Л. Дж. Смит
Началото (25) (Книга първа)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дневниците на Стефан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Origins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Л. Дж. Смит. Началото

ИК „Ибис“, София, 2011

Редактор: Стамен Стойчев

Коректор: Мая Иванова

ISBN: 978-954-9321-61-6

История

  1. — Добавяне

24

25 септември 1864

Казват, че любовта може да победи всичко. Но може ли да заглуши вътрешния глас на баща ми, който му нашепва, че Катрин и такива като нея, са демони — дяволски създания?

Не преувеличавам, като казвам, че Катрин е ангел. Тя ми спаси живота, спасила е и живота на Ана. Баща ми трябва да узнае истината. И след това повече няма да може да отрича добротата на Катрин. Мой дълг е, като достоен представител на фамилията Салваторе, да остана верен на убежденията си и на тези, които обичам.

Но сега е време за действие, а не за съмнения и размишления. Вълна от увереност се разлива по вените ми. Ще накарам баща ми да прозре истината — че всички ние сме еднакви. Тогава помежду ни ще се възцари любов. И баща ми ще отмени засадата.

За това се заклевам в името си, в живота си.

 

 

През остатъка от деня останах до бюрото в спалнята си, загледан в тетрадката, докато размишлявах какво да предприема. Ако баща ми узнае, че Катрин е вампир, веднага ще отмени преследванията на вампирите. Длъжен бе да го стори. Нали толкова пъти съм бил свидетел как се смее с Катрин, как се опитва да я впечатли със забавни истории от детските си години, прекарани в Италия, как я третира като родна дъщеря. Катрин дари на баща ми жизненост и енергия, каквито не помнех да съм виждал в него. Тя му даде живот.

Но как можех да го убедя във всичко това, когато той така яростно мразеше демоните? В същото време баща ми беше много рационален. Винаги се стремеше да разсъждава логично. Може би ще осъзнае това, на което Катрин вече ме бе научила: че вампирите не са зло. Те ходят сред нас, плачат като нас с човешки сълзи; всичко, което искат, е да имат истински дом — и да бъдат обичани.

Накрая събрах цялата си смелост, изправих се и затворих рязко тетрадката. Това не беше домашно, възложено ми от някой учител, и не се нуждаех от бележки, за да излея сърцето си. Бях готов да говоря с татко като мъж с мъж. В края на краищата вече бях почти на осемнайсет и той възнамеряваше един ден да ми повери управлението на Веритас.

Поех дълбоко дъх и тръгнах надолу по витата стълба, през притихналата всекидневна. Почуках силно на вратата на кабинета на баща ми.

— Влез! — чу се отвътре приглушеният му глас. Но преди да докосна дръжката на бравата, баща ми отвори вратата пред мен. Беше облечен в костюма си, ушит по поръчка, а на ревера си бе забол стрък от върбинка. Но от погледа ми не убягна, че не се бе обръснал и имаше леко набола брада, а очите му бяха зачервени, със сенки под тях.

— Не те видях снощи на бала — заговори ме той, като ме вкара в кабинета си. — Надявам се да не си се присъединил към онази шумна и буйстваща тълпа.

— Не. — Разтърсих енергично глава, изпълнен с плаха надежда. Дали това означаваше, че баща ми се е отказал от планираното нападение?

— Добре. — Татко се върна до бюрото си от дъбово дърво и затвори шумно книгата си с кожена подвързия. Под нея видях сложни чертежи и схеми на града, върху които с кръстчета бяха отбелязани няколко сгради, сред които и аптеката. И тогава, в същия миг последната ми искрица надежда угасна, за да отстъпи на неудържимо мощна вълна от вледеняващ страх.

Той проследи погледа ми.

— Както сам виждаш, нашите планове са много по-добре обмислени от буйствата на разпасана шайка от пияници и хлапаци. За щастие шериф Форбс и хората му ги спряха. Никой от тях няма да бъде приет за помощник при нашата обсада. — Баща ми въздъхна и сплете пръсти. — Живеем в опасни, несигурни времена. Ти трябва да се държиш подобаващо на тази обстановка. — Черните му очи поомекнаха за секунда. — Искам само да си сигурен поне за едно — че решенията ти са благоразумни. — Не добави „за разлика от тези на брат ти Деймън“, но не беше необходимо. Знаех за какво си мислеше.

— Значи засадата…

— Както е планирано, ще се проведе следващата седмица.

— А какво става с компаса? — попитах, припомняйки си разговора с Катрин.

Баща ми се усмихна.

— Работи. Джонатан го дооправя.

— О! — Обля ме вълна на ужас. Ако компасът заработи, това несъмнено ще означава, че баща ми ще стигне до Катрин. — И откъде знаеш, че работи?

Баща ми пак се подсмихна и започна да сгъва чертежите.

— Защото работи — заяви лаконично.

— Мога ли да поговоря с теб за нещо друго? — попитах го с надеждата гласът ми да не ме издаде с треперенето си колко съм напрегнат. Образът на Катрин изплува в ума ми и ми даде сили да не отклоня поглед от лицето на баща ми.

— Разбира се. Седни, Стефан — заповяда ми той. Настаних се послушно в коженото кресло до лавиците с книгите. Самият той се изправи и се приближи до гарафата с бренди, оставена върху масичката в ъгъла. Наля една чаша за себе си, а после и една за мен.

Поех чашата и я поднесох към устните си. Отпих съвсем малка глътка. После събрах цялата си смелост и го погледнах право в очите.

— Имам съмнения за твоя план за вампирите.

— О, така ли? И защо? — попита ме баща ми и се облегна на стола си.

Нервно отпих голяма глътка бренди.

— Ние допускаме, че те са непоправимо зло, както се говори за тях. Но ако това не е вярно? — попитах, като се насилих да устоя на пронизващия взор на баща си.

Той изсумтя недоверчиво.

— Имаш ли доказателства за противното?

Поклатих глава.

— Разбира се, че не. Но защо възприемаш за чиста монета това, което говорят хората? Ти си ни учил да разсъждаваме другояче.

Баща ми въздъхна и отново се приближи до гарафата, за да си налее още бренди.

— Защо ли? Защото тези създания са от най-тъмните бездни на Ада. Те знаят как да контролират съзнанието ти, да съблазняват духа ти. Те са смъртно опасни и трябва да бъдат унищожени.

Сведох поглед надолу, към течността в чашата ми. Обикновено имаше цвят на кехлибар, но сега ми се видя тъмна и мътна, като мислите ми.

— Не бива да ти го казвам, синко, но тези, които се изправят в тяхна подкрепа, тези, които посрамват фамилиите си, също ще бъдат унищожени.

Ледена тръпка се плъзна по гърба ми, но устоях на погледа му.

— Всеки, който е на страната на злото, трябва да бъде унищожен. Но не ми се струва разумно да се допуска, че всички вампири са зли само защото се е случило така, че са станали вампири. Ти винаги си ни учил да търсим доброто в хората, да мислим самостоятелно. Последното, от което се нуждае този град, когато загиналите във войната и без това са толкова много, са още безсмислени убийства — изрекох на един дъх, като си припомних ужасените лица на Пърл и Ана в гората. — Градските старейшини са длъжни да обмислят по-задълбочено плана си. Ще дойда с теб, за да присъствам на следващото събиране. Зная, че досега не съм бил изцяло посветен на делото ви, както би трябвало, но съм готов да поема своята отговорност.

Баща ми седна отново на стола си и облегна глава на дървената облегалка. Затвори очи и се зае да разтрива слепоочията си. Остана в тази поза за няколко мига, които ми се сториха безкрайно дълги.

Чаках, докато всеки мускул на тялото ми се напрягаше, готов да посрещне гневния поток от думи, който бях сигурен, че ще изригне от устата му. Взирах се мрачно в чашата си. Бях се провалил. Не успях да защитя Катрин, Пърл и Ана. Не можах да осигуря собственото си щастливо бъдеще.

Накрая баща ми отвори очи. Имаха същият зелен цвят като моите. За моя изненада той кимна.

— Предполагам, че бих могъл да помисля по въпроса.

Изпълни ме страхотно облекчение, все едно бях скочил в хладните води на езерото в разгара на знойно горещ летен ден. Щеше да помисли по въпроса! За някои хора това не изглеждаше кой знае колко, но за моя толкова упорит баща означаваше много. Означаваше, че има шанс. Шанс да се спре с това дебнене в мрака. Шанс за Катрин да оцелее. За нас да бъдем завинаги заедно.

Баща ми повдигна чашата си към мен.

— За фамилията.

— За фамилията — отвърнах като ехо.

После пресуши чашата си, което ме накара да последвам примера му.