада и я притеглих още по-плътно към себе си. Исках да я почувствам цялата, плътно притисната към мен. Тогава тя заби зъби в шията ми. Изпитах странна смесица от болка и екстаз, докато усещах как зъбите й разкъсват кожата ми, как пие от кръвта ми. Стори ми се, че хиляди ножове се забиват в шията ми. Но все още я стисках здраво в ръцете си, жадуващ да усещам устните й по кожата ми. Копнеех напълно да се подчиня на болката, която я хранеше.

Също така внезапно, както ме бе ухапала, Катрин се отдръпна. Тъмните й очи горяха като два нажежени въглена, но по лицето й бе изписана агония. Малка капка кръв се виждаше в края на устните й, а устата й бе изкривена от непоносимо страдание.

— Върбинка — простена, отстъпи още назад и се строполи на леглото, сгърчена от болка. — Какво си направил?

— Катрин! — Сложих ръце върху гърдите й, впих устни в нейните в отчаян опит да я излекувам така, както тя ме бе излекувала в гората. Но тя ме отблъсна, гърчейки се върху леглото, закрила уста с дланите си. Сякаш невидима ръка я изтезаваше. От очите й рукнаха сълзи на агония.

— Защо го направи? — Катрин се улови за гърлото и затвори очи. Дишаше накъсано, едва-едва. Всеки неин агонизиращ вик усещах като пробождане в сърцето.

— Не съм аз! Баща ми! — изкрещях, като си припомних събитията от същата вечер. Брендито ми. Баща ми. Той е знаел…

От долния етаж се чу силно трополене и миг по-късно баща ми връхлетя в спалнята.

— Вампир! — изрева, размахвайки грубо одялан кол. Катрин се сгърчи на пода от болка и се разкрещя пискливо, с тон, какъвто никога не бях чувал да излиза от устата й.

— Татко! — креснах и вдигнах ръце, когато той я изрита с ботуша си. Тя изохка и безпомощно размаха ръце и крака.

— Катрин! — Свлякох се на колене, вдигнах я и я притиснах към гърдите си. Тя изпищя. Очите й се подбелиха. Пяна изскочи от ъглите на окървавените й устни, сякаш беше животно, обзето от пристъп на бяс. Зинах ужасен и я пуснах. Гърчещото й се тяло рухна на пода със смразяващо кръвта глухо тупване.

Отдръпнах се назад, коленичих и вперих отчаян поглед в тавана като за молитва. Не можех да гледам в лицето нито Катрин, нито баща си.

Тя отново изпищя високо, когато баща ми я прободе с кола. Но успя да се надигне, с пяна на устата, с оголени кучешки зъби, с див, невиждащ поглед, преди да рухне назад в сгърчена купчина плът.

В гърлото ми се надигна горчивина. Какво беше това чудовище?

— Ставай! — Баща ми ме изправи на крака. — Не виждаш ли, Стефан? Не виждаш ли истинската й същност?

Сведох поглед към Катрин. Черните й къдри бяха слепнали върху обляното й от пот чело, тъмните й очи бяха широко отворени и налети с кръв, зъбите й покрити с пяна. Цялото й тяло се тресеше. Нищо в нея не ми се видя познато.

— Иди и доведи шериф Форбс. Кажи му, че имаме вампир в къщата.

Останах скован от ужас, неспособен да направя дори крачка в която и да е посока. Главата ми пулсираше от болка. Мислите ми се вихреха в напълно объркана плетеница. Обичах Катрин. Обичах я. Нали така? Как може сега това… създание толкова да ме отвращава?

— Не съм учил синовете си да бъдат слаби — изръмжа баща ми, като напъха китка от върбинка в джоба на ризата ми. — А сега тръгвай!

Дишането ми излизаше на накъсани хрипове. Внезапно ми стана непоносимо горещо. Не можех да си поема дъх. Не можех да мисля, не можех да направя нищо. Знаех само, че повече нито за миг не можех да остана в тази стая. Изскочих навън от къщата, без да се огледам назад нито към баща ми, нито към сгърчения на пода вампир, като прескачах по три стъпала наведнъж. Сетне хукнах с все сили по пътя.